С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 11 мар 2016, 17:39, 13326 прочитания

Пет заплахи, свързани с миграционната криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Масирано навлизане на бежанци от Гърция

Това е най-непосредственият риск в краткосрочен план за страната ни. Досега основният миграционен натиск към България идваше през границата с Турция, като за една година у нас са заловени около 30 хил. нелегално пребиваващи чужденци. Сега към тях могат да се добавят и част от мигрантите, оказали се "заклещени" в Гърция. Само за сравнение - досега през държавите от бивша Югославия за година минаваха около 800 хил. души, или около 26 пъти повече хора, отколкото през страната ни за същия период.


В момента на гръцко-македонската граница в непосредствена близост до България са струпани около 15 хил. души, които не могат да продължат легално по затворения западнобалкански път. Общият брой на мигрантите в Гърция в момента се оценява на 45 - 50 хил. души. Част от тях могат да се опитат да прекосят незаконно т.нар. зелена граница, използвайки услугите на каналджии или самосиндикално, насочвайки се към Албания или България. Проблемът за страната ни е, че българско-гръцката граница е 470 км (т.е. двойно по-дълга от турската) и е вътрешна за ЕС. Тоест до момента тя е била по-слабо охранявана и по нея няма преградни съоръжения. Поради тази причина правителството мобилизира за защитата й сили и средства на армията и жандармерията. Това обаче не може да продължи неограничено дълго време и операцията ще ангажира значителни сили и средства.

Засилване на трафикантите и организираната престъпност в региона

Придвижването на огромната маса мигранти по западнобалканския маршрут до момента се случваше на ръба на закона и по-скоро в разрез с еврорегулацията, но беше организирано и под шапката на съответните транзитни държави, които се опитваха да се отърват от огромните маси хора по възможно най-бързия начин. След като страните от бивша Югославия затвориха своите ГКПП за бегълци от Близкия изток, тази дейност автоматично ще премине в ръцете на каналджиите. Съвсем реалистично е да се очаква ситуация, съизмерима с ефекта от югоембаргото в началото на 90-те години на миналия век.



"
Основното, от което трябва да се изхожда, е, че потенциалният трафикантски бизнес по нашето направление се измерва в стотици милиони евро. Срещу този натиск ние трябва да имаме някакво противодействие. То ще е скъпо, но колкото по-рано предприемем мерки да опазим нашите граници и държава, толкова по-евтино ще ни излезе в сравнение с издръжката при една криза, която ще ни завари неподготвени", коментира по този повод бившият военен министър и посланик в НАТО Бойко Ноев. Също така, за да си платят за услугите на каналджиите, голямата част от мигрантите ще бъдат принудени в "по-добрия" случай да се влеят в редиците на нелегалния пазар на работна сила за нуждите на сивата икономика, а в по-лошия - да работят директно за организираната престъпност.

Налагане на вътрешни санитарни граници в ЕС

Затварянето на западнобалканския маршрут на миграните може да се окаже увертюра за т.нар. план за втора защитна линия след външната граница на Шенген. Подобно предложение директно беше отправено на България от унгарския премиер Виктор Орбан, а също така открито се подкрепя от коалицията държави, оглавявани от Австрия. Първоначалната идея беше този своеобразен рубеж да минава по северната гръцка граница - от Албания до България. Страната ни обаче официално се дистанцира от този план и прецени, че ще се придържа към официалната политика на Брюксел и Германия, според която трябва да има общо европейско решение на кризата с бежанците, а не регионални самоинициативи.

Въпреки че не бе подкрепено от ЕС на централно ниво обаче, затварянето на западнобалканския маршрут де факто се случи. Това прави намерението за изграждане на втора защитна линия зад гърба на Брюксел не толкова фантастична перспектива, като това може да се случи със или без съдействието на България. Така например българско-румънската граница по река Дунав е доста удобна за защитаване естествена преграда. В дългосрочен план най-големият потенциален риск за страната ни е ЕС да изгради втора защитна линия отвъд нейната територия, което тотално да маргинализира страната ни и да я превърне във втора буферна зона като Гърция. Също така прехвърлянето на "миграционната граната" с другите държави в региона може да доведе до трайно влошаване на отношенията със съседите ни, особено с Турция, тъй като в някаква степен се явяваме между чука и наковалнята в пазарлъка й с Брюксел.

Неуспех на споразумението с Турция, влошаване на отношенията

Засега въпреки повишените претенции за пари, цялостната визова либерализация и искания, поставени в последния момент, Турция, изглежда, ще сътрудничи с ЕС по въпроса за бежанците. В крайна сметка евросъюзът е основният й търговски партньор, на който до голяма степен се дължи бурният ръст на турската икономика в последните години. "Турция вдигна мизата, тъй като сега има коз. Освен това за тях визовата либерализация е особено чувствителен въпрос, точно както беше в България през 2000 г. Дори когато подкрепата за членство беше много ниска, падането на визите беше на дневен ред", казва Димитър Бечев, който е научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания на университета "Харвард" и дългогодишен изследовател на турската политика. Но разпадане на отношенията винаги е възможно.

Ефектът ще се почуства в много страни от ЕС, но в България особено силно. Турция е третата най-важна дестинация за българския износ, но това дори няма да бъде най-важният проблем. Българският премиер откровено благодари на своя турски колега Ахмед Давутоглу по време на срещата им на 15 декември, че в резултат на "усилия от турска страна през последните седмици миграционният натиск по съвместната граница го няма". При разпадане на отношенията Турция – ЕС натискът ще се появи отново. В момента българските власти всячески правят усилия да не увреждат повече отношенията между двете страни (започнали да се влошават между другото само два дни след срещата Борисов – Давутоглу), но така или иначе те не са на нивото си от примерно септември-октомври миналата година.

По-тежкият ефект обаче може да се окаже вътрешнополитически. Новогодишните напрежения около изгонването на доскорошния председател на ДПС Лютви Местан и очевидната турска подкрепа за него ще бъдат нищо в сравнение с националистическия изблик у нас, който би последвал влошаване на отношенията между ЕС и Турция. Предложението от началото на миналата година на лидера на Патриотичния фронт Валери Симеонов за разполагане на балистични ракети по българско-турската граница би изглеждало като хлапашка закачка. Развъртането на националистическата риторика ще влоши много трайно отношенията с Турция, която, искаме или не, е съсед на България.


Дългосрочно влошаване на отношенията между страните - членки на ЕС

"
След победата на Ердоган в турските избори ЕС ще трябва да играе по неговата свирка, за да реши кризата с бежанците. Ако източноевропейците имаха поне капчица разум, нямаше да се стигне дотам", написа преди два месеца коментаторът на Deutsche Welle Барбара Везел. Това вероятно е едно от най-глупавите съждения на брюкселския кореспондент на радиото, според което възходът на Виктор Орбан връзва ръцете на Европа да се справи с авторитарния възход на Реджеп Тайип Ердоган. Подобни разсъждения обаче вече стават нормалност. Западът обвинява Изтока в неблагодарност и липса на солидарност, Изтокът обвинява Запада в лицемерие - всъщност първата страна, която затвори границите си, беше Дания, която стигна дотам да конфискува парите на мигрантите, за да се грижи за тях. Списъкът на взаимните обвинения може да се продължи, но по-важното е, че колкото по-дълъг става той, толкова повече ще се влошават отношенията между страните членки.

Ефектът от това е, че сегашните опити за провеждане на сепаратистки политики по отношение на бежанците ще се засилят и ще се прехвърлят и върху други политики. Слушателите на Везел все по-често ще се запитват защо да плащат на източноевропейците, които не искат да ги пазят от бежанци, а страни като Дания пък могат да се замислят за свои Dexit, следвайки Brexit-а на Великобритания. Тогава старият виц, че след присъединяването на всички източноевропейски страни в ЕС западноевропейските ще го напуснат, вече няма да звучи забавно. Дори това да е пресилена хипотеза, със сигурност новият много по-язвителен тон между политиците ще сложи края на ЕС като клуб на добре възпитаните хора, които вечерят до сутринта, за да намерят решение на някой дребен проблем по начин, от който всички са доволни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1092 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 959 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
А ако минат оттук?

Какви рискове за България крие новата ескалация на бежанския хаос по Балканския маршрут

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10