"Основното, от което трябва да се изхожда, е, че потенциалният трафикантски бизнес по нашето направление се измерва в стотици милиони евро. Срещу този натиск ние трябва да имаме някакво противодействие. То ще е скъпо, но колкото по-рано предприемем мерки да опазим нашите граници и държава, толкова по-евтино ще ни излезе в сравнение с издръжката при една криза, която ще ни завари неподготвени", коментира по този повод бившият военен министър и посланик в НАТО Бойко Ноев. Също така, за да си платят за услугите на каналджиите, голямата част от мигрантите ще бъдат принудени в "по-добрия" случай да се влеят в редиците на нелегалния пазар на работна сила за нуждите на сивата икономика, а в по-лошия - да работят директно за организираната престъпност.

Налагане на вътрешни санитарни граници в ЕС

Затварянето на западнобалканския маршрут на миграните може да се окаже увертюра за т.нар. план за втора защитна линия след външната граница на Шенген. Подобно предложение директно беше отправено на България от унгарския премиер Виктор Орбан, а също така открито се подкрепя от коалицията държави, оглавявани от Австрия. Първоначалната идея беше този своеобразен рубеж да минава по северната гръцка граница - от Албания до България. Страната ни обаче официално се дистанцира от този план и прецени, че ще се придържа към официалната политика на Брюксел и Германия, според която трябва да има общо европейско решение на кризата с бежанците, а не регионални самоинициативи.

Въпреки че не бе подкрепено от ЕС на централно ниво обаче, затварянето на западнобалканския маршрут де факто се случи. Това прави намерението за изграждане на втора защитна линия зад гърба на Брюксел не толкова фантастична перспектива, като това може да се случи със или без съдействието на България. Така например българско-румънската граница по река Дунав е доста удобна за защитаване естествена преграда. В дългосрочен план най-големият потенциален риск за страната ни е ЕС да изгради втора защитна линия отвъд нейната територия, което тотално да маргинализира страната ни и да я превърне във втора буферна зона като Гърция. Също така прехвърлянето на "миграционната граната" с другите държави в региона може да доведе до трайно влошаване на отношенията със съседите ни, особено с Турция, тъй като в някаква степен се явяваме между чука и наковалнята в пазарлъка й с Брюксел.

Неуспех на споразумението с Турция, влошаване на отношенията

Засега въпреки повишените претенции за пари, цялостната визова либерализация и искания, поставени в последния момент, Турция, изглежда, ще сътрудничи с ЕС по въпроса за бежанците. В крайна сметка евросъюзът е основният й търговски партньор, на който до голяма степен се дължи бурният ръст на турската икономика в последните години. "Турция вдигна мизата, тъй като сега има коз. Освен това за тях визовата либерализация е особено чувствителен въпрос, точно както беше в България през 2000 г. Дори когато подкрепата за членство беше много ниска, падането на визите беше на дневен ред", казва Димитър Бечев, който е научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания на университета "Харвард" и дългогодишен изследовател на турската политика. Но разпадане на отношенията винаги е възможно.

Ефектът ще се почуства в много страни от ЕС, но в България особено силно. Турция е третата най-важна дестинация за българския износ, но това дори няма да бъде най-важният проблем. Българският премиер откровено благодари на своя турски колега Ахмед Давутоглу по време на срещата им на 15 декември, че в резултат на "усилия от турска страна през последните седмици миграционният натиск по съвместната граница го няма". При разпадане на отношенията Турция – ЕС натискът ще се появи отново. В момента българските власти всячески правят усилия да не увреждат повече отношенията между двете страни (започнали да се влошават между другото само два дни след срещата Борисов – Давутоглу), но така или иначе те не са на нивото си от примерно септември-октомври миналата година.

По-тежкият ефект обаче може да се окаже вътрешнополитически. Новогодишните напрежения около изгонването на доскорошния председател на ДПС Лютви Местан и очевидната турска подкрепа за него ще бъдат нищо в сравнение с националистическия изблик у нас, който би последвал влошаване на отношенията между ЕС и Турция. Предложението от началото на миналата година на лидера на Патриотичния фронт Валери Симеонов за разполагане на балистични ракети по българско-турската граница би изглеждало като хлапашка закачка. Развъртането на националистическата риторика ще влоши много трайно отношенията с Турция, която, искаме или не, е съсед на България.

Ефектът от това е, че сегашните опити за провеждане на сепаратистки политики по отношение на бежанците ще се засилят и ще се прехвърлят и върху други политики. Слушателите на Везел все по-често ще се запитват защо да плащат на източноевропейците, които не искат да ги пазят от бежанци, а страни като Дания пък могат да се замислят за свои Dexit, следвайки Brexit-а на Великобритания. Тогава старият виц, че след присъединяването на всички източноевропейски страни в ЕС западноевропейските ще го напуснат, вече няма да звучи забавно. Дори това да е пресилена хипотеза, със сигурност новият много по-язвителен тон между политиците ще сложи края на ЕС като клуб на добре възпитаните хора, които вечерят до сутринта, за да намерят решение на някой дребен проблем по начин, от който всички са доволни.