Дефлационните процеси в България продължават и през 2016 г., след като се настаниха трайно в страната от втората половина на 2013 г. Основният фактор за това остават задържалите се ниски цени на петрола и на суровините на международните пазари.
След известното забавяне на дефлацията през последните три месеца (като през януари тя стигна 0%) през февруари тя отново се увеличава до 0.5% на годишна база и 0.3% на месечна. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Ако ползваме изчисленията според европейската методология - т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), отчетената дефлация е дори още по-висока: 0.7% на годишна база.
Външните фактори за дефлацията
Данните не са изненадващи предвид ситуацията в еврозоната, където също беше отчетена годишна дефлация от 0.2% през февруари. Това се случи, след като цените в енергийния сектор спаднаха с около 8% през месеца на годишна база. ЕЦБ реагира и през миналата седмица реши да понижи лихвата по депозитите на банките при нея от -0.3% на -0.4% и да свали тази по основните си рефинансиращи операции с 5 базисни пункта до 0%. Програмата на "количествено облекчаване" на банката започна преди година и оттогава е инжектирала във финансовата система на еврозоната около 700 млрд. евро чрез изкупуване на държавни ценни книжа и други активи. Взетите мерки обаче засега не успяват да противодействат достатъчно на спадащите цени на петрола и другите суровини и инфлацията остава отрицателна.
Тъй като България е нетен вносител на енергийни ресурси, експертите смятат, че по-ниските им цени не би трябвало да крият някакви рискове за нас. Институциите обаче остават предпазливи в прогнозите си за движението на потребителските цени през тази година заради трудната предвидимост на международната конюнктура. И през 2016 г. по всяка вероятност най-съществено ще е влиянието на външните фактори – забавянето на китайската икономика, което може да свие търсенето на суровини в световен мащаб, както и нивото на предлагане и цените на петрола, металите и селскостопанската продукция на международните пазари. БНБ прогнозира, че от втората половина на 2016 г. международните цени на суровините (петрол, метали и др.) ще поскъпват и България ще отчете инфлация от 1% в края на 2016 г. и дори 1.6% през 2017 г. Несигурността за прогнозата произтича от трудната предвидимост на динамиката на международните цени, както и от възможни промени в някои административно определяни цени (ток, газ). Министерството на финансите също очаква положителна инфлация през 2016 г., но по-ниска: 0.5%. В зимната си прогноза за България обаче Европейската комисия предвижда дефлация от 0.1%.
Годишни и месечни изменения
Най-същественото поевтиняване се вижда именно в транспорта и съобщенията както на годишна, така и на месечна база. За една година цените в транспорта са се понижили с 5.5%. С 18.6% са поевтинели газообразните горива, с 16.5% - течните за битови нужди. Горивата за личните транспортни средства отбелязват спад от 9.4%. Извън транспорта и застраховките, свързани с него, по-голямо поевтиняване има и в цените на автомобилите, телефоните, камерите и други машини за записи и информация. Поскъпване има при образователните услуги, туризма, облеклото и обувките, както и при плодовете, захарните изделия, твърди горива.Спрямо януари 2016 г. най-много намаляват цените на обувките, облеклото, течните горива за битови нужди, транспорта (най-вече въздушния) и телефонните апарати. Поскъпване (с не повече от 0.5%) има в здравеопазването, образованието, хранителните продукти и алкохолните напитки.
Дефлационните процеси в България продължават и през 2016 г., след като се настаниха трайно в страната от втората половина на 2013 г. Основният фактор за това остават задържалите се ниски цени на петрола и на суровините на международните пазари.
0 коментара