Безработицата през 2015 г. достигна шестгодишно дъно

Заетите надхвърлиха 3 млн., като най-голям е ръстът в IT сферата

Липсата на реформи в образованието и миграцията правят дефицита на квалифицирани служители траен проблем
Липсата на реформи в образованието и миграцията правят дефицита на квалифицирани служители траен проблем    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Липсата на реформи в образованието и миграцията правят дефицита на квалифицирани служители траен проблем
Липсата на реформи в образованието и миграцията правят дефицита на квалифицирани служители траен проблем    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Най-много заети има в преработващата промишленост и в търговията.

Пазарът на труда се е подобрил през 2015 г., като за пръв път от 2010 г. насам броят на заетите в България е надвишил 3 млн. души. Безработицата пък спада под прага от 10% за пръв път от 2009 г. насам и достига 9.1%. Въпреки положителната тенденция тя все още не може да достигне нивата отпреди кризата - през 2008 г. показателят беше 5.6%. Делът на продължително безработните лица (от една или повече години) остава доста висок - 187 хил. души, или 61.3% от всички безработни лица. Структурните проблеми на пазара на труда бяха основен акцент в годишния доклад за макроикономическите дисбаланси в България на Европейската комисия, представен миналата седмица. Затова подобрението през 2015 г. не бива да успокоява, тъй като има куп нерешени въпроси: високи нива на дългосрочната безработица, неефективните политики в областта на заетостта, липсата на достатъчно квалифицирани кадри и ниската производителност на труда.

Рекорден ръст в заетите в IT сферата

Безработните лица през 2015 г. са били 305.1 хил. души, със 79.4 хил. по-малко от 2014 г., като толкова голямо намаление в номинално изражение не е отчитано в последните десет години. Добра новина е по-ниската младежка безработица спрямо миналата година – при хората до 24-годишна възраст е 21.6%, а при тези до 29 години - 14.4%. И двете стойности спадат с около 2-3 процентни пункта за година. Макар и минимално, се увеличават и икономически активните лица. Във всички региони в страната безработицата е спаднала с около 2% спрямо предходната година. Най-ниските ѝ стойности са очаквано в София (4.3%) и Варна (5.7%) и изненадващо - във Велико Търново (6.8%).

Заетостта също достига най-високата си процентна стойност от 2009 г. насам – 49.1%. Общият брой на заетите лица е 3.03 млн. души, като над 500 хил. от тях работят в преработващата промишленост и още толкова в търговията и ремонтите на автомобили. В тези сектори обаче ръстът на заетостта на годишна база е почти минимален на фона на впечатляващите 19.8% в IT сектора. През 2015 г. работещите в него са достигнали 87.7 хил. души. Това подсказва, че търсенето на IT специалисти в страната продължава да расте, като те получават и най-високите заплати. Проблем е липсата на достатъчно квалифицирани кадри – опасността е, че потенциални инвеститори могат да се откажат да идват в България, защото няма достатъчно специалисти.

Къде са проблемите

Именно сериозното разминаване между търсенето и предлагането на пазара на труда беше една от основните критики в доклада на Европейската комисия (ЕК) за България. Проблемите идват както от недостатъчните реформи в образователната система, така и от трудностите при включването на хора от маргиназализираните групи (увеличават се ранно напусналите училище). Това възпрепятства създаването на квалифицирани кадри в икономиката, което пък работи срещу инвестициите в някои сектори. Бързото застаряване на населението и значителна миграция имат принос за намаляването на безработицата, но пък ограничават потенциала за растеж и допринасят за недостига на квалифицирана работна ръка. Освен това България има едни от най-високите дялове на дългосрочни безработни в ЕС, като 60% от тях не могат да си намерят дори и временна работа. Висок остава броят и на обезкуражените лица (които дори не търсят работа) - 170 хил. души.

ЕК критикува и административното увеличение на минималните осигурителни доходи през 2015 г. и 2016 г. Според доклада тези политики не са създали работни места, а всъщност повишават данъчното натоварване на нискоквалифицираните работници.