Техникум, но с перспектива
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Техникум, но с перспектива

Само с чуждестранни пилотни проекти, без държавна политики, дуалният метод на обучение няма да може превърне професионалните гимназии в ковачници на кадри за бизнеса и създатели на добре платени работни места.

Техникум, но с перспектива

Няколко чуждестранни проекта имат потенциала да върнат учениците към професионалните гимназии

Мартин Димитров
10916 прочитания

Само с чуждестранни пилотни проекти, без държавна политики, дуалният метод на обучение няма да може превърне професионалните гимназии в ковачници на кадри за бизнеса и създатели на добре платени работни места.


Алекс е от Лозана, Швейцария. От 2006 г. до 2008 г. работи за един от големите местни телекоми - Swisscom AG. През това време той преминава през всякакви позиции в компанията - продава мобилни телефони в магазин, след това шест месеца е стажант електротехник, а накрая помага при проектирането на голяма компютърна мрежа на телекома. Много малко дипломиращи се студенти могат да се похвалят с такова портфолио от завършени стажове, а Алекс тогава дори още не е стъпвал в университет. По това време е 17-21-годишен и просто един от десетките хиляди швейцарски младежи, които са избрали пътя на дуалната система за професионално обучение.

Само 18% от предприятията в България са добре информирани за възможностите на дуалната система.

Докато в Швейцария тя привлича близо 70% от завършващите основно образование (което в конфедеративната държава е до 9-ти клас) и ги подготвя идеално за работната среда, в България през последното десетилетие реномето на бившите техникуми, сега професионални гимназии, пада и все по-малко ученици съзнателно се записват в тях. Още по-малко пък могат да мечтаят за професионалното развитие на Алекс. Досега. Три чуждестранни проекта имат амбицията да променят това, като внедрят пилотно най-добрите практики от други страни в няколко училища в цяла България.

Разбира се, въвеждането на дуалното обучение няма как да бъде панацея за проблемите в българската икономика и образование. Дори пилотните проекти да бъдат успешни, ще трябват години те да бъдат възприети масово от бизнеса. Но при подходящите условия практиките от чужбина могат да вдъхнат нов живот на част от техникумите, да доведат до адаптирането на програмите им към модерните технологии и нуждите на бизнеса и да предложат адекватна алтернатива на езиковите и математическите гимназии.

Три визии, една цел

Трите проекта - швейцарски, германски и австрийски - вече са заработили под различна форма. По проект ДОМИНО на Българско-швейцарската програма за сътрудничество например в периода 2015 - 2019 г. трябва да се създадат поне 10 професионални паралелки в 15 училища и да бъдат обучени 1200 деца. Професиите са машинен техник, технолог в млечна индустрия, електротехник, газов техник и готвач, мехатроник, икономист, спедитор логистик. През тази учебна година две паралелки в София и Казанлък вече се обучават по швейцарския модел. "Последните 20 години не само не е направено нищо за подобряване на професионалното образование, но и напротив - то загуби много от атрактивността си. Все по-малко ученици искат да се записват в такива училища, а компаниите изпитват все по-голяма нужда от квалифицирана работна ръка", казва Петя Евтимова, ръководител на проекта от страна на Министерството на образованието и науката.

На това мнение е и Максимилиан Ерхард, мениджър на създадения през януари 2015 г. клъстър "Дуално професионално обучение" към Германо-българската индустриално-търговска камара. "Една икономика се нуждае от високообразовани хора, но няма общество, което да може да работи само с бюрократи. Трябват и хора, които да работят, не само такива, които мислят", смята германецът. А и това, че свързваме професионалните училища с тежък физически труд, е отживелица. "Имаме интерес да открием специалности като търговец, спедитор логистик, застраховател", разказва София Дамянова от Търговската камара на Австрия у нас. По програми на камарата вече се обучават ученици от Националната финансово-стопанска гимназия в София за икономисти, а съучениците им от Габрово учат за мехатроници.

Всяка програма работи по правилата на организацията, под чието крило оперира. Австрийската например може да подпомага само проекти с 50% участие на австрийски бизнес. Немският проект подпомага германски фирми. ДОМИНО обаче е продукт на международен договор, според който добрите практики, които се развият по проекта, ще станат част от законодателството в областта на професионалното образование. Освен това той е отворен към всички фирми, независимо дали са швейцарски. А мениджърите на трите проекта все по-често си сътрудничат, за да създадат критична маса от интерес към дуалното обучение.

Дуално или професионално?

Но какво прави дуалната система по-специална от вече съществуващото професионално образование? Основните разлики са, че по дуалната форма на обучение отговорността за качеството на предлаганото професионално образование се споделя между фирмите и училищата, както и че учениците получават възнаграждение за работата си. Идеята на този тип обучение е бизнесът и училищата да влязат в много по-тесен контакт и обмяната на опит да стане нормата. Надеждата на всички участници е новата система да извади от "командното дишане" техникумите, които се свързват с лошо качество, непрестижен труд и ниско заплащане. Според данните на НСИ за 14 години обучаващите се в професионални гимназии са намалели с една четвърт (26%). Друг сериозен проблем е застаряването на преподавателите. Това е общ проблем на образователната система, но при професионалните гимназии тази тенденция е много по-засилена и учителите над 55 години са се увеличили почти двойно от 2000 г. насам.

В същото време множество компании, особено в развиващите се сектори, които работят за износ - производителите на автомобилни компоненти, металургия, транспорт и спедиция, имат недостиг на кадри, сравним само с този в ИТ индустрията. Според изследване на Института за пазарна икономика 15% от фирмите в промишлеността не могат да намерят подготвени кадри, което е двойно по-висок дял от този в ЕС (7,4%). Национално представително изследване на Агенцията по заетостта от средата на 2014 г. пък показва, че 40% от работодателите, които искат да създадат нови работни места, желаят да наемат лица със средно професионално образование. Въпреки че на пръв поглед не изглежда така, дори и в сегашната си форма професионалното обучение е предпоставка за по-голяма конкурентност на пазара на труда - през 2016 г. заетостта при хората, завършили средно професионално образование, е с 6 процентни пункта по-висока от тази на общо завършилите средно образовaние и с 13 пункта по-висока от средната за страната. Безработицата също е с 1.2 пункта по-ниска от средната за страната (която е 11.4%). Всички тези фактори говорят за нуждата от развитие на дуалното обучение, но за да стане то факт, трябва да се прескочат няколко сериозни бариери.

Проблеми и перспективи

Първият ключов проблем е отношението на бизнеса. Според проучване на Българската стопанска камара само малко над 18% от работодателите и към 32% от средните професионални училища са добре запознати с дуалната система, а цели 22% от предприятията и над 4% от професионалните гимназии изобщо не я познават. Дори и сред чуждите фирми съществуват пречки. "Направихме анкетно проучване сред австрийските компании - интересът бе голям, но в България не всички фирми са достатъчно големи, за да обучат цял клас. Повечето могат да си позволят от 2 до 5 деца, а минимумът е 18, за да бъде направена паралелка", казва София Дамянова. Обединението на фирми пък е трудна задача. Освен това процесът е трудоемък и струва на компаниите ресурси и време. "Когато предлагаш подобно обучение, много компании казват "нека да направим нещо", но когато стане ясно какви са изискванията и стане ясно, че трябва да се свърши много работа, интересът намалява", смята Максимилиан Ерхард.

Там, където бизнесът и училищата успеят да се разберат, назрява втори сериозен проблем - отношението на обществото към професионалните гимназии. София Дамянова разказва, че опитът на Австрийската камара да започне проект в Ямбол се проваля през миналата година заради липсата на интерес. "Професионалните училища изпитват трудност с набирането на ученици, защото този тип обучение не е популярен нито сред децата, нито сред родителите. Но, виждайки примерите, на които ставаме свидетели в Казанлък и Сoфия, започват да се разчуват добрите страни на дуалната система", смята обаче Петя Евтимова. Според нея промяната в мисленето няма да се случи за година или две, а ще отнеме поне 5-6 години, докато се повиши интересът към тези училища и те започнат да привличат повече и по-качествени ученици.

Ако тези трудности се преодолеят, резултатите могат да бъдат силно положителни. Според Евтимова учениците, които вече работят по швейцарската програма, се адаптират добре към работната среда. "Фирмите отговорно им дават да се упражняват в реална работна среда, със сложни и скъпи машини, включват ги дори в социалните дейности на фирмата - спортни клубове, коледни тържества, изобщо - интегрират ги в живота на компанията", разказва тя и добавя, че първоначално учениците са искали да се извинят от работа с "бележка" и са питали дали могат да избягат от практиката. "Това, разбира се, не е възможно, защото имат трудови договори. Само в рамките на месец обаче учениците привикнаха на трудова дисциплина, придобиха навици да спазват работно време", смее се тя.

А има ли политическа воля за промяна

Все пак дуалното обучение няма как да реши много от системните проблеми на българското образование. Причините за това са няколко. Първо, няма как отношението и методът на преподаване в училищата да се промени веднага. "Системата в Германия се е развивала със стотици години. Нe е изобретение от днес за утре и не може да бъде лесно адаптирана", обяснява Максимилиан Ерхард. Затова и целта му не е да наложи, а да предложи същите стандарти, както в германските компании. "На първо място, дуалното обучение няма как да реши въпроса с недостатъчното финансиране на образованието у нас, в това число и на професионалното образование", смята пък Петя Евтимова.

Но безспорно най-сериозният риск е, ако подобни пилотни проекти "на парче" не доведат до активиране на политическа воля за насърчаване и интегриране на дуалната система. "Това, което виждаме към момента, е началото на много инициативи и проекти, но и почти пълна липса на координация. Това е жалко - за да успее внедряването на модела, е нужна политическа воля. Такава засега не виждам", твърди Максимилиан Ерхард. Петя Евтимова споделя мнението му и добавя, че е въпрос на държавна политика планирането на прием в професионални училища да бъде застъпено.

Предимствата на дуалното обучение, ако то се развие по оптимален начин, ще бъдат по-ниска безработица и по-висока икономическа активност и заетост, както и повече производителност на самите компании, за които работят завършващите. Учениците пък ще започват кариерата си на 16-годишна възраст и ще подпомагат семейния бюджет. Но според Петя Евтимова най-големият позитив ще е, че ще могат лесно да си намерят работа след завършването. "Това не е за подценяване заради високия процент младежка безработица. Тенденцията е твърде негативна и ще се засилва, и това ще прави хората, завършили дуално обучение, по-ценни", смята тя. И добавя, че ако се адаптира успешно, дуалното обучение няма да е просто win-win ситуация, а win-win-win - ще печелят фирмите, учениците и училищата.

Как работи дуалното обучение

Германия

Безспорно Германия е страната, където системата за дуално обучение не само постига най-големи резултати, но и може да бъде описана като най-мащабната, защото обслужва над две трети от завършващите всяка година 2.4 млн. души. Германските ученици прекарват между две и четири години по дуални програми, като за някои професии курсовете могат да бъдат дори по-кратки. Специфично за системата е тясното профилиране - веднъж постъпили в дуална форма на обучение, повечето общообразователни предмети отпадат, а преподаването залага на теорията в училище (1-2 дни в седмицата) и на практическата работа (3-4 дни в седмицата) на място в компанията. Професиите, по които могат да се обучават учениците, не са само технически, а и административни, като федералното правителство е одобрило списък с над 350, по които може да се предлага обучение. Успешното приключване на програмите гарантира получаването на сертификат от браншовите камари на съответната област, който е високо ценен от бъдещите работодатели. На институционално равнище федералното правителство е отговорно за създаването на макрорамката - определянето на професиите и общите правила за изпитване и сертифициране на завършващите. Освен това то плаща за създаването и поддържането на центрове за обучение на обучители. На местно ниво се създават учебните планове, а компаниите предлагат промените - кои професионални направления трябва да бъдат добавени, кои да отпаднат, осигуряват практическите обучения за учениците и разпределят финансовите средства. Резултатите са показателни - германската икономика продължава да е конкурентоспособна на международно ниво, а младежката безработица в страната за 2015 г. е средно 7% при 20% за ЕС и около 49% за Гърция.

Австрия

Австрийската система наподобява германската, но има и своите специфики. Най-сериозната разлика е, че в страната има два типа професионално обучение, като и двата започват след завършването на 9-годишното задължително образование. Първият тип професионално обучение е чиракуването във фирми, които най-често се занимават с търговия, занаяти и туризъм. Професионалното обучение на стажантите продължава между 2 и 4 години, а компаниите осигуряват учениците пенсионно, здравно, срещу злополуки и в случай на загуба на работното място - точно като обикновени служители. Стажантите посещават и задължителни часове, като могат да избират как и кога - предлага им се възможност за целогодишно учене по 1-2 дена на седмица, сезонно учене или интензивни курсове за по няколко седмици, в зависимост от изискването на индустрията. Близо 40% от учещите поемат по този път. Други 40% пък се насочват към професионално училище или колеж, където пропорцията между учене и работа е малко по-различна. Само 20% от учениците продължават в общообразователни гимназии. Близо една трета от висшия мениджмънт в Австрия са завършили като последна степен на обучение дуалната. Въпросите, които се отнасят до бизнеса и компаниите, се регулират от федералното министерство на икономиката и труда, а педагогическите въпроси попадат в обсега на министерството за образование, наука и култура. Институции като стопанската камара имат важно значение като свързващо звено между правителството и бизнеса. В Австрия младежката безработица през миналата година е била около 10.6%, двойно по-ниска от средната за ЕС, а сред тези, завършили дуална система на обучение – между 3 и 6%.

Швейцария

Системата за дуално обучение в конфедерацията е една от най-добре финансираните в световен мащаб, като към 2011 г. Швейцария е инвестирала 95% повече в професионалното образование от средното ниво за страните от ОИСР. В допълнение към това самите компании допринасят за финансирането - 41% от общите разходи по дуалното професионално образование идват от тях. Но, изглежда, инвестицията си струва, защото до 4 години след включването на фирма в системата тя вече започва да отчита печалба върху инвестицията си. Обучението и сертифицирането на специалисти - учители и наставници - е централизирано в швейцарския Федерален институт за професионално образование (SFIVET). Принципите, които управляват съдържанието и стандартите на учебната програма, са включени в наредби, които се обсъждат и преразглеждат по предложения както на индустрията, така и на ученици, родители и учители. Кантоните (регионите) имат водеща роля при администрацията и свързването на училищата с бизнеса, а професионалните организации отговарят за сертифицирането, обучението на педагози и изграждането на стандарти. Резултатите от взаимодействието между държавата, професионалните организации и бизнеса е, че само 5% от учениците в курсове с дуален начин на преподаване не са способни да си намерят стаж. През 2015 г. само 6.4% от швейцарските младежи между 16- и 24-годишна възраст са били безработни.

Четири неща, които трябва да знаем за дуалното обучение

1. За бизнеса - топката е във вашето поле

Най-важният играч в развитието на дуалното обучение е бизнесът. Самите фирми трябва да поемат голяма част от инициативата за започване на паралелка по специалността, която им е нужна. Първо, трябва да се провери дали има близко училище, което подготвя ученици за тази професия, и да се говори с него. Една фирма рядко може да приеме цяла паралелка - дори и големите приемат 5-10 ученици, а за да има дуална форма, един цял клас трябва да се обучава по една и съща програма. Това означава, че е нужно да бъдат създадени междуфирмени партньорства. След това училището и компанията изработват план-график за провеждане на практическото обучение, а компаниите определят наставници, които да обучават на работните места учениците. Минимумът е 1 наставник на всеки 5 обучаеми. Компаниите подписват трудов договор с ученика и му заплащат възнаграждение в размер 90% от минималната работна заплата спрямо положения труд.

2. За учениците и родителите - пътят към университет и кариерно развитие е отворен

Най-значимите позитиви за учениците в дуална програма са, че тя ще им позволи да редуват теория и практика. Работата в реална работна среда от 16-годишна възраст също е безценен опит - на учениците им се доверяват сложни и скъпи машини, те работят наравно с по-опитни колеги и имат възможността да започнат работа веднага след завършването, без да губят време в допълнителна подготовка. Ако решат, обаче, винаги могат да продължат и с висше образование. Ще получават и възнаграждение, с което ще могат да подпомагат семейния бюджет. Голямото предимство на дуалното обучение е, че за много кратко време, ако положиш успешно изпитите, получаваш диплома за завършено средно образование, от една страна, а от друга – свидетелство за професионална квалификация с придобита трета степен. Фирмите също така инвестират в тези ученици. Компания, която работи по швейцарския проект, вече дава допълнителни стипендии например.

Разбира се, рискове също съществуват - прекаленото профилиране може да означава, че в един момент уменията на ученика не са адекватни за нуждите на пазара на труда. Освен това никога не знаеш дали ще случиш на работодател.

3. За учителите и директорите - нужна е не по-малка инициативност

Ако работата на бизнеса е да поиска определени кадри, то тази на училището е да предложи подготовката им. Учителите и директорите на професионалните гимназии трябва да осигурят учители по теория и практика на професията, които заедно с представителите на компаниите да изработят нови учебни програми, както и програма за практическо обучение по съответната професия. След това трябва да осъществят приема на учениците, а в края на обучението им - да проведат изпитите. Според Петя Евтимова от ДОМИНО учителите също имат притеснения - най-вече за броя им часове в училище. "Действително намаляват част от часовете им на заетост в училището, но те се компенсират с вече новите им задължения да следят какво се случва с практическото обучение във фирмите", обяснява Евтимова.

4. Какво предлагат трите чуждестранни програми?

Проектът ДОМИНО предлага семинари за изготвяне на учебна документация и обучение на учители и наставници от фирмите. Освен това се предоставят застраховки на учениците, стипендии за тях, както и покриване на разходите за реклама и администрация. От Австрийската камара пък помагат и при изготвянето на проектоспоразумения, проектодоговори и друга необходима документация. Планът е скоро тази дейност да бъде унифицирана измежду трите проекта. Немската камара също предлага свой собствен пакет услуги "Клъстър дуално професионално обучение", както и пилотно обучение по професия "фирмен мениджър" в Националната финансово-стопанска гимназия в София. Освен това се предлагат курсове за допълнителна квалификация съвместно с българо-немските центрове за професионално обучение, както и сертификация по стандартите за качество на Асоцияацията на германските търговско-индустриални камари.

Алекс е от Лозана, Швейцария. От 2006 г. до 2008 г. работи за един от големите местни телекоми - Swisscom AG. През това време той преминава през всякакви позиции в компанията - продава мобилни телефони в магазин, след това шест месеца е стажант електротехник, а накрая помага при проектирането на голяма компютърна мрежа на телекома. Много малко дипломиращи се студенти могат да се похвалят с такова портфолио от завършени стажове, а Алекс тогава дори още не е стъпвал в университет. По това време е 17-21-годишен и просто един от десетките хиляди швейцарски младежи, които са избрали пътя на дуалната система за професионално обучение.

Само 18% от предприятията в България са добре информирани за възможностите на дуалната система.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    balla avatar :-|
    balla

    "Трябват и хора, които да работят, не само такива, които мислят" - Това жестоко ни удря по главата

  • 2
    loy30529393 avatar :-|
    loy30529393

    Нищо ново не правите. Имаше техникуми, които подготвяха специалисти за всички сектори, които са изброени в статията. Учениците имаха часове по практика, летни стажове в заводи, предприятия и т.н. и тези стажове бяха заплатени. Знаеше се, завършващите дадена паралелка точно в кой завод какво ще работят и след дипломиране отиваха на работа на точно определеното място- сред вече познати колеги, управители, та даже работеха на същите машини, на които са работили по време на стажа си. СЕГА ГИ НЯМА ТЕЗИ ЗАВОДИ, ФАБРИКИ, ПРЕДПРИЯТИЯ. Това е проблемът!

    Цитирам- "фирмите в промишлеността не могат да намерят подготвени кадри".
    Къде е тази промишленост?

  • 3
    lz73 avatar :-|
    lz73

    До коментар [#2] от "gogleo":
    Крайно време е Вие и останалите уж помнещи миналото да си пооправите понятията. В миналото имаше техникуми и СПТУ-та. Разликата е ОГРОМНА! Ако не си спомняте ще Ви припомня, че в техникумите се учеше по 4 години, а в гимназиите, дори и най-елитните, по три. В техникумите (поне в по-голямата част) освен солидна техническа подготовка, се изучаваха физика и математика на ниво доста над нормалните гимназии....А сега чувам, че по-слабите ученици ще ходят в техникуми, щото ....И после защо няма инженери и програмисти? Ами то само с филологии и география не става!

  • 4
    loy30529393 avatar :-|
    loy30529393

    Никой не коментира срока на обучение дали е 3 години или 4. никой не е обявил надпревара "кой помни най- добре миналото".
    Щом ще си припомняме- добре. Имаше техникуми и в тях се влизаше след приемен изпит. Издържалите този изпит се класираха за по- креативните паралелки. Защото в техникумите имаше и по- непривлекателни профили, за там много често приемът на ученици беше само по бал, за да запълнят паралелките. Което ще рече, че в тези техникуми учеха и не само "силни" ученици.
    Пример- специалност "електротехника"- само с изпит. Специалност "металообработване"- с по- ниски оценки от изпита или само по бал.
    Строителни техникуми- също имаше степенуване. Нали се сещате, че от тези техникуми излизаха както архитекти, така и зидаро- мазачи.
    Но! Излизаха подготвени кадри и знаеха къде и какво ще работят.

  • 5
    loy30529393 avatar :-|
    loy30529393

    Да внеса едно уточнение- от строителните техникуми излизаха "бъдещите" архитекти.

  • 6
    fred avatar :-|
    Fred

    До коментар [#2] от "gogleo":
    До коментар [#3] от "mrx10354190":

    И двамата сте прави. Действително нивото на техникумите и СПТУ рязко се отличаваше, СПТУ бяха бъдещите работници на конвейера а техникумите даваха хората които ще поддържат този конвейер дори проектира. В БРВ където започнах като млад инженер 2/3 от конструкторите бяха средни техници, на един инженер се падаха 2 техника и някои /не всички/ наистина конструираха, не само чертожници.

    И освен това от техникума излизаше и средният управленски кадър, също и МНОГО добра база за инженерното образование особено ако е по специалността.

    За нивото на образование също наистина беше високо. Аз съм завършил първият випуск на ел.техникума Сливен, специалност ел.автоматика, преподаваха ни диференциални уравнения и интеграли! Преподавателите млади инженери от МЕИ и караха по учебниците от МЕИ, то други и нямаше, нова още специалност. Някои неща после във висшето образование съм ги учил на по-ниско ниво но това е защото вече бях друга специалност. Въобще нивото си зависи от преподавателя, особено ако от инспекториата не му се бъркат много.

    За дуалното образование съм с ДВЕТЕ РЪЦЕ ЗА! Дай боже да стане, писнало ми е от книжни концепции, нека този път се тръгне от практиката. Но действително трябва да се тръгне с ум и там където има условия. Защото ако я няма производствената база всичко увисва. От тази гледна точка е добре експеримента да започне от утвърдени промишлени центрове, Пловдив, Габрово и подобни. В Пловдив се формира крайно интересна промишлена зона, мисля че е много перспективно.

    И още нещо, това дуално образование повече ми прилича да подготвя кадри на ниво СПТУ. За средните техници трябва да се надгражда но то като има база на която да се стъпи решения ще се намерят. Може да се тръгне например по модела на Cisco сертификатите с нарастващо ниво на сложност и кратки специализирани курсове. И всичко да се постави на бизнес основа, платено но от работодателя, стига са лежали на гърбът на държавата.

  • 7
    balla avatar :-|
    balla

    До коментар [#2] от "gogleo":

    Понеже виждам, че в България си нямат на представа за какво говорят европейците моля четете. Образованието за всяка професия е примерно 3-4г, като основната част от времето 2/3 изучаващия е във фирмата, където се работи. Останалата 1/3 се ходи в техникум в паралелка по специалността. Изпитите са държавни, теория и практика. И само тези които си вземат крайния изпит могат да практикуват тази професия.

    Разликата с комунистическата система е очевидна. Говорим за обучение в основната си част във фирма.

  • 8
    wpb42605893 avatar :-|
    Punkas

    Идеята на този тип обучение е бизнесът и училищата да влязат в много по-тесен контакт и обмяната на опит да стане норма


  • 9
    loy30529393 avatar :-|
    loy30529393

    До коментар [#7] от "balla":
    Понеже виждам, че нямате представа как са се подготвяли кадрите преди години, трябваше да прочетете постовете под пост 2. И не става дума за комунистическа или капиталистическа система. Както вече писаха и след Вас, проблемът е, че преди години се прекъсна връзката между бизнес и училища. А такава връзка някога ИМАШЕ.


  • 10
    balla avatar :-|
    balla

    До коментар [#9] от "gogleo":

    Разбрах само че не разбирате съществото на проблема, а той със стари системи няма да бъде решен. Старите ви ситеми базират на съвсем друго разбиране за икономическа, социална и професионална среда.
    Прочетете как младите хора в западна Европа имат на 18й професия и се издържат сами, тука ги майките им хранят до 30-40г


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK