С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 18 мар 2016, 15:00, 10385 прочитания

Ще те обадя на НБПКОНПИ

Какво е новото в новия антикорупционен закон, който най-накрая ще влезе в парламента

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В седмицата, в която на най-високо политическо ниво в Европейския съюз - Съветът на ЕС, беше затвърдена позицията, че България има да извърви дълъг път, преди да се освободи от мониторинга в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, една българска правоохранителна институция постави рекорд. В четвъртък Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество съобщи, че е внесла в съда иск срещу Цветан Василев. Той е за 2.2 млрд. лева и по своя размер е без прецедент в цяла Европа, съобщи ръководителят на институцията Пламен Георгиев.

Дори и тепърва комисията да трябва да се бори в съда, за да докаже незаконния произход на средствата, работата й по случая беше оценена от Европейската комисия (ЕК) през януари. По ирония на съдбата институцията след няколко месеца няма да съществува в този си вид, защото ще падне жертва в опитите на България да докаже, че има воля да се бори с корупцията.


През седмицата приключи общественото обсъждане на проекта за нов антикорупционен закон, който най-вероятно ще влезе в парламента до края на месеца. Нормативният акт предвижда създаването на нова институция, което ще погълне няколко съществуващи държавни органа. По настояване на премиера Бойко Борисов сред тях е попаднала именно и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Законопроектът, чието приемане е залог за оставането на Меглена Кунева (по думите на проф. Даниел Вълчев) във властта, ще събере в Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (с фамозната абревиатура НБПКОНПИ) Комисията за конфликт на интереси, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (т.нар. БОРКОР), звеното в Сметната палата, което се занимава с декларациите по закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Меглена Кунева обясни през седмицата, че философията на предлагания орган е да има разпределение на отговорностите по ресори, като има един председател и четирима заместник-председатели, за да има яснота кой какво върши, какви резултати има и те да се сравняват. Ето защо според нея не става дума за "механично събиране на съществуващи органи".

Това ще бъде вторият опит за приемането на антикорупционното законодателство след отхвърлянето на проекта миналата година (заради оттеглянето на подкрепата от АБВ).



В проекта има редица смислени моменти, но в същото време събирането на няколко институции без анализ, който да даде отговор на въпроса свършили ли са си работата до този момент и ако не - защо, както и различни недомислици като начина на избиране на ръководството, дължината на мандата, неясната отчетност, могат да се окажат мини, които да компрометират в зародиш идеята.

Горе ръцете, НБПКОНПИ!

Законът предвижда създаване на национално бюро, което ще се ръководи от директор и четирима заместници. Те ще се избират от Народното събрание и ще имат мандат от пет години. Изискването към директора е да има "висше юридическо образование и най-малко 10 години стаж по специалността, който успешно е преминал проверка за почтеност", а неговите заместници - "висше образование на образователно-квалификационна степен магистър" и най-малко 7 години стаж по специалността, които успешно са преминали проверка за почтеност".

В становището си по законопроекта от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), които от години се борят за прозрачност и публичност на процедурите по назначение на висши държавни постове, виждат проблем с тези изисквания: "Ограничаването на подходящия профил лица до такива само с юридическо образование намалява значително професионалния и управленски потенциал, който може да се влее в бюрото. На практика лица с висше икономическо образование и доказани професионални качества се оказват дискриминирани в този процес." За организацията е под въпрос и мандатът на ръководството, който определят като "неоправдано дълъг" и дават пример с този на председателя на ДАНС, който също е на пет години: "Нито един от предходните председатели не е заемал длъжността в рамките на един пълен мандат, а средната продължителност на такъв е по-малка от 2 години. Мандат с продължителност от 3 или 4 години за лидерския корпус на бюрото с право на не повече от два последователни мандата би бил удачен с оглед високите заявки за работата на институцията."

Според БИПИ проблем е и фактът, че парламентът ще избира и заместниците на председателя: "Бюрото е уредено като колективен орган и за това намираме за удачно Народното събрание да избира единствено директора, като той впоследствие да определи своите заместници. Така ще се намали рискът от политически обвързаности, прокарани още в хода на процедурата по избор, а и институцията ще произведе по-високо доверие пред обществеността."

От "Прозрачност без граници" настояват за промяна на начина на избиране на ръководство на новата институция: "От изключителна важност за това бюро е да бъде политически неутрално и равно отдалечено от всички власти. В този смисъл настояваме за преосмисляне на предложения начин на избор. В предходни варианти на същия законопроект бяха предвидени различни способи на неговото конституиране – чрез специално излъчено електорално тяло или чрез потвърждаване на избора от президента. Те също имат и своите недостатъци, но съчетават волята на повече институции, включително и от различни власти. Българската правна система познава избора на други колегиални органи чрез квотен принцип, разпределен между различни органи – КС, БНБ, СЕМ, КРС и др. Подобен подход би дал значително повече легитимност на подобен орган и би задоволил в по-пълна степен изискването за независимост към нея."

Както за ръководството на бюрото, така и за работещите в него ще има проверка за почтеност, за която е записано, че "има за цел да установи, че проверяваното лице изпълнява правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и обществото". Какво точно представлява тази проверка? Според проекта тя "включва деклариране и проверка на обстоятелствата, свързани с имуществото и конфликта на интереси, предвидени в този закон. При извършване на проверката може да се използва съдействието на други държавни органи". Работещите в институцията ще минават и тест на полиграф - нещо, което неясно защо е спестено за ръководството. Въвеждат се и периодични проверки, като неиздържането им ще е основание за уволнение.

Законът въвежда обезщетение за директора и неговите заместници (десет брутни заплати) след изтичане на техния мандат.

Всичко за деклариране
Бюрото ще изземе функциите на Сметната палата, пред която хиляди лица, които заемат висши държавни длъжности (от президент, през главен прокурор и народни представители до кметове), като законът предвижда разширяване на този кръг лица - общинските съветници, главните архитекти, ректорите на университети, директори на болници, служителите, които управляват европейски фондове, тези, които организират и провеждат обществени поръчки, ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, на строителния контрол, Държавен фонд "Земеделие", ДАИ и т.н.

За разлика от досегашната уредба съдиите, прокурорите и следователите вече ще подават имуществените си декларации пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, чиито правомощия бяха разширени с приетите в края на миналата година промени в конституцията.

Въвеждат се и нови обстоятелства, които ще се декларират. Така например, ако някой ползва над три месеца чужд имот или превозно средство и неговата стойност е над 10 хил. лв., ще трябва да го декларира пред бюрото. Друго нововъведение е задължението за "деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство", т.е. на съпружески начала без формално сключен брак (за повече от две години). Декларация ще се подава и една година след като лицето вече не заема длъжността.

Бюрото ще има мандат да извършва проверки за разминаване между притежавано и декларираното имущество, като за целта има правомощие да иска от съда разкриване на банкова, застрахователна и осигурителна тайна. Инспекторите ще имат достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър.

Освен рутинната проверка за несъответствие бюрото ще прави и задълбочена, която ще става по реда на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (всъщност един от аргументите за сливането с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е именно да се използва капацитетът на институцията да извършва такива проверки). Проверката може да продължи до една година, като срокът може да бъде удължаване само веднъж с шест месеца.

Няколко са хипотезите за започване на задълбочена проверка - установено несъответствие за над 20 хил. лв. между декларирано и реално притежавано имущество, установен с влязло в сила решение конфликт на интереси, както и "установяване на достатъчно данни за корупционно поведение в резултат на предварителна проверка на сигналите и медийните публикации".

Въпреки че един от аргументите за отхвърляне на първия законопроект през есента беше легитимирането на анонимни сигнали, тази възможност е запазена. В становището си "Програма достъп до информация" (ПДИ) приема решението като противоречиво: "По този начин не само се допуска работа по анонимни сигнали, за които съществува съмнение, че могат да доведат до репресивни практики или пък до затруднено установяване на фактите по сигналите, но и се допуска това обстоятелство да не се съобщава пряко на обществото. Дори в системите, които допускат проверки по анонимни сигнали, тези случаи се разглеждат като изключение от правилото, а не като правило. С редакцията на чл.49, ал.1 от проекта на закон се узаконява повсеместното допускане на анонимни сигнали, което създава условия за злоупотреба с права и подравяне на системата на държавната власт."

В законопроекта има друг противоречив момент. Това е идеята бюрото да предлага на Министерския съвет да предоставя "парични награди на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали". Ако за длъжностните лица и гражданите подобен стимул има смисъл (с всичките уговорки, че може да провокира култура на доносничество), по отношение на журналистите очевидно създава проблеми от гледна точка на професионалната етика. "Що се отнася до журналистите, тяхната роля в обществото е на обществен страж и критик на властта, поради което не е много уместно именно с оглед понятието конфликт на интереси те да се стремят да бъдат отличени от същата тази власт", пишат в становището си от ПДИ.

Законопроектът запазва голяма част от текстовете в действащото законодателство за конфликт на интереси, като се връща на модела отпреди пет години, когато проверките за голяма част от категориите длъжностни лица се извършват от инспекторатите или от комисии от специално натоварени за това лица с идеята бюрото да се занимава само с важни случаи.

По отношение на отнемането на незаконно придобито имущество се въвежда обратната доказателствена тежест, т.е., в случай че се открие несъответствие между имуществото и нетния доход, което надвишава 120 хил. лв., проверяваното лице ще трябва да доказва законен източник, а не комисията - липсата на такъв.

Прозрачност и отчетност
"Съгласно чл.5, т.1 от Конвенцията на ООН срещу корупцията превантивните антикорупционни мерки и практики следва да отразяват ценностите, свързани с интегритета, прозрачността и отчетността. Прави впечатление, че в определянето на приложното поле на закона (чл.1), целите му (чл.3) и принципите на приложението му (чл.4, ал.1), както и в цялото му съдържание от около 70 страници нито веднъж не са употребени понятията прозрачност и отчетност, отбелязват от "Програма достъп до информация". Всъщност законопроектът въвежда два механизма за отчетност - единият е класическият годишен доклад до Народното събрание (практика, която е показала своята несъстоятелност), както и едно нововъведение - ежегоден външен одит. "Одитът от външна институция е неясно написан, предвидено е бюджетът да възлага и плаща този одит, което създава съмнения в безпристрастността му. Последици от резултата на одита не се предвиждат", коментират от "Прозрачност без граници".

Законопроектът беше обсъден миналата седмица на оперативно заседание на кабинета, а Меглена Кунева го консултира с парламентарните групи. Проектът със сигурност ще бъде подкрепен от ГЕРБ и реформаторите, доколкото антикорупционната риторика (за първите след катарзиса на премиера, а за вторите изначално) е основополагаща. Ключова роля ще изиграят от АБВ, които показват силен интерес по темата, а през последните няколко месеца влязоха в открит конфликт по този въпрос с хората на Кунева. От партията на президента Георги Първанов успяха да привлекат за свои експерти по темата Румен Миланов (бивш шеф на КАТ, жандармерията, НСБОП, НСО и БОРКОР) и Бойко Найденов (бивш и.д. градски прокурор, шеф на отдел за борба с корупцията във Върховна касационна прокуратура, началник на Националната следствена служба и и.д. главен прокурор, а след това началник на сигурността на "Булгартабак") и при всички положения ще бъдат най-активни в дебата, което със сигурност ще забави промените в парламента. Депутатите от АБВ са сред най-яростните защитници на сегашния модел на държавното обвинение, чийто ръководител Сотир Цацаров създаде преди година по непрозрачен начин Специализирано звено "Антикорупция".

Революционното антикорупционно законодателство (както беше формулирано от управляващите) трябваше да компенсира отказа на ГЕРБ, ДПС, БСП и АБВ да отворят темата за създаване на независима прокуратурата за борба с корупцията по румънски модел. Дори и законът да бъде приет, за няколко месеца новата институция едва ли ще успее да заработи преди края на годината предвид сроковете в процедурата за избор на ръководство, подбор на кадри и т.н., което означава, че до следващия мандат единственият отговорник за борбата с корупцията по високите етажи на властта ще остане главният прокурор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 476 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 3 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Управляващите побързаха да изтрият проекторешението, след като "Спаси София" го публикуваха във Фейсбук

15 дек 2019, 1508 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Завръщането на Цветанов

Бившият вътрешен министър отново навлезе по познатия си маниер с гръм и трясък в политиката

Още от Капитал
Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10