Машините на растежа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Машините на растежа

Машините на растежа

Българският износ започва постепенно да се преориентира към стоки с висока добавена стойност. Тази процес обаче трябва да бъде ускорен

18702 прочитания

През последните години много компании за авточасти дойдоха в България или разшириха дейността у нас.

Ако българската икономика може да бъде оприличена на някакво превозно средство, това би било детски велосипед с четири колелета. Еврофондовете и износът са двете гуми, върху които стопанството на страната анемично се клатушка, подпирано от вътрешното потребление и частните инвестиции. В последната година обаче едната гума започна да се върти на по-бързи обороти, което доведе до очевидно ускоряване на икономиката на страната.

През 2015 г. националната статистика обяви, че експортът на стоки е нараснал с над 5% и вече надхвърля 45 млрд. лв. Малко след това стана ясно, че като изключим държавните разходи, свързани с европрограмите, външната търговия допринася най-много за постигнатите 3% ръст на реалния брутен вътрешен продукт (БВП). По същия начин през 2010 и 2011 г. експортните фирми изтеглиха икономиката и единствено благодарение на тяхната работа рецесията продължи реално само една година.

Ръстът на износа през 2015 г. обаче не е само механичен, а вече устойчиво се променя неговата структура. Експортните фирми започват да изнасят все повече продукти на преработвателната промишленост, вместо да разчитат само на непреработените суровини. Темповете, с които се случва промяната, не са много бързи, но в сравнение с периода отпреди 15 години ясно се вижда, че експортът е с все по-голяма добавена стойност. В същото време нарастващият износ на български стоки се осъществява в обстановка на глобално падащи цени и намалено търсене на суровини, което показва, че това не е конюнктурна, а говорим за стабилно разширяване на пазарния дял на местните фирми на чужди пазари.

"България преживява бум на износа и това няма нищо общо с цените. Между 2007 и 2015 г. експортните обеми са нараснали с 57%. За същия период експортните цени (изразени в евро) са нараснали само с 9%", коментира Любомир Митов, главен икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа. Според него през последните години се случват големи промени в българския износ както в структурата, така и като география.

С две думи, износът показва две много положителни тенденции - той се основава на продукти с по-висока добавена стойност, която остава в България, и конюнктурата все по-малко му влияе. Тази промяна е положителен сигнал за промяна в цялостната икономическа среда в България, тъй като експортната икономика влече след себе си промяна в други сектори, като например услугите за вътрешния пазар. По-големият износ означава и повече работни места, по-високи заплати заради необходимостта от по-голяма квалификация, както и по-голяма устойчивост на растежа. Лошата новина е, че това се случва на фона на спадащи частни инвестиции в страната, т.е. може да се очаква растежът да бъде забавен и влошаващи се фундаментални фактори в България като образование и демографска структура на населението. И скоро може да се окаже, че велосипедът започва пак да се клатушка и буксува.

Преструктуриране на износа

Лош износ няма, особено ако говорим за икономика като българската, която има малък вътрешен пазар и отчаяна нужда от натрупване на капитали. Доскорошната тенденция, при която износът основно се състоеше от суровини, беше опасна - ситуацията от последните две години (срив на цените на суровини) показа ясно, че моделът е неустойчив и всяко по-рязко движение на международните цени се отразява и върху паричните потоци.

Последните данни за износа показват преминаването от суровини към готови продукти, които дават по-голяма стойност за икономиката. Разбивката по групи стоки показва, че поне като стойност делът на продуктите с по-висока добавена стойност към икономиката нараства. Така например продажбата на машини и оборудване се е увеличила с 12.5% на годишна база и през 2015 г. надхвърля 6.3 млрд. лв. При останалите готови продукти на преработващата промишленост има нарастване с над 6% до рекордните 11.5 млрд. лв.

Подобна е и тенденцията при държавите извън ЕС. При първата група стоки статистиката отчита 20% ръст, а при втората – 11%. В същото време експортът на суровини пада с близо 10%, който е основният продукт, който България изнасяше досега за Китай например. С над 20% потъват горивата и маслата. Това обаче е краткосрочната тенденция.

Дългосрочната картина показва, че за 15 години делът на машиностроенето като част от общия износ на България се е увеличил от 10% на 22%. Данните на НСИ показват, че това увеличение не се дължи само на растящите цени, а на реално увеличение на продадената навън продукция. Точно на другия полюс е износът на метали, който се свива от 20 на 15%.

Историческите данни показват, че от 2012 г. досега най-много са се увеличили продажбите на части и компоненти в машиностроенето, електрониката и автомобилостроенето. Така например през миналата година сме изнесли кабели на стойност 850 млн. лв., а за пет година има ръст от 60%. През последните няколко години ролята на България при производството на компоненти за автомобили от различни марки нараства. През годините много компании дойдоха в България или разшириха дейността си заради ниската цена на труда и сравнително ниската пряка данъчна тежест (виж другия текст). Производството на автокомпоненти е най-бързо развиващият се индустриален сектор в България през последните години. По данни на камарата по машиностроене заводите са над 40, служителите - над 30 хил., а приходите надхвърлят 3 млрд. лв. Фирмите, произвеждащи части и окомплектоващи изделия за автомобилната индустрия, отчитат над 28% ръст на продажбите през 2015 г. спрямо предходната година. А чуждестранните инвестиции в сектора продължават да растат.

"Чуждестранните инвеститори, които разкриват мощности в страната, идват с готови пазари. Монтират съвременна техника за производството на разработени в чужбина изделия, което позволява наред с висококвалифицираните специалисти да се ангажира и недотам квалифицирана работна ръка", обясни за приложението "Тежка индустрия" на "Капитал" инж. Илия Келешев, председател на браншовата камара. Той допълва, че принос за развитието на подсектора имат и фирмите с български собственици. Сред тях са "Мадара", Шумен - производител на широка гама двигателни мостове за товарни автомобили, както и "Капрони" - Казанлък, която произвежда хидравлични помпи за автомобили и окомплектоващи изделия за електромобили.

Ако всичко това ви звучи прекалено оптимистично, до голяма степен сте прави. България стартира от прекалено ниски нива и въпреки високия растеж износът в абсолютни стойности е микроскопичен. Както продукцията, така и износът на страната ни в този сектор стават все по-високотехнологични, но темпът, с който това се случва, е значително по-бавен от този в други държави от региона. Износът на Чехия за 2015 г. само в графите автомобили и машиностроене е за 54 млрд. евро, т.е. над 15 пъти повече от аналогичните категории в България. "Като основен проблем се очертава неспособността на България да привлече сериозен инвеститор, който с присъствието си да създаде предпоставки за по-бърз растеж на сектора като цяло – именно по модела, по който това стана в нашите съседки", коментира икономистът Явор Алексиев в анализ за "Инфограф".

По негови данни в България чуждестранните инвестиции в производството на различни превозни средства и части за тях към края на 2014 г. са около 255 млн. евро, което е едва 1.2% от общите чуждестранни инвестиции в страната (около 21.6 млрд. евро към края на 2014 г.). В Сърбия безспорен тласък на сектора дава Fiat, инвестирайки над 940 млн. евро само за 4 години. Други водещи инвеститори са Michelin (370 млн. евро), Cimos (120 млн. евро), Robert Bosh (71 млн. евро), Magneti Marelli, Johnson Controls, Dräxlmaier, Mecaplast, Sigit, Lames и други. Общите инвестиции в сектора в западната ни съседка са над 1.7 млрд. евро, а заетите в него – около 27 хиляди души.

Ефектите за икономиката

Както стана дума по-горе, растежът на икономиката е в пряка зависимост от износа. Поръчките отвън означават производство вътре в страната, означават работни места и повишаване на покупателната способност. Обръщането на тенденцията при износа – от суровини към преработени продукти, вече водят не само до повече работни места, но и по-високи заплати. Данните на НСИ показват, че средните заплати в добивната промишленост са с около 40% по-високи от преработващата промишленост. Причината за тази огромна разлика обаче се крие и в размера на двата сектора. В първия са заети около 23 хил. души, а във втория – близо 500 хил. души.

С всяка година заплатите и в двата сектора се увеличават, но това може да се окаже проблем в бъдеще поради липсата на качествена работна ръка. Тя е необходима, за да може бизнесът да започне да се разширява, използвайки добрата основа. "Лошото качество на работната ръка е един от големите проблеми. Имаме твърде много адвокати, икономисти и твърде малко работници със специални умения", смята Любомир Митов. Според него липсва система за професионално обучение, а училищата и университетите нямат идея от какво има нужда бизнесът. "Има проблем в системата и тя се нуждае от основен ремонт. Това може да стане само в сътрудничество с бизнеса", добавя той.

От няколко години България е изправена пред парадокс – икономиката има реална нужда от кадри, защото има предпоставки да расте, но в същото време безработицата все още е на високо ниво, а заетостта все още е доста под предкризисното равнище. В своя социално-икономическия доклад Европейската комисия е посочила структурните проблеми на пазара на труда като един от макроикономическите дисбаланси, които пречат на българската икономика да расте с необходимите темпове. Оказва, че в момента недостигът на квалифицирани кадри е на това ниво, на което е бил преди кризата. Разликата е, че тогава номинално заетите в икономиката бяха с около 300 хил. повече, коефициентът на безработица бе около 5% вместо сегашните 9.6%, а икономическият растеж беше от порядъка на 5-6% вместо сегашните 3%. Това според доклада се дължи на структурните проблеми на пазара на труда. Младите хора излизат от училищата и университетите все по-неподготвени, трудно си намират работа, което води до огромен брой дълготрайно безработни и висока степен на младежка безработица.

"Имате почти 24% младежка безработица, а дългосрочната е около 60% от нея. Това е структурен проблем, който е много обезпокоителен", смята Ищван Секели, директор от Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" към ЕК при представянето на заключенията от социално-икономическия доклад за България. Максималното оползотворяване на наличната работна ръка е от изключително значение за България. Страната ни е с едно от най-бързо застаряващите населения, а огромната емиграция в последните две десетилетия намалява допълнително потенциала на икономиката. Според Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч", вариант пред икономиката е да се внасят качествени служители. Според него в момента това се случва в IT сектора, но и останалите сектори имат нужда от подобни мерки.

Комисията вижда и друг структурен проблем – производителността на труда расте по-бавно, отколкото заплатите. Особен при сектори, в които работят по-нискоквалифицирани кадри. Работодателите в България многократно са изтъквали като проблем, че в някои икономически дейности например административно определените нива на минималните осигурителни доходи (МОД) вече доближават средните заплати в съответния сектор. Това намалява конкурентоспособността на производството, намалява стимулите за по-висококвалифицираните служители и в крайна сметка води до съкращаване на служители.

След рязкото повишение на реалните възнаграждения на служител през 2012-2013 г., увеличението на реалните заплати остана по-високо от ръста на производителността и през 2014 г. В първите години след кризата заплатите в България не бяха адаптирани достатъчно бързо спрямо конюнктурата, което доведе до освобождаване на над 400 хил. работници, основно нискоквалифицирани.

Засега обаче, заради ниската стартова база (спомнете си разликата между България и Чехия), доходите в България са далеч от средноевропейските. "Ако идеята за присъединяване на България към Европейския съюз е била да се приближите към стандарта на живот в Европа, за първите години на членството не сте постигнали много", добавя Ищван Секели. А статистиката доказва този факт. Средните доходи в България, дори по време на най-тежките години на кризата, растяха доста по-бързо от производителността на труда. Въпреки двуцифрените ръстове на средната брутна заплата през четвъртото тримесечие на 2015 г. паричният доход на човек от домакинство е около 840 лв. (430 евро). При това ниво страната ни продължава да стои в дъното на класацията, а нивото е около 45% от средното за Европейския съюз. И това е, при положение че в сметките е включена столицата, където по данни на НСИ средното възнаграждение доближава 1200 лв.

Спирачки за износа и растежа

Освен липсата на кадри друга пречка са спадащите частни инвестиции в страната. В момента те са далеч от нивото си през 2006-2009 г.Макар че в този период голяма част от вложенията отиваха в непроизводствени инвестиции, останалата част от тях създадоха индустриалната база, от която сега се възползва експортът. "Еврофондовете в годините след кризата замениха в голяма степен частните инвестиции. Въпросът е доколко сега липсата на тези средства ще може да се замести с частни инвестиции", коментира за "Капитал" преди време Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Другият проблем е доколко фондовете създават реален растеж или поне условия за такъв.

Данните на БНБ показват, че в най-силните години за икономиката преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които влизаха в българската икономика, са достигали до 7 млрд. лв. През последните три години сумата се движи около 1 млрд. лв., като единствено през 2015 г. има раздвижване, което обаче се дължи почти изцяло на "Лукойл Нефтохим". От компонентите на БВП пък се вижда, че разликата между общите инвестиции, правени в страната преди и след кризата е около 30%.

"Преди кризата имахте много инвестиции отвън, но след това ПЧИ секнаха. Този тип инвестиции е най-стабилният приток на капитал. Инвеститорът идва отвън, влага парите си активи, а бързото му изтегляне е относително по-трудно", казва Ищван Секели.

За проблемите на българската икономика обаче има лек, който обаче изисква спешни мерки от страна на държавата с подкрепата на бизнеса. Ако искаме отново да привличаме инвеститори, трябва подобрение на бизнес средата. Ако искаме квалифицирани кадри, трябва да променим образователната система. Някои от необходимите мерки са краткосрочни и могат да се случат бързо.

През последните години много компании за авточасти дойдоха в България или разшириха дейността у нас.

Ако българската икономика може да бъде оприличена на някакво превозно средство, това би било детски велосипед с четири колелета. Еврофондовете и износът са двете гуми, върху които стопанството на страната анемично се клатушка, подпирано от вътрешното потребление и частните инвестиции. В последната година обаче едната гума започна да се върти на по-бързи обороти, което доведе до очевидно ускоряване на икономиката на страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    zaza avatar :-|
    zaza

    Инфографиките са толкова малки, че нищо не може да се прочете от тях. Дори и да се отворят в отделен прозорец продължават да са много малки. Моля коригирайте това!!!

  • 7
    kihano avatar :-|
    kihano

    Абе оптимистично, но не чак толкова. Грешката - залагането на чужди инвеститори. Чуждия инвеститор идва тук само и единаствено за евтина работна ръка и не го интертесува нищо друго! В много случаи си внася изходните продукти и после си изнася стоката, както му се вика работим му на ишлеме. От "по-високата" добавена стойност печели той, а не ние! Той нито обучава кадри, нито ползва местни фирми за изходните си продукти, нито финансира тук развойна или научно техническа дейност. Сиреч, за нас ползата е почти кръгла нула. Работните места, които е отворил, ще се стопят в момента в който се появи възможност за употреба на евтин труд на друго място. Например - Украйна. :) Така че това не е устойчиво развитие!
    А е и спорно доколко "по-високата" добавена стойност е "по-висока". Спрямо какво е по-висока? Ако потърсите, че видите, че дейностите като дизайн, развойна дейност и маркетинг, които са с най-висока добавена стойност, си остават в страната на инвеститора.

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "zaza":

    Могат да се увеличат след отваряне в отделен прозорец.

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#7] от "kihano":

    Освен ако не е руски. Тогава цели само и единствено безкористно да подпомогне развитието на братския народ.

  • 10
    zaza avatar :-|
    zaza

    До коментар [#8] от "Георги Георгиев":

    На компютър може. Явно не мобилно устройство не може.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK