Ръстът на износа през 2015 г. обаче не е само механичен, а вече устойчиво се променя неговата структура. Експортните фирми започват да изнасят все повече продукти на преработвателната промишленост, вместо да разчитат само на непреработените суровини. Темповете, с които се случва промяната, не са много бързи, но в сравнение с периода отпреди 15 години ясно се вижда, че експортът е с все по-голяма добавена стойност. В същото време нарастващият износ на български стоки се осъществява в обстановка на глобално падащи цени и намалено търсене на суровини, което показва, че това не е конюнктурна, а говорим за стабилно разширяване на пазарния дял на местните фирми на чужди пазари.

"България преживява бум на износа и това няма нищо общо с цените. Между 2007 и 2015 г. експортните обеми са нараснали с 57%. За същия период експортните цени (изразени в евро) са нараснали само с 9%", коментира Любомир Митов, главен икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа. Според него през последните години се случват големи промени в българския износ както в структурата, така и като география.

С две думи, износът показва две много положителни тенденции - той се основава на продукти с по-висока добавена стойност, която остава в България, и конюнктурата все по-малко му влияе. Тази промяна е положителен сигнал за промяна в цялостната икономическа среда в България, тъй като експортната икономика влече след себе си промяна в други сектори, като например услугите за вътрешния пазар. По-големият износ означава и повече работни места, по-високи заплати заради необходимостта от по-голяма квалификация, както и по-голяма устойчивост на растежа. Лошата новина е, че това се случва на фона на спадащи частни инвестиции в страната, т.е. може да се очаква растежът да бъде забавен и влошаващи се фундаментални фактори в България като образование и демографска структура на населението. И скоро може да се окаже, че велосипедът започва пак да се клатушка и буксува.

Преструктуриране на износа

Лош износ няма, особено ако говорим за икономика като българската, която има малък вътрешен пазар и отчаяна нужда от натрупване на капитали. Доскорошната тенденция, при която износът основно се състоеше от суровини, беше опасна - ситуацията от последните две години (срив на цените на суровини) показа ясно, че моделът е неустойчив и всяко по-рязко движение на международните цени се отразява и върху паричните потоци.

Последните данни за износа показват преминаването от суровини към готови продукти, които дават по-голяма стойност за икономиката. Разбивката по групи стоки показва, че поне като стойност делът на продуктите с по-висока добавена стойност към икономиката нараства. Така например продажбата на машини и оборудване се е увеличила с 12.5% на годишна база и през 2015 г. надхвърля 6.3 млрд. лв. При останалите готови продукти на преработващата промишленост има нарастване с над 6% до рекордните 11.5 млрд. лв.

Подобна е и тенденцията при държавите извън ЕС. При първата група стоки статистиката отчита 20% ръст, а при втората – 11%. В същото време експортът на суровини пада с близо 10%, който е основният продукт, който България изнасяше досега за Китай например. С над 20% потъват горивата и маслата. Това обаче е краткосрочната тенденция.

Дългосрочната картина показва, че за 15 години делът на машиностроенето като част от общия износ на България се е увеличил от 10% на 22%. Данните на НСИ показват, че това увеличение не се дължи само на растящите цени, а на реално увеличение на продадената навън продукция. Точно на другия полюс е износът на метали, който се свива от 20 на 15%.

Историческите данни показват, че от 2012 г. досега най-много са се увеличили продажбите на части и компоненти в машиностроенето, електрониката и автомобилостроенето. Така например през миналата година сме изнесли кабели на стойност 850 млн. лв., а за пет година има ръст от 60%. През последните няколко години ролята на България при производството на компоненти за автомобили от различни марки нараства. През годините много компании дойдоха в България или разшириха дейността си заради ниската цена на труда и сравнително ниската пряка данъчна тежест (виж другия текст). Производството на автокомпоненти е най-бързо развиващият се индустриален сектор в България през последните години. По данни на камарата по машиностроене заводите са над 40, служителите - над 30 хил., а приходите надхвърлят 3 млрд. лв. Фирмите, произвеждащи части и окомплектоващи изделия за автомобилната индустрия, отчитат над 28% ръст на продажбите през 2015 г. спрямо предходната година. А чуждестранните инвестиции в сектора продължават да растат.

"Чуждестранните инвеститори, които разкриват мощности в страната, идват с готови пазари. Монтират съвременна техника за производството на разработени в чужбина изделия, което позволява наред с висококвалифицираните специалисти да се ангажира и недотам квалифицирана работна ръка", обясни за приложението "Тежка индустрия" на "Капитал" инж. Илия Келешев, председател на браншовата камара. Той допълва, че принос за развитието на подсектора имат и фирмите с български собственици. Сред тях са "Мадара", Шумен - производител на широка гама двигателни мостове за товарни автомобили, както и "Капрони" - Казанлък, която произвежда хидравлични помпи за автомобили и окомплектоващи изделия за електромобили.

Ако всичко това ви звучи прекалено оптимистично, до голяма степен сте прави. България стартира от прекалено ниски нива и въпреки високия растеж износът в абсолютни стойности е микроскопичен. Както продукцията, така и износът на страната ни в този сектор стават все по-високотехнологични, но темпът, с който това се случва, е значително по-бавен от този в други държави от региона. Износът на Чехия за 2015 г. само в графите автомобили и машиностроене е за 54 млрд. евро, т.е. над 15 пъти повече от аналогичните категории в България. "Като основен проблем се очертава неспособността на България да привлече сериозен инвеститор, който с присъствието си да създаде предпоставки за по-бърз растеж на сектора като цяло – именно по модела, по който това стана в нашите съседки", коментира икономистът Явор Алексиев в анализ за "Инфограф".

По негови данни в България чуждестранните инвестиции в производството на различни превозни средства и части за тях към края на 2014 г. са около 255 млн. евро, което е едва 1.2% от общите чуждестранни инвестиции в страната (около 21.6 млрд. евро към края на 2014 г.). В Сърбия безспорен тласък на сектора дава Fiat, инвестирайки над 940 млн. евро само за 4 години. Други водещи инвеститори са Michelin (370 млн. евро), Cimos (120 млн. евро), Robert Bosh (71 млн. евро), Magneti Marelli, Johnson Controls, Dräxlmaier, Mecaplast, Sigit, Lames и други. Общите инвестиции в сектора в западната ни съседка са над 1.7 млрд. евро, а заетите в него – около 27 хиляди души.

Ефектите за икономиката

Както стана дума по-горе, растежът на икономиката е в пряка зависимост от износа. Поръчките отвън означават производство вътре в страната, означават работни места и повишаване на покупателната способност. Обръщането на тенденцията при износа – от суровини към преработени продукти, вече водят не само до повече работни места, но и по-високи заплати. Данните на НСИ показват, че средните заплати в добивната промишленост са с около 40% по-високи от преработващата промишленост. Причината за тази огромна разлика обаче се крие и в размера на двата сектора. В първия са заети около 23 хил. души, а във втория – близо 500 хил. души.

С всяка година заплатите и в двата сектора се увеличават, но това може да се окаже проблем в бъдеще поради липсата на качествена работна ръка. Тя е необходима, за да може бизнесът да започне да се разширява, използвайки добрата основа. "Лошото качество на работната ръка е един от големите проблеми. Имаме твърде много адвокати, икономисти и твърде малко работници със специални умения", смята Любомир Митов. Според него липсва система за професионално обучение, а училищата и университетите нямат идея от какво има нужда бизнесът. "Има проблем в системата и тя се нуждае от основен ремонт. Това може да стане само в сътрудничество с бизнеса", добавя той.

От няколко години България е изправена пред парадокс – икономиката има реална нужда от кадри, защото има предпоставки да расте, но в същото време безработицата все още е на високо ниво, а заетостта все още е доста под предкризисното равнище. В своя социално-икономическия доклад Европейската комисия е посочила структурните проблеми на пазара на труда като един от макроикономическите дисбаланси, които пречат на българската икономика да расте с необходимите темпове. Оказва, че в момента недостигът на квалифицирани кадри е на това ниво, на което е бил преди кризата. Разликата е, че тогава номинално заетите в икономиката бяха с около 300 хил. повече, коефициентът на безработица бе около 5% вместо сегашните 9.6%, а икономическият растеж беше от порядъка на 5-6% вместо сегашните 3%. Това според доклада се дължи на структурните проблеми на пазара на труда. Младите хора излизат от училищата и университетите все по-неподготвени, трудно си намират работа, което води до огромен брой дълготрайно безработни и висока степен на младежка безработица.

"Имате почти 24% младежка безработица, а дългосрочната е около 60% от нея. Това е структурен проблем, който е много обезпокоителен", смята Ищван Секели, директор от Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" към ЕК при представянето на заключенията от социално-икономическия доклад за България. Максималното оползотворяване на наличната работна ръка е от изключително значение за България. Страната ни е с едно от най-бързо застаряващите населения, а огромната емиграция в последните две десетилетия намалява допълнително потенциала на икономиката. Според Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч", вариант пред икономиката е да се внасят качествени служители. Според него в момента това се случва в IT сектора, но и останалите сектори имат нужда от подобни мерки.

Комисията вижда и друг структурен проблем – производителността на труда расте по-бавно, отколкото заплатите. Особен при сектори, в които работят по-нискоквалифицирани кадри. Работодателите в България многократно са изтъквали като проблем, че в някои икономически дейности например административно определените нива на минималните осигурителни доходи (МОД) вече доближават средните заплати в съответния сектор. Това намалява конкурентоспособността на производството, намалява стимулите за по-висококвалифицираните служители и в крайна сметка води до съкращаване на служители.

След рязкото повишение на реалните възнаграждения на служител през 2012-2013 г., увеличението на реалните заплати остана по-високо от ръста на производителността и през 2014 г. В първите години след кризата заплатите в България не бяха адаптирани достатъчно бързо спрямо конюнктурата, което доведе до освобождаване на над 400 хил. работници, основно нискоквалифицирани.

Засега обаче, заради ниската стартова база (спомнете си разликата между България и Чехия), доходите в България са далеч от средноевропейските. "Ако идеята за присъединяване на България към Европейския съюз е била да се приближите към стандарта на живот в Европа, за първите години на членството не сте постигнали много", добавя Ищван Секели. А статистиката доказва този факт. Средните доходи в България, дори по време на най-тежките години на кризата, растяха доста по-бързо от производителността на труда. Въпреки двуцифрените ръстове на средната брутна заплата през четвъртото тримесечие на 2015 г. паричният доход на човек от домакинство е около 840 лв. (430 евро). При това ниво страната ни продължава да стои в дъното на класацията, а нивото е около 45% от средното за Европейския съюз. И това е, при положение че в сметките е включена столицата, където по данни на НСИ средното възнаграждение доближава 1200 лв.

Спирачки за износа и растежа

Освен липсата на кадри друга пречка са спадащите частни инвестиции в страната. В момента те са далеч от нивото си през 2006-2009 г.Макар че в този период голяма част от вложенията отиваха в непроизводствени инвестиции, останалата част от тях създадоха индустриалната база, от която сега се възползва експортът. "Еврофондовете в годините след кризата замениха в голяма степен частните инвестиции. Въпросът е доколко сега липсата на тези средства ще може да се замести с частни инвестиции", коментира за "Капитал" преди време Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Другият проблем е доколко фондовете създават реален растеж или поне условия за такъв.

Данните на БНБ показват, че в най-силните години за икономиката преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които влизаха в българската икономика, са достигали до 7 млрд. лв. През последните три години сумата се движи около 1 млрд. лв., като единствено през 2015 г. има раздвижване, което обаче се дължи почти изцяло на "Лукойл Нефтохим". От компонентите на БВП пък се вижда, че разликата между общите инвестиции, правени в страната преди и след кризата е около 30%.

"Преди кризата имахте много инвестиции отвън, но след това ПЧИ секнаха. Този тип инвестиции е най-стабилният приток на капитал. Инвеститорът идва отвън, влага парите си активи, а бързото му изтегляне е относително по-трудно", казва Ищван Секели.

За проблемите на българската икономика обаче има лек, който обаче изисква спешни мерки от страна на държавата с подкрепата на бизнеса. Ако искаме отново да привличаме инвеститори, трябва подобрение на бизнес средата. Ако искаме квалифицирани кадри, трябва да променим образователната система. Някои от необходимите мерки са краткосрочни и могат да се случат бързо.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала