Георги Стоев: Преструктурирането на износа е дългосрочна тенденция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Георги Стоев: Преструктурирането на износа е дългосрочна тенденция

"Суровинните сектори са обикновено зависими от това, което се случва с европейската и световната икономика, но и много бързо възстановяват своите нива и тръгват пак във възходяща посока", каза Георги Стоев

Георги Стоев: Преструктурирането на износа е дългосрочна тенденция

Управляващият съдружник в "Индъстри Уоч" пред "Капитал"

13038 прочитания

"Суровинните сектори са обикновено зависими от това, което се случва с европейската и световната икономика, но и много бързо възстановяват своите нива и тръгват пак във възходяща посока", каза Георги Стоев

© Юлия Лазарова


Профил

Георги Стоев е управляващ съдружник в "Индъстри уоч" – водещ изследователски център в областта на инвестиционните консултации и макроикономическите анализи в България, който основават в началото на 2004 г. заедно с Лъчезар Богданов и Асенка Христова. Завършил е Университета в Лувен (Белгия). Професионалната си кариера започва в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Прави впечатление, че расте износът на продуктите с добавена стойност – машини, електроника. Преструктурират ли се експортните компании и това трайна тенденция ли е?

Определено се случва преструктуриране на износа и това е много дългосрочна тенденция. От поне 18 години посоката е една и съща – промяна на структурата на българската индустрия, което се вижда много силно по индикаторите за износа по групи стоки. Там виждаме ръст на дела на тези стоки, които са насочени за крайни потребители, като сред тях можем да откроим фармацевтичните продукти, мебелите и домакинското обзавеждане. Храните и напитките номинално и като процент също растат - с по-бавни темпове, но пък много стабилно. Тези групи не са податливи на бизнес цикъла и на рецесията, която преминахме. Виждам много ясно преподреждане на индустриалните капацитети от суровини и производство на заготовки към компоненти и сглобяване на крайна продукция.

Защо е по-добре да се изнася крайна продукция вместо суровини?

Не бих казал, че е по-добре да се изнасят едни стоки за сметка на други. Не бих дискриминирал една индустрия спрямо друга. За нас като макроикономисти е важно не колко е добавената стойност по веригата, а колко е нейният обем. В България има няколко предприятия, които сглобяват крайни автомобили или друга крайна техника, но големите инвестиции в последните години са по-скоро в производството на части и компоненти за индустрията. Това не е последната стъпка във веригата на добавената стойност, но е най-голямата добавена стойност, която в момента генерира тази част от българската индустрия.

Кои сектори имат потенциал да се развиват и благоприятстват износа?

Автоиндустрията е един от примерите. Всъщност можем да разделим индустрията на две. При едната износът се свива - това са най вече различни енергоносители и базови суровини. При другата експортът расте и там половината от ръста се дължи на машините и оборудването. В тази група най-успешният пример са именно автокомпонентите. Тук е най-видимо и навлизането на нови производители и разширяването на вече съществуващи производства, там е и най-видима връзката между търговия и инвестиции

Половината ръст се дължи на машини, а другата половина?

Другата половина е разпределена относително равномерно. Химикалите са един от водещите суровинни сектори в България и той расте, без да се влияе много силно от бизнес цикъла и от настроението на индустрията в Европа. В голямата група на потребителските стоки има сериозен ръст на износа на мебелите – с около 100 млн. евро. Този подсектор достига близо 1 млрд. евро, което е исторически рекорд. Имаме известен ръст при храните и напитките, не толкова бърз, но пък е от силните сектори. Износът на дрехи и обувки е около 2 млрд. евро, като постепенно този сектор започва да приближава като обем сектора на металите.

В перспектива има ли сектор със скрит потенциал, който може да се развие?

Основното е доколко можем да привлечем нови инвеститори в тези сфери, които изброихме. Налице е силен инвеститорски интерес към машиностроенето в България. Той не се ограничава само до производството на авточасти, но със сигурност се надига нещо като нова инвеститорска вълна в тази част на преработващата промишленост. Въпреки че има интерес, това не означава, че тези инвестиции ще се случат в обема, в който са заявени бизнес намеренията. Защото пазарът на труда все по-трудно задоволява търсенето от страна на инвеститорите.

Това ли е най-големият риск?

Проблемът с пазара на труда не е чак толкова труден за решаване. По-голямата част от търсенето не е за инженери и висш мениджмънт, а за базов и среден персонал. Дори с краткосрочни мерки в образователната сфера и бърза преквалификация на млади хора, може да се задоволи това търсене. Не смятам, че е чак толкова критично положението, но трябва да се обърне внимание на този проблем. България трябва да започне да отваря границите си към вливане на работна ръка от страни извън ЕС. Това вече се случва в информационните технологии, но не трябва да държим другите индустрии изолирани от тази тенденция.

До каква степен забавянето на китайската икономика, ситуацията в Турция и Русия могат да ни засегнат?

Суровинните сектори са обикновено зависими от това, което се случва с европейската и световната икономика, но и много бързо възстановяват своите нива и тръгват пак във възходяща посока. Големите притеснения не са свързани толкова с външните шокове, колкото с вътрешни фактори – с доверието на инвеститорите в бизнес средата. Колкото и общо да звучи, инвеститорите може да ги разделим на две групи - такива, които разширяват своята дейност и други, които тепърва ще навлизат. Повечето инвестиции са на хора, които си разширяват производството, не са много новите инвеститори. Това е индикатор, че доверието в българската бизнес среда не е на високо ниво, че новите инвеститори не са съвсем убедени, че трябва да дойдат. Това е червена сигнална лампа за българското правителство и фокусът трябва да бъде върху добрите примери в развитието на политиките – по отношение на данъци, регулиране, съдебна система, правата на инвеститорите и кредиторите.

Какво се случва в Пловдив? През последните години имаше доста инвеститорски интерес към този регион. Ще продължи ли тази тенденция и в кои сектори?

Големите инвестиционни проекти в последните 18 месеца за разширения и нови проекти са били доста често в региона на Пловдив, в икономическата зона "Тракия". Там има една по-предвидима за инвеститорите бизнес среда на местно ниво. В самата зона като организация се предлагат добри услуги на ниво правно обслужване, връзки с местната власт, съдействие при свързване с комунални услуги и т.н. Явно в тази икономическа зона се е формирало някакво публично-частно партньорство - бизнесът и общините си помагат и там вече има над 120 големи компании, от които 80 мултинационални. Това създава доверие, че зоната е добро място за бизнес. Демографски Пловдив е един от най-добре стоящите в България. Като изключим София, Пловдив предлага най-добър достъп до работна сила. В региона около 800 хил. души имат лесен достъп до икономическата зона. Няма друга област или град, който да предложи такава демографска картина на инвеститорите, което е много важно. Колегите от зоната казват, че инвеститорският интерес в момента е за проекти за около 30 хил. работни места. Някои вече са в процес на изграждане на предприятие, други са още в процес на договаряне на сделка, земя, а трети още са на етап предварително проучване за България. Но като се съберат, дават относително внушителното число 30 хил. нови работници в преработващия сектор. Пловдив дава заетост на около 70 хил. души в преработващия сектор, повече и от София, и затова се е утвърдил като индустриален център на България. Когато инвеститорите търсят организирана индустриална зона от европейски тип, изборът е между "Божурище" в София и "Тракия" в Пловдив. Има и други играчи, които създават производство в по-малки населени места, но те обикновено са компании с опит в България. Но когато говорим за нови инвеститори, особено мултинационални концерни, конкуренцията е сведена само до няколко зони от организиран тип.

Профил

Георги Стоев е управляващ съдружник в "Индъстри уоч" – водещ изследователски център в областта на инвестиционните консултации и макроикономическите анализи в България, който основават в началото на 2004 г. заедно с Лъчезар Богданов и Асенка Христова. Завършил е Университета в Лувен (Белгия). Професионалната си кариера започва в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK