Любомир Митов: Пазарът за български стоки се разширява с безпрецедентна скорост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Любомир Митов: Пазарът за български стоки се разширява с безпрецедентна скорост

"Ролята на Европейският съюз като двигател на растежа е голяма и с годините ще нараства, особено предвид нарастващата интеграция на производствените вериги в ЕС", с,ята Любомир Митов

Любомир Митов: Пазарът за български стоки се разширява с безпрецедентна скорост

Промяната от износ на необработени материали към такива с висока добавена стойност е много окуражаващо, тъй като това трансформира цялата икономика, смята главният икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа

14454 прочитания

"Ролята на Европейският съюз като двигател на растежа е голяма и с годините ще нараства, особено предвид нарастващата интеграция на производствените вериги в ЕС", с,ята Любомир Митов

© Юлия Лазарова


България преживява бум на износа и това няма нищо общо с цените. Между 2007 и 2015 г. експортните обеми са нараснали с 57%. За същия период експортните цени (изразени в евро) са нараснали само с 9%. Още по-впечатляващо е, че за същия период основните търговски партньори на България отчитат едва 15% ръст на търсенето. Това означава, че страната е разширила своя пазарен дял с безпрецедентна за най-новата българска история скорост. Още по-интересно е, че обемите на българския внос (измерени по същия начин) се увеличават с едва 14.5%. Имайки предвид тежката зависимост на икономиката и износа от внос на нефт, суровини и машини, това може да се случи само чрез силен тласък в добавената стойност на износа и драстично намаляване на съдържанието на вноса. Основният макроикономически резултатът е промяна в дефицита по текущата сметка. От стряскащите 25% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2007-2008 г. се стигна до постоянни излишъци през последните години.

През последните години се случват големи промени в българския износ както в структурата, така и като география. Най-голямото увеличение е при дела на машините като част от общия износ до 19%. Това предполага удвояване на обема спрямо 2007 г. и в момента това е най-голямата единична група стоки. Има удвояване на дела на храни и хранителни продукти до 10% (дотук с умиращото и неконкурентно българско земеделие). В същото време има значителен спад при групата "други промишлени стоки" (вероятно дрехи и др.), петролни продукти, и по-специално "други материали", която включва металите и стоманата.

Промяната от износ на необработени материали към такива с висока добавена стойност е много окуражаващо, тъй като това трансформира цялата икономика. В края на 90-те години "Кремиковци" беше отговорно за 8-9% от износа, но реално създаваше отрицателна добавена стойност за икономиката; 15 години по-късно предприятието го няма, износът скача, а дефицита по текущата сметка го няма.

Що се отнася до растежа на БВП, той е в пряка връзка с растежа на износа. ЕС и най-вече Германия се справят добре, което означава, че и българският износ ще се справя добре. Важно е да се следят световните тенденции, тъй като част от българския експорт отива към трети страни чрез производствената верига на германските износители. В този контекст проблемите на развиващите се пазари и Китай трябва да бъдат наблюдавани, но не очаквам големи сътресения. За тази година очаквам растежът на износа да е с приблизително същото ниво като през 2015 г., а дори може да станем свидетели и на по-голям растеж. Основният риск е Турция, където има риск от забавяне на икономиката.

Ролята на Европейският съюз като двигател на растежа е голяма и с годините ще нараства, особено предвид нарастващата интеграция на производствените вериги в ЕС. Спадът в износа от трети страни се дължи главно на срива в търговията с Русия и Украйна (и други страни от ОНД), както и при някои в Близкия изток. Но също така и на общата слабост при развиващите се пазари, които попадат в тази категория. Руският внос е намалял с 30% през миналата година, а на Украйна с 35%. Това се дължи на рецесията в двете държави и свиването на реалните доходи на населението (10% в Русия и дори повече в Украйна). Така че спадът в износа към тези дестинации е логичен и можем да очакваме възстановяване скоро. Въздействието на санкциите е било незначително за България.

Основните рискове пред България от гледна точка на предлагането са свързани с липсата на квалифицирана работна ръка (способни хора, които да могат да оперират с модерните машини), лошата инфраструктура - особено железопътния транспорт. От страна на търсенето най-големият риск е свързан с евентуално забавяне в ЕС или рецесия там. Не мисля, че това е вероятно да се случи, но ако се случи, няма как да избегнем значително свиване. Гърция и Турция също представлява риск, но по-малък. В Гърция проблемът е най-вече при финансовата система. В Турция опасностите са за внезапно спиране на входящите капиталови потоци, свиване на растежа и дори рецесия.

България преживява бум на износа и това няма нищо общо с цените. Между 2007 и 2015 г. експортните обеми са нараснали с 57%. За същия период експортните цени (изразени в евро) са нараснали само с 9%. Още по-впечатляващо е, че за същия период основните търговски партньори на България отчитат едва 15% ръст на търсенето. Това означава, че страната е разширила своя пазарен дял с безпрецедентна за най-новата българска история скорост. Още по-интересно е, че обемите на българския внос (измерени по същия начин) се увеличават с едва 14.5%. Имайки предвид тежката зависимост на икономиката и износа от внос на нефт, суровини и машини, това може да се случи само чрез силен тласък в добавената стойност на износа и драстично намаляване на съдържанието на вноса. Основният макроикономически резултатът е промяна в дефицита по текущата сметка. От стряскащите 25% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2007-2008 г. се стигна до постоянни излишъци през последните години.

През последните години се случват големи промени в българския износ както в структурата, така и като география. Най-голямото увеличение е при дела на машините като част от общия износ до 19%. Това предполага удвояване на обема спрямо 2007 г. и в момента това е най-голямата единична група стоки. Има удвояване на дела на храни и хранителни продукти до 10% (дотук с умиращото и неконкурентно българско земеделие). В същото време има значителен спад при групата "други промишлени стоки" (вероятно дрехи и др.), петролни продукти, и по-специално "други материали", която включва металите и стоманата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    assenovg avatar :-|
    Georgi

    Кой е Любомир Митов?

  • 2
    misho73 avatar :-|
    misho73

    "... Ролята на Европейският съюз като двигател на растежа е голяма и с годините ще нараства, особено предвид нарастващата интеграция на производствените вериги в ЕС ..."

    Същото повтарям от доста време, докато евразийците чакат края на ЕС :-) Днес минах покрай новото хале на Либхер. Красота :-)
    Винаги когато сме били в съюз с немците сме били напред. Само пази ни Боже от Азиатците!

  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73

    "... липсата на квалифицирана работна ръка (способни хора, които да могат да оперират с модерните машини) ..."

    Иначе дефицит на "специалисти" по публична администрация от една крайдунавска "академия" не се забелязва :-) Жалко за мунчовците, мечтаещи да станат писарушки в общината. Жалко и за нацията, задето произвеждаме от последните повече от нужното. Много повече :-)

  • 8
    dgerald avatar :-|
    dgerald

    До коментар [#2] от "misho73":

    Абе не е точно така . Два пъти с немците - 2 национални катастрофи + 45 г комунизъм за десерт. По-добре с англо-саксонците!

  • 9
    rldkfl avatar :-|
    Xumpomo name
  • 10
    ambros avatar :-|
    ambros

    Понеже сме свикнали да се вайкаме и самосъжаляване, един оптимистичен поглед върху развитието ни изглежда сряскащ. Ако авторът бе преповторил дежурните глупости как всички ровели по кофите или бягали в чужбина, или любимите на левичарите сравнения за 1% богати, притежаващи 99% от благата и 99% бедни, живеещи с 1% от тях. Или колко страшни били санкциите срещу Русия и как скоро трябвало да паднат, независимо какво върши побърканият кремълски диктатор, всички щяха да ръкопляскат. Сега обаче са в душевен смут по библиотекарски. 😃 :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK