Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 18 мар 2016, 17:35, 14374 прочитания

Любомир Митов: Пазарът за български стоки се разширява с безпрецедентна скорост

Промяната от износ на необработени материали към такива с висока добавена стойност е много окуражаващо, тъй като това трансформира цялата икономика, смята главният икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Как се променя износът

Сурова година за суровините

Заради вдигането на цената на електроенергията на регионалните пазари износът във физическо изражение е нараснал с 10%, но в стойностно изражение - с 36% през 2015 г. спрямо предходната година

Машините на растежа

Българският износ започва постепенно да се преориентира към стоки с висока добавена стойност. Тази процес обаче трябва да бъде ускорен

Георги Стоев: Преструктурирането на износа е дългосрочна тенденция

Управляващият съдружник в "Индъстри Уоч" пред "Капитал"

С малко газ, но стабилно

Множество машиностроителни компании, основно в автомобилния бранш, откриха или разшириха производствата си

България преживява бум на износа и това няма нищо общо с цените. Между 2007 и 2015 г. експортните обеми са нараснали с 57%. За същия период експортните цени (изразени в евро) са нараснали само с 9%. Още по-впечатляващо е, че за същия период основните търговски партньори на България отчитат едва 15% ръст на търсенето. Това означава, че страната е разширила своя пазарен дял с безпрецедентна за най-новата българска история скорост. Още по-интересно е, че обемите на българския внос (измерени по същия начин) се увеличават с едва 14.5%. Имайки предвид тежката зависимост на икономиката и износа от внос на нефт, суровини и машини, това може да се случи само чрез силен тласък в добавената стойност на износа и драстично намаляване на съдържанието на вноса. Основният макроикономически резултатът е промяна в дефицита по текущата сметка. От стряскащите 25% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2007-2008 г. се стигна до постоянни излишъци през последните години.

През последните години се случват големи промени в българския износ както в структурата, така и като география. Най-голямото увеличение е при дела на машините като част от общия износ до 19%. Това предполага удвояване на обема спрямо 2007 г. и в момента това е най-голямата единична група стоки. Има удвояване на дела на храни и хранителни продукти до 10% (дотук с умиращото и неконкурентно българско земеделие). В същото време има значителен спад при групата "други промишлени стоки" (вероятно дрехи и др.), петролни продукти, и по-специално "други материали", която включва металите и стоманата.


Промяната от износ на необработени материали към такива с висока добавена стойност е много окуражаващо, тъй като това трансформира цялата икономика. В края на 90-те години "Кремиковци" беше отговорно за 8-9% от износа, но реално създаваше отрицателна добавена стойност за икономиката; 15 години по-късно предприятието го няма, износът скача, а дефицита по текущата сметка го няма.

Що се отнася до растежа на БВП, той е в пряка връзка с растежа на износа. ЕС и най-вече Германия се справят добре, което означава, че и българският износ ще се справя добре. Важно е да се следят световните тенденции, тъй като част от българския експорт отива към трети страни чрез производствената верига на германските износители. В този контекст проблемите на развиващите се пазари и Китай трябва да бъдат наблюдавани, но не очаквам големи сътресения. За тази година очаквам растежът на износа да е с приблизително същото ниво като през 2015 г., а дори може да станем свидетели и на по-голям растеж. Основният риск е Турция, където има риск от забавяне на икономиката.

Ролята на Европейският съюз като двигател на растежа е голяма и с годините ще нараства, особено предвид нарастващата интеграция на производствените вериги в ЕС. Спадът в износа от трети страни се дължи главно на срива в търговията с Русия и Украйна (и други страни от ОНД), както и при някои в Близкия изток. Но също така и на общата слабост при развиващите се пазари, които попадат в тази категория. Руският внос е намалял с 30% през миналата година, а на Украйна с 35%. Това се дължи на рецесията в двете държави и свиването на реалните доходи на населението (10% в Русия и дори повече в Украйна). Така че спадът в износа към тези дестинации е логичен и можем да очакваме възстановяване скоро. Въздействието на санкциите е било незначително за България.



Основните рискове пред България от гледна точка на предлагането са свързани с липсата на квалифицирана работна ръка (способни хора, които да могат да оперират с модерните машини), лошата инфраструктура - особено железопътния транспорт. От страна на търсенето най-големият риск е свързан с евентуално забавяне в ЕС или рецесия там. Не мисля, че това е вероятно да се случи, но ако се случи, няма как да избегнем значително свиване. Гърция и Турция също представлява риск, но по-малък. В Гърция проблемът е най-вече при финансовата система. В Турция опасностите са за внезапно спиране на входящите капиталови потоци, свиване на растежа и дори рецесия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40 Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40

Парламентът окончателно прие промените в Закона за извънредното положение, предстои правителството да измени и своето постановление за помощта към фирмите

6 апр 2020, 2955 прочитания

Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения

И още: В Западна Европа обмислят планове за отмяна на ограниченията; Започва масово тестване в спешната помощ у нас, след като седем медици там вече са болни; Британският премиер Борис Джонсън е настанен в болница

6 апр 2020, 1421 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Сурова година за суровините

Заради вдигането на цената на електроенергията на регионалните пазари износът във физическо изражение е нараснал с 10%, но в стойностно изражение - с 36% през 2015 г. спрямо предходната година

Още от Капитал
Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10