Сурова година за суровините

Заради вдигането на цената на електроенергията на регионалните пазари износът във физическо изражение е нараснал с 10%, но в стойностно изражение - с 36% през 2015 г. спрямо предходната година

При металургията експортът силно се влияе от цената на енергоносителите
При металургията експортът силно се влияе от цената на енергоносителите    ©  Красимир Юскеселиев
При металургията експортът силно се влияе от цената на енергоносителите
При металургията експортът силно се влияе от цената на енергоносителите    ©  Красимир Юскеселиев

По отношение на горивата страната е класически вносител, като износът е основно при тежките масла и битум. Тук цената на международните пазари играе голяма роля и това е основната причина стойността да е намаляла с около 30% за една година и с около 35% за пет. При износа на тежки петролни продукти основните износители са "Литаско" – дружеството, през което се извършава експортът на бургаската рафинерия, и русенският производител "Полисан".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    moro avatar :-|
    Moxito

    От Турция не може да изнесеш една кожа, износът на суровини от бедна държава като нашата е престъпление. Слънчогледът е много хубав пример, в страната има мощности за преработка на поне 110% от реколтата, но фабриките не могат да произвеждат, защото мултинационални компании, изнасящи основно за Турция надуват изкуствено цената на суровината, докато в Украйна износът на слънчоглед е практически забранен, а в Турция вносът на готова продукция. Тоест американските фабрики в Украйна ползват евтина суровина, а турските преработватели изкупуват българката, като после ползват държавна износна субсидия и продават готовия продукт на пазарите си, в Китай и Близкия Изток например, на субсидирана цена. В България от цялата схема са облагодетелствани стотина големи арендатори и търговци, а останалите кучета ги яли. В целия този цирк, само един малък пример от общата картина, народните ни представители мучат за банефитите от общ пазар.

  • 2
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Агрометеорология - пшеница - 1

    Предвид новите дадености в България, наблюдавани от няколко години (влажна пролет с добра влагозапасеност), се създават благоприятни условия за нападение от брашнеста мана и др. гъбни заболявания по листата на някои сортове на младата пшеница през началото на март.

    За да се избегне това, е наложително преместване на моментът на пролетно подхранване с амониева селитра на малко по-късен етап. До момента се прилага подхранване преди месеците април и май защото се очакваше засушаване, а вече не е така.

    Подобна корекция в технологията на отглеждане чрез по-късно подхранване, поставя изискване към повишаване на предсеитбената азотна доза, която допълва осигуряването на нужният хранителен запас до края на фаза вретенене. Т.е. предсеитбеното внасяне на една трета от цялата азотна норма, при новите валежни условия ще трябва да се модифицира и есенната предсеитбена доза да е 50 процента от цялата азотно-торова норма. Разбира се след това при подхранването се има предвид ускоряването в развитието на фенофазите поради топлият декември, и по-бързото израстване във височина - все пак тороразпръскването трябва да е преди моментът, когато пшеницата ще е по висока от свободната зона под прикаченият агрегат. Подобен подход изисква и по-специално внимание към очакваното увеличаване на заплевеляването. Намалената студоустойчивост в резултат от повечето азот, може да се коригира с калиево торене.

  • 3
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Агрометеорология - пшеница - 2

    В случаите, когато е внесено предсеитбено една трета от азотната норма и е подхранено рано преди април и май, намаляването на добива в резултат от гъбни заболявания може да се компенсира чрез комбиниране на фунгицидното пръскане в края на март с листен азотен тор на фон калий и фосфор. Така добивът се увеличава с над 10 процента. Но описаните два основни подхода, въпреки тенденцията към увеличаване на валежите за сега, би трябвало да се прилагат според спецификата на съответната година, с варианти според местните условия.

    Докато се свикне с тази корекция на технологичната схема, ще се разчита на по-високите световни запаси от хлебна пшеница, които буферират силното влияние върху цената на пшеницата на единични грешки, допускани от фермерите в резултат на недостатъчна информираност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход