Сурова година за суровините
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сурова година за суровините

При металургията експортът силно се влияе от цената на енергоносителите

Сурова година за суровините

Заради вдигането на цената на електроенергията на регионалните пазари износът във физическо изражение е нараснал с 10%, но в стойностно изражение - с 36% през 2015 г. спрямо предходната година

6109 прочитания

При металургията експортът силно се влияе от цената на енергоносителите

© Красимир Юскеселиев


По отношение на горивата страната е класически вносител, като износът е основно при тежките масла и битум. Тук цената на международните пазари играе голяма роля и това е основната причина стойността да е намаляла с около 30% за една година и с около 35% за пет. При износа на тежки петролни продукти основните износители са "Литаско" – дружеството, през което се извършава експортът на бургаската рафинерия, и русенският производител "Полисан".

Зърнени култури

А като говорим за падащи цени, друг засегнат сектор е този при зърнените култури. Тенденцията при цените на зърнените култури е низходяща от доста време насам. Ако погледнем цената на пшеницата в долари на чикагската борса, през трето тримесечие на 2014 г. тя е била 645 цента на бушел (252 долара/т), а днес тя е под 480 цента на бушел (176 долара/т). В случай че през следващите 5 месеца климатът не застраши съществено реколтите по Северното полукълбо, се очаква и тази година тенденцията на спад да се задържи, тъй като в глобален мащаб зърнените запаси от пшеница отново са рекордно високи.

"Характерно за 2015 г. беше, че имаше по-малко площи със засята през есента на 2014 г. пшеница заради обилни дъждове. Особено в Северозападна България имаше и голямо изоставане в събирането на царевицата заради дъжда и всъщност производителите не можаха да засеят тези площи с пшеница", коментира Мартин Русев, управител на "Витагрейн БГ" и председател на Българска асоциация на търговците със зърно и фуражи. По неговите думи засетите през 2014 г. площи от пшеница в национален мащаб са били с около 8% по-малко спрямо предходната година. Пшеницата всъщност е единствената зърнена култура, при която има годишно увеличение на стойностния износ (над 14%). "Добивът обаче беше много добър, тъй като климатът се разви благоприятно за тази култура, затова и тя е единствената, която няма спад в износа", добавя той.

България е един от големите износители на слънчоглед в света. През 2015 г. страната ни е изнесла продукция за над 700 млн. лв., но се наблюдава годишен спад от 3%. "По-ниската стойност на износа на зърнени и технически култури се дължи на множество фактори. От една страна, това е по-малкото търсене на международните пазари заради натрупаните в световен мащаб огромни резерви", коментира Артур Акопян, собственик компанията за производство и износ на зърно "Севан". Според него износът на слънчоглед, който както рапицата е техническа култура, е по-малък заради по-ниската консумация и решението на фермерите да задържат продукцията си, вместо да я продават на ниски цени. "Само 10% от произведените маслодайни култури отиват за производство на биогорива, а в минали години този процент е около 20", добавя той.

През 2015 г. има голям спад в производството на царевица – над 33%. "Това се дължи на горещините в края на юли и началото на август, точно когато е критичен период на опрашване на царевицата", добавя Мартин Русев. Миналогодишната реколта се оценява на 2.3 млн. тона, докато през 2014 г. са били събрани 3.3 млн. тона царевица.Изминалата 2015 г. отново не е била добра за металургичния бранш. От статистиката на НСИ се вижда, че на годишна база различните продукти на металургията намаляват стойностния си обем с между 25 и 50%. На глобално ниво тук отново може да се търси причината в падащите цени на металите, които през последните две години се обезценяват с до 50%. На локално ниво обаче износът на пръти, профили, заготовки и други продукти се влияе и от държавно регулираната цена на електроенергията.

Металургия

"При металургията експортът силно се влияе от цената на енергоносителите и трябва да разделим 2015 г. на две – до 1 август и след това, заради промяната на таксите на електроенергия и увеличаването на цената й с 20%, което се случи от 1 август", коментира Антон Петров, представителя на гръцката металургична група Viohalco, част от която са предприятията "Стомана индъстри" и "София мед". По думите на Петров именно тогава е настъпил рязък спад в износа на компанията, което пък е довело до слабо четвърто тримесечие, което продължава и през първото тримесечие на 2016 г.

"На вътрешния пазар продаваме между 5 и 15% от продукцията. Останалото е за експорт. Металургията е изключително експортно ориентиран отрасъл. Европа е основният ни пазар", добавя Антон Петров. Той обяснява, че износът за трети страни е труден не само по отношение на транспортните разходи, но и заради митническите и търговските режими, нестабилност и т.н. "Експортът на България в ЕС е 1%, т.е. незначителен. Там е и потенциалът на България, ако има по-високи производствени мощности. На местния пазар е по-изгодно да продаваш, но капацитетът му е малък и затова потенциалът за растеж на българската икономика е експортът.

"Много зависи в кой момент ще бъде коригирана грешката с резкия скок на цената на електроенергия. В България бизнес средата се подобрява, но основното, което би отпушило възможностите за експорт, е цената на енергоносителите", смята още бизнесменът. Според него Китай остава риск за сектора, тъй като азиатската държава има свръхпроизводство на стомана и през 2015 г. изнесе 100 млн. тона за ЕС. В края на миналата година обаче ЕС въведе антидъмпингови мита между 9 и 13% и това ще възпре този неконтролиран внос на китайска продукция. При медта Китай е вносител и спадът на растежа на индустриалното производство на Китай намали сериозно търсенето.

Електроенергия

Заради вдигането на цената на електроенергията на регионалните пазари износът във физическо изражение е нараснал с 10%, но в стойностно изражение - с 36% през 2015 г. спрямо предходната година. За 5-годишния период процентът достига 40. Тази тенденция основно се дължи на либерализацията на енергийния пазар - от 2012 г. насам квотите за регулирания пазар на производителите спадат и все повече от тях трябва да продават на свободния пазар. Поради стагнацията на потреблението у нас единствената им възможност е износът. Проблемът обаче е, че регионалните цени в последните години спадат. През 2015 г. за кратък период те растяха, но например за първите три месеца на 2016 г. има срив на износа с 50% спрямо същия период на 2016 г., предизвикан от липса на търсене. Спадът обаче може да има положителен ефект за местната индустрия, ако централите понижат цените си. Доскоро само няколко от тях наистина можеха да направят това - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", тъй като останалите работят или с преференциални, или по дългосрочни договори, но в последната година по-малките ТЕЦ-ове и дори ВЕИ-тата започнаха да предлагат по-конкурентни цени, увеличи се и вносът.Лекарства за растеж

Друг добре представящ се бранш, с износ на стойност близо 1.5 млрд. лв. през 2015 г., фармацевтичният. Там основните играчи са две компании - "Актавис" и "Софарма". От данните на НСИ се вижда, че на годишна база има ръст от 2.7%. Ако сравним с периода отпреди пет години обаче, виждаме нарастване с над 45%, като тенденцията за увеличение е всяка поредна година. Увеличение има въпреки проблемите в Русия и Украйна, които са два от основните пазари на "Софарма". И тук отново не става въпрос единствено за стойностно покачване, а за реално увеличение на обемите.

"Изминалата година може да се опише с една дума - несигурност. Тъй като "Софарма" традиционно е представена най-добре в Русия и Украйна, политическата и икономическа ситуация и в двете държави повлия значително на начина ни на работа. Наложи се да променяме плановете си в крачка, станахме още по-гъвкави", коментира Пелагия Виячева, директор за връзки с инвеститорите в "Софарма". "В крайна сметка ситуацията и на двата пазара е относително стабилна, макар и в Украйна стабилността да идва при едни ниски нива на активност, които очакваме да се променят в дългосрочен план. В Русия променихме ритмичността на доставки, увеличихме периодите на работа и включихме месеци, които по правило попадат предимно в празнични периоди. Този подход доведе до положителен резултат и към края на годината сме доволни от постигнатото", добавя тя.

Очакванията на дружеството за следващата година са консервативни по отношение на промените в положителна посока в Русия, Украйна и в България. "Нестабилността продължава и динамиката е твърде сложна, за да можем да си позволим някакви прогнози. Стараем се да се държим относително стабилно, но и подвижно в тази среда, защото бързите и адекватни отговори на промените са единственото, на което разчитаме", добавя Виячева.

По отношение на горивата страната е класически вносител, като износът е основно при тежките масла и битум. Тук цената на международните пазари играе голяма роля и това е основната причина стойността да е намаляла с около 30% за една година и с около 35% за пет. При износа на тежки петролни продукти основните износители са "Литаско" – дружеството, през което се извършава експортът на бургаската рафинерия, и русенският производител "Полисан".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    moro avatar :-|
    Moxito

    От Турция не може да изнесеш една кожа, износът на суровини от бедна държава като нашата е престъпление. Слънчогледът е много хубав пример, в страната има мощности за преработка на поне 110% от реколтата, но фабриките не могат да произвеждат, защото мултинационални компании, изнасящи основно за Турция надуват изкуствено цената на суровината, докато в Украйна износът на слънчоглед е практически забранен, а в Турция вносът на готова продукция. Тоест американските фабрики в Украйна ползват евтина суровина, а турските преработватели изкупуват българката, като после ползват държавна износна субсидия и продават готовия продукт на пазарите си, в Китай и Близкия Изток например, на субсидирана цена. В България от цялата схема са облагодетелствани стотина големи арендатори и търговци, а останалите кучета ги яли. В целия този цирк, само един малък пример от общата картина, народните ни представители мучат за банефитите от общ пазар.

  • 2
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Агрометеорология - пшеница - 1

    Предвид новите дадености в България, наблюдавани от няколко години (влажна пролет с добра влагозапасеност), се създават благоприятни условия за нападение от брашнеста мана и др. гъбни заболявания по листата на някои сортове на младата пшеница през началото на март.

    За да се избегне това, е наложително преместване на моментът на пролетно подхранване с амониева селитра на малко по-късен етап. До момента се прилага подхранване преди месеците април и май защото се очакваше засушаване, а вече не е така.

    Подобна корекция в технологията на отглеждане чрез по-късно подхранване, поставя изискване към повишаване на предсеитбената азотна доза, която допълва осигуряването на нужният хранителен запас до края на фаза вретенене. Т.е. предсеитбеното внасяне на една трета от цялата азотна норма, при новите валежни условия ще трябва да се модифицира и есенната предсеитбена доза да е 50 процента от цялата азотно-торова норма. Разбира се след това при подхранването се има предвид ускоряването в развитието на фенофазите поради топлият декември, и по-бързото израстване във височина - все пак тороразпръскването трябва да е преди моментът, когато пшеницата ще е по висока от свободната зона под прикаченият агрегат. Подобен подход изисква и по-специално внимание към очакваното увеличаване на заплевеляването. Намалената студоустойчивост в резултат от повечето азот, може да се коригира с калиево торене.

  • 3
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Агрометеорология - пшеница - 2

    В случаите, когато е внесено предсеитбено една трета от азотната норма и е подхранено рано преди април и май, намаляването на добива в резултат от гъбни заболявания може да се компенсира чрез комбиниране на фунгицидното пръскане в края на март с листен азотен тор на фон калий и фосфор. Така добивът се увеличава с над 10 процента. Но описаните два основни подхода, въпреки тенденцията към увеличаване на валежите за сега, би трябвало да се прилагат според спецификата на съответната година, с варианти според местните условия.

    Докато се свикне с тази корекция на технологичната схема, ще се разчита на по-високите световни запаси от хлебна пшеница, които буферират силното влияние върху цената на пшеницата на единични грешки, допускани от фермерите в резултат на недостатъчна информираност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK