Ивелина Василева: Без консенсус за Банско няма да предприемем нищо
Министърът на околната среда и водите пред "Капитал"
Екип на Капитал
17Защо според вас последните големи напрежения в държавата са по теми, свързани с околната среда, като Банско и къмпингите?
Не мисля, че загрижеността към природата е спорадична проява. Българинът има грижа за природата и това е нещо, което е присъщо на нас, ние ценим природата си. Що се отнася до напрежението, което възниква в обществото, в случаят с Банско това е конфликт, който дълги години е обект на обществено внимание и липсата на решение в годините води до ескалация. Тоест желанието за намиране на решение може би е нещото, което отключва по-високото напрежение и формирането на полярни мнения.Къде виждате по-големия проблем в случая с Банско - дали от страна на зелените или от страна на концесионера, и къде трябва да се срещнат двете страни, за да се стигне до консенсус?
Обществената нагласа е такава, че е необходимо да има обща национална визия, стратегия, концепция за развитието на туризма, и по-специално за зимния туризъм. Убедена съм, че всички сме наясно, че опазването на природата не означава стопиране на всичко, а означава развитието на икономически дейности по начин, който съхранява природата, и това всъщност е в основата и на националното ни законодателство и на европейските световните политики. Що се отнася до темата с Банско, миналата година излезе докладът с анализа, заключенията, препоръките на междуведомствена работна група, която беше сформирана с цел анализиране на ситуацията и предлагане на решения. Ние като правителство се ангажирахме с това да намерим консенсусното решение и поддържаме тезата, че трябва да бъде формулирано едно общо съгласие. Проблемите са ясни. Те са заложени още във фазата на подготовката на концесионния договор. Има редица неточности, неясноти, които са свързани с обхвата на концесията, различни числа се цитират по отношение на зоната, която се предоставя на концесионера. Освен това има неясноти, свързани с формулираната методика, която се базира на концесионирането, касаещо добив на подземни богатства. Според мен е изключително важно и друго - липсата на достатъчно ясни клаузи за контрол върху дейността на концесионера, съответно санкции, които могат да бъдат налагани при установяване на неизпълнение. Това е препоръката на междуведомствената работна група - да се изчистят тези неясноти. До голяма степен тези проблеми са заложени още през 2001 г., когато са подготвени документите и е проведена процедурата по възлагане на концесията, съответно сключването на договора. На какво се дължи това - може би на неопитност, защото това е една от първите концесии, първата и единствена, която касае защитена територия, а в случая става въпрос за особено ценна територия - това е "Пирин", национален парк.
Търсенето на консенсус означава ли, че очаквате зелените и концесионерът да постигнат някакво съгласие, да се разберат помежду си и чак след това държавата да направи нещо?
Ние се ангажирахме с конкретни стъпки. Сформирахме междуведомствена работна група между Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разработване на задание за целите на това да се разработи специализирана кадастрална карта на територията, както и регистър на активите. Поканили сме и представители на неправителствения сектор като наблюдатели в работната група. Надяваме се, че в този процес ще има много бързо координиране на позициите, така че да се разработи заданието, да се възложи тази работа и ще бъде изискано от концесионера да предостави цялата документация - нещо, което не е заложено като изискване в договора. Едно от предложенията на междуведомствената работна група е да се заложат клаузи в договора, да се изисква от концесионера да предоставя всички документи, цялата информация, която касае активите в рамките на концесионната площ, защото има и друг проблем, заложен изначално в договора, и той касае активи на трети лица, които са били включени в обхвата на концесионния договор, и оттам също възникват противоречия и спорове. Както правителството, така и министър-председателят заявихме, че нашата цел е постигане на яснота, на консенсус, така че надявам се, че това ще бъде постигнато.
Впечатлението от последната среща в МОСВ беше, че държавата няма възможност да развали договора, МОСВ не намира никакви нередности, няма за какво да санкционира концесионера и единственият възможен път е да узаконим това, което съществува в момента, и да увеличим малко таксата. Това може ли да е основа за постигане на консенсус?
Точно затова искаме максимално ясно прозрачно да бъде всичко. Затова и по време на срещата, а и в предходни форуми министерството е давало информация - напълно прозрачни сме по отношение на дейностите по контрол, които са извършвани през годините. Знаете, че има установени нарушения през годините, те са санкционирани. Има административни нарушения, които са установявани от контролните органи, санкционирани са по смисъла на Закона за опазване на околната среда, по смисъла на Закона за водите, Закона за отпадъците. Това, което създава притеснение за юристите, е, че според текстовете на договора основание за прекратяване на концесията може да бъде или неплащане на концесионното възнаграждение, което не е факт, или съществено неизпълнение на условията и задълженията на концесионера, което съставлява кумулативно неизпълнение на всички изисквания, и в този смисъл са формулирани и рисковете за държавата. Отново казвам, че нашето решение, което беше ясно заявено и по време на заседание на Министерския съвет и от премиера Борисов, беше да работим последователно в посока изясняване и търсене на консенсус и няма да пристъпваме към следващи действия, докато това не се случи. Ако не се случи, вече могат да се разглеждат и други хипотези.
В годините е имало поне 20 наказателни постановления, като почти всички падат в съда, част от тях заради недобре съставени актове, което говори или за нежелание на контролните органи да си свършат работата, или за некомпетентност. Вие как си го обяснявате?
Не мога да коментирам казуси, които са разглеждани от съда. Има съдебни процедури, има произнасяне на съда. Това, което ние имаме като воля, като политика, е да се спазва стриктно законодателството и ние го правим. Ние следим да не се допускат нарушения и контролната дейност, която се извършва от министерството, също мисля, че показва това. Вие знаете, че стартирахме през изминалата година дело, което отчита нашето виждане, що се отнася до концесионното възнаграждение. По смисъла на Закона за защитените територии имаме право да предявяваме претенция към концесионера и ние предявихме тази претенция за 5% от стойността на концесионното възнаграждение, които трябва да бъдат заделени изрично за опазване на защитената територия, и съблюдаваме тази позиция. Ние имаме линия, която е формулирана ясно, и тя е стриктно спазване на законодателството.
Едновременно с това експерти от вашето министерство казаха, че пет обекта от ски зоната са без ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда), но това явно не представлява проблем.
Това, което експертите казаха, е факт. И то е, че в периода 2002 - 2007 г. са реализирани дейности по изграждането на пет обекта, без да бъде премината изискуемата процедура по ОВОС. Това е факт. В същото време ние имаме становище на компетентния орган, който е отговорен за проследяването на дейността по строителството - ДНСК, които заявяват, че строителството, което е извършено на територията, е законно. Тези 5 обекта, които са изградени в рамките на периода 2002 - 2007 г., не са преминали процедура по ОВОС, но имат съгласувателна процедура, извършена от министерството. Освен това ние към настоящия момент съгласно мнението на юристите нямаме възможност да претендираме каквото и да било от гледна точка на изтекла давност.
Защо не е претендирано преди изтичането на давността?
Мисля, че въпросът, който ми задавате, е по своята същност нерелевантен към присъствието ми в министерството от 2014 г. ноември месец (Ивелина Василева беше зам.-министър на околната среда в предишното правителство на ГЕРБ, като другият зам.-министър по това време беше Евдокия Манева, бивш министър на околната среда по време на подготовката на концесията на ски зона с център Банско - бел. ред.). Това, което заявявам неведнъж във всеки случай, в който имам възможност да коментирам, е стриктното съблюдаване на закона. Това е нашата мисия, това е осъзнатата роля и функция на това министерство - да се съблюдава законодателството.
Идеята за консенсус е похвална, но сме много далече от него. В момента тече конфликт, който е много вреден за всички. Зелените се представят като организации, които харчат огромни пари за нищо, а хората, които се занимават със ски туризъм, като унищожители на природата. Защо министерството на околната среда мълчи в такава една ситуация? Защо например не се каза нищо, когато започнаха обвиненията срещу зелените за милионите, които взимат по проекти, по които други структури са основен бенефициент?
Министерството е финансиращ орган по някои от проектите, които се цитират. Министерството е органът, който отговаря за провеждането на политиките, които са свързани с опазването на биоразнообразието. Това, което вие коментирате, е свързано със спор между две страни. Министерството не е арбитър. Министерството е институция, която публикува информацията на своята страница. Има пълна прозрачност по отношение на средствата, които се отделят по линия на оперативна програма "Околна среда" в сектор биоразнообразие. Информацията е налична за обхвата на проектите, бенефициентите, средствата, които са отделени, дейностите по проектите и съответно изпълнителите и всеки може да види тази информация. Проектите са предмет на конкурентен подбор по критерии, които се одобряват от комитета за наблюдение на оперативната програма, в който комитет имат участие много заинтересовани страни и широк кръг институции. Съгласувана е програмата с Европейската комисия още във фазата на планиране и одобряване на оперативните програми. В този смисъл не смятам, че министерството трябва да взима страна в този конфликт.
Какъв е идеалният вариант според вас да се изчисли тази ситуация със Банско?
Смятам, че за нас е наистина много ценна природата и всички ние го осъзнаваме, затова смятам, че острите противопоставяния не са решенията. Решенията трябва да бъдат търсени в дискусии за намирането на общо съгласие, затова как да вървим напред. Мисля, че България има нужда от ясна стратегия за развитие на туризма, която да набелязва какво и как искаме да постигнем и когато това е ясно за всички, тогава може би няма да бъдат толкова остри противопоставянията.
