Имаш фирма – нямаш фирма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имаш фирма – нямаш фирма

Основна цел на извършителите е продажба на парцели на различни дружества.

Имаш фирма – нямаш фирма

Как дупка в закона и нежеланието на държавата могат да причинят щети на бизнеса за милиони

25889 прочитания

Основна цел на извършителите е продажба на парцели на различни дружества.

© Цветелина Ангелова


Представете си, че решавате да търгувате с недвижими имоти – регистрирате си дружество, закупувате апетитни парцели, намирате си съдружници, инвестирате, работата ви потръгва. И така, докато един ден не откриете, че фирмата ви е открадната, задължила се е по фиктивен кредит за четвърт милион лева, а най-добрите ви имоти са запорирани и предстои да бъдат извадени на публична продан.

Сценарият е съвсем реален, дори особено зачестил в последно време, а повечето държавни институции се оказват неспособни да реагират адекватно. Така целият бизнес на потърпевшия остава блокиран докато казусът се разплете, което понякога може да трае над година. И това в най-добрия случай - тоест, ако злонамерените действия бъдат пресечени навреме. На сайта на Министерството на правосъдието са публикувани предложения за промени в Търговския закон, чиято цел е да направят подобни практики значително по-трудни. Но всъщност институционалното бездействие е това, което се оказва далеч по-големият проблем. Защото макар да става въпрос за конкретен случай, той разкрива дупките в системата по цялата верига.

Казусът

През 2005 г. Христо Василев и кипърецът Сотириос Михаил учредяват дружеството "Хаппи Ландс" ООД, с основен предмет на дейност продажба на недвижими имоти. Към 2014 г. броят на притежаваните парцели в България надхвърля 230, между които са и такива край Балчик. В средата на октомври същата година Василев, който по това време е във Великобритания, открива, че дружеството си има нов собственик – Ивайло Георгиев, когото нито той, нито Сотириос Михаил познават. В съда веднага е внесен иск за прогласяване на вписаните обстоятелства за нищожни. Това се случва, а Христо Василев е в вписан отново като управител година по-късно. Междувременно обаче въпросният Ивайло Георгиев прехвърля дяловете си на трето лице – Иван Стефанов, а парцелите край Балчик са обявени за продажба при брокер на недвижими имоти. Схемата е класическа в жанра "кражба на фирма с електронен подпис".

Схемата

Тя всъщност не е особено сложна. Намира се нискообразовано или социалнослабо лице, на което се предлагат около 300 лева, за да си регистрира електронен подпис, а нарочената фирма се прехвърля на негово име. Съставят се фалшиви документи (решение на общото събрание на дружеството, нотариално заверен договор пред нотариус и т.н.), с които въпросното лице се вписва като управител по електронен път в Търговския регистър. След това се намира брокер и потенциални купувачи на имотите на дружеството. Ако никой не се усети до тяхната продажба, операцията е успешна.

Пресичането на тези действия обаче далеч не е толкова лесно. Последният опит за кражба на "Хаппи Ландс" е от едва преди седмица – на 9 март тя е прехвърлена отново на същия Иван Стефанов. Христо Василев получава есемес за новите документи, а адвокат Михаил Томов, който представлява дружеството, разказва какво са предприели. Подадено е искане до Варненския окръжен съд за запориране на дружествените дялове. Оказва се обаче, че те вече са прехврълени, макар и това да не е отразено в Търговския регистър и тъй като електронната система на Търговския регистър обработва промените в обстоятелствата по реда на подаване, първо ще бъде вписана промяната в собствеността, а след това запорите, което се оказва юридическа безсмислица. Заедно с това е поискано и производството пред регистъра да бъде спряно, отново от съда. В крайна сметка по нареждане на Варненския окръжен съд производството в регистъра е спряно. Така дружеството е спасено от поредна смяна в собствеността, но за спасяването му са били необходими три дни усилена работа. Тепърва ще се водят и дела, които да прогласят вписването на неистинския собственик за нищожно.

Държавата разследва

През октовмри 2014 г. собствениците на "Хаппи Ландс" сезират Икономическа полиция, Финансово разузнаване и прокуратурата. Резултатът – "разследването" се точи над година. В самия му разгар в дома на Христо Василев идват двама полицаи, за да го питат дали знае нещо за открадната му фирма. Междувременно се оказва, че разследващите полицаи от Икономическа полиция се затрудняват да работят с електронната система на Търговския регистър. Затова разследването се бави, а прокуратурата също не е особено дейна и задържани лица до този момент няма.

В крайна сметка адвокатът на "Хаппи Ландс" Михаил Томов решава да сезира ДАНС. Предвид факта, че в казуса са замесени и интереси на чужди инвеститори, от службата реагират веднага. Само за три седмици са намерени и разпитани всички подставени лица и извършители. В показанията си един от бушоните - Иван Стефанов, който е безработен от 10 години, разказва, че при него са дошли две момчета, които го почерпили бира и го попитали дали иска да изкара някой лев. Стефанов се съгласил и те му обяснили, че на негово име ще му прехвърлят фирма и ще му дадат 300 лв. Прехвърлителят е бил именно Ивайло Георгиев – който също е търсил начин да изкара бързи пари. Освен дружеството, на името на Георгиев е изкаран и електронен подпис, който впоследствие е използван за електронното прехвърляне на фирмата през Търговския регистър. ДАНС идентифицира и "двете момчета" - Юлиян Димитров и Коста Йорданов. Впоследствие става ясно, че те далеч не са единствените лица, замесени в схемата, както и че "Хаппи Ландс" не е единственото дружество, обект на подобна атака. От ДАНС препращат случая на варненската прокуратура, която в крайна сметка го препраща на специализираната прокуратура в София. Досъдебното производство се води срещу неизвестен извършител.

В схемата участва и трето лице – Иван Вичев от Шумен. Предполага се, че той кара бушона Стефанов да разпише фалшив договор за заем за 250 хил. лв. на фирма на чужденци – този път руски граждани. За тях Икономическа полиция констатира, че не са стъпвали в България от 2008 г. Вземането е цедирано и на трета фирма, а въз основа на него Вичев се снабдява с изпълнителен лист. За да го получи, използва изфабрикуван документ за платена държавна такса в размер на 5000 лв., който представя пред съда.

С този изпълнителен лист той отива при шуменския съдебен изпълнител Ясен Бойчев, който запорира имоти на "Хаппи Ландс" край Шумен и ги обявява за публична продан. Христо Василев иска да получи изпълнителното дело от него, но му е отказано с аргумента, че няма правен интерес (въпреки, че към този момент той отново е управител на "Хаппи Ландс"). След като му е обяснено, че имотите са обект на престъпление, Бойчев първоначално отлага, а в крайна сметка и прекратява проданта.

Неработещи институции

Казусът разкрива няколко неща. На първо място с каква лекота могат да бъдат нанесени щети на всеки, който не проверява редовно партидата на дружеството си в Търговския регистър, или пък не е абониран с есемес известяване. Самата процедура за противодействие пък е особено трудоемка – не съществува бърз и лесен начин за пресичането на подобни недобронамерени действия, а задължително трябва да се мине през съд.

Всичко това се усложнява допълнително от масовото инстуционално бездействие, като държавата демонстрира пълно нежелание да предпази частната собственост от подобни посегателства. Показателен е фактът, че почти две години след първата кражба на "Хаппи Ландс" няма задържани, а през това време през същата схема са направени опити да бъдат овладяни и много други дружества. Особено куриозен е случаят от 9 март, когато е направен втори опит фирмата за недвижими имоти да бъде открадната от лице, което от почти две години (!) е обект на разследване от Икономическа полиция и прокуратурата заради кражба на... същата фирма.

Сравнително ниската степен на трудност за извършване на такива злонамерени промени в Търговския регистър далеч не се оказва най-големият проблем в случая. Защото електронното производство, заедно с публичността на регистъра, спестяват много повече главоболия на бизнеса и рискът, който се носи, в известна степен е оправдан. В този смисъл са и предвижданите промени в Търговския закон. Министерството на правосъдието предлага прехвърлянето на цели дружества, дялове от тях, както и приемането на нови или изключването на съществуващи съдружници да става с нотариална заверка на положените подписи и съдържанието на съответния документ. В момента се изисква единствено нотариална заверка на подписите. Така се завишават изискванията за извършване на такива промени, но същевремено публичността на Търговския регистър остава незасегната (тъй като промени в закона, който го урежда, не се предвиждат поне на този етап).

Далеч по-пагубно е институционалното бездействие. За него могат да бъдат посочени всякакви причини – от дълбока корупция до най-обикновен мързел. Но прекият ефект от това е особено видим – защото зле функциониращите институции водят и до зле функциониращо общество.

Представете си, че решавате да търгувате с недвижими имоти – регистрирате си дружество, закупувате апетитни парцели, намирате си съдружници, инвестирате, работата ви потръгва. И така, докато един ден не откриете, че фирмата ви е открадната, задължила се е по фиктивен кредит за четвърт милион лева, а най-добрите ви имоти са запорирани и предстои да бъдат извадени на публична продан.

Сценарият е съвсем реален, дори особено зачестил в последно време, а повечето държавни институции се оказват неспособни да реагират адекватно. Така целият бизнес на потърпевшия остава блокиран докато казусът се разплете, което понякога може да трае над година. И това в най-добрия случай - тоест, ако злонамерените действия бъдат пресечени навреме. На сайта на Министерството на правосъдието са публикувани предложения за промени в Търговския закон, чиято цел е да направят подобни практики значително по-трудни. Но всъщност институционалното бездействие е това, което се оказва далеч по-големият проблем. Защото макар да става въпрос за конкретен случай, той разкрива дупките в системата по цялата верига.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    wanderer avatar :-?
    wanderer

    "Но всъщност институционалното бездействие е това, което се оказва далеч по-големият проблем."
    Нали мантрата на разните му там либерали и "носители на демократични ценности" беше за по-малко държава!? Сега що рИвете? Да не би да искате държавата да следи всяка една сделка, тоталитарно?

    "нарочената фирма се прехвърля на негово име."
    КОЙ я прехвърля? Господ Бог или "честен частник" нарочен я за нотариус, я за адвокат?

    "нотариално заверен договор пред нотариус "
    Този нотариус последно какъв е: правоспособен или само съучастник на кражбата? Ако "честните частни" нотариуси са некъдърни, не е проблем държавата да се нагърби с тая дейност. Но да се вини държавата, че не контролирала "решаващите по собствено убеждение и съвет" си е твърде безмозъчно.

    "същевремено публичността на Търговския регистър остава незасегната" Последно, за каква публичност се пледира? Достъпна за гражданите и разследващите органи или пълна търговска тайна, включително и за нотариусите и съдиите по вписване?

  • 2
    ebeneezer avatar :-|
    Ebeneezer Goode

    Бе я ми обяснете как се прави фалшив
    "нотариално заверен договор пред нотариус"?
    Кой е тоя нотариус?


  • 3
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    „Намира се нискообразовано или социалнослабо лице, на което се предлагат около 300 лева, за да си регистрира електронен подпис, а нарочената фирма се прехвърля на негово име. Съставят се фалшиви документи (решение на общото събрание на дружеството, нотариално заверен договор пред нотариус и т.н.), с които въпросното лице се вписва като управител по електронен път в Търговския регистър. След това се намира брокер и потенциални купувачи на имотите на дружеството. Ако никой не се усети до тяхната продажба, операцията е успешна.“

    Значи слабото място е в "нотариално заверения" договор пред нотариус? Тоест проблемът не е в електронните улеснения, а в класическия стар хартиен документ с подписи и печати?

    А този "нотариално заверен" договор бил ли е заверяван наистина от нотариус или държавният служител, който е приел този документ не е проверил дали наистина този нотариус съществува и е заверил този документ?

  • 4
    zenola avatar :-|
    zenola

    И къде точно има дупка в закона не се разбра.

  • 5
    zyc59319088 avatar :-|
    zyc59319088

    До коментар [#2] от "Ebeneezer Goode":

    Не, никога не са ходили пред нотариус.Подправили са печата му и са създали фалшив договор, който не е сключван.

  • 6
    ebeneezer avatar :-|
    Ebeneezer Goode

    До коментар [#5] от "zyc59319088":

    So far, so good ...
    И на кого се представя тоя договор - менте, дето уж е подпечатан от нотариус?
    Тоя, дето приема такъв договор кълве ли на гола кука? Или има "интерес" да го приеме тоя договор?

    Ми да направят единен регистър на всички нотариално заверени документи. Поне от едно ниво на материален интерес нагоре да е задължителна регистрацията на документа.
    В България едва ли има повече от 1000 нотариуса, да издават средно по 20 важни документа на ден, 250 дни в годината - 5 мил документа са нищо. Реално обемът на архивираните одкументи ще е съизмерим с архива на една голяма българска банка.

  • 7
    lnd29476812 avatar :-|
    lnd29476812

    Вече става наложително създаването на единен регистър на всички нотариално заверени документи!

  • 8
    zyc59319088 avatar :-|
    zyc59319088

    До коментар [#6] от "Ebeneezer Goode":
    Фалшивия договор е подаден чрез ел.подпис по партидата на дружеството. Длъжностното лице няма как да провери истиността му. Някой с компютър, принтер и скенер си е направил договор - менте. И най-вероятно това не е новия управител, тъй като той е слабо образован. Има организатор на схемата, оставащ в сянка.Това е един от основните проблеми, засегнат в статията. ЕИК-то на 'Хаппи ландс' е 127589660, може да влезете в сайта-а на ТР и да разгледате хронологията.

  • 9
    zarzawat avatar :-|
    zarzawat

    И всички тези схеми с фалшиви нотариални заверки могат да бъдат предотвреатени ако задължат нотариусите да лепват на документа един QR код с цифрово-подписана кратка информация за сделката - поне за по-важните документи.

  • 10
    leo_k avatar :-|
    Лео

    Добре бе, за какво ги даваме тия пари на нотариусите, за какво те плащат на държавата и за какво после ние плащаме на държавата, след като някакъв си държавен служител в службата по вписванията не може / не иска да провери документът, представен пред него дали наистина е минал през нотариус?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK