С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 22 мар 2016, 18:34, 4166 прочитания

Застрахователите настояват да покриват допълнителния здравен пакет

КФН предлага здравната каса да има технически резерв

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В момента през здравните застрахователи минават средства, които представляват 1.27% от официалните плащания в здравеопазването

Здравната каса, както здравните застрахователи, трябва да отделя технически резерв, който да е наличен, за да може да се разплаща със своите партньори по всяко време. Това заяви Ралица Агайн, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, по време на конференция за перспективите пред здравеопазването, организирана от insmarket.bg. В момента НЗОК има резерв, но той е предварително разпределен за болници, лекарства и други и тя не може да посрещне увеличено търсене на услуги.
Правителството трябва да обмисли как да изсветли около 4 млрд. лв., които в момента пациентите дават от джоба си над здравните осигуровки, коментира Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор на "Булстрад Живот". Според нея това може да стане, като се формулира ясно основният пакет от услуги, които плаща здравната каса, и се даде възможност осигурените да сключват допълнителни застраховки за останалите дейности.
През цялата минала година здравният министър обясняваше, че застрахователите ще могат да покриват услуги от т.нар. допълнителен пакет. В началото на тази обаче стана ясно, че ако заболяването е в допълнителния пакет, пациентът ще трябва да чака два месеца за услугата и няма вариант, при който да си плати чрез частен застраховател или лично, за да бъде приет веднага.

Какво плащат застрахователите


В момента през здравните застрахователи минават средства, които представляват 1.27% от официалните плащания в здравеопазването. Въпреки това застрахователите плащат солидна профилактична дейност, изцяло дублират извънболничната помощ и плащат всевъзможни услуги в болниците. От 42 компании, предлагащи застраховка "Заболяване", активни са 24 и въпреки усилията те събират 69 млн. лв. премийни приходи, коментира Светла Несторова. По думите й в момента застрахователите продават не застраховки, а достъп до здравеопазване.

Събраните премии по застраховки за заболяване и злополука са общо 121 млн. лв. през миналата година, като и при двете услуги компаниите са работили на печалба, коментира Ралица Агайн. В ЕС около 75% от частните здравни застраховки се акумулират в три държави – Холандия, Германия и Франция, с продажби за общо 100 млрд. евро.
"В България хората си купуват застраховки за автомобилите, но все още здравните застраховки са изключително малко, защото няма яснота какво се покрива от здравната каса и какво – от застрахователите", коментира Ралица Агайн. Според нея трябва да бъде напълно ясно регламентирано какво покрива здравната каса и какво - застрахователят, за да престанат случаите, в които здравноосигурен пациент с допълнителна застраховка все пак продължава да плаща в брой в болницата.

Препоръки за управляващите



Необходими са изцяло нови закони – за спешната помощ и за болниците, както и нов Кодекс за здравното осигуряване, който да бъде изработен от финансовото, социалното, здравното министерство и Комисията за финансов надзор, предложи проф. Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи. Според него това се налага, за да се даде ясен статут на линейките и начина, по който работят болниците.
"Достъпността на здравната услуга няма нищо общо с финансирането. Болниците могат да съществуват и без листи на чакащите и не е нужно да се съкращават легла", коментира Арне Бьорнберг, председател на Health Consumer Powerhouse, която измерва индекса на здравна удовлетвореност на пациентите в Европа. Според него България е на едно от последните места – 31-во. Той коментира, че начинът, по който пациентите могат да са доволни, е да бъдат елиминирани листите на чакащите и да се публикуват данни за работата и качеството във всяка болница. В България има много малко болници с листи на чакащите, но от тази година те трябва да станат задължителни, като разликата е само, че ще се извършват по-късно и здравната каса ще плати по-късно за лечението. На първо място по предпочитания от пациентите е Холандия, която все още държи на всеки пациент да се пада болнично легло.
"Макар че запазва системата си структурно антикварна, Холандия успява да си я позволи и да направи гражданите си доволни. България, Румъния и Албания се опитват да пестят пари и са назад в класацията", коментира Бьорнберг.
Здравната система е в състояние на нормативен хаос заради множеството нови закони и разпоредби, които се обжалват. Опитът да ни наложат служебен рамков договор с касата е в пълно противоречие със законите, коментира д-р Галина Павлова, заместник-председател на Българския лекарски съюз.
Тя допълни, че секторът е хронично недофинансиран и по никакъв начин не е изчислена стойността на медицинския труд. В момента здравната каса плаща на база на бюджета си, а не на реалната стойност на услугата. Това е една от причините 90% от завършващите медицина да заявяват желание да заминат в чужбина. В същото време над 55% от лекарите в България са на възраст над 50 години и има огромен недостиг на специалисти – детските хирурзи например са 20 в цялата страна, неонатолозите – шестима, а детският психиатър е само един.
"Обидно е на този фон да ни наричат "търговци в храма на медицината", крадци, болнични шашкъни, защото няма да остане никой да практикува медицина в България", каза Павлова като реакция на част от определенията за лекарите, артикулирани от здравния министър д-р Петър Москов напоследък.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона 8 Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона

Според публикация на El Periódico испанските власти проучват има ли данни за пране на пари и свързано ли е с българския премиер

21 фев 2020, 2236 прочитания

Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията 1 Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията

Гласуванвето в парламента доведе до нов трус в управляващата коалиция, "патриотите" питат ГЕРБ с тях ли управлява или с ДПС

21 фев 2020, 1505 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
В енергетиката вече идва нов пазарен модел

Повече продажби на борсата, край на НЕК като единствен купувач на електоренергията, по-малко държавна регулация

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10