Понеделник вечер, към 19 ч. около семейните блокове на Софийския университет в "Студентски град" (52-и, 55-и и 57-и) царят калта, дупките и тъмнината. Между две студентски общежития се извисява недовършена масивна постройка, която прави картинката още по-апокалиптична. Разминавайки се с хората, и особено - с жените, които преминават през междублоковите пространства и малката уличка между 53-и и 54-и блок, прави впечатление, че всеки говори по телефона и бърза да излезе на светло.
Малката уличка се казва "Васко Абаджиев" и се намира на не повече от 200 метра от добре осветения с прожектори Зимен дворец на спорта. Тя е една от множеството подобни улици в квартала, на които има пилони с осветителни тела, които изглеждат в изправност, но въпреки това светлина няма. Освен това е символ на неспособността на няколко институции, измежду които столичните университети, Софийска община и районното кметство да разрешат наглед простичък проблем с поддръжката на базова инфраструктура.
Студентската активност - светлината в края на тунела
В опит да накарат институциите да се активират и да си свършат работата, инициативен комитет на софийски студентски съвети, доброволческата организация ПОдЛЕЗНО, и Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) подемат кампания "На светло в Студентски град" преди няколко месеца. Първо, те организират проучване за осветеността на квартала, в което взимат участие урбанисти, специалист по осветлението, психолог и дори - пилот на дрон. Целта на проучването е да събере данни за осветителните тела, като например GPS координатите на всяко, както и характеристики за силата на светлината, която излъчва, измерени със светломер.
След продължилото почти месец проучване ПОдЛЕЗНО излиза с подробен доклад за състоянието на 1475 осветителни тела в територията на Студентски град. От тях 718 не са работили по време на проверката през януари. Само 12 обаче са били счупени - повечето просто не са имали работещи крушки или са светили слабо. В парка също има осветителни тела, но те генерират електричеството, с което функционират, чрез соларни панели... които са изхабени.
Въз основа на проучването, организациите изготвят схема на потенциално опасните зони.
Също така, като част от проучването на доброволческите организации е включена анкета, в която участват 1760 души. От тях 96% не смятат, че осветеността в Студентски град е достатъчна. Също толкова от тях са на мнение, че по-доброто осветление ще доведе до по-безопасна среда в квартала. А ⅛ от попълнилите анкетата казват, че дори и да искат, няма как да изберат по-осветен маршрут към дома си. 82% са изпитвали страх заради липсата на осветление.
"Ако чуеш че пищя, викай полиция"
Освен всичко останало студентите събират онлайн подписка, към която се присъединяват над 5000 души. Коментарите, които участниците в проучването са оставили, са показателни за рисковете до които води липсата на осветление: много от отговорилите заявяват, че са били нападани или притеснявани от деца-роми, ексхибиционисти, пияни студенти, мъже в качулки и кучета.
"Всеки път, когато ми се наложи да отида до магазина след работа съм изключително притеснена. Или не отивам, или тичам след някой случайно преминаващ, за да не съм сама. Вече не отивам навън по тъмно, защото около моя блок (51-и) често има мъже с качулки, скрити в някой ъгъл", гласи един от коментарите. Според друг "често сутрин виждам хвърлени на пътя празни дамски чанти и палта. Всяка вечер се прибирам със страх и някой трябва да ме изпраща. Не е нормално." Психологическият ефект, който този страх създава, кара хората да се притесняват да правят най-обикновени дейности. "Всеки път след тренировка изчаквам някой познат, с когото да отида до колата ми или да говоря с приятелка. Всеки път разговорът започва така: "Тъмно е. Спряла съм на 11-ти блок. Ако чуеш, че пищя, викай полиция", пише трето момиче в подписката.
Без светлина в тунела
На фона на обществения и медиен интерес в понеделник кметът Йорданка Фандъкова се съгласи на среща с представители на студентските съвети, организациите и ректорите на университетите. Въпреки добрите намерения обаче, никоя от страните не пое конкретни ангажименти за решаването на ситуацията. С изключение на домакина - ректорът на Софийския университет проф. Атанас Герджиков, от ректорите на другите 11 университета присъстваше само този на Химико-технологичния и металургичен университет проф. Митко Георгиев. Оказа се, че никой не знае чия собственост е това пространство и кой трябва да се грижи то да е светло.
"Проблемите на Студентски град не са от вчера, но трябва да признаем, те са проблемите на всеки един квартал. Да, студентите имат право да живеят в сигурна среда, и ние трябва да направим всичко възможно за това, но всеки един гражданин на София трябва да има това право", започна Фандъкова. Според нейната теза Столичната община има отговорност и е собственик само на парка в Студентски град, както и на улиците и булевардите, които са публична-общинска собственост. Според кмета проблемът с осветеността е с междублоковите пространства, които са или на университетите, или на частни собственици. Тя заяви още, че в момента тече инвестиционна програма за осветлението на целия град, но и напомни, че "всички тези инвестиции се правят от местните данъци и такси, които се заплащат от всички, а в Студентски град това е задължение на университетите".
Въпреки, че бяха назовани директно от Йорданка Фандъкова, малкото присъстващи ректори не пожелаха да вземат думата. Съответно те нито отрекоха думите на кмета, нито поеха отговорността за осветеността в междублоковите пространства и малките улички между студентските общежития на техните университети. Запитани от "Капитал", отделът за връзки с обществеността на Софийския университет казаха, че "в актовете за блоковете на Софийския университет в Студентски град фигурират само сградите и никакви пространства около тях".
Това противоречие (или по-скоро - размиване на отговорността) между институциите не е от вчера. Според Фандъкова, за да се изясни собствеността, със заповед на министър-председателя е сформирана работна група на национално ниво под ръководството на областния управител, но тя не е произвела финален доклад, който да разпредели отговорността между институциите. На срещата също не се взеха конкретни решения за съставянето на междуинституционални работни групи за решаването на проблема, нито пък някой излезе със срокове, в които да се вземат решения.
Да не забравяме - това е мащабен проблем за стотици хора, а всъщност става въпрос за 1800 крушки. И никой не иска и не може да го реши. Това обяснява много за начина, по който изглежда (и се усеща) София днес.
Понеделник вечер, към 19 ч. около семейните блокове на Софийския университет в "Студентски град" (52-и, 55-и и 57-и) царят калта, дупките и тъмнината. Между две студентски общежития се извисява недовършена масивна постройка, която прави картинката още по-апокалиптична. Разминавайки се с хората, и особено - с жените, които преминават през междублоковите пространства и малката уличка между 53-и и 54-и блок, прави впечатление, че всеки говори по телефона и бърза да излезе на светло.
Малката уличка се казва "Васко Абаджиев" и се намира на не повече от 200 метра от добре осветения с прожектори Зимен дворец на спорта. Тя е една от множеството подобни улици в квартала, на които има пилони с осветителни тела, които изглеждат в изправност, но въпреки това светлина няма. Освен това е символ на неспособността на няколко институции, измежду които столичните университети, Софийска община и районното кметство да разрешат наглед простичък проблем с поддръжката на базова инфраструктура.
5 коментара
ами те хубаво ще сменят крушките, а останалото кой и кога ще го оправят. това е гето, не е "студентски град".
Крушките и осветлението е един от проблемите, но не основния! НЕ МОЖЕ да ПРИНУДИШ младежта - цветът на държавата да се помещава и да спи редом с хлебарки, дървеници и какви ли не още гнусотии! Не е човешко да обитават стаи с разлепени тапети и балатум! Просто Уважаеми държавници и ректори: Уважавайте хората които утре се очаква да застанат на Ваше място, защото ако са ПРИНУДЕНИ да свикнат с МИЗЕРИЯТА, не може да се ОЧАКВА от тях друго освен да станат МИЗЕРНИЦИ! Ако някой от власт-имащите все още проявява някакво желание тази държава да се развива, то бъдещите образовани хора в държавата, имайте в предвид днешните студенти трябва да имат самочувствие, за да вървят напред, а не да бъдат пречупени в началото на най-продуктивната част от живота си, като биват "затирени" в мизерията наречена "СТУДЕНТСКИ ГРАД".
И само за ваша информация, за да предотвратя коментари подобни на:"ти пък от къде знаеш" ще кажа, че допреди 2 месеца обитавах онзи бардак. От два месеца съм в Чехия, отново в студентски общежития и тук ВСЯКА СУТРИН минава ЧИСТАЧКА, която почиства баня, тоалетна и кухня!!! За интериора на стаите просто няма да коментирам, и не желая да говоря за РАЗЛИКИ, защото просто НЯМА ПРИЛИКИ!!!
Защо в Чехия могат, а ние УМНИТЕ българи не можем?!?!?!?
Поздравления за усилията на колегите! Искам обаче да ги попитам, тъй като не знам дали са живели в Студентски град, не им ли прави по-голямо впечатление нещо друго? Визирам масовото презастрояване с жилищни сгради, доминацията в пространството на заведения за бързо хранене, автомобили и безброй лъскави кафенета на фона на порутените панелки и безобразното състояния на уличната мрежа?! Просто в такъв тип среда няма как да се образува елита на страната, или това е доста по-трудно! Като съвет просто искам да ви кажа - следващия път като се привлича такова голяма обществено внимание - фокусирайте се върху същината на проблема, върху изграждането на библиотека, подобряване на мобилността и др. подобни :) Поздрави!
По политология научих нещо много важно: Ако искаш проблем да НЕ се реши, сформираш работна група.