С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 25 мар 2016, 15:14, 9753 прочитания

Отрежете достъпа до държавен ресурс на криминалните елити

Инвестиционенният консултант и специалист по посткомунистически държави Нил Абрамс пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нил Абрамс има докторска степен от университета в Бъркли, Калифорния. Автор е на различни изследвания за корупцията в посткомунистическите държави в Европа, по която тема в момента завършва и книга. Работи като старши консултант в Hyperion Political Risk, където съветва клиенти, желаещи да инвестират в развиващи се държави. Преди няколко седмици в публикация за Washington Post разви тезата, че моделът за борба с корупцията и налагане върховенство на закона в посткомунистическите държави е сбъркан.

Има ли универсално решение за борба с корупцията и налагането на върховенството на закона, доколкото все повече изследвания показват, че мерките трябва да бъдат съобразени с контекста във всяка държава?

До голяма степен проблемите на всяка държава са уникални. В същото време са подобни на тези, с които се сблъсква всяка друга страна. Нека да обясня.
Когато разглеждам посткомунистическия регион, виждам много държави, борещи се с еднакъв набор проблеми. Корумпирани бизнес групи, зависими от държавните ресурси и подкрепяни от официални покровители, използват политическото си влияние, за да подкопават върховенството на закона.
Решението е да се елиминира държавните субсидии, които захранват тези олигарси, и да се сменят държавните служители, които им вършат услуги. Вярвам, че това е така, независимо дали говорим за Русия или Полша, България или Латвия. Под субсидии имам предвид по-широко понятие - тук е всяка изкуствена помощ, която държавата предлага, независимо дали става дума за директен трансфер на пари, изгодни заеми, контрол на цените, но и обществени поръчки, възложени на конкретни фирми при цени над пазарните.
Разликата между държавите идва от това какъв точно е видът на субсидиите, които подкрепят доминиращия бизнес елит. В някои държави това са избирателните данъчни облекчения или избирателно третиране от данъчните. В други основният проблем идва от заемите, които банки за лична употреба отпускат при облекчени условия. Изкуственият ценови контрол, подценени приватизации и надценени обществени поръчки също осигуряват субсидии на бенефициентите. Тяхното относително значение също се различава във всяка държава. В този смисъл както проблемът, така и решението зависят от контекста.
Един от факторите, който различава балканските държави, включително и България, от други посткомунистически страни, е наследството от насилственото разпадане на Югославия. Визирам международното ембарго, което допринесе изключително много за криминалното забогатяване в региона. Ако държавният ресурс не е бил достатъчен, за да помогне на балканските престъпни групи, те станаха още по-силни благодарение на несъзнателната щедрост на ООН и наложеното ембарго. Сякаш светът не беше научил нищо от Америка през сухия режим. Приходите от черния пазар заради ембаргото на ООН осигуряват огромен тласък на богатството и влиянието на групите по интереси, които се противопоставят на върховенството на закона. Това е нещо, което не се беше случвало другаде в посткомунистическа Евразия, и така превърна балканския контекст в уникален.
Но мисля, че трябва да избягваме да задълбаваме твърде много, когато говорим за значението на специалните обстоятелства във всяка страна. Именно това е аргументът, който корумпираните лидери използват, когато се опитват да оправдаят липсата на напредък в осъществяването на реформи. Вземете често повтаряната реплика на Кремъл, че "Русия е специална и уникална и затова трябва да се движи в собствен ритъм". Това е просто друг начин да каже на вътрешните и международните си критици да се разкарат и да оставят управляващата класа да продължи да краде безнаказано.


От 2007 г. Румъния и България са подложени на мониторинг от Европейската комисия заради съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. През последните няколко години политическият и икономическият елит на Румъния беше пратен в затвора. В същото време България показва нулев успех в тази област. По ваше мнение какви са причините за тази огромна разлика между Румъния и България?

Много е рано да се каже дали напредъкът, който Румъния постигна, ще има дългосрочен ефект върху върховенството на закона. След десет години, когато се обърнем към този момент в румънската история, ще го виждаме ли като критична повратна точка в развитието на истинска правова държава? Или ще се окажа, че е отклонение, което рязко спира в момента, в който криминалният елит на страната си върне положението и избута Националната антикорупционна дирекция? Само времето ще покаже.
Имайки това предвид, не може да отречем, че успехът на Националната антикорупционна дирекция към настоящия момент е впечатляващ и на практика без прецедент. Никоя друга антикорупционна агенция в посткомунистическа демокрация не е успявала да преследва толкова много министри, още по-малко управляващ министър-председател (Виктор Понта).
Защо Румъния и не България? Защо една от тези страни е постигнала толкова много, докато другата остава затънала в статуквото? Това е чудесен въпрос и се страхувам, че нямам добър отговор. Това, което можем да направим, е да изключим много от обичайните обяснения, които политолозите са склонни да предлагат. Явно е, че успехът на Румъния няма нищо общо с усилията на ЕС; и двете страни влязоха в ЕС по едно и също време и бяха обект на Механизма за сътрудничество и проверка.
Отговорът не се крие и в характера на политическия режим. Не само и двете страни могат да се похвалят с консолидирана демокрация, но и на двете им липсват конституционно силни президенти и вместо това оставят повечето власт в ръцете на законодателя. И двете държави прекарват приблизително еднакво време в комунизъм. И нито една от страните не е голям износител на природни ресурси, поне в сравнение с големи глобални износители като Русия и Саудитска Арабия (големият достъп до природни ресурси се свързва с високи нива на корупция).

Друго, което дава предимство на Румъния, е силата на конкуренцията между политическите партии. И в България има конкуриращи се политически партии, но конкуренцията може да се различава в качеството и интензивността си. На всички избори, които са се провеждали през последните двадесет години, Румъния е ставала свидетел основно на обичайната смяна на парламентарна власт между два установени, разпознаваеми политически лагера отляво и отдясно. В сравнение с това партийната система на България е хаотична бъркотия. Дори управляващата партия може да е склонна да толерира силна антикорупционна агенция, ако очаква да загуби властта на следващите избори от силна опозиция, заслужаваща доверие. Партийната политика обаче също ни дава само част от отговора. Други посткомунистически държави имат силна конкуренция между партиите, но без да постигат антикорупционните победи, които Румъния има през последните няколко години.



Наблюдавали сте прехода в различни развиващи се страни. Колко важна е реформата на съдебната и прокурорската институция в борбата за изграждане на правова държава?

Важна е, но накрая. Първата стъпка трябва да е да се разделят престъпните олигарси и държавни служители, които действат като спирачка на правовите реформи. Ако това не се направи, усилията да се преобрази съдебната система най-вероятно ще залитнат под тежестта на могъщите заинтересовани групи, твърдо решени да запазят статуквото. Съдебната реформа е далеч по-сложна задача от елиминирането на държавните ресурси и прочистването на бюрократите, които подкрепят корумпираните елити. От етапа на изготвяне на закони до етапа на прилагане има прекалено много възможности пред корумпираните и корумпиращите да саботират процеса или да го изкривят в своя полза. След като тези заинтересовани групи са отслабени, реформаторите ще имат много повече свобода да променят съдебната система. Съдебните институции могат след това да изпълнят своите функции като гаранти на върховенството на закона. Точно това се случи в Естония. Докато възпрепятстващите елити не бъдат отслабени, съдебната реформа едва ли ще има дълготраен успех.

Вашите изследвания показаха значимостта на няколко решения, взети в Естония през първите години на прехода, като елиминирането на компрометирани държавни служители от комунистическия период. Вие твърдяхте, че Естония е изключение, а не правило. Повече от 25 години след падането на тоталитарния режим бивши агенти и служители на комунистическата Държавна сигурност участват активно в политическия и икономическия живот на България. Късно ли е да се скъсат тези връзки?

Това е много добър въпрос. Може би Естония спечели от това, че извърши тези реформи още в началото на посткомунистическия период. Всичко беше направено, преди определени кръгове да постигнат това богатство и влияние, което бившите комунисти в България имат днес. Разбира се, това не е само в България: из целия регион, от Варшава до Москва, бивши комунистически агенти на разузнаването и престъпници, свързани с тях, упражняват огромно влияние.
Имайки предвид това, моето предположение е, че не е твърде късно да се предприемат мерките, които Естония направи. Същностната характеристика на тези бивши комунистически елити е тяхната зависимост от политически достъп за бизнес успех, конкретно под формата на субсидии и покровители сред държавните служители. Премахнете тези опори и ги принудете да оцелеят на истински конкурентен пазар, и те сигурно няма да издържат дълго.
Дори постиженията на Естония да са уникални, това не ги превръща в невъзможни за копиране. Реформите в естонски стил със сигурност са трудни за прилагане. Но правилното правителство с правилните приоритети и достатъчно независимост от елита може много добре да успее да повтори постижението на естонските реформатори.

Много често радикалните решения в борбата с корупцията влизат в противоречие с ключови принципи на демокрацията като презумпцията за невинност, съдебна независимост и т.н. Как може една страна да се справи с това противоречие?

Борбата с корупцията може да противоречи на демократичните принципи, но няма нужда да го прави. Погледнете какво постигна демократична Естония. Или разгледайте процеса "Макси" в Италия, който необратимо отслаби сицилианската мафия. Румъния и Бразилия правят същото нещо точно сега, също в демократични условия. В крайна сметка антикорупционните усилия трябва да достигнат връх в установяването на институционни стимули, които пречат на нарушаването на закона. Но когато тези, които държат властта, могат свободно да заобикалят правила, които защитават гражданските права, какъв стимул имат да се съобразяват с антикорупционните правила?

В страна, в която повечето основи на демокрацията липсват или не функционират (свободна преса, независима съдебна власт и силна опозиция), външният натиск понякога е единственият катализатор на реформи. Орязването на финансирането от западни донори може да отслаби влиянието им. Какъв е коментарът ви по това?

Ако външният натиск е единствената сила, която действа в полза на реформа, реформата няма особен шанс. Без да се стига до военната окупация и назначаването на генерал Макартър начело, трябва просто на власт да е правителство, което е решено да вземе необходимите мерки. В началото дори няма нужда от силна опозиция или независима съдебна власт; Естония нямаше нито едно от тези неща, след като първото посткомунистическо правителство взе властта през 1992 г. Но всеки, който мисли, че западният натиск сам може да убеди египетската военна хунта да приеме върховенството на закона, трябва да се замисли; вътрешната политическа воля просто няма да съществува.

В България външното финансиране (еврофондове, средства от Световната банка и т.н.) от години е основният ресурс, който държавата разпределя. Мислите ли, че неговото спиране може да е стъпка, която да подсили реформата?

Ако европейските фондове не стигат до българските граждани, а до няколко фирми не виждам нито икономическа, нито етична причина, те да не бъдат спрени.
В същото време премахването на финансирането е нужно, но недостатъчно. В много случаи спирането за цяла страна – не само от определеното подпомагане за върховенство на закона, но и всички други помощи – наистина е необходимо. Вземете Украйна, където две десетилетия западни помощи само дадоха възможност на престъпен управляващ елит да запази пристрастеността си към корупцията, без да рискува някакъв вид социална експлозия, която може да донесе наистина независима опозиция на властта (Евромайданът беше наистина експлозия, но недостатъчна да изгони обичайните копелета). В такъв случай орязването на международно подпомагане на една страна е първата стъпка, която позволява необходимият вътрешен натиск да се изгради и да си свърши работата.
Но премахването на чуждестранната помощ е само едно парче от пъзела. В момента, когато милиардите долари помощ вече не влизат в корумпираната управляваща класа и не я задържат на власт, вътрешните политически сили трябва да действат и да поставят правилното правителство на власт – такова с малко връзки със стария елит. Освен това, когато това правителство поеме юздите, трябва да приеме верните политики – а именно прочистване на бюрокрацията от корумпирани служители и елиминиране на субсидиите, които поддържат олигархичната бизнес класа. Накрая, когато тази класа бъде безвъзвратно извадена от играта, политиците трябва да приложат същинските съдебни реформи. Изграждането на правова държава изисква рядка комбинация от фактори – но комбинация, която, когато е налична, може да постигне невероятни резултати.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците с горива ще получат нова отсрочка за подробните касовите бележки Търговците с горива ще получат нова отсрочка за подробните касовите бележки

От общественото обсъждане на последните предложения за промени в Наредба Н-18 личи, че недоволството на бизнеса ескалира

18 сеп 2019, 98 прочитания

Колко ще струва политическата реклама на местните избори Колко ще струва политическата реклама на местните избори

Медиите обявиха тарифите си за реклама на участниците в изборите на 27 октомври

18 сеп 2019, 322 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Помните ли БОРКОР

Преди шест години всички говореха за Центъра за борба с корупцията. Днес никой не иска да го чуе

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг