Може ли пазарът на ток да изглежда добре

В живота има три сигурни неща - смъртта, данъците (макар и не точно в България) и грешните енергийни прогнози. Така че, когато преди година написахме, че огромните дългове и дефицити на Националната електрическа компания (НЕК) могат относително лесно да бъдат покрити без постоянно натякваното драстично повишение на тарифите, вероятно повечето читатели с право са били скептици. "На практика компанията дори може да излезе на печалба, с която да изплаща финансовите си задължения", показваха сметките от края на февруари 2015 г.

Прогнозата се оказа доста точна (макар някои от детайлите в нея да не бяха съвсем верни). Към средата на 2016 г. НЕК най-вероятно ще се окаже с малка печалба, след като в края на 2014 г. загубата й беше 586 млн. лв. Промяната във финансовата ситуация в държавното дружество е симптоматична за целия пазар, тъй като дълго време то играеше ролята на буфер за всички грешни политически и икономически решения в сектора. В същото време цените на електроенергията за бита не бяха сериозно променени, въпреки че потребителите на свободния пазар трябваше да понесат допълнително около 10% повишение на тарифите си. До средата на април пък Българският енергиен холдинг по всяка вероятност ще успее да получи заем, с който да изчисти част от задълженията на дъщерното си дружество НЕК, което ще премахне значителна част от взаимната задлъжнялост в сектора. Най-сериозната промяна обаче е наличието на относителен консенсус какво да се прави - ограничаване на държавната намеса, повече пазар и прозрачност. "Помните какви бяха заглавията във вестниците, енергетиката беше тема №1 всеки ден", илюстрира промяната на настроенията Оливие Маркет, изпълнителен директор на "Ей И Ес България", по време на организираната тази седмица от "Капитал" конференция "Либерализация на енергийния пазар в България".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Стабилизирането на системата обаче е само предпоставка за по-важи промени. "Знаете, че България е една от последните страни - членки на ЕС, която не е либерализирала напълно своя електроенергиен пазар", каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Процесът тече още от 2004 г., когато големите индустриални предприятия вече можеха сами да избират доставчика си, но се ускори след 2013 г., когато такава възможност получиха и фирмите, присъединени към мрежата средно напрежение. Това даде повече избор на бизнеса, но пък натовари НЕК и електроснабдителните дружества, които изгубиха клиенти, с приходите от които се покриваха наложените от им регулатора по-ниски цени за домакинствата. Това доведе до нарастване на тарифния дефицит в държавния електроенергиен търговец и е пример за рисковете, свързани с неправилната политика към отварянето на пазара. В същото време, въпреки че на пазара излязоха повече клиенти, възможностите на доставчиците да намират електроенергия на български терен не нараснаха - трите основни източника остават АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова Фотограф: Цветелина Белутова

Истинска цена за електроенергията

В следващите няколко месеца ще трябва да се реши как да се смени системата, по която досега държавата подкрепяше различни проекти - двете централи ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", инвестициите в зелена енергия, както и когенерационните производства (т.е. пара и електроенергия) на заводските и топлофикационните централи. Най-просто казано, целта е НЕК да престане да бъде единствен купувач на електроенергията от тях, както обясни министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Засега това се разглежда като опит държавната компания да бъде изолирана от тежестта на тези договори, на базара на които цената на електроенергията е значително над средната в България. Промяната обаче има доста по-дълбок смисъл. Ако всички тези централи бъдат интегрирани на пазара и започнат да се конкурират да доставят електроенергия на търговците или големите индустриални предприятия, в България ще се формират реални цени.

Как това засяга потребителите и бизнеса? Един от парадоксите у нас е, че при огромния излишък на мощности стойността на произвежданата от тях електроенергия не пада, тъй като реалното предлагане е ограничено. Дали новото равновесно ниво на цените ще бъде по-ниско от настоящото е трудно да се прогнозира, но започналата да работи в началото на годината енергийна борса постига цени, на които доскоро можеше да си позволи да продава само АЕЦ "Козлодуй". Отчасти това се дължи на цялостната пазарна среда (продаваната на борсата енергия е малък процент от общото потребление), но борсата тепърва ще разширява дейностите си. Както съобщи министър Петкова в началото на 2017 г., на нея ще може да се търгува в реално време (сега само ден напред), обмисля се да се продава газ, а в бъдеще и енергийни финансови инструменти.



Въпреки че решението за това как ще стане тази промяна трябва да бъде взето до няколко месеца, реалното му изпълнение ще отнеме поне няколко години.

Голямата промяна, която няма да видите

За да се случи всичко това обаче, е необходим модел на развързване на дългосрочните и преференциалните договори на производителите с НЕК, която е длъжна да изкупува тяхното производство. До този момент опитът на България беше едностранно да принуди "Ей И Ес Гълъбово", "КонтурГлобал "Марица-изток 3" и ВЕИ да излязат на пазара без компенсация за нарушените им договори. През 2013 г. тогавашният състав на ДКЕВР просто оряза с 50% задълженията на НЕК да изкупва електроенергия от тях. Ефектът обаче беше, че държавната компания натрупа огромни дългове, тъй като договорите на двата частни ТЕЦ-а са гарантирани с приходите на самата НЕК. Именно на това решение се дължи настоящата необходимост БЕХ да взима огромен нов заем, за да изплати дължимото от НЕК на "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал "Марица-изток 3". За да не фалират НЕК, двете частни централи предпочетоха да не плащат на "Мини Марица-изток", които също изпаднаха в тежко положение. Нейната инвестиционна програма сега зависи от премахването на тази кръстосана задлъжнялост, подчертава изпълнителният директор на "Ей И Ес България" Оливие Маркет.

Изпълнителният директор на "Ей И Ес България" Оливие Маркет. Фотограф: Цветелина Белутова

Главният изпълнителен директор за Източна Европа на "КонтурГлобал" Гари Левсли смята, че има общо пет подхода за развързването на договорите, като два от тях не повдигат съмнения за нарушаването им. Според единия контрактите могат да се променят така, че производителите да могат да продават на близки до пазарни цени. Например, ако се удължи тяхното времетраене, ще се разтегли във времето и изплащане на инвестицията в тях, което ще намали цената на продаваната електроенергия. Другият е да се приеме по-кардинална схема, при което те да могат да продават на пазарна цена, а разликата между нея и тарифата по дългосрочните им договори да бъде компенсирана по друг начин. Това е т.нар. договор за разлики, за който се говори още от 2013 г. Той звучи добре, но всъщност изисква доста усилия, за да се направи. Най-малкото трябва да има истинска енергийна борса, която да постига конкурентни цени, а това няма да се случи в България поне още две години. "В Полша това отне няколко години", обясни постоянният представител на Световната банка за България Тони Томпсън.

Главният изпълнителен доректор за Източна Европа на "КонтурГлобал" Гари Левсли Фотограф: Цветелина Белутова

Световната банка, която беше наета от правителството, за да изготви предложение за бъдещия дизайн на енергийния пазар в България и интегрирането на производителите с дългосрочни договори в него, е ключов елемент. От изложението на Томпсън по време на конференцията "Либерализация на енергийния пазар в България" стана ясно, че консултантите на банката клонят към модела с договорите за разлика, въпреки че предложението им ще включва и други възможности.

Идеята е сегашният фонд за енергийна сигурност, в който в момента влизат повечето приходи от продажбата на държавните въглеродни квоти и въведената 5-процентна такса върху приходите на всички енергийни дружества, да се трансформира и да поеме изплащането на надпазарната премия по договорите на "Ей И Ес Гълъбово", "КонтурГлобал "Марица-изток 3", ВЕИ-тата, топлофикационните и заводските централи. За тази цел в него вместо в НЕК ще започне да се влива и такса за задължение към обществото. В момента тя се плаща от всички потребители и на теория би трябвало да покрива именно преференциалните тарифи. От цялата операция потребителите няма да почустват нито облекчение, нито нови тежести. Механичната операция цели да направи така, че НЕК вече да не е единствен купувач на скъпата енергия, а производителите да имат възможност да сключат нови договори с институция, който плаща навреме и няма финансова задлъжнялост на държавната компания.

И най-добрият план...

Председателят на КЕВР Иван Иванов Фотограф: Цветелина Белутова

"Трябва да започнем с оценка на риска в две направления – първо, относно преждевременното отваряне на пазара", обяснява подхода на Комисията за енергийно и водно регулиране нейният председател Иван Иванов, "т.е, ако не се извърши последователно, на стъпки, а с рязко и, бих казал, насилствено отваряне, до какви последици това би могло да доведе". На второ място според Иванов трябва да се прецени дали всички централи, които работят в момента, ще се окажат конкурентни и какво всъщност би станало, ако те отпаднат от енергийния пазар. Третият риск е от увеличение на цените на електроенергията след премахването на регулираните цени за бита, което ще засегне немалка част от хората в България. Както посочи Тони Томпсън, 60% от разходите на едно домакинство в България отиват за енергия в сравнение с 40% в Унгария, Литва, Латвия и Полша.

В момента цените за бита са изкуствено ниски, тъй като регулаторът принуждава електроснабдителните дружества на трите ЕРП-та да продават на домакинствата под себестойността на закупуваната от тях електроенергия. Загубата се компенсираше с по-високо цени за бизнес потребителите. Затова и последните имат огромен интерес да излизат на нерегулирания пазар, където цените на електроенергията за тях падат, докато битовите потребители в момента нямат особено изгода от подобен ход. Това обикновено се посочва и като основен риск, който може да предизвика ръст на цените, тъй като премахването на регулация би трябвало да доведе до скок за бита. Регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Карел Крал подчерта, че без премахване на това кръстосано субсидиране отварянето на пазара ще предизвика нови проблеми.

Регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Карел Крал Фотограф: Цветелина Белутова

Именно затова процесът на премахването на намесата на КЕВР в ценообразуването ще се проточи във времето, тъй като регулаторът не иска да бъде отговорен за подобен социален шок. Това обаче неизбежно ще се случи (макар и увеличението да не бъде драстично), поради което и министър Петкова, и председателят на КЕВР отделят толкова внимание на въвеждането на категорията "уязвими енергийни потребители", които евентуално биха получавали енергийни помощи. Как тези помощи ще се финансират, особено ако са по-високи от настоящите, обаче е отворен въпрос. Много е вероятно за това да се използва настоящата 5-процентова такса, тъй като приходите от нея така или иначе ще се окажат излишни от втората половина на тази година.

Специфичен риск при излизането на пазара на много нови потребители представляват нелоялните практики на някои търговци. Карел Крал посочи, че до електроснабдителното дружество вече достигат сигнали за клиенти, които са подписали нов договор за доставка на електроенергия, след като брокер ги е заблудил, че е инкасатор от ЧЕЗ. Друг проблем например биха могли да бъдат фалирали търговци (вече има такъв случай), при което клиентите им остават без доставчик и ще бъдат принудени да плащат по значително по-висока тарифа.

Вероятно е пресилено да се очаква от бъдещия дизайн на пазара на електроенергия някаква естетика. Но ако всички потенциални проблеми, които сега се посочват, бъдат решени още преди той да започне да работи, със сигурност може да се очаква, че новата му форма няма да предизвиква неприятни емоции за потребителите и енергийните компании.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г. Цялата отговорност за съдържанието се носи от "Фондация за развитие на информационното общество" и "Икономедиа" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България. www.ngogrants.bg