Големите общини са готови да инвестират в дигитални архиви на културното наследство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големите общини са готови да инвестират в дигитални архиви на културното наследство

Депутатите от комисията по култура и медии в парламента Красимир Велчев (ГЕРБ) и Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) водеха дискусията по промените в Закона за културното наследство

Големите общини са готови да инвестират в дигитални архиви на културното наследство

Парламентът инициира дискусия за спорни поправки в Закона за културното наследство след дълги протести от професионалната гилдия

Зорница Стоилова
13860 прочитания

Депутатите от комисията по култура и медии в парламента Красимир Велчев (ГЕРБ) и Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) водеха дискусията по промените в Закона за културното наследство

© Юлия Лазарова


Как да се предотврати събарянето на емблематични сгради - паметници на културата като Тютюневите складове в Пловдив и в Харманли? Как да бъдат наказвани ефективно собствениците на достолепни стари сгради, които ги оставят да се рушат от нехайство или поради инвестиционни намерения? Как да се улесни животът на всички онези стопани на паметници на културата, които чакат с месеци за разрешение да сложат тента или климатик на къщата си?

По тези въпроси дискутираха депутати, кметове на общини, представители на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и заинтересовани професионални гилдии и граждански сдружения в парламента миналата седмица. Домакин на срещата беше Комисията по култура и медии в Народното събрание, а поводът беше законопроект за изменение на Закона за културното наследство, който вече беше приет на първо четене. До дискусията се стигна след продължителни протести на експертната общност срещу предложените поправки.

Законопроектът беше внесен в парламента миналото лято по инициатива на депутата от ГЕРБ Красимир Велчев и беше подкрепен от депутати от различни партии. Той предлага да се изменят няколко текста в закона, но те променят съществено начина, по който се взимат решенията за намеси в паметниците на културата. Депутатите искат общините сами да назначават специалисти, които да изготвят становища по инвестиционните намерения на местната администрация, вместо да чакат оценката на експертите от института за културно наследство. Аргументът им е, че заобикалянето на НИНКН се прави с цел съкращаване на бюрокрацията, децентрализация и пресичане на корупцията в системата.

Предложението им срещна сериозни критики от архитекти, историци, културолози, реставратори и художници, обединени в различни сдружения като Форум "Културно наследство", ИКОМОС, Асоциациите на реставраторите и археолозите, които смятат, че така формулираните текстове създават опасност общините лесно и безпрепятствено да реализират проекти за строежи на мястото на паметници на културата, за да усвояват скоростно еврофондове например.

Всички становища от заинтересованите страни, професионални и граждански организации по готвените промени можете да намерите тук.

Дискутиращите се обединиха около тезата, че нужда от реформа на сегашната система за опазване на културното наследство има (вижте как изглежда системата сега в инфографиката). Съгласиха се, че тя трябва да се изразява в опростяване и съкращаване на процедурите и административната тежест, в дигитализация и прозрачност на архивите на паметниците на културата и в децентрализация. Участниците спориха по няколко теми - дали специалистите, които взимат решенията трябва да са подчинени на общините или на държавата и дали липсата на становище по даден проект от НИНКН ще се счита за "мълчаливо съгласие" от тяхна страна.

Децентрализация и опростяване на системата, но как

Основният аргумент, с който депутатите предлагат общините да назначават експертите, които да дават становища по инвестиционни намерения за паметници на културата е, че НИНКН няма капацитета да изпълнява функциите. Около 45 експерти се грижат за над 40 хиляди недвижими паметници на културата в цялата страна, като взимат решения от това дали някой може да сложи климатик, тента или витрина на къща-паметник до това как може да се надгражда или строи върху руини от римско време например.

Отговорът на експертните организации е, че с предложените промени вместо да се оздрави институтът, така че да си върши работата, той се заобикаля и унищожава. Арх. Дафина Барфончовска от Форум "Културно наследство" заяви, че от години институтът преживява хронично нефинансиране и съкращаване на щат, изгонване на експерти, неправомерно уволнение на специалисти и тече медийно омаскаряване чрез недоказани обвинения за корупция.

Депутатът от Реформаторския блок Вили Лилков, който внесе предложенията за промени в текстовете на Форум "Културно наследство", призова да не се делят институциите и хората на добри и лоши, защото лоши практики на опазване на културното наследство съществуват не само в НИНКН, но и в общинските администрации. "Има нула случаи на общини в България, които са ипотекирали паметници на културата, защото собствениците им не се грижат за тях и са в нарушение на закона", даде пример Лилков.

А Стефан Белишки от БНК на ИКОМОС добави, че механичното създаване на регионални звена към общините е предпоставка за унищожаване на наличния експертен потенциал, тъй като не е направен анализ с какъв експертен капацитет разполагат общинските администрации.

Арх. Георги Бакалов от Съюза на архитектите обясни, че те приемат улесняване на процедурата, но за по-ниските категории паметници (т.е. тези от местно значение) и са съгласни със създаването на регионални звена при изясняване и прецизиране на техните правомощия и задачи.

Становището на сдружението на общините беше представено от зам.-кмета на културата на София Тодор Чобанов. Те също предложиха регионалните звена да взимат решения само за обекти, които не са от национално и световно значение. Също така настояха създаването на подобни местни администрации да остане възможност, но не и задължение на общините, защото ако по-големите общини разполагат с експертен капацитет, то това не е валидно за по-малките. Чобанов заяви, че големите общини са готови да инвестират в дигитализирането на цялата документация на обектите, които се намират на техните територии.

Министерството на културата, което сега осъществява контрола върху НИНКН, също е принципно "за" децентрализация на системата, въпреки че на дискусията зам.-министърът Георги Банев изрази скептицизъм, че регионалните звена към общините ще работят по-добре от експертите в НИНКН. "Регионалните звена ще се сблъскат с голяма част от проблемите, с които се сблъсква институтът - проекти, които се опитват всячески да подминат и да заобиколят режимите на опазване", заяви той и зададе риторичния въпрос към общините - колко наказателни постановления са издали за всички обекти, които са пред очите им и са в отвратително състояние.

Арх. Даниела Джуркова, която е изпълняващ длъжността директор на НИНКН, каза, че това, че общините имат желание да помогнат в опазването на културното наследство е чудесно и нямат против да им се дадат правомощия. "Ще бъдем щастливи всички проекти за реклами и климатици да не е нужно да минават с подпис от министъра на културата", добави тя.

Мълчаливото съгласие - спирачка или предпоставка за корупция

Повечето от участниците в дискусията възразиха остро срещу принципа на "мълчаливото съгласие", който авторите на законопроекта предлагат да се върне в Закона за културното наследство. Това означава, че ако в двумесечен срок за даден проект липсва писмено становище от експертите на НИНКН, ще се счита, че те дават мълчаливо одобрение той да се реализира, както е предложен. От Форум "Културно наследство" заявиха, че това е предпоставка за корупционни практики. Зам.-кметът на София Тодор Чобанов каза, че и общините са категорично против, тъй като имат отрицателен опит с прилагането на този принцип - че се използва за разрушаване на обекти, а не за запазването им. А арх. Даниела Джуркова дори даде пример, че с принципа на "мълчаливото съгласие" е била разрушена Картофената къща във Варна.

Един от вносителите на законопроекта Красимир Велчев от ГЕРБ направи неуспешен опит да защити текста, като каза, че това, че има прецедент преди много години му звучало като "да не се движим с коли, защото стават катастрофи" и настоя за гаранция, че ако експертите нарушат законовия срок, в който трябва да излязат с решение, ще бъдат наказвани. "Унизително е гражданите да чакат разрешение за включване на вода и ток и експерти да им обясняват как подписа им струва пари", каза Велчев.

Какво следва

Това, по което никой в залата нямаше възражение беше, че има необходимост архивът, който пази документацията за всички недвижими паметници на културата да бъде да бъде изваден от папките и кашоните и да бъде прехвърлен в удобна и прозрачна за граждани онлайн среда. Големи общини като София, Варна и Бургас дори се ангажираха да инвестират в този процес.

Бившата директорка на НИНКН и член на Форум "Културно наследство" арх. Йорданка Кандулкова обаче обясни, че основното препятствие пред това е актуализацията на регистъра - с точни адреси на обектите, верни кадастрални данни, предписания за опазване и т.н., тъй като единствено така може да се сложи стоп на всички нелегитимни практики.

На финала на дискусията председателката на културната комисия Полина Карастоянова (ПФ) се ангажира да сформира работна група, която да вземе под внимание всички предложения и да "синхронизира модела за промяна". Дали притесненията на експертите ще бъдат отразени в нови законови текстове предстои да разберем.

Как да се предотврати събарянето на емблематични сгради - паметници на културата като Тютюневите складове в Пловдив и в Харманли? Как да бъдат наказвани ефективно собствениците на достолепни стари сгради, които ги оставят да се рушат от нехайство или поради инвестиционни намерения? Как да се улесни животът на всички онези стопани на паметници на културата, които чакат с месеци за разрешение да сложат тента или климатик на къщата си?

По тези въпроси дискутираха депутати, кметове на общини, представители на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и заинтересовани професионални гилдии и граждански сдружения в парламента миналата седмица. Домакин на срещата беше Комисията по култура и медии в Народното събрание, а поводът беше законопроект за изменение на Закона за културното наследство, който вече беше приет на първо четене. До дискусията се стигна след продължителни протести на експертната общност срещу предложените поправки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.