Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 28 мар 2016, 19:07, 12303 прочитания

Басейни, стадиони и читалища са лошо планирани и рискови, призна Дончев

Демографските дисбаланси са най-голямото стратегическо предизвикателство пред България, смятат министри

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Стадионите в селата, които започнаха да се появяват масово в последните години, са недобре планирани и рискови проекти. Това признание най-накрая дойде от властта, след като медии и хора многократно питаха защо се харчат милиони левове за спортни обекти в малки населени места, финансирани по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Призна го вицепремиерът отговарящ за еврофондовете Томислав Дончев, в отговор на въпрос на студент, по време на публична лекция в УНСС.

Лекцията беше изнесена в препълнената Аула Максима на икономическия университет, от Дончев и министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, по повод десетгодишнината от приема на първия випуск със специалност "Регионално развитие".
"Чувал съм за проекти с положителен ефект, проекти, които не оказват никакъв ефект и още по-лошо - за такива, които влошават нещата. Ще обясните ли на кметовете, че трябва да спрат с "усвояването" по българския начин и ако не правят нищо смислено, то поне да не вредят", попита един от студентите.


"Със сигурност имаше недобре планирани проекти", каза вицепремиерът Дончев и даде за пример изграждането на басейн в родопска община, за което са изхарчени 3 млн. лева, след което се оказало, че кметството няма пари да го напълни с вода и той е неизползваем. "Предупредил съм всички кметове за стадионите - има европейско изискване проектът да е функционира 5 години - да намерят начин да си организират публика и събития", допълни министър Дончев. В опасния списък могат да попаднат и проекти за читалища в градове и села със застаряващо население, допълни той.

Павлова даде и други примери за недобро планиране. В началото всичко се правеше на парче - почва се проект за преасфалтиране на улица, после втори - за водопровода отдолу, новият асфалт заминава, улицата пропада, след което почва ремонт на съседния парк и трябва да се мести всичко, припомни министърът на регионалното развитие. Според нея по новата програма "Региони в растеж" ще се финансират само проекти, включени в одобрени интегрирани планове за развитие на общините със срок на действие поне до 2020.

Но най-голямото стратегическо предизвикателство пред политиците не са икономическите дисбаланси в отделните региони на страната, които са преодолими, а демографските, смятат Дончев и Павлова.



Вечната тема с винетките
Студентите препълниха залата, за да могат да попитат министрите за винетките, поръчките и Румъния

Фотограф: Надежда Чипева

От цената на винетките, през спрените обществени поръчки до сравненията с Румъния и политиката спрямо бежанците - студентите не спестиха нито една актуална тема и провокативен въпрос на двамата министри. Предвид специалността на повечето от присъстващите имаше и много въпроси за инвестициите в малки населени места, пазара на труда, демографския срив и негативния опит от изминалия програмен период.

Няколко студенти не пропуснаха възможността да атакуват министър Павлова за увеличената цена на винетките. "Споделяте ли мнението на премиера Бойко Борисов, че сме задминали Румъния, след като средната работна заплата там е 499 евро, у нас е 407 евро, цената на винетката там е 28 евро, а у нас е 50 евро", попита четвъртокурсникът Мирослав Сираков. Негов колега попита дали идеята за шоково увеличение на цената на стикера с 60% е била най-добрата. "Хайде да не се сравняваме с по-лошото. Пътищата в Румъния не са по-добри от нашите. Там има 400 км магистрала, България има 800 км", заяви Павлова. Тя каза, че живеем в условия на пазарна икономика, а не планова и ако искаме качествена услуга, трябва да плащаме за нея. "Често чувам и сравнението с Швейцария, където винетката била 40 франка. Само че забравяте за размера на пътния данък там и отчиселенията от акциза на горивата", каза Павлова.

Министърът обаче призна, че дългото задържане на цената, вместо плавното й покачване, е било грешка и затова се е наложило шоковото вдигане. Тя обясни, че идеята е била да се смени модела с по-справедлив и камионите, които рушат повече, да плащат повече. Това ще стане с изграждането на тол системата, след което ще има облекчение за леките автомобили. То няма да се изразява в намаляване на цената на винетката, а в изключване на третокласните пътища например от списъка с платени пътища.

И онази тема, по която вече говорим

По повод спрените от премиера Борисов големи търгове през последния един месец един от студентите попита: "Какво ви накара да се събудите и означава ли това, че не си вършите работата, както трябва?". "В нашето министерство има спряна само една поръчка, но достатъчно голяма - за магистрала "Хемус". Ако можем да направим нещо по-добре - да го направим", отговори Павлова. Тя обясни, че с този габарит, с тази проектна скорост, с тези пътни съоръжения - тя ще струва толкова - близо 1 млрд. лева. "По-добре да препроектираме, за да го направим по-евтино, по-скромно, бих казала. Ще изберем друго трасе. Ще намалим проектната скорост. Само да обясня, че проектна скорост 110-120 км/ч позволява скорост на движение 130-140 км/ч. Проектна скорост 140 км/ч е нещо съвсем друго. Тя предполага още по-висока скорост на движение, следователно трябва да се изправят наклоните и др. Ако следваме релефа на терена, скоростта ще падне, но и цената", каза Павлова.

Министър Дончев каза от своя страна, че присъстващите в залата не трябва да очакват от един политик да се държи като чиновник. "Формално може да няма нито едно нарушение. А то няма, има много детайлни проверки. Но политикът е длъжен да държи сметка не само за буквите на закона, но и за съмненията, за притесненията. Особено, когато става въпрос за милиарди. Аз не искам изграждането на един такъв проект да е обагрено със съмнения, че някои се е облагодетелствал за сметка на бюджета, още повече, че в България много трудно може да се разбере на кой е дадена компания", призна вицепремиерът.

Проектът на община Мирково е впечатляващ и е на стойност 5,7 млн. лв.

Проектът на община Мирково е впечатляващ и е на стойност 5,7 млн. лв.

Фотограф: Цветелина Белутова

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономика след пандемията Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

3 апр 2020, 325 прочитания

Ремонтът на закона за извънредното положение решава някои проблеми на бизнеса Ремонтът на закона за извънредното положение решава някои проблеми на бизнеса

Уточнява се кои срокове спират да текат, забавени плащания - само по кредити, отменя се съдебната ваканция за 2020г. и др.

3 апр 2020, 503 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
"Алфа Рисърч": Българите не подкрепят унищожаването на гори и застрояването на планини

Противопоставянето на икономика и екология е по-скоро медиен конфликт, докато хората смятат, че двете могат да вървят ръка за ръка.

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10