Европарите за електронни медии бяха спрени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европарите за електронни медии бяха спрени

Томислав Дончев е категоричен, че ново разпределение на средства по комуникационните програми към медиите, ще има едва когато бъде постигнат консенсус за начина по който това да става

Европарите за електронни медии бяха спрени

Правителството наложи мораториум върху прякото договаряне на институции с телевизии и радиа

Весислава Антонова
13886 прочитания

Томислав Дончев е категоричен, че ново разпределение на средства по комуникационните програми към медиите, ще има едва когато бъде постигнат консенсус за начина по който това да става

© Анелия Николова


Правителството е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции. Изненадващата новина бе съобщена от вицепремиера Томислав Дончев, като се появи във вестници и бе потвърдена от него в интервю за БНТ. По думите му до извънредното решение се е стигнало, за да има обществени дискусии, "за да се изкажат телевизиите дали са гарантирали медиите комфорт някога. Докато не приключи този дебат и няма консенсус, мораториумът върху договорите за купуване на ефирно време ще продължи", категоричен бе Дончев.

Прякото договаряне с електронни медии, което позволява на министерства и други ведомства да купуват директно програмно време, без обществена поръчка, беше практика през целия първи програмен период 2007-2013 г. и беше постановено и в новия Закон за обществените поръчки.

В очакване на нови правила

Това решение на правителството е до голяма степен следствие от провелата се миналата седмица среща на премиера с изпълнителните директори на медиите, на която е била обсъждана именно темата за разпределението на тези средства. Срещата е била по искане на електронните медии, защото реално от края на миналата година, когато изтекоха сроковете за старите пари, до сега правителството няма нито едно директно договаряне с радио и теревизионни оператори.

От кабинета на вицепремиера потвърдиха, пред "Капитал", че съвсем скоро предстои нова среща с ръководствата на радио и телевизионните оператори, на която да бъдат обсъдени конкретни правила за по-прецизно и прозрачно разпределение на средствата от европейските фондове за медийно отразяване. Част от медиите имали готовност да предложат и конкретни идеи.

Дончев обясни още, че последните месеци се трупа напрежение именно заради начина, по който електронните медии получават финансиране. "Става въпрос за радиата и телевизиите с национален обхват", уточни в пред БНТ Дончев.

"Начинът, по който се купува ефирно време - тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиите комфорт. Такива обвинения имаше директно изречени само преди месец. Не че не се е случвало и преди това. Това, разбира се, не е истина", категоричен е вицепремиерът.

Той уточни, че спирането на обществените поръчки е извънредна мярка и по принцип тя трябва да се предприема от администрациите, но когато има пропуски там, правителството трябва да поеме тази функция. "Това, че има спряна поръчка, не означава обезателно, че в някоя от тях има някакво формално нарушение. Достатъчно е да има концентрация на обществени съмнения или подозрения", допълни Томислав Дончев. Това е и тезата, защитавана от Бойко Борисов по повод поредицата от спрени обществени поръчки в последния месец.

Кого ще удари това

Преди кранчето да секне, то е било доста щедро. За единадесет месеца (от 1 март 2015 г. до 31 януари 2016 г.) държавата е платила 11.4 млн. лв. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи. Това показват данните от наскоро публикуваните справки за изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми. Тези пари са за закупуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до 13 251 667 лв. (в нея влизат всички плащания през периода, като някои от тях са по договори със стари дати).

Ако за големите национални телевизии, които са атрактивно място за рекламодатели, този мораториум не особен проблем, то за някои от по-малките медии, които разчитат за съществуването си на държавните средства (било то еврофондове или партии по време на избори), това развитие на ситуацията вероятно ще има доста по-сериозен ефект.

Например брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март - декември 2015 г. са 361 млн. лв. Така държавните инвестиции от малко над 2 млн. лв. по оперативни програми, насочени към канала, са едва 0.54% от общите приходи. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи, това са 0.47% .

За по-малките играчи като BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход на телевизията и имат доста по-съществено значение. Същото важи и за Канал 3, който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г. Най-скъпото рекламно време в телевизията на Делян Пеевски (от чието окончателно придобиване той наскоро официално се отказа) е 200 лв. за 30-секунден спот. За сравнение - в праймтайм ефира на bTV рекламният 30-секунден слот може да достигне до 7647 лв.

Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например, което далеч няма аудиторията на най-слушаните радиостанции като "БГ радио", NRJ, "Хоризонт" или "Веселина", за периода март - декември 2015 г. е получило по оперативни програми над 205 хил. лв. За К2 не са налични данни за приходите от реклама за 2015 г., тъй като радиото не влиза в мониторинга на Be Media. Според публикувания в Търговския регистър отчет, приходите на медиата за 2014 г. са 178 хил. лв. Ако предположим, че през 2015 г. те са се увеличили заради изборите, то едва ли е драстично много. Пред Сметната палата К2 са декларирали само 6 хил. лв. приход от политическа реклама през 2015 г. Колкото и груби да са тези сметки, очевидно държавното финансиране е равно или по-голямо от общите приходи на К2.

При групата на "Фокус", за която също има данни само от отчета за 2014 г. в Търговския регистър, се вижда, че общо приходите са 3.4 млн. лв. За 2015 г. знаем, че радио "Фокус" е получило 800 хил. лв. по европейски проекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа може да бъде изчислена на 24% от общите брутни приходи на групата "Фокус". Дори с предположението, че през 2015 г. заради изборите "Фокус" е привлякла още средства, това остава немалка стойност.

Все така неясно

Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. Макар сега сумата да е почти три пъти по-малка, въпросите по какви критерии е била разпределена остават.

Нормално е институциите да искат да покажат на хората какво включват различните оперативни програми и кои сектори подпомагат. Това е заложено и като изискване от Европейската комисия. Проблемът е, че парите продължават да се раздават без правила - според избора на съответното министерство и неговия министър. Основната дупка е в Закона за обществените поръчки, който не залага критерии за прозрачен процес. Купуването на радио- и телевизионно време става директно - медиата получава пари от оперативните програми срещу пакет отразяване. При това често не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Ситуацията с печатните медии не е много по-добра - те участват в конкурси, които обаче са трудно проследяеми.

Правителството е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции. Изненадващата новина бе съобщена от вицепремиера Томислав Дончев, като се появи във вестници и бе потвърдена от него в интервю за БНТ. По думите му до извънредното решение се е стигнало, за да има обществени дискусии, "за да се изкажат телевизиите дали са гарантирали медиите комфорт някога. Докато не приключи този дебат и няма консенсус, мораториумът върху договорите за купуване на ефирно време ще продължи", категоричен бе Дончев.

Прякото договаряне с електронни медии, което позволява на министерства и други ведомства да купуват директно програмно време, без обществена поръчка, беше практика през целия първи програмен период 2007-2013 г. и беше постановено и в новия Закон за обществените поръчки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    objective avatar :-?
    objective

    Имам едно питане. Защо СЕМ не санкционира БТВ и БНТ заради поведението на водещите Цветанка Ризова и Димитър Цонев ? Не е ли обезпокоителен факта, че те превръщат своите предавания "Лице в лице" и "Още от деня с Димитър" в партийна трибуна на ДБГ и системно се изживяват в качеството на партийни активисти на Меглена Кунева. Нещо повече, Ризова открито призовава в ефир Меглена Кунева, Николай Ненчев и Корман Исмаилов "да изключат" ДСБ от Реформаторския блок !?! Това тяхна работа ли е ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK