С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 1 апр 2016, 14:39, 14075 прочитания

Дойде ли краят на толерантността

Либералният модел на отношение към различията в Европа е подложен на критики след атентатите в Брюксел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

След атентатите в Брюксел в България усилено се заговори за края на мултикултурализма и за това, че Европа трябва да се обърне към по-радикални мерки, за да защити сигурността си. Дори външният министър Даниел Митов обяви, че толерантността е създала гетата в европейските държави, които сега пораждат екстремизъм. "Капитал" покани няколко експерти по политология, политическа философия и религия, за да коментират кои политики и процеси допринесоха за провалената интеграция на част от мигрантските общности в Европа, защо се радикализират младите хора днес и какви са решенията за изход от омагьосания кръг на омразата и контраомразата.


Дали след петдесет или сто години срещу датата 22 март 2016 година в учебниците по история ще пише "краят на толерантността в Европа"? След серията атентати в Брюксел миналата седмица този въпрос започва да се задава отново. Много анализатори, политици и лидери на мнение намериха символ в поразяването на центъра на европейските институции от феномена на домашно отгледания тероризъм - заченат в щедрите социални държави и обществата, възпитани в уважение и търпимост към религиозните и културни малцинства. И обявиха, че е дошло време за преговор - на границите, на третирането на различията, на това как общностите могат или не могат да живеят заедно в Европа.


Екстремизмът, роден в мигрантските предградия, срещна радикализацията на крайнодесните партии и обществените страхове, които ги хранят. В различните европейски държави се появиха много кандидати да бъдат "твърдата ръка", която ще сложи ред в политическия и ценностен хаос и ще раздаде правосъдие по бързата писта. Така наред с "Ислямска държава" и терористите сред враговете на сигурността се наредиха либералните ценности, "слабите" европейски лидери, мюсюлманите и бежанците.

Европа бори тероризма с плюшени мечета е популярна теза на българския евродепутат Ангел Джамбазки, ловък в политиката на лесните обяснения. В България подобна псевдоекспертиза взе връх в медиите и произведе "решения" като трудови лагери за бежанците, покръстване или екстрадиция и закани за саморазправа ала Динко Вълев, ловеца на мигранти. Тук без съмнение краят на толерантността вече е настъпил, ако някога въобще е имало начало.

Но ако либералният модел в третирането на различията е изчерпан, какво идва след него? Може ли мултикултурализмът да носи вина за провалената интеграция на мигрантските общности в Европа и кои процеси и политики създадоха плодородна почва за екстремизма? Кои са обясненията за религиозната радикализация на хиляди европейски младежи и как да противодействаме на епидемията от контраомраза? Поставихме тези въпроси пред няколко български учени от различни хуманитарни полета, които потърсиха по-дълбоките причини от тези, които плуват на повърхността.



Гибелни идентичности

Загубена идентичност и маргинализация, натрупан гняв към елитите, автентично религиозно пробуждане, свързано с възраждането на исляма като световна религия - различните експерти намираха различни входове към голямата тема защо младите европейци се радикализират. Но се съгласиха, че няма едно валидно обяснение и социално-икономическите фактори не бива да се разглеждат отделно от идеологическите, когато се изследват причините за случващото се в Европа.

Главният асистент в катедра "Политология" на Софийския университет (СУ) и програмен директор на Центъра за либерални стратегии д-р Ружа Смилова смята, че в процеса на радикализация на младите хора по пътя на исляма върви и един компенсаторен механизъм на търсене на идентичност. Най-често второ и трето поколение европейци с мигрантски произход, тези младежи нямат достъп до автентичната култура на своите родители, но и не се разпознават в доминиращата култура на западните общества, която предлага модел на идентичност, базиран на лични постижения и реализация. "Не могат да изградят идентичност по традиционния начин, но пък и не се чувстват комфортно в новата култура, в която им е отказан равен достъп до заемане на позиции, до качествено образование, до пазар на труда. И търсят това, което ще ги извади от маргинализацията - от нулата, в която те се чувстват, до статуса на герои", обяснява д-р Смилова. Тя цитира изследвания, според които между 10 и 25% от европейските бойци в "Ислямска държава" са младежи, които не са отгледани с ислямски ценности, а са конвертити. Тоест приели исляма в крехка тийнейджърска възраст в търсене на идентичност.
д-р Ружа Смилова

Фотограф: Цветелина Белутова

"Ислямска държава" е конкретна политическа оферта на фона на един свят, мислен като хаос. Офертата е край на историята не по Фукуяма, а по "Ислямска държава" - радикален, собствен край към мъченичеството, който води и към намиране на идентичност, и към овластяване, взимане на съдбата в свои ръце. На английски език този преход звучи като от zero към hero - от никой към герой, от тотална неизвестност, анонимност към световна слава", добавя и проф. Анна Кръстева, преподавател в департамента "Политически науки" в Нов български университет. Според нея обяснението на радикализацията може да се резюмира и в светоусещането за дълбоко и фундаментално недоверие на съвременните млади поколения към всички видове елити - национални, брюкселски, глобални. "Това поколение не харесва управляващите, не вярва в тяхната способност да доведат промяна, не вярва и в способността на обществото да доведе алтернативи, но иска промяна и се конституира като актьора на тази промяна", обяснява тя. Затова за проф. Кръстева огледален образ на младежите, които избират пътя на ислямисткия радикализъм, са младежите, които се припознават в крайнодесни, националистически ценности. Тези явления имат реална политическа основа, казва тя, но намират подкрепа или в религиозни, или в националистически проекти.
проф. Анна Кръстева

Фотограф: Цветелина Белутова

Възраждането на исляма

За доц. Симеон Евстатиев, арабист и специалист по исляма от СУ, където е и ръководител на Университетския център за изследване на религиите, има и друга причина, поради която малцинствените общности, предимно мюсюлманските, отговарят по конкретен начин. "Без да загърбваме социалните и икономическите фактори, ние трябва да обърнем сериозно внимание и на пренебрегвания идеологически фактор, защото тези атентати не са резултат от някаква всеобща "радикализация" с неясни идейни корени и причинно-следствени връзки. Тук става дума за явление, което посредством съществуващата европейска терминология трябва да бъде дефинирано като смесица от "ислямски фундаментализъм" (в смисъла на стремеж към завръщане към първоначалните основи на исляма) и радикален "ислямизъм" (или "политически ислям", т.е. ислямът като съвременна идеология и политическа програма). В този смисъл, макар проблемът да не е "в исляма" (доколкото "ислямът" е разнолик и се "живее" по различен начин от различни хора и групи с мюсюлманска идентичност), той е пряко свързан с исляма – с едно възраждане и интензифициране на определен тип ислямска идентичност, който встъпва в остър конфликт с ценностите, които изповядва Западът. От тази гледна точка радикалните религиозно мотивирани прояви са своеобразен "страничен ефект" от ислямизацията на все по-големи сегменти от европейските публични пространства", казва доц. Евстатиев и продължава: "Тук, според мен, обаче не става дума толкова за "сблъсък на цивилизациите", а по-скоро за сблъсък на ценностни системи, за конфликт между конкуриращи се, различни една от друга, универсални визии за света. Това е, което Западът – съвсем разбираемо – се опитва да неглижира, за да избегне доколкото е възможно очертаващия се конфликт."

Неговата теза беше развита и от доц. Огнян Минчев от катедра "Политология" на СУ, който направи разграничение между тероризма на крайнолевите движения през 70-те години и религиозно мотивираното насилие днес. Според него радикалните идеологии от миналото са били с доста по-светски и поради това преходен характер, докато днешният тероризъм "израства на основата на доста по-базисна и дълбока радикализация на една от световните религии и развитието на политическо радикално крило, чиито цели са дългосрочни и се подкрепят от много хора по света".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокуратурата нападна и "Медиапул" - с обвинения във "вандалски акт" Прокуратурата нападна и "Медиапул" - с обвинения във "вандалски акт"

Медията само направи сравнение за различната практика на обвинението при случаи на обругаване чрез некролози

21 авг 2019, 492 прочитания

Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони

Президентът сменя началника на НСО; Какви са сценариите за италианската криза; Централните банкери ще обсъждат мерки срещу забавянето на глобалната икономика

21 авг 2019, 825 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Защо протестират лекарите

Този път медиците не искат пари, а нормална работна среда. Здравното министерство пък иска да прокара своето виждане на всяка цена. От сблъсъка ще страдат пациентите

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда