Дойде ли краят на толерантността
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дойде ли краят на толерантността

д-р Ружа Смилова

Дойде ли краят на толерантността

Либералният модел на отношение към различията в Европа е подложен на критики след атентатите в Брюксел

Зорница Стоилова
14793 прочитания

д-р Ружа Смилова

© Цветелина Белутова


Темата накратко

След атентатите в Брюксел в България усилено се заговори за края на мултикултурализма и за това, че Европа трябва да се обърне към по-радикални мерки, за да защити сигурността си. Дори външният министър Даниел Митов обяви, че толерантността е създала гетата в европейските държави, които сега пораждат екстремизъм. "Капитал" покани няколко експерти по политология, политическа философия и религия, за да коментират кои политики и процеси допринесоха за провалената интеграция на част от мигрантските общности в Европа, защо се радикализират младите хора днес и какви са решенията за изход от омагьосания кръг на омразата и контраомразата.

Дали след петдесет или сто години срещу датата 22 март 2016 година в учебниците по история ще пише "краят на толерантността в Европа"? След серията атентати в Брюксел миналата седмица този въпрос започва да се задава отново. Много анализатори, политици и лидери на мнение намериха символ в поразяването на центъра на европейските институции от феномена на домашно отгледания тероризъм - заченат в щедрите социални държави и обществата, възпитани в уважение и търпимост към религиозните и културни малцинства. И обявиха, че е дошло време за преговор - на границите, на третирането на различията, на това как общностите могат или не могат да живеят заедно в Европа.

Екстремизмът, роден в мигрантските предградия, срещна радикализацията на крайнодесните партии и обществените страхове, които ги хранят. В различните европейски държави се появиха много кандидати да бъдат "твърдата ръка", която ще сложи ред в политическия и ценностен хаос и ще раздаде правосъдие по бързата писта. Така наред с "Ислямска държава" и терористите сред враговете на сигурността се наредиха либералните ценности, "слабите" европейски лидери, мюсюлманите и бежанците.

Европа бори тероризма с плюшени мечета е популярна теза на българския евродепутат Ангел Джамбазки, ловък в политиката на лесните обяснения. В България подобна псевдоекспертиза взе връх в медиите и произведе "решения" като трудови лагери за бежанците, покръстване или екстрадиция и закани за саморазправа ала Динко Вълев, ловеца на мигранти. Тук без съмнение краят на толерантността вече е настъпил, ако някога въобще е имало начало.

Но ако либералният модел в третирането на различията е изчерпан, какво идва след него? Може ли мултикултурализмът да носи вина за провалената интеграция на мигрантските общности в Европа и кои процеси и политики създадоха плодородна почва за екстремизма? Кои са обясненията за религиозната радикализация на хиляди европейски младежи и как да противодействаме на епидемията от контраомраза? Поставихме тези въпроси пред няколко български учени от различни хуманитарни полета, които потърсиха по-дълбоките причини от тези, които плуват на повърхността.

Гибелни идентичности

Загубена идентичност и маргинализация, натрупан гняв към елитите, автентично религиозно пробуждане, свързано с възраждането на исляма като световна религия - различните експерти намираха различни входове към голямата тема защо младите европейци се радикализират. Но се съгласиха, че няма едно валидно обяснение и социално-икономическите фактори не бива да се разглеждат отделно от идеологическите, когато се изследват причините за случващото се в Европа.

Главният асистент в катедра "Политология" на Софийския университет (СУ) и програмен директор на Центъра за либерални стратегии д-р Ружа Смилова смята, че в процеса на радикализация на младите хора по пътя на исляма върви и един компенсаторен механизъм на търсене на идентичност. Най-често второ и трето поколение европейци с мигрантски произход, тези младежи нямат достъп до автентичната култура на своите родители, но и не се разпознават в доминиращата култура на западните общества, която предлага модел на идентичност, базиран на лични постижения и реализация. "Не могат да изградят идентичност по традиционния начин, но пък и не се чувстват комфортно в новата култура, в която им е отказан равен достъп до заемане на позиции, до качествено образование, до пазар на труда. И търсят това, което ще ги извади от маргинализацията - от нулата, в която те се чувстват, до статуса на герои", обяснява д-р Смилова. Тя цитира изследвания, според които между 10 и 25% от европейските бойци в "Ислямска държава" са младежи, които не са отгледани с ислямски ценности, а са конвертити. Тоест приели исляма в крехка тийнейджърска възраст в търсене на идентичност.

д-р Ружа Смилова
Фотограф: Цветелина Белутова

"Ислямска държава" е конкретна политическа оферта на фона на един свят, мислен като хаос. Офертата е край на историята не по Фукуяма, а по "Ислямска държава" - радикален, собствен край към мъченичеството, който води и към намиране на идентичност, и към овластяване, взимане на съдбата в свои ръце. На английски език този преход звучи като от zero към hero - от никой към герой, от тотална неизвестност, анонимност към световна слава", добавя и проф. Анна Кръстева, преподавател в департамента "Политически науки" в Нов български университет. Според нея обяснението на радикализацията може да се резюмира и в светоусещането за дълбоко и фундаментално недоверие на съвременните млади поколения към всички видове елити - национални, брюкселски, глобални. "Това поколение не харесва управляващите, не вярва в тяхната способност да доведат промяна, не вярва и в способността на обществото да доведе алтернативи, но иска промяна и се конституира като актьора на тази промяна", обяснява тя. Затова за проф. Кръстева огледален образ на младежите, които избират пътя на ислямисткия радикализъм, са младежите, които се припознават в крайнодесни, националистически ценности. Тези явления имат реална политическа основа, казва тя, но намират подкрепа или в религиозни, или в националистически проекти.

проф. Анна Кръстева
Фотограф: Цветелина Белутова

Възраждането на исляма

За доц. Симеон Евстатиев, арабист и специалист по исляма от СУ, където е и ръководител на Университетския център за изследване на религиите, има и друга причина, поради която малцинствените общности, предимно мюсюлманските, отговарят по конкретен начин. "Без да загърбваме социалните и икономическите фактори, ние трябва да обърнем сериозно внимание и на пренебрегвания идеологически фактор, защото тези атентати не са резултат от някаква всеобща "радикализация" с неясни идейни корени и причинно-следствени връзки. Тук става дума за явление, което посредством съществуващата европейска терминология трябва да бъде дефинирано като смесица от "ислямски фундаментализъм" (в смисъла на стремеж към завръщане към първоначалните основи на исляма) и радикален "ислямизъм" (или "политически ислям", т.е. ислямът като съвременна идеология и политическа програма). В този смисъл, макар проблемът да не е "в исляма" (доколкото "ислямът" е разнолик и се "живее" по различен начин от различни хора и групи с мюсюлманска идентичност), той е пряко свързан с исляма – с едно възраждане и интензифициране на определен тип ислямска идентичност, който встъпва в остър конфликт с ценностите, които изповядва Западът. От тази гледна точка радикалните религиозно мотивирани прояви са своеобразен "страничен ефект" от ислямизацията на все по-големи сегменти от европейските публични пространства", казва доц. Евстатиев и продължава: "Тук, според мен, обаче не става дума толкова за "сблъсък на цивилизациите", а по-скоро за сблъсък на ценностни системи, за конфликт между конкуриращи се, различни една от друга, универсални визии за света. Това е, което Западът – съвсем разбираемо – се опитва да неглижира, за да избегне доколкото е възможно очертаващия се конфликт."

Неговата теза беше развита и от доц. Огнян Минчев от катедра "Политология" на СУ, който направи разграничение между тероризма на крайнолевите движения през 70-те години и религиозно мотивираното насилие днес. Според него радикалните идеологии от миналото са били с доста по-светски и поради това преходен характер, докато днешният тероризъм "израства на основата на доста по-базисна и дълбока радикализация на една от световните религии и развитието на политическо радикално крило, чиито цели са дългосрочни и се подкрепят от много хора по света".

Мулти-култи политика или абдикация

Според доц. Минчев и доц. Евстатиев сблъсъкът на ценности на територията на Европа се усложнява от допълнителни политически и международни фактори, като например неспособността на либералните европейски държави да намерят политическа идеология, въз основа на която да интегрират успешно мюсюлманските общности. Според доц. Симеон Евстатиев мултикултурализмът се е доказал като успешен вероятно за всички други общности, но не и за много от мюсюлманските, което показва, че тук има специфика, която трябва да бъде отчетена. Той дава пример с научно изследване на процесите по "обвинение в неверие" (такфир) в "Ринкеби", мюсюлманския сомалийски квартал на Стокхолм, където има призиви да бъдат убивани мюсюлмани за това, че напускат исляма, ставайки "вероотстъпници". Там е възникнал конфликт между сомалийци мюсюлмани и сомалийци, които са се присъединили към християнска протестантска общност. В дебат по радиото, воден на сомалийски, местен имам призовава всички конвертити, т.е. мюсюлмани, приели християнството, да бъдат убивани. Църквата и светски интелектуалци са се обърнали към правосъдния държавен орган, отговорен за третирането на културните различия в Швеция, който обаче постановява, че казаното от мюсюлманския водач не е "реч на омразата", понеже е част от малцинствен дискурс, формулиран е като "частно мнение". "Критиката към иначе много успешния за Европа либерален модел, в който държавата не се интересува от различията, оставени в частната сфера е свързана с това, че когато различията са "потиснати" в частната сфера, те могат неочаквано да се изявят в публичността под формата на религиозен радикализъм или насилие спрямо мнозинството", коментира доц. Евстатиев.

доц. Огнян Минчев
Фотограф: Цветелина Белутова

"В Европа съществува някакъв негласен обществен договор, че малцинствата могат да останат това, което са отделно. Няма изисквания те да се адаптират към културния код, който ние наричаме либерална демокрация и който дава определени права и отговорности на гражданина", смята доц. Огнян Минчев. Според него това се дължи, от една страна, на това, че в старите европейски нации един имигрант трудно може да стане истински французин или германец, защото бива допуснат само донякъде. И от друга, на европейските политики на щедри социални плащания, които позволяват на тези, които стоят в периферията, да оцеляват прилично срещу негласното допускане, че няма да създават проблеми - социални или някакви други. "Така се получава постепенното капсулиране на тези общности и паралелното им съществуване", смята доц. Минчев, който вижда в тази динамика задънена улица.

доц. Симеон Евстатиев
Фотограф: Цветелина Белутова

За д-р Ружа Смилова до това състояние обаче не водят мултикултурните политики, които са опит да се интегрират малцинствата, като им се признае правото на достъп до култура. "Какво означава право на култура", пита тя риторично. "Дали означава абдикация на държавата и оставяне на малцинствените общности да разрешават проблемите си както намерят за добре, или означава активна политика на държавата за интегриране на малцинствата през образователната система и пазара на труда, признавайки им в същото време нуждата от признаване и на тяхната култура?" Д-р Смилова коментира, че може да се спори доколко въобще мултикултурни политики са били прилагани в Европа. И цитира индекса на мултикултурните политики на центъра на Уил Кимлика, канадски политически философ, който се занимава с темата за мултикултурализма, според който след 30 години опити европейските държави достигат до ниво 2 по скалата от 0 до 8. За сравнение, в Канада тези политики са проникнали до 7.5, а в Нова Зеландия и Австралия - до 8.

Проф. Анна Кръстева пък е на мнение, че мултикултурализмът въобще не е вход към разбиране на радикализацията и тероризма. Тя даде пример с Франция, която според нея е най-яркият пример за отсъствие на мултикултурализъм. В техния републикански модел съществуват само индивидът и държавата. Няма признати общности в публичното пространство и всички граждани, независимо от тяхната религия, майчин език и културните им традиции, са поканени да бъдат лоялни към държавата. "Това е един, бих казала, тъжен пример, но той отнема аргумента, че мултикултурализмът е виновен, защото там има най-много радикализирани млади, а няма мултикултуралистки модел. Той въобще не е пожелан", обобщава проф. Кръстева.

И според четиримата академици обаче път към диалог и преодоляване на проблемите има и хората от мюсюлманските общности могат да бъдат най-големите съюзници в търсенето на решения. "Казваме - ислямът е такъв, какъвто е, той не подлежи на никаква промяна. От друга страна, Европа е това, което е - с твърди идентичности, самовлюбена в своите национални култури, неспособна да прави никакви компромиси. Но не бива да мислим за общностите като затворени, непробиваеми, резистентни на политики", казва д-р Ружа Смилова. Според нея има грешни и правилни политики, но комуникацията е възможна и трябва да се стимулира.

"Капитал" покани няколко експерти по политология, политическа философия и религия, за да коментират кои политики и процеси допринесоха за провалената интеграция на част от мигрантските общности в Европа
Фотограф: Цветелина Белутова

Темата накратко

След атентатите в Брюксел в България усилено се заговори за края на мултикултурализма и за това, че Европа трябва да се обърне към по-радикални мерки, за да защити сигурността си. Дори външният министър Даниел Митов обяви, че толерантността е създала гетата в европейските държави, които сега пораждат екстремизъм. "Капитал" покани няколко експерти по политология, политическа философия и религия, за да коментират кои политики и процеси допринесоха за провалената интеграция на част от мигрантските общности в Европа, защо се радикализират младите хора днес и какви са решенията за изход от омагьосания кръг на омразата и контраомразата.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Ако 10-25% са конверти, възниква въпроса какви са останалите 75-90% ?

  • 2
    boris7 avatar :-|
    Boris Monchev

    Има и истини в тази статия, но ако си мислят че някой мюсюлманин разсъждават по този усложнен начин....или пък някой европеец, много се лъжат.... аз пътувам непрекъснато и виждам неща и само с приказки не става - трябва да отидеш и да видиш. И да не забравяме че мюсюлмани идват в Либерална/Мултикултурно-сбъркана (понастоящем) Европа, но Европа е Християнска от самото начало!? Капиш ...

  • 3
    mdb avatar :-|
    mom4il

    Политическото безсилие на европейските лидери има своята ясна политическа и морална основа - това без съмнение е доминиращият от половин век насам левичарски ултралиберален дискурс. "Политическа коректност", "безгранична толерантност", "мултикултурализъм", защита на правата на всички политически фабрикувани малцинства, без никакви задължения от тяхна страна, моралният нихилизъм и безотговорност - всичко това целеше разрушаване на цивилизацията, приравнявана с колониализма, експлоатацията и дори варварството. И като контрапункт - наивната вяра, че новите варвари с нова религиозна доктрина ще оплодят нова , по-добра и справедлива цивилизация, както е станало в ранното средновековие в Западна Европа. Осъзнаването на тези илюзии е тежък и болезнен процес...
    Въпросът е, че не знаем как да противодействаме на радикалния ислям. Съгласен съм, че той не е възможно да бъде вътрешно реформиран. Поне засега е така - не сме чули нито един имам в Западна Европа или в арабския свят да заклейми ислямския тероризъм и убийствата в името на Аллах. За разлика от комунизма, който е все пак една светска квазирелигия и се срути под напора на собствената си безперспективност, ислямът е дълговечна радикална и агресивна племенна политическа идеология, която може да бъде изкоренена не с военна сила, а само в резултат на духовно прераждане на неговите последователи. Но тъй като те са фанатици, това няма как да стане. Затова опитите за либерализация на исляма чрез отношение на толерантност към него всъщност водят до обратен резултат - неговото капсулиране и още по-агресивно отношение на толерантните към него светски западни общества. От друга страна налагането на ограничения за изповядващите радикален ислям в западните ислямски гета може да доведе до граждаски войни ,чийто единствен резултат би бил радикално унищожение на радикалния ислям в Европа, а по необходимост и там, където е роден. Само това би накарало останалите ислямски общества да се превърнат в светски по модела на Турция на Ататюрк, на днешния Алжир и Египет. Само светски прозападни военно-авторитарни режими могат да се справят с радикални ислямисти за ужас на либерална Европа. Но видяхме какво стана в Турция, когато либералните "полезни идиоти" в името на "демокрацията" накараха светските правителства да ограничат ролята на военния прозападен елит - на власт дойдох, макар и "умерени", ислямисти. А това, което направиха военните в Египет е единствена военно-демократична алтернатива в ситуация на война, която спира не само ислямизма, но и бежанския поток от него към Европа.

  • 4
    pitashtia avatar :-|
    Питащият

    Безполезно чесане на езиците . Разбира се в разсъжденията има много верни неща и щрихи от проблема , но Големият проблем просто се заобикаля , проблема за справедливостта и честното състезание. Просто пазарният офшорен коропоративен капитализъм създава гета и няма равен достъп до образование и култура , а политическата система де факто е олигархична .Чувството за липса на перспектива и представителство , за невидимата сила която те натиска , за чатал на врата , създават гневни млади хора . Те искат промяна , но според своята идентичност и култура я търсят по различен начин. Либералният консенсус между традиционната левица и десница ги прави неразличими , а Големите пари пишат правилата в условията на глобализация . Ще става още по-лошо , защото това е само началото на икономическата , политическата и идейна криза , на безпомощността на Елитите да се справят с ефектите и дефектите на глобализацията . Голямата депресия е само в началото си . Затова не е разумно Европа да приема още и още бежанци от Близкият изток преди да си е решила вътрешните икономически , социални и културни проблеми . Близкият Изток е едва в началото на своите революции, контрареволюции, метежи , религиозни и граждански войни.Европа не може да приеме всички нито е в конзиция да се намеси ефективно ,защото не е държава с обща външна политика, армия и граници. Най-добрата политика е ненамесата в делата на арабите и ислямският свят и затваряне вратите на Европа за варварите. Не може да бъдеш толерантен с хора, които носят нетолерантност. Време е за реализъм.

  • 5
    zamalko12345 avatar :-|
    тошо

    Тези дами и всички либерали при анализите си изхождат от своите мисли образование и своята гледна точка на образование и мироглед .Той няма нищо общо с този на не образования простак с промит мозък от сурите на корана религия в която различния е враг и когато те ударят по бузата му отрязваш главата .Ана неверника го одираш три пъти и то бавно.КАКВА ТОЛЕРАНТНОСТ.Какво милосърдие .Простотията е резултат от генетичен мързел защото ги мързи да учат. Този проблем ние го имаме от 2000 г.с дошлите с Лизимах цигани от Индия.Който иска се интегрира ако не го мързи учи работи даже е 25 в световни класации АЗИ или свободно къмпингуващ край ОКОЛОВРЪСТНОТО.Сега страните слагат огради после тези огради ще са в градовете и охраната от киборги ще пропуска с тест живещите в района.Това бе в Йоханесбург толерантно и с равенство ги съсипаха аман от негри казаха индийцине в градът.

  • 6
    eqs16513905 avatar :-|
    Goblin

    Куп празни приказки. Време е да се действа, а не да осветяваме разни сгради в цвета на флаговете и да броим труповете след поредния ислямистки терористичен акт.

  • 7
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    най успешната за всички времена европейска интеграционна политика е приложена преди има - няма 500 години от Фердинанд Арагонски и жена му Изабелла Кастилска-задължително покръстване за всички евреи и маври
    А за особено злоупоритите от тях-еднопосочен билет за Африка или турция-по избор

  • 8
    guanche avatar :-|
    guanche

    Стига вече тоталитарна толерастия и либерастия! Заради група комплексирани еврогейове да страда целия континент, защо?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK