С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 1 апр 2016, 18:12, 12669 прочитания

Шест от седем по скалата на Цветанов

Въпреки че носи пряка вина за поредните осъдителни решения срещу България в Страсбург, бившият вътрешен министър не изглежда притеснен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата на кратко
През първия мандат на ГЕРБ, когато Цветан Цветанов беше вътрешен министър, ръководеното от него министерство проведе редица шумни полицейски операции.
Още преди да е приключило разследването по случаите, дясната ръка на Борисов раздаваше присъди от ефира и размахваше пръст срещу съда, ако не беше на неговото мнение.
Шест години по-късно единственият осъден по тези казуси е българската държава. Тази седмица излязоха поредните три осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу страната ни. С тях общият брой на делата, по които България е осъдена заради Цветанов, става шест. Вторият човек в ГЕРБ обаче по никакъв начин не показва, че е впечатлен, дори напротив - уверено се връща към размаха, с който действаше в първите си години в изпълнителната власт.

Февруари 2010 г. Санкт Августин, Северен Рейн-Вестфалия. В централата на фондацията "Конрад Аденауер" Бойко Борисов изнася лекция на тема "Свобода и демокрация. Българският европейски път след 1989 година". С тънка усмивка премиерът разказва пред онемялата аудитория: "За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите. Отидоха и посочиха труповете. Ние сега разкриваме поръчкови убийства. Отива и посочват – в тая ливада има труп. Колегата Цветанов с багер ходи и копае трупове" Бойко Борисов неслучайно насочва вниманието на германските консерватори към активността на вътрешното министерство. Към онзи момент шумните акции, кръщавани лично от Цветан Цветанов, са нещо като визитка на младото правителство. Всяка вечер силовият вицепремиер спуска информация на приближените нему медии за името на операцията и това кой, как и защо е задържан. Пресцентърът на МВР публикува видеоклипове от арестите. Цветанов дори отива по-далеч - сам чете присъдите и определя наказанията на задържаните. Хока съда и се саморазправя със съдиите, позволили си да му се противопоставят. Гласът на малцината, които се опитват да се отнесат критично към поведението на Цветанов, доколкото нарушава разделението на властите и презумпцията за невиновност, потъваше в дебелия медиен юрган, с който грижовно е завито всяко управление.

След падането си от власт Цветанов сам изпита силата на репресивната машина. Зад гърба си имаше неуспешен опит на МВР да му направи криминална регистрация, а по трите внесени от прокуратурата обвинения срещу него щеше да бъде оправдан. От десетките шумни акции по негово време успешни се оказват само няколко (срещу групата за отвличания "Наглите"). Другите или са прекратени още на фаза разследване, или са завършили с оправдателни присъди, или процесите още се влачат по съдебните инстанции. Всъщност има и друг осъден в резултат на полицейщината, белязала първия мандат на ГЕРБ - българската държава.


Тази седмица Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург за пореден път осъди България заради изказвания на Цветанов. В четвъртък излязоха решенията по жалбите, подадени от задържаните през февруари 2010 г. при операция "Октопод" Алексей Петров, дясната му ръка Антон Петров-Хамстера и братята Йордан и Пламен Стоянови - Дамбовците. И в трите решения от тази седмица съдът в Страсбург акцентира върху факта, че става дума за група дела, свързани с широко отразявани в медиите полицейски операции от този период. Магистратите констатират нарушение на забраната за изтезаване (заради поведението на полицейските служби по време на арестите), презумпцията за невиновност (заради изказванията на вътрешния министър), незачитане на личния живот (заради полицейската операция при задържането) и липса на ефективни средства за защита (заради невъзможността на пострадалите да получат защита от българските власти заради предходните нарушения). ЕСПЧ присъжда общо 85 хил. евро на Пламен и Йордан Стоянови и семействата им, 9 хил. евро на Алексей Петров и 15 хил. евро на Антон Петров и съпругата му. С това общият брой на делата, по които България е осъдена заради бившия вътрешен министър, става шест. А можеха да бъдат и седем, ако жалбата на бившия военен министър Николай Цонев не беше отхвърлена заради грешка на адвоката му.

"Стоянови срещу България", или по гащи и белезници на студа

Делото "Стоянови срещу България" е образувано по жалба на общо десет души - братята Пламен и Йордан Стоянови, известни още като Дамбовците, техните съпруги и деца.
На 10 февруари 2010 г. спецчасти на МВР провеждат операция "Октопод", в която са задържани членове на организирана престъпна група, заподозряна в сводничество, изнудване, източване на публични средства, рекет, данъчни измами и пране на пари. Полицейската акция е на първите страници на всички медии. Арестите са заснети от МВР на видео, което е качено онлайн. Снимки от задържането са публикувани от пресата.



На същата дата към 6:30 група за задържане на МВР нахлува в домовете на Йордан Стоянов и брат му. Те са арестувани за 24 часа. Наложена им е мярка "задържане под стража" от Софийския градски съд, която е отменена седмица по-късно на втора инстанция. През следващите четири години имуществото им е запорирано. В крайна сметка през 2014 г. разследването срещу тях е прекратено.

По жалбата на семейство Стоянови съдиите в Страсбург приемат, че участието на специални части и използването на белезници при задържането им е оправдано, защото братята са имали разрешение за оръжие, а при претърсването в домовете им са открити оръжие и муниции. Съдът обаче е категоричен, че не е имало никакво основание полицията да държи близо час Йордан Стоянов гол на земята с белезници, нито пък брат му да бъде изкаран пред жилището си по бельо и оставен на земята с вързани зад гърба ръце. Според ЕСПЧ двамата са били обект на унизително третиране. Така е квалифицирано и отношението към по-големия син на Йордан Стоянов, на когото също са били поставени белезници, без да е имало данни, че той е агресивен.

По отношение на другите доводи в жалбата Съдът в Страсбург приема, че нарушенията на властите са подобни на констатираните по делото "Гуцанови срещу България" - операцията е проведена рано сутринта, в нея са участвали маскирани и тежковъоръжени полицаи, а по време на подготовката службите не са преценили факта, че в дома ще присъстват членове на семейството, които не са обект на разследване, нахлуването в жилището е проведено без предварително разрешение от съдия и т.н. Ето защо ЕСПЧ приема, че акцията е била психологическо изпитание, което е предизвикало силен страх, притеснение и безсилие в жалбоподателите, а това е нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, който гласи: "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание."

Второто оплакване в жалбата на братя Стоянови е, че със свои изказвания в деня на операцията премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов са нарушили презумпцията за невиновност. Съдът приема, че министър-председателят е говорил общо и не е преминал границата, след която изказванията нарушават презумпцията за невиновност. За разлика от случая с премиера ЕСПЧ преценява, че с медийните си участия по темата вътрешният министър е надхвърлил нуждата от задоволяване на интереса на обществото за хода на започнатото наказателно производство и с изказванията си е могъл да създаде впечатление, че двамата жалбоподатели имат специален статут в йерархията на мощна мафиотска организация. Ето защо ЕСПЧ приема, че Цветанов е нарушил презумпцията за невиновност.

Съдът уважава и оплакването на Дамбовците, че с действията си властите са нарушили чл. 8 от конвенцията, който казва, че всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията, а намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона. Според съда нарушението е налице, тъй като претърсването в домовете на братя Стоянови е станало без предварително разрешение на съдия и без ситуацията да е налагала неотложни действия. ЕСПЧ приема, че дори и подобни действия да са имали законово основание (Наказателнопроцесуалният кодекс допуска претърсване без разрешение на съдия при неотложност), българското законодателство не дава гаранции за защита срещу държавния произвол преди или след претърсването.

България е осъдена и заради нарушение на чл. 13 от конвенцията, който гарантира правото на всеки, чиито права и свободи са нарушени, да има ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти. Това е така, защото на практика българското законодателство не предвижда правен ред, по който пострадалите от предходните две нарушения да потърсят обезщетение.

Съдът отхвърля претенцията на братята Стоянови за 85 млн. евро, които те поискаха заради близо четиригодишния запор на тяхното имущество, както и на бизнесите им. След като разследването срещу тях приключи, те наеха компанията "Делойт", която изчисли, че вредите и пропуснатите ползи възлизат на тази сума. ЕСПЧ обаче намира искането за неоснователно, тъй като жалбоподателите не са изчерпали всички вътрешни средства за защита и е трябвало първо да се обърнат към българските съдилища.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте 1 Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте

И още: "Еврохолд" обжалва забраната на КЗК да купи ЧЕЗ, държавата напредва с модела за втора пенсия, Ево Моралес избяга в Мексико

12 ное 2019, 590 прочитания

Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма 2 Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма

СГС вероятно ще бъде осъден на 2 млн. лв., но въпреки действията си съдията, допуснал измамата, се издига в кариерата

12 ное 2019, 1015 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как не си купихме Ферари

България усвои 11 млрд. евро от ЕС за последните 9 години. Някои неща обаче не се улавят от статистиката

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10