С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 2 апр 2016, 16:27, 13574 прочитания

Как не си купихме Ферари

България усвои 11 млрд. евро от ЕС за последните 9 години. Някои неща обаче не се улавят от статистиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Единайсет милиарда евро не са малко пари. Толкова струва "Ферари" - не единичното, а цялата марка (или поне според "Блумбърг"). Толкова е печалбата на Google извън САЩ за 2014 г. (или поне това са прекарали като суми през офшорни зони, за да ги спасят от данъци). Толкова е похарчила България за периода от началото на 2007 г. до края на март 2016 г. по всички европейски програми, включително развитието на селските райони.

Като я разпределите по целия период, сумата всъщност не е така внушителна. Още повече, че на фона на всички държавни разходи за периода - 185 млрд. лв., е под 10%. Но като се има предвид, че това е чист инвестиционен ресурс, т.е. пари, предвидени само за вдигане на качеството на бизнеса, инфраструктурата и живота като цяло, е важно да се види какво се случи с тях.


Сумата включва всичко изплатено досега, като в дадени програми то надхвърля 100% от бюджета им, тъй като държавата е дофинансирала наддоговорени проекти или като буфер срещу евентуални корекции, или за да не се наложи да се връщат пари за недовършени инвестиции. Такава е ситуацията в "Околна среда" и в "Регионално развитие". Краят на март е важна дата, защото тогава изтича срокът, в който от ЕК приемат фактурите (образно казано) за похарчените пари. Както е видно от таблицата, все още имаме да получаваме 12% от похарчените пари, или над 2.5 млрд. лева. В края на следващия месец ще е ясно колко от цялата сума ще остане за сметка на държавния бюджет заради корекции или заради закъснели проекти, които ще излязат извън рамката на периода. Например 208 млн. лв. вече бяха преведени допълнително от Министерството на финансите на Министерството на транспорта заради закъснелите жп проекти на печално известната Национална компания "Железопътна инфраструктура".

И така, получихме ли "Ферари" срещу тези пари или просто много тунинговани голфове? Откъм статистика нещата изглеждат доста добре. Данните от "Сибила" - продуктът, който сравнява и анализира икономическото развитие със и без наличието на еврофондове, показват, че ръстът на БВП е по-висок с 10% заради наличието на тези пари, заетите са с 14% повече, а частните инвестиции - с 32.8% по-големи. Но най-големият ефект, разбира се, е в публичните инвестиции. През 2013 г., когато беше пикът на харченето, те са със 121% по-високи, отколкото биха били без тези пари. С други думи, само в резултат на инвестициите през 2013 г., когато държавата е похарчила над 1.2 пъти повече от нормалното, би трябвало да имаме видим ефект. Правителството би посочило, че добрите макроикономически резултати за 2015 г. показват, че моторът на икономиката наистина е загрял добре. Но това би скрило няколко неудобни факта.

През 2013 г. например, когато поръчките започнаха да валят на големи купове, правителството на Пламен Орешарски раздаваше най-големите от тях на няколко компании или хора зад тях. Този тертип се повтори и след това, за да се стигне до "катарзиса" на Бойко Борисов отпреди месец, когато започна масово спиране на поръчки. Това изкривява статистиката, защото, първо, част от тези пари бяха отклонени за нечий джоб, второ, защото така подпомогнаха затварянето на пазара, а не отварянето му - строителният сектор например, се превърна в картел, което бе признато от самото правителство преди дни.



Вторият неудобен факт е, че много от тези пари бяха просто похарчени без дълготраен ефект. Самият вицепремиер Томислав Дончев тази седмица призна пред студенти, че проектите за селски стадиони, за читалища и други са лошо замислени и вероятно в дългосрочен план ще са провал. В данните за постиженията на еврофондовете е посочено например, че в Северозападния регион предприятията са нараснали със 185% повече в общини, ползвали повече фондове, отколкото в онези без. Това безспорно е похвално, но на фона на европейската статистика, която сочи, че за целия период БВП на глава от населението в този регион е помръднало с 1 (един) процентен пункт, е неуместно да говорим за някакъв сериозен ефект.

Усвояване, с две думи, има. И ако има нещо, което веднага трябва да направим, то е да се отървем веднъж завинаги от този термин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай 1 Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай

И още: Слави Трифонов учреди нова партия; Ремонтът на "Витиня" струва 72 млн. лв.

16 фев 2020, 1973 прочитания

Седем оферти за първата детска градина в "Манастирски ливади-изток" 1 Седем оферти за първата детска градина в "Манастирски ливади-изток"

Обществената поръчка е на стойност 5.25 млн. лв., а в капиталовата програма на София за обекта са отпуснати 3 млн. лв.

15 фев 2020, 4321 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ненчев получи празен чек за милиарди (обновена)

Парламентът скоро ще разглежда военни инвестиции, които ще трябва да изплащаме поне 12 години

Още от Капитал
Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Зараза за 300 млрд. долара

Китай и страните от региона ще пострадат най-много от вируса, но ако разпространението продължи по-дълго, западните икономики също ще понесат сериозни щети

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10