С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 2 апр 2016, 16:43, 18266 прочитания

Ненчев получи празен чек за милиарди (обновена)

Парламентът скоро ще разглежда военни инвестиции, които ще трябва да изплащаме поне 12 години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
Стотици милиони ще бъдат изхарчени през следващите години за нови изтребители, бойни кораби, бронетранспортьори и поддръжка на руските самолети МиГ-29. Това реши по принцип правителството на своето заседание в сряда, давайки за първи път зелена светлина за инвестиции в реални бойни способности на армията ни. Точните суми за всеки един от проектите за момента не са обявени официално, но се измерват в 8-9 цифрени суми. Без да влиза в детайли, военното министерство оповести, че се нуждае от 2.419 млрд. лв., необходими за гореспоменатите проекти без този за нови бронетранспортьори. От финансовото министерство обаче уточняват, че при сегашната средносрочна бюджетна прогноза страната ни може да отделя по около 200 млн. лв. за превъоръжаване, без да емитира нов дълг. Това означава, че всички тези проекти едва ли ще могат да стартират паралелно.

Милиард за изтребители, 800 милиона за патрулни кораби, милиард за бронетранспортьори... Добре дошли във вселената на инвестиционните разходи за отбрана. Там, където мерната единица обикновено е число с поне седем нули отзад. Пригответе се за един "прекрасен нов свят", в който според тазседмичното признание на финансовия министър Владислав Горанов всяка година данъкоплатците ще трябва да отделят целево поне по поне 200 млн. лв. за придобиване на военна техника. Според коригираната средносрочна годишна рамка, приета от правителството през ноември, държавата ще отпусне допълнително 491 млн. лв. за превъоръжаване в периода 2016-2018 г. Към това трябва да добавим и по около 50 млн. лв. годишно, които и в момента отиват за инвестиционни разходи на армията. Още през следващите няколко месеца държавата планира да плати по 80 млн. лв. съответно за нуждите на изтребителната авиация и като първа вноска за модулен патрулен боен кораб. И си припомняйте всичко това всеки път когато чуете, че правителството има желание да емитира нов дълг, иска да вдига определени данъци и такси или не може да финансира дадена цивилна обществена услуга.

През следващите няколко години българската държава ще бъде принудена да направи шоково поне най-неотложните инвестиции в отбрана и въоръжени сили, които систематично е пренебрегвала през последния четвърт век. Още на натовската среща на върха в Уелс от есента на 2014 г. страната ни пое ангажимент да спре намаляването на военния бюджет, след което плавно да го увеличи до 2% от БВП (в момента е приблизително около 1.35%), като 20% от сумата отиде за модернизация. Заради дългото отлагане всичко това ще бъде по-болезнено за българските граждани, отколкото ако тези инвестиции се правеха планомерно. Затова и експертите по военно планиране дължат на обществото изключително детайлно обяснение за какво точно ще бъдат изхарчени въпросните баснословни суми, по какъв начин и защо. Нещо, което към момента въобще не се случва. Вместо това прави впечатление, че като че ли Министерството на отбраната просто е избрало по един проект от всеки вид въоръжени сили, за да няма сърдити. Но при начина, по-който това се случва в момента, корупционният риск е, меко казано, висок.

За всекиго - по много
Заради ангажирането на огромни обществени ресурси в продължение на години дебатът по стратегическите приоритети за развитието на отбранителните способности би трябвало да е задълбочен, аргументиран и да предхожда поне с няколко месеца одобряването на съответните военни инвестиции. Вместо това обаче те са на път да се случат в условията на тотална непрозрачност. В сряда правителството ударно и практически "на сляпо" одобри по принцип харченето на... 2.419 млрд. лв., като лаконично заяви, че те ще са за нов тип боен самолет, за модулен патрулен кораб и за поддръжка на МиГ-29. И в общи линии дотук.


Военният министър Николай Ненчев традиционно предпочете да се измъкне с кратка порция клишета и объркани, често взаимно противоречащи си, обяснения по въпроса. Той нарече решението на правителството "исторически момент с дълготрайно отражение за следващите 30 години", без да уточни дали има предвид боеспособността на въоръжените сили или задлъжнялостта на данъкоплатците за въпросния период. За щастие в крайна сметка последната дума поне на теория ще има българският парламент, който по закон одобрява сделки на стойност над 100 млн. лв.

Отделно от всичко това в Министерския съвет в скоро време ще бъде внесен още един военен проект, този път за нуждите на пехотата. Става дума за купуването на нови бронирани машини за нуждите на поне три батальонни бойни групи. По думите на командващия Сухопътни войски ген. Андрей Боцев сумата, нужна за това, ще е около 1 млрд. лв. Според източник на "Капитал" обаче бронетранспортьорите биха стрували толкова, ако се произведат от джойнт венчър на българска земя, в противен случай цената би скочила двойно. Според работния вариант на проекта, с който се запознахме, става дума за 238 бронирани бойни машини. Като предпочитан потенциален изпълнител на поръчката неофициално се спряга щатската военна компания Textron, която дори е сключила споразумение за предварително производство на три прототипа заедно с българския военноремонтен холдинг "Терем". За момента обаче въпросният проект като че ли е в режим на изчакване, което е някак парадоксално – той би трябвало да е приоритет, тъй като именно изграждането на батальонни бойни групи, сертифицирани по стандартите на НАТО, е основното изискване на алианса към армията ни.

Така че, най-грубо казано, в момента сегашните управляващи се канят да поемат задължения, които биха се оказали финансово бреме и за следващите 2-3 правителства.



На печелившите - честито

Военновъздушните сили (ВВС) вероятно за пореден път ще се окажат най-облагодетелствани при разпределението на инвестиционните разходи за отбрана. При тях ще отидат първите траншове за ремонт на руските МиГ-29, използвани в момента за охрана на българското въздушно пространство. Министерството на отбраната вече сключи договор за удължаване на летателната годност на двигателите на три машини в Полша, а също така преговаря с колегите си от Варшава за цялостна интегрирана логистична поддръжка. За момента няма официална информация на каква фаза са разговорите, както и колко би струвал вторият договор. "Инвестиционният проект за осигуряване на летателната годност на МиГ-29 ще се реализира в периода 2016–2017 г. и предвижда осигуряването на летателната годност на минимум 10 самолета (два учебно-бойни МиГ-29 УБ и осем МиГ-29А)", лаконично коментираха от военното министерство.

Интересното при тази сюжетна линия е, че вместо да даде повече подробности как вървят преговорите с Полша, военният министър изненадващо обяви, че се планира купуване на още шест двигателя за МиГ-ове. Проблемът в случая е, че не е ясно откъде ще дойдат те, след като страната ни иска да намали военната си зависимост от Русия, както и че руската оръжейна индустрия попада в забранителния списък на ЕС заради анексирането на Крим. Затова военният министър обяви, че ще се търсят възможности за купуването им от европейски страни, без да уточнява кои. По информация на "Капитал" подготовката на въпросния договор е била възложена на началника на дирекция "Отбранителни аквизиции" Венислав Цанов, който в момента е в неплатен отпуск, а всички военни сделки, минали през ръцете му през последните години, се проверяват. Също така броят на двигателите, които министерството е искало да закупи, тихомълком е набъбнал от 6 на 10. От военното ведомство също не дават информация дали въпросният проект е алтернатива на междудържавното споразумение с поляците.

Паралелно с поддръжката на старите руски изтребители трябва да започнат и преговорите за придобиване на нов тип многоцелеви боен самолет, които да приключат до края на тази година. По тази тема официалната информация е една идея повече. Според военния министър Ненчев (с всичките резерви към прецизността на неговите твърдения) България планира да закупи между 12 и 19 машини за 800 - 900 млн. лв. Впоследствие от ведомството му уточниха, че проектът е планиран на два етапа, във всеки от които да бъдат придобити по 8 изтребителя. Ако всичко върви по план, първите машини трябва да дойдат в периода 2018-2020 г., а останалите – между 2022 и 2023 г. Сумата, за която Ненчев говори, обаче вероятно е само за 8 машини - в работен вариант на проекта, с който "Капитал" се запозна, е казано, че ориентировъчната цена на 16 изтребителя всъщност е много по-висока – от порядъка на 1.84 млрд. лв. И тогава, както и сега, в шортлистата на потенциалните доставчици на многоцелеви самолети попадат три модела: Gripen на шведската Saab, F-16 на американската Lockheed Martin и Eurofighter Tranche 1 от ВВС на Италия.

Плуват ли корабчета

Не по-малко интересен е проектът за придобиване на нови модулни патрулни кораби за нуждите на военноморските сили. Интересното при него е, че според първоначалните намерения на отбранителното ведомство той не беше толкова приоритетен. Вместо него бойният флот имаше намерение да ремонтира използваните в момента бивши белгийски фрегати клас Е-71, чието въоръжение в по-голямата си част е с изтекъл жизнен цикъл. Плавателните съдове спешно се нуждаят от подмяна на зенитните ракетни комплекси Sea Sparrow и на противокорабните ракети Exocet. Въпросната модернизация на фрегатите може да се случи сравнително бързо и в кратки срокове ще осигури допълнителни бойни способности на военноморските сили.

Вместо това обаче администрацията на министър Ненчев без особени обяснения постави на преден план проекта за придобиване на два многофункционални модулни патрулни кораба. Според работния вариант, с който "Капитал" се запозна, цената им ще бъде от порядъка на 740 млн. лв., като придобиването им трябва да се случи в рамките на шест години. През последните дни обаче военният министър вдигна мизата още повече. "Проектът за двата патрулни многофункционални кораба, част от одобрения от Министерския съвет вчера пакет инвестиционни проекти за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, е на стойност 820 млн. лв. в напълно завършен вид - с необходимото въоръжение, техника и комуникации", обяви Ненчев пред журналисти във Варна. Не става много явно на какво се дължи небрежното оскъпяване с пренебрежимо малките по военните стандарти 80 млн. лв. Ненчев също така уточнява, че корабите ще струват с около 30% по-малко, ако бъдат построени в България. Не се разбира дали гореспоменатите 820 млн. лв. са цената с приспадането или без него.

По информация на "Капитал" от няколко източника разместването на приоритетите на военноморските сили е продиктувано от силен лобистки интерес на варненски политически и икономически кръгове. Затова и намаляването на цената при евентуално строителство на корабите у нас систематично се повтаря всеки път при споменаването на въпросния проект. Според няколко независими източника като потенциален български подизпълнител се спряга варненската корабостроителница "Делфин". Тя е единственото българско предприятие, което е правило военни плавателни съдове през последните години, макар и по украински проект и за нуждите на бойния флот на Екваториална Гвинея.

Строежът на въпросните модулни патрулни кораби обаче най-вероятно ще вкара управляващите в политически режим на обяснения с Франция, тъй като страната ни вече веднъж е сключвала и се е отмятала от подобен проект. Още по времето на военния министър Николай Цонев страната ни започна разговори за купуване на четири корвети Gowind от френския оръжеен концерн "Армарис". Като евентуална цена се спрягаше астрономическата цифра от 1 млрд. евро. Отново се говореше как корабите ще бъдат сглобявани в България и по-точно във "Флотски арсенал". Впоследствие броят на плавателните съдове бе намален на два, а накрая договора бе развален поради невъзможност на страната ни да си позволи подобен разход. Никога публично не стана ясно какви неустойки е трябвало да плати страната ни заради разтрогнатия контракт.

11.04.2016 - Във връзка с публикувания материал получихме писмо от военния министър Николай Ненчев със следното съдържание:
Пълна прозрачност и контрол в процедурите за инвестиционни проекти за нова бойна техника

С решение на Министерския съвет, на 30 март 2016 г., бяха одобрени инвестиционните разходи за придобиване на нова бойна техника за: осигуряване на летателната годност на самолет МиГ-29, придобиване на нов тип боен самолет и на нов тип многофункционален модулен патрулен кораб. Инвестиционните проекти за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили ще бъдат предложени за одобрение от Народното събрание в най-скоро време. Предстои да бъде внесен за одобрение в Министерския съвет и инвестиционният проект за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, с реализацията на който Сухопътните войски ще се превъоръжат с нова бойна машина на пехотата. С този акт Министерският съвет пристъпи към изпълнение на програмата си за модернизация на Въоръжените сили.

С реализацията на най-мащабните за последните години модернизационни проекти ще се повишат бойните способности на Българската армия и ще се изпълнят част от поетите ангажименти към колективната отбрана, заявени с Целите за способностите за НАТО.

Повече от 25 години техниката, свързана с бойните способности на Българската армия не беше част от приоритетите ни за поддържане ресурсите на въоръжените ни сили, бе оставена да се амортизира, а това доведе до отслабване, даже загуба на отбранителни и оперативни способности. Средствата, спестени от съкращаването на числеността на Въоръжените сили в резултат на реформите, не бяха реинвестирани в придобиването на нова модерна техника. Всяка следваща отсрочка за програмата за превъоръжаване на видовете въоръжени сили, крие опасности за националната ни сигурност и отслабва възможностите ни за равностоен съюзник в колективната отбрана на НАТО. Придобиването на новия тип бойна техника е от изключителна важност за националната сигурност и отбраната на страната, за прилагане на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.

Напълно естествено е, българската общественост и данъкоплатците в тази държава да проявяват засилен интерес както към превъоръжаването на армията, така и към процедурите и начините за изразходване на публичните средства. Този интерес винаги е бил обезпечаван с предоставянето на пълна информация за това как се извършват разходи и се управляват публични средства. Министерството на отбраната винаги е спазвало нормативните изисквания за осигуряване на публичност и прозрачност, в това няма съмнение, фактите говорят.

Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили за проекти над 100 милиона лева, Народното събрание трябва да одобри проектите за инвестиционен разход, внесени от Министерския съвет. Редът за това е строго регламентиран, първо се одобрява проект за инвестиционен разход, а след завършването на процедурите по избор на изпълнители се произнася с формите на парламентарния контрол за този избор. В хода на изпълнението, с инструментите на парламентарния контрол народните представители, а чрез тях и обществото получават достъп до пълната информация, която задължително е публична. За проектите на стойност от 50 до 100 милиона лева, решенията за инвестиционните разходи се осъществяват от Министерския съвет и той контролира изпълнението.

Уверен съм, че няма повод за съмнения и още повече за спекулации. Празен чек за милиарди, няма да получа. Процедурите по избор на изпълнители ще бъдат факт. Контролът по тези процедури от страна законодателните органи също ще бъде факт.

Министерството на отбраната е единствената държавна институция създала дирекция за проектно управление. Всеки проект се разглежда и приема от няколко органа: Съвет по необходимите оперативни способности, Съвет по въоръженията и Програмен съвет. Преди да се пристъпи до решение от министър на отбраната, проектите се разглеждат и в Съвета по отбрана. В него участват заместник министрите, началникът на отбраната, постоянният секретар, командирите на видовете въоръжени сили и командващият Съвместното командване на силите. Този процес осигурява не само пълна прозрачност, но и отразява експертното мнението на компетентните в сектора отбрана и въоръжени сили, военни и административни органи, преди внасянето на проектите в Министерския съвет.

Отпускането на средства остава в ръцете на правителството и на парламента. Контролът също.
Средствата за модернизиране на отбранителните способности не са само е необходимост, те са инструмент, който ще генерира ползи в по-широк смисъл. С тях ще се създадат работни места в отбранителната индустрия, ще се развият съвременни професионални умения на военнослужещите и ще се осигурят производството и поддръжката на голяма част от бойната техника, при това ресурсът ще е с национални сили и средства.

Балансът при модернизацията на видовете въоръжени сили е основен принцип на нашата отбранителна политика. Приоритизирането на едни за сметка на останалите е недопустимо и политически, и военностратегически грешно. Като имаме предвид, че основната бойна техника се експлоатира за период от над 30 години, може да твърдим, че решението на Министерския съвет е исторически момент с дългосрочна перспектива.

Не на последно място, с решението си, Министерският съвет изпълнява ангажиментите, поети от страните-членки на НАТО след Срещата на високо равнище в Уелс през 2014 г. за спиране на тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана. Това именно е отговорът на предизвикателствата пред силно променената среда за сигурност.

Николай Ненчев
Министър на отбраната

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни

"Капитал" поиска от Здравко Здравков да даде детайли и примери за внесените законови предложения за ателиета, апартхотели, общежития, системи за паркиране, но не получи отговор

20 ное 2019, 562 прочитания

Нов опит системата бонус-малус да заработи от следващата година Нов опит системата бонус-малус да заработи от следващата година

Първите отстъпки и надбавки от базовите цени на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" ще дойдат през 2021 г.

20 ное 2019, 540 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Излишъкът в бюджета достигна рекордните 1.9 млрд. лв. към март

Разплатени еврофондове, повече данъчни приходи и по-малко разходи водят до положителния резултат

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10