Стабилно потъващата съдебна реформа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стабилно потъващата съдебна реформа

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ)

Стабилно потъващата съдебна реформа

Приетите промени в Закона за съдебната власт бламират реформата

15190 прочитания

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ)

© Надежда Чипева


Тази седмица се случи нещо необичайно и важно. На второ четене в парламента беше приет дългоочаквания Закон за съдебната власт. Всички от мнозинството с бравурен тон обявиха продължаването на съдебната реформа, изпълнението на поетите пред избирателите ангажименти. Най-накрая Висшият съдебен съвет е разделен на колегии (съдийска и прокурорска), членовете на ВСС от магистратската квота ще се избират пряко, от гласуването в колегиите ще е явно, въпреки лютата битка на БСП и ДПС да запазят тайния вот. Монолитното мнозинство обаче устоя и защити реформата. Всички заслужават поздравления, парични и кариерни бонуси.

Какво всъщност се случи?

Парламентът не прие два ключови текста в законопроекта, предложени от група народни представители от РБ. Първото предложение беше свързано с процедурата по избор на председателите на върховните съдилища – те да бъдат номинирани от съдийската колегия, а не пленумът на ВСС напълно автономно (и произволно) да предлага за тези позиции хора, които може и никога да не са били съдии. Направеното предложение, целеше да обвърже пленума на ВСС с кандидати, които самата съдийска общност приема и признава като юристи с високи професионални и нравствени качества, кандидати с публично заявени позиции, ползващи се с доверието и подкрепата на колегите си (т. нар. peer review). Това беше реален опит да се въведе елемент на допълнителна прозрачност в избора, да бъдат предлагани наистина кандидати с безспорни качества и постижения.

Нещо повече, предложните между двете четения на законопроекта текстове бяха в пълно съответствие с и в изпълнение на препоръките от становището на Венецианската комисия от миналата година (относно промените в конституцията). Именно това становище всички от мнозинството очакваха, поемаха ангажимент да изпълнят препоръките и т.н. Резултатът е ясен: бламирана е най-съществената част от реформата: съдиите да се назначават от орган, в който мнозинството е съставено от съдии, пряко избрани от своите колеги. Това е една от най-съществените гаранции за институционална независимост на съда. Именно тя остава неизпълнена. Нещо повече, съвсем съзнателно е нарушена.

Второто предложение, което беше отхвърлено от мнозинството, предвиждаше начин на гласуване в колегиите, който в някаква степен да съответства на стандартите, формулирани от Съвета на Европа (в становищата на Венецианската комисия и Консултативния съвет на европейските съдии). В съдийската колегия беше предложено решенията да се взимат с т. нар. двойно мнозинство (мнозинство от всички членове и мнозинство от съдийската квота), така че да се гарантира, че именно съдии, пряко избрани от съдии, ще имат решаващия глас по кариерни и дисциплинарни въпроси. Това точно беше отхвърлено от депутатите.

В прокурорската колегия беше предложено също двойно мнозинство - мнозинство от всички членове и мнозинство от парламентарната квота. Целта беше да се гарантира, че ще има някаква форма на публична отчетност на прокуратурата, доколкото се очаква членовете, избрани от парламента да защитават по-широкия обществен интерес. Като се има предвид, че с приетите промени в конституцията и закона главният прокурор ще има пълен монопол в прокурорската колегия, направените предложения наистина съдържаха в себе си позитивен заряд, даваха шанс поне за минимална отчетност и зачитане на публичния интерес. Те бяха отхвърлени без съдържателен дебат.

Към тази картина трябва да прибавим още няколко щрихи:

По време на дебатите по ЗСВ в пленарна зала беше пусната плътна димна завеса: дебатът се фокусира увеличаването на заплатите на членовете на ВСС (до 7 хил. лв.), предложено от мнозинството. Същото това мнозинство, което в края на януари поиска колективната оставка на ВСС (с мотив продължаващите скандали в органа, неефективност, критично ниско обществено доверие и критичен доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка). Дебатът за заплатите във ВСС изцяло измести съдържанието на дискусията от истински важните въпроси. Все пак трябва да се отбележи, че депутатите Мартин Димитров, Атанас Атанасов и Петър Славов до края защитаваха принципни положения и се опитаха да връщат дебата върху основните въпроси.

През последните седмици парламентът отказа по същество да разгледа предложенията на националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки", предвиждаща реформа и отчетност на прокуратурата. Отказът предложенията на инициативата да бъдат обсъдени в пленарна зала влиза в директна колизия с изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. И това се случва въпреки обявените намерения за продължаване на съдебната реформа, изключително ниското доверие в прокуратурата, и високата публична подкрепа за съдебната реформа.

Премиерът публично обяви, нещо което се знаеше в кръговете близки до управлението, че всяка сряда провежда оперативни заседания с шефовете на специалните служби и главния прокурор, за да продължат активната борба с корупцията. Тези институции, които трябва радикално да бъдат реформирани и подчинени на обществения интерес, те сега сами борят корупцията. Класическият управленски въпрос "Quis custodiet ipsos custodes?" ("Кой надзирава надзираващите?") остава да виси с пълна сила.

Така изводът става очевиден: стабилност и последователност има. Но това е стабилността на сигурно потъващата съдебна реформа.

Тази седмица се случи нещо необичайно и важно. На второ четене в парламента беше приет дългоочаквания Закон за съдебната власт. Всички от мнозинството с бравурен тон обявиха продължаването на съдебната реформа, изпълнението на поетите пред избирателите ангажименти. Най-накрая Висшият съдебен съвет е разделен на колегии (съдийска и прокурорска), членовете на ВСС от магистратската квота ще се избират пряко, от гласуването в колегиите ще е явно, въпреки лютата битка на БСП и ДПС да запазят тайния вот. Монолитното мнозинство обаче устоя и защити реформата. Всички заслужават поздравления, парични и кариерни бонуси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    arnautsky avatar :-?
    arnautsky

    "Генерална промяна" с "видими резултати"?
    Гарантирано...от Герб.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.