С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 6 апр 2016, 13:08, 27822 прочитания

Защо темата за бурките е медиен балон

В медийната какофония, предизвикана от изказването на главния прокурор Сотир Цацаров, проблемът как се справяме с радикализацията остава неназован

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Лично мое мнение е, че на публични места жените не трябва да носят бурки. Подобни ограничения трябва да има в учебни заведения, публични места - обществени, най-вече в учебни заведения."

Тези думи на главния прокурор Сотир Цацаров пред журналисти в Пазарджик миналия петък сложиха началото на поредната тема, която съществува само в телевизионните студиа. След съчиненото от медиите "премахване" на "История славянобългарска" от учебните програми и претоплената манджа с турското "съжителство", бурките са новата медийна дъвка, идеална за формата на сутрешните блокове.


Тя дава чудесна възможност на политици от националистическите партии (предимно ВМРО и НФСБ) и псевдоексперти за безплатен ефир, от който те с небрежна лекота могат да сглобят манипулативен коктейл от думички като "бурка", "радикален ислям", "тероризъм" и "бежанци", за да убедят общественото мнение, че е изправено пред най-голямата, ужасна и непосредствена заплаха за съществуването на българския народ.

Дългият и горчив опит, който имаме от подобни самоцелни медийни евъргрийни досега е, че в цялата какофония публиката спира да прави разлика между фактология и внушения, а ако има реален проблем в дъното на цялата история, той остава неназован и без решения.

Бурките са покривало за реалния проблем



Като изключим присъствието на Сотир Цацаров в Пазарджик в деня, в който окръжният съд в града гледаше дело срещу 14 мюсюлмани, темата за бурките няма информационен повод или контекст, в който се развива. Обвиняеми по него са 13 мъже и една жена (тя не покрива лицето и очите си с бурка - бел.авт.). А предмет на самия съдебен процес не е облеклото на мюсюлманите, а проповядване на война и омраза на религиозна основа.

Това, което може би е привлякло вниманието на Цацаров към темата за бурките, е външният вид на на близките и роднините на подсъдимите, които обикновено се събират в парка срещу Съдебната палата докато тече заседанието. Част от жените са облечени в дълги черни, широки роби, които покриват изцяло тялото, главите и лицата им с изключение на очите. Този тип облекло обаче не се нарича бурка, а никаб (каква е разликата - вижте в инфографиката). Той действително не е характерен за българските мюсюлманки, които покриват само косите и раменете си с хиджаб (забрадка, кърпа, шал), а оставят лицето си открито.

Бурка, никаб или хиджаб - каква е разликата


В България жени, които се забулват напълно с черни роби и никаби, могат да се срещнат само в конкретни маргинализирани общности в циганските махали на Пазарджик и Асеновград. Възприемането на този начин на обличане е следствие от разпространението на салафистката интерпретация на исляма (фундаменталисткo течение, което следва стриктно ранноислямските норми и практики от времето на пророка Мохамед - бел.авт.), съчетана с пълната липса на светско образование. Според прокуратурата в Пазарджик това явление пуска корени в общността под лидерството на един от обвиняемите по делото - самопровъзгласил се за имам в общноста Ахмед Муса Ахмед.

В резултат мъжете и жените, които го следват, променят не само външния си вид, но започват да странят от всякакви форми на обществен живот и държавни институции - училище, читалище, други групи в квартала си и в града. Може би единствените им публични появи в града са свързани със съдебните заседания срещу Ахмед Муса и негови последователи. (повече по темата тук)

И тъкмо това е парадоксалното в предложението на главния прокурор. Какъв ефект би постигнала забраната на никабите или бурките на публични места, ако тези, към които е насочена, така или иначе избягват да се появяват в училища и на обществени места?

Ако българската държава иска да реши конкретен проблем със сигурността или с радикализацията в тази група от хора, тя трябва да инвестира в обратното им приобщаване към обществото, а не в допълнителното им капсулиране и изтласкване от публичния живот.

Меглена Кунева се съгласи с главния прокурор, че религиозните символи и манифестации нямат място в учебните заведения, но въпросът, който всъщност би трябвало да я тревожи като образователна министърка е дали момичетата, които скриват лицето си с никаби, въобще са посещавали светско училище и какво може да се направи, за да ги върнем там.

Темата за бурките на практика е покривало за пълната липса на визия, стратегия и план как България да се пребори с явление като радикализацията на религиозна основа. Ако няма сериозна и последователна работа вътре в засегнатите общности, забраните ще имат обратен ефект - още по-голяма изолация и фрустрация на тези маргинализирани общности към общество и държавни институции. Това е средата, в която се раждат опасностите.
Media Myth Busters

Какво казва Коранът за покриването на жените

"Понятието, идеята за забулване, асоциирано с покриващата своето тяло жена, не е експлицитно и дефинитивно изложено в Корана. Нещо повече, в свещеното за мюсюлманите Писание - няма нито един нормативен текст - аят, който да задължава вярващите по това време или впоследствие да обличат специфични религиозно легитимни одежди", това пише д-р Галина Евстатиева от катедра "Арабистика и семитология" на СУ "Св. Климент Охридски" в книгата си "Ислямът и покриването на жените в Арабския свят". В нея тя изследва и анализира феномена на забулването в неговите нормативно религиозни, исторически и съвременни проявления и трансформации.

"Дори думата хиджаб, която се среща в Корана седем пъти, е свързана според изследователите с общото семантично поле на "отделяне", което има както буквални (в смисъл на изолиране, сепариране), но по-скоро метафорични конотации", продължава тя.

Д-р Евстатиева обяснява, че не може да се определи точното време, през което хиджабът като концепция за покриване на женската глава и елемент на облеклото става универсален, но вероятно практиката на забулването се е развила като норма за мюсюлманките от средната и висшата класа през първите две столетия от историята на исляма в градовете на Халифата. "В хода на това развитие особено важна роля е изиграл процесът по събирането и класификацията на хадисите и следването на пророческата Сунна, която предоставя на вярващите мюсюлмани нови аргументи при интерпретирането на кораничните разпоредби", уточнява тя.

Днес според преобладаващото мнозинство мюсюлмански учени, теолози и правоведи, хиджабът категорично е определян като религиозно задължение, докато споровете в сунизма засягат закриването на лицето и определянето на това дали никабът е желателен, препоръчителен за мюсюлманките, се казва още в книгата.

"Плащат" ли на мюсюлманките в България да носят бурки?

Едно от многото внушения, които съпровождат темата за бурките в сутрешните блокове, е че мюсюлманките в България са започнали да се покриват с никаби срещу заплащане. Подобни тези се подхвърлят от политици и от "експерти", които, разбира се, не дават никакви доказателства или факти за твърденията си. Така например в "Нова тв" тази седмица лидерът на НФСБ Валери Симеонов заяви, че "турската агенция по вероизповеданията плаща на български мюсюлманки да носят бурки". Агенцията има над 70 служители, които живеят в България, те плащат на жените", допълни той.

Твърденията, че покриването на жените се заплаща, са проучвани от проф. Евгения Иванова от НБУ в рамките на изследването "Нагласи на мюсюлманите в България", проведено през 2011г. То обхваща по-скоро турците и българоезичните мюсюлмани и не покрива ромските и цигански общности в страната. В задълбочените интервюта, които провежда с местни хора, тя установява, че твърденията, че носенето на забрадки се заплаща от "разни фондации", винаги са били изказвани от "другите": от незабрадените и мъжете им, т.е. светските помаци, от християните, дори (в редки случаи) и от определящите се като религиозни мюсюлмани. "С едно единствено изключение, никой не заяви, че познава лично жена, която взема пари, за да се забражда", казва в изследването си проф. Иванова. В него тя обобщава, че не смята, че отговорът на въпроса – дали забраждането се заплаща – може да бъде еднозначен. "Възможно е в някои селища, с някои семейства да са правени такива опити. Възможно е част от забрадените жени да са получавали пари. В никакъв случай това обаче не може да се каже за всичките", пише проф. Иванова.

В същото време данните от социологическо проучване, проведено от "Алфа рисърч", в рамките на изследването на нагласите на мюсюлманите в България, показват, че 79,6% от тях не смятат, че трябва да бъде разрешено носенето на забрадки в училище.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1193 прочитания

Накъде след Венеция 1 Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 936 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Тол системата за 200 млн. лв. ще е готова през 2018 г.

Пътната агенция обяви търг за изпълнител на механизма, който ще замени винетките

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10