Разговорът за главния архитект и София: стъпка първа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разговорът за главния архитект и София: стъпка първа

Разговорът за главния архитект и София: стъпка първа

На Форума за градско развитие се обсъждаше какъв трябва да е наследникът на Петър Диков - администратор, медиатор, визионер, вълшебник – или всички изброени

Мила Чернева
5353 прочитания

© Георги Кожухаров


Какво може да събере велосипедисти, шофьори, архитекти с десетки години стаж, студенти, технологични предприемачи и куче в една стая в слънчев вторник следобед? Един не особено щастлив повод: малките и големи проблеми на града, в който живеят, които не се решават с години наред и по-конкретно - какъв човек трябва да стане главен архитект на София, за да започне някаква промяна.

Всяка отговорност и задължение на главния архитект, разбира се, са записани в законодателството. Изборът на наследник на арх. Петър Диков обаче е добър момент да се преосмислят задачите и очакванията към този пост. Общината обеща да слуша и да говори много с гражданите около конкурса, но вече повече от месец той тече зад закрити врати и без да са публикувани идеите на всички участници. За сметка на това, по-смислена дискусия се случи за първи път на Форума за градско развитие, който се случи във вторник и повдигна няколко важни въпроса.

На събитието се срещнаха двете страни на дебата - временно изпълняващата ролята на главен архитект Бойка Къдрева и членове на Инициативен комитет за промяна на системата за градско планиране в София, в който влизат няколко организации (сред които "Група град", Сдружение "Трансформатори" и "Спаси София") и който се противопоставя на настоящата система и роля на главния архитект.

Високи ли са очакванията, много ли е властта

Всички лесно се обединиха около това, че от главния архитект се иска прекалено много. "Ние се опитваме да дадем на фигурата на главния архитект едни функции, които като че ли по вълшебен, магически начин да разрешат онези проблеми, които ние виждаме в ежедневието", обясни юристът Валентина Бакалова. Тя отбеляза и очакванията се засилват във времето, което не бива да продължава.

След като прочете законната дефиниция за тази длъжност, Емил Стоянов от Камарата на архитектите в България също попита дали е много властта в ръцете на тази фигура. Според него проблемът е, че професионалната общност на архитектите не е достатъчно представена във властта.

Няколко души застанаха зад идеята, че главният архитект има функцията на медиатор и обединител между граждани, инвеститори и община. Къдрева обясни, че човекът на този пост трябва да е наясно, че развитието на града не приключва с развитието на материалната среда, но и във връзките между обществото. Именно обаче това, че натискът върху личността на главния архитект идва от различни страни – независимо дали ще са майки с деца, велосипедисти, инвеститори в големи проекти, прави задачата му толкова сложна.

Какво трябва да се промени

Според някои не само очакванията, но и самите отговорности и правомощия на главния архитект са твърде големи. "Във времето неговите отговорности се увеличават... Той вече не е само администратор, координатор, в един момент и визионер, проектант и модератор", обясни Ангел Захариев от "Група Град", като добави, че перфектен човек във всички тези роли трудно би могъл да се намери. "Може би едно от решенията е да бъдат разделени чисто административните и координационни и регулативни функции на главния архитект от тези, които са свързани с визионерските и медиаторските", предложи Захариев.

Той сподели идеята за нова фигура, т.нар. "стратег-визионер – политик" ,която да получи отговорностите, които сега са в ръцете на общинския съвет и да бъде еспертно лице (архитект, урбанист и т.н.). Според него този човек трябва да бъде в помощ на местните власти като експерт, но да има и политическа власт, за да може да предлага политики, докато се занимава и с общите устройствени планове за квартали, провеждане на конкурси. Междувременно главният архитект трябва да се занимава с административните дейности като разрешителни за строителство, обясни Захариев.

Според заместничката на арх.Диков обаче подобно разделяне би променило смисъла на законодателството. Не бива да се прибързва с разделянето, а да се мисли за подпомагащи звена на главния архитект, смята арх. Къдрева. "При положение, че законодателството е вменило тези роли на главния архитект, в крайна сметка всички закони изразяват нашите обществени нагласи и нашето виждане за обществената структура", аргументира се тя.

Валентина Бакалова подчерта, че по закон главният архитект има административни функции, но не е административен орган. Съответно трябва да стане ясно дали той може да бъде административен орган или трябва да запази функцията си на експерт. Според юристката фокус трябва да има и върху устройствените планове, тъй като "в заданието на проектиране на един устройствен план ние поставяме условието на задачата и ако то е грешно поставено, верен отговор няма да получим".

Липсва ли участието на архитектите в управлението

Един от големите проблеми е, че в Столичния общински съвет (СОС) няма нито един архитект и това прави съветниците зависими от експертите на политическите групи и на община, отбеляза общинският съветник от коалиция "Сердика" Войслав Тодоров. "Според мен общинския съвет трябва да разчита на експертите, които не са обвързани с общината или с партиите. По-скоро такива, които идват от гражданския сектор, от университетите...хора, които могат да дадат безпристрастно мнение по различни политики," коментира той.

Тодоров се съгласи, че очакванията към главния архитект е са големи и се очаква от него да е фигура, която има и страхотна визия, освен всички други негови дейности. Информираността на СОС, когато се работи по подробните устройствени планове според Тодоров е ключова. "Докладите идват 3-4 дни преди сесия и се очаква от нас да вземем информирано решение", заяви той.

Емил Стоянов констатира, че именно липсата на други архитекти във властта - министри, общински съветници и т.н., води до "вперените погледи" на гилдията единствено върху главния архитект на столицата и има нужда от наличие на повече професионално мнение в управлението на столицата.

Коментарите от публиката продължиха в същия дух. Някои заявиха, че административните умения на главния архитект са най-важни, а други - комуникационните, а трети - визионерските. Член на публиката, представил се за технологичен предприемач, отбеляза разочарованието си, че в дискусията не е станало дума за корупция, а според него липсата на доверие в институцията е основният проблем. "Виждам доста от това нещо и не си представям аз да повярвам в каквато и да е визия", заяви той.

Какво може да събере велосипедисти, шофьори, архитекти с десетки години стаж, студенти, технологични предприемачи и куче в една стая в слънчев вторник следобед? Един не особено щастлив повод: малките и големи проблеми на града, в който живеят, които не се решават с години наред и по-конкретно - какъв човек трябва да стане главен архитект на София, за да започне някаква промяна.

Всяка отговорност и задължение на главния архитект, разбира се, са записани в законодателството. Изборът на наследник на арх. Петър Диков обаче е добър момент да се преосмислят задачите и очакванията към този пост. Общината обеща да слуша и да говори много с гражданите около конкурса, но вече повече от месец той тече зад закрити врати и без да са публикувани идеите на всички участници. За сметка на това, по-смислена дискусия се случи за първи път на Форума за градско развитие, който се случи във вторник и повдигна няколко важни въпроса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.