Прокуратура на трупчета

"Трябваше да пресметнем дали бяхме готови да се поставим във времевата спирала на един такъв съдебен процес, защото тези процеси щяха да траят колкото и делото за летище Варна и едва ли щяха да приключат." Така главният прокурор Сотир Цацаров коментира наскоро решението на ръководената от него институция да сключи три споразумения с Волен Сидеров. Преди месец лидерът на "Атака" се призна за виновен и му беше наложено наказание пробация за три случая на хулиганство - от края на 2015 г. пред НАТФИЗ, сблъсъка от май 2013 г. пред служебния вход на парламента с журналист на СКАТ и от май 2011 г., когато Сидеров прекъсна тържество в Батак и излезе с депутатите на сцената, за да изнесе реч. От думите на Сотир Цацаров обществото би могло да остане с впечатлението, че прокуратура бързо-бързо си е свършила работата по делата на Сидеров, но те, видите ли, толкова много се бавят в съда, че е по-добре всъщност да се сключи споразумение, макар и при по-леко наказание, отколкото те да бъдат поставени във "времевата спирала".

Нещата са по-различни. Досъдебните производства срещу Волен Сидеров за деянията от 2011 и 2013 г. влязоха в съда съответно пет и три години след фактите. И то не за друго, а защото Сидеров беше ненужен за политическия пъзел, а и заради изцепките си в центъра на София от есента на 2015 г. беше станал вече нетърпимо дразнещ за всички. Случвалото се с тях през това време е нагледен пример за това как единната, централизирана и подчинена на главния прокурор институция може абсолютно безотчетно да си прави каквото си иска с делата срещу хората във власт - да образува или не, да спира или възобновява, да мотае, да прекратява или внася в съда. Всичко това - в зависимост от политическата конюнктура. Тази безконтролна власт позволява на държавното обвинение да създава зависимости и да шантажира.