С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
95 8 апр 2016, 16:50, 81722 прочитания

Новата индустрия на България

Как областта около Пловдив се превърна в промишлено сърце на страната и защо бъдещото й развитие е под въпрос

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
Пловдив стана индустриалното сърце на България донякъде незабележимо, донякъде случайно, и в голяма степен без никаква помощ от община и държава. В момента това е най-живата икономическа област извън София и най-живата зона за индустрия изобщо. Заводите там са над 100 след инвестиции от над 1 млрд. евро и продължават да се увеличават непрекъснато. Големият проблем на зоната вече не са разрешителни, земя, държавни помощи или регулации. Големият проблем са хората. Недостигът на работна ръка няма как да бъде решен бързо и спира разширяването на тази успешна история.

[Капитал]

Част от темата

Успешната история на Пловдив

"Няма инвеститор, който да си е тръгнал"

Мненията на бизнеса и общината в Пловдив за развитието на града

Трябват ви хора? Оправяйте се

Безпомощен да промени старата образователна система, бизнесът в Пловдив изгражда своя собствена

Приказката, заплахата и надеждата "Тракия"

Индустриалната зона край Пловдив


В началото бяха черешите. Едва ли има много истории за индустриални успехи, които започват с подобно изречение. Но когато италианският шоколадов гигант Ferrero идва край Пловдив през 1996 г., наоколо няма много. Тогава Пловдив още се слави основно като земеделска дестинация и няма и помен от заводи. Успехът на италианското предприятие обаче (те са още там, вече с разширено производство) докарва други, после трети. Икономиката расте, а в полетата край Пловдив започват да никнат заводи, които повечето хора забелязват само когато минават по магистрала "Тракия".

Двадесет години и 1 млрд. евро инвестиции по-късно в района край втория по големина български град произвеждат и работят стотици компании от най-различни индустрии, сред които имена като Liebherr, ABB, Schneider Electric, Magna Powertrain и др. Някои от тях са световноизвестни марки, други - изгряващи звезди, трети - важни поддоставчици в световната верига, четвърти - местни производства, набиращи сила. Тук се правят хладилници, басейни, матраци, чипове, химикали, метали, дори военни роботи. Напоследък скорост набират производствата за части за автомобили.


Наричаната днес "Тракия икономическа зона" обединява шест индустриални парка в района и дава работа на 20 000 души. В петък завод за 1500 души отвори американската Sensata, а няколко други проекта във и около зоната са в процес на изграждане, като например производителя на осветителни тела Osram. Прогнозите за инвестициите през следващите десет години са за още над 1 млрд. евро, които да отворят нови 30 000 работни места.

Над десетилетие този процес вървеше на заден план, бавно набирайки скорост. Забележителното при него е, че той се случи не заради общината и държавата, а въпреки тях. Основно благодарение на енергията на двама души, на доброто географско разположение, на една стара магистрала и донякъде на късмета Пловдив се разви като индустриалното сърце на България. Самата община забеляза какво се случва едва преди няколко години, а хиляди българи и сега ще ви кажат, че България е "убила индустрията си". Но индустрия има и тя расте толкова бързо, че хората за нея около втория по големина български град вече са на привършване.

Първо "Марица", после "Раковски", а след това...



Ferrero срещат собствениците на строителната фирма "Сиенит" Пламен Панчев и Валентин Кънчев през 1996 г. Италианците са решили да построят свое производство за преработка на череши в село Радиново край Пловдив, след като в продължение на години купуват плодовете от България. "Сиенит" са изпълнители на проекта. Двамата предприемачи усещат потенциала на областта и оттогава неуморно работят за успеха й. Благодарение на примера на Ferrero други западни групи също разбират за Пловдив и се насочват към региона. Постепенно край магистрала "Тракия" предприятия отварят германският производител на хладилници Liebherr, френската група за електрически компоненти Schnеider Electric, швейцарската компания за преработка на тютюн Sоcotab и др. Така се обособява зоната "Марица". С натрупания опит от работата си със западните фирми "Сиенит" постепенно решава да премине на друго ниво и около 2000 г. започва да купува земя на около 14 км от Пловдив. Така около 2003 г. се ражда и втората зона - "Раковски".

"Марица" се развиваше по естествен процес, идва един инвеститор - ние му помагаме да купи земя, с консултация, а после и строителство. След известно време добихме немалък опит и започнахме да правим "Раковски". Там вече имахме възможност да купим голямо парче земя", спомня си Панчев. Хиляда декара пасище е това, което им трябва. В района на село Стряма е привлечен първо британският производител на автомобилни компоненти William Hughes. След него идва италианската Zobele, а свой огромен логистичен склад прави и Kaufland. Следват АВВ, Ixetic (сега Magna Powertrain) и други. И то за изключително кратко време. Пожелал анонимност мениджър на фирма в региона твърди, че проектът й за завод е бил готов и одобрен с невероятна скорост от местната администрация, която впечатлила дори компанията майка.

Малко по-късно в района на село Куклен край Асеновград се обособява трета зона (виж инфографиката). В нея отдавна работи един от най-големите работодатели в региона - българската "КЦМ 2000". Постепенно край него се отварят и други производства като завода за детайли за бяла техника на Mecalit.

Аз ли съм, или не съм

Ако питате Панчев, той ще ви обясни, че няма особено "ръководство" на това, което сега е зона "Тракия". Тези всички проекти сега са окрупнени в нещо като клъстер, има меморандум между деветте общини, на територията на които са, а неофициално "Сиенит" са нещо като мениджър - помагат на всеки инвеститор, ако има нужда от нещо. "Взаимно започнахме да си подливаме вода, тъй като нямахме една визия за политика и специализиране на зоните", обяснява Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000". "Затова и сами узряхме, че трябва да има по-единна схема, не да се отстраняваме, а да си помагаме." Той обаче казва, че примерът е бил взет от зоните в Турция, където цялата земя е общинска и се дава под наем на фирмите, а после зоната се управлява единно. Тук става дума и за парчета под наем, и за общинска земя, и за частни парцели, които инвеститорите вече са купили и съответно управляват сами. Официално и неофициално всички - от малките до най-големите инвеститори, признават, че "Сиенит" са в основата на разрастването на зоната. Някои го правят с неудоволствие. "Този конгломерат продължава да трупа още и още заводи тук", казва представител на един от най-големите западни инвеститори, което е иронично, предвид че на фона на заводи с по хиляда души персонал пловдивската компания разполага с няколко човека, които движат зоната.

Най-голямата от общините - Пловдив, се включва в промотирането и помагането на зоните доста късно - някъде в първия мандат на Иван Тотев.

Привлeчени са Industry Watch като консултанти, създаден е отдел "Бизнес развитие" в общината, започва да се изготвя стратегия за допълнително популяризиране на региона. "Идеята беше да улесним инвеститорите, които да имат нещо да прочетат, когато дойдат тук. Направихме няколко местни изследвания, които дават първоначалния преглед за всеки нов инвеститор - работна сила, възможности, конкуренция и т.н.", казва заместник-кметът на Пловдив Стефан Стоянов. Той е пловдивчанин и въпреки това признава, че не е имал представа за мащабите на процеса, който е ставал около града. Георги Стоев от Industry Watch разказва като забавна история как общината е поискала помощ в рекламирането си като земеделска и туристическа дестинация. "Стария град, гребната база... Ние тогава им казахме: "Ами всъщност не сте такава. Индустриална дестинация сте", спомня си Стоев.

През 2013 г. е сложено началото на "Тракия икономическа зона", която обединява шест различни индустриални области със съдействието на девет общини. Целта е регионът да има един бранд, чрез който да се "продава" пред новите инвеститори. "Сиенит холдинг" е основната движеща сила, като във всяка зона си сътрудничи с различни съинвеститори - "КЦМ 2000", както и израелски и италиански компании. "Като фирма по ресурси не сме сред най-имотните и затова работим с партньори", казва Валентин Кънчев. Собственици на имоти в различните общини са "КЦМ 2000", "Галакси пропърти груп", "Сенсор", "Сиенит холдинг", "Сифер" и др. "Всички те имат окрупнени парчета земя, но се идентифицират с бранда "Тракия", уточнява Стефан Стоянов.

Това има незабавен ефект. Докато рекламира компанията си пред млади хора в Пловдив, Матео Кавалиери от италианския химически производител Zobele казва кога за пръв път са усетили трудности с наемането. "Голямата конкуренция започна преди година", категоричен е той и го свързва с мащабното навлизане на нови инвеститори. Управител на крупен чуждестранен завод също посочва година-две като периода, в който е започнал същинският "бум" на зоната.

В момента "Тракия икономическа зона" вече е разпознаваема извън България, натрупала е критична маса известни западни компании и поне на хартия пътят е единствено и само нагоре. Най-малко пет нови проекта ще бъдат реализирани само в "Марица" през тази година, а действащите производства постоянно увеличават капацитета си. През миналата година АВВ отвори втория си завод в "Раковски" при инвестиция от 24 млн. долара. Liebherr вече направи три разширения на завода си, в който работят над 1800 души. Според Георги Стоев от Industry Watch основна част от печалбите на фирмите в областта през миналата година се реинвестират. В същото време в областта навлизат и все по-високотехнологични предприятия като българската "Милара", която произвежда роботи. Други компании като германската Mecalit надграждат производството си и от части за бяла техника преминаха към доставки за Porsche.

Стената, която се задава...

С повечето бизнес идват и същинските проблеми. Ако днес се разходите сред инвеститорите, първото и единствено нещо, за което ще говорите, ще бъде липсата на кадри. Тази тема е надвиснала като огромен облак над зоната и всеки се опитва да се справи с нея по собствен начин (виж втория текст). С отварянето на завода на Sensata компанията има планове екипът й в Пловдив да достигне 1200 души до две години, от които доста инженери. Източници от индустрията обаче твърдят, че постигането на тази цел ще е изключително трудно, като от Sensata вече са увеличили двойно предлаганите възнаграждения, за да привлекат нужните им кадри, което от своя страна е довело до вдигане на заплатите в Liebherr и други компании. Ситуацията вече наподобява случващото се в софтуерния сектор, където разработчиците постоянно "крадат" хора един от друг. И това е само началото. Германската компания Osram строи завод за 900 души. Напреднал е и проектът на българско-германската Entrama за производство на машини за хранително-вкусовата промишленост. Производителят на автомобилни компоненти Willi Elbe също ще изгради завод край Куклен. Японската SMC има подобни планове в "Марица".

"Не само започнахме да имаме трудности да намираме нови служители, но и да задържаме своите", казва Матео Кавалиери. Един от най-големите инвеститори в зоната, който предпочита да коментира анонимно, пък казва, че вече би трябвало да се разширява за пореден път. "По план трябва да растем още. Но ако днес ме питат дали да го направим, трябва да помисля дали да не им кажа да почакаме. Сгради и машини могат да се купят с пари, хора - не."

От гледна точка на заплащането това е идеално за хората и не толкова за инвеститорите. Заплатите са се вдигнали навсякъде и продължават да растат. Дори официалната статистика, която не отразява реалността, посочва 200 лева ръст на средната заплата за областта за последните три години - един от най-високите ръстове в страната. В същото време мениджър от компания в региона твърди, че повишаването на стандарта и наемането на хора извън Пловдив е напълно естествен процес. "Няма как да плащаме 1000 лв. на специалист, който може да си намери работа навсякъде в Европа", казва той. Никола Добрев от КЦМ е дори по-краен. "За мен беше престъпление да се казва "евтина и качествена" работна ръка. Ние казваме по този начин, че плащаме малко за добър труд. И така тази работна ръка отиде там, където нейното качество се заплаща."

Но дори и онази по-слабо производителна работна ръка, която може да се обучи, също не достига. Почти всяка компания казва, че има незаети щатове, на които е готова веднага да назначи средно ниво специалисти, стига да ги намери. "Стигаш все по-надалеч да търсиш хора", обяснява Микаел Амицбьол, който е датски инвеститор в шивашки цех. "Ако си ABB или Liebherr, стигаш на 50 км околовръст и пращаш автобуси дотам. Да пътуваш със собствена кола всеки ден над 20 км в посока е твърде скъпо, тук хората не са така мобилни." Белег на незаинтересуваността на държавата всъщност е фактът, че извън магистрала "Тракия" много малко от другата инфраструктура в района е претърпяла каквато и да било реновация.

Недостигът на специалисти се затруднява и заради възхода на друга индустрия в Пловдив - IT и аутсорсинг. Заради ожесточената битка за хора в София немалко компании като "Софика", Unify, 60k, Scale Focus и други отвориха офиси в града. Именно те са ядрото на обособената зона "Образование и високи технологии", в която според независими оценки вече работят над 4000 души. Според Георги Стоев от Industry Watch около 2500 от тях са в по-големите компании, докато другите са в малки фирми от по няколко души. "Но те също са важни, тъй като се включват като подизпълнители на големите - става въпрос за програмисти и дизайнери. Всъщност IT секторът търси висококвалифицирани инженери, докато при аутсорсингът е достатъчно и добро средно образование", казва икономистът. Това е и секторът с най-високи заплати в областта в момента, така че привлича мнозина.

...и късно ли е за завой

Това е проблем, който е лесно да бъде предвиден. Ако някой само беше обърнал внимание, че индустрията се развива и има нужда от средно ниво специалисти, както и от висшисти с инженерно образование. Ако министерство на образованието и община Пловдив бяха седнали да помислят заедно какво могат да направят. Ако Пловдив беше започнал програма за привличане на специалисти от страната и чужбина - например чрез по-достъпно общинско настаняване на млади семейства или добро международно училище и университет. Ако това беше станало преди няколко години, сега нещата можеше да изглеждат различно.

"Ние не разбираме от образование, но ни се налага, тъй като в последните 3-4 години това е темата", казва Панчев от "Сиенит". Но нито една малка пловдивска компания, колкото и хъс да има, нито няколко големи инвеститора, колкото и пари да вложат, могат да променят сами без помощ нещо толкова мащабно като проблем.

Стефан Стоянов казва, че за общината това също е най-голямата тема и тя работи активно по нея - търсят се международни университети, които биха се заинтересували от Пловдив, също така се преговаря с министерството на образованието за прехвърлянето на част от техническите училища. Но загубеното време е трудно да се навакса толкова бързо, колкото е необходимо. Видим признак са например задръстванията, които от година-две се виждат по улиците на Пловдив. Те се дължат на все повече хора от градове като Смолян, Кърджали, Хасково и др. "Нямаме конкретни изследвания за прииждащите хора, но по наши наблюдения идват предимно от Южна България, има все повече и от Северна България", казва Стефан Стоянов. Усилията да се развива културно градът и да се превръща във все по-приятна дестинация са важни, но ако не подобрят градския транспорт и не предвидят инвестиции в инфраструктура, Пловдив ще стигне много бързо до същия таван, до който е стигнал и бизнесът.

Бъдещето на "Тракия икономическа зона" зависи именно от този един-единствен фактор - наличието на качествена работна ръка. "Все още сме в добра ситуация - има свободни терени, на които може да се строи. Според мен градската инфраструктура може да приеме още 50-60 до 100 хил. души и вярвам, че има добър хоризонт за следващите 7-8 години", смята Валентин Кънчев от "Сиенит". Според него плюс е, че наоколо в рамките на 60 - 80 км има 1 млн. души. От компания със завод в региона казват, че все още има достатъчно хора и цените са добри. "А в София и няма хора, и цените са непоносими", добавят те.

Други не са толкова убедени. "Ако нищо не се промени по отношение на ситуацията с работния пазар, а той няма изгледи да става по-добър, Пловдив и България ще ударят тавана на капацитета си, след което забравяте за тези дестинации", казва Микаел Амицбьол. Това не значи, че компаниите ще си тръгнат - много от тях са доста по-добри в предвижданията си от държава и община и вече се подготвят технологично за бъдещето и залагането на повече машини, отколкото хора. Но идването на нови може да спре.

Разбира се, това е най-песимистичният вариант, а зона "Тракия" досега е оптимистична теория за българската икономика. Според някои производители показателното за успеха на зоната и доброто й бъдеще е, че идващите инвеститори са все по-значителни компании. "Целият регион - Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Стара Загора, ще се превърне в област с много сериозна индустрия като в Словакия, Унгария или Турция. И когато се натрупат достатъчно много компании, ще се появят и достатъчно добри съпътстващи доставчици и услуги, ще има количествени натрупвания", твърди мениджър на компания, произвеждаща в зоната. И добавя напълно уверено: "До 10 години тук ще е индустриалното сърце на България и Пловдив ще е по-богат град от София, въпреки че всичките държавни пари са в столицата." Засега по-важно изглежда сърцето да продължава да бие.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката

КС: Скритите форми на цензура могат да се окажат реална заплаха за правото свободно да се изразява и разпространява мнение

17 ное 2019, 188 прочитания

Седем идейни проекта за новия облик на "Св. Неделя" Седем идейни проекта за новия облик на "Св. Неделя"

Кандидатите бяха избрани от общо 14 участника, подали документи

17 ное 2019, 593 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кривият волан на общината

Как група общински съветници се опитват да заложат 140 млн. лв. на това, че Столичната община ще загуби дело

Още от Капитал
Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10