Трябват ви хора? Оправяйте се
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трябват ви хора? Оправяйте се

КЦМ е започнало активно да обучава хора, за да има откъде да набира работници. 240 млн. долара инвестиции в нови машини налагат това.

Трябват ви хора? Оправяйте се

Безпомощен да промени старата образователна система, бизнесът в Пловдив изгражда своя собствена

Огнян Георгиев
38213 прочитания

КЦМ е започнало активно да обучава хора, за да има откъде да набира работници. 240 млн. долара инвестиции в нови машини налагат това.

© Надежда Чипева


Навън е 30 градуса, а в заседателната зала на кметството в Пловдив е дори по-топло.

Това не пречи вътре да са се събрали директори на техникуми и представители на фирми. Всички те слушат представяне на проект на швейцарската програма, който ще дава пари на технически училища, за да въведат дуалната система на преподаване, която съчетава практическа технологична част с традиционно образование. "Това е четвъртата такава среща, на която съм бил, вдига рамене представител на един от най-големите инвеститори в района. Много приказки, малко действия." Той, а и много други казват, че са опитвали многократно да работят с техникумите в града. Парите не са проблемът в случая. Бизнесът тук е готов да плаща достатъчно, за да получи кадри. Проблемът е всичко останало - начинът на преподаване, учебната програма, интересът към тези училища.

Голямата дилема на Пловдив не е, че образованието е изостанало драматично от реалната икономика. Това е факт навсякъде в България. Голямата дилема е, че икономиката е дръпнала толкова бързо и толкова много, че вече няма търпение да чака образованието да я настига, защото я спъва. И е открила начин да не го прави.

Като не става с вас, покрай вас

На 20 км от залата в центъра на Пловдив е дори по-задушно, защото е в полето преди Асеновград, където маранята трепти над издигащите се впечатляващо високо комини на КЦМ - Комбинатът за цветни метали. Никола Добрев, двигателят на приватизираното преди доста време предприятие, което сега е в основата на зона "Куклен", обяснява причините за успеха му. "Преди десетина години си направихме анализ за развитието на човешкия капитал в дългосрочна перспектива и стигнахме до извода, че всички външни фактори - демографски, икономически, стремежът за излизане от страната на младите хора - крият сериозна опасност да изпаднем в дефицит на кадри от операторско равнище. Появиха се голям брой финансисти и икономисти от най-общ характер", казва Добрев с леко пренебрежение. "Но откъм специалисти със средно техническо образование нито държавата, нито регионът има поглед. А този проблем каца при нас много бързо", обяснява той и дава за пример 240 млн. долара инвестиции в нови машини и технологии, които някой трябва да управлява.

През 2005 г. Добрев отива на среща в бившия техникум по цветни метали в Асеновград, който е професионална гимназия "Иван Асен II". "Тя запази някакъв технически уклон, но нещата се разпиляваха. Трябваше да се сложи ред. Казахме им какво мислим, за да видим къде се срещаме", обяснява Добрев.

Оказва се, че се срещат в мнението си за проблема, но не и за решението. "Програмите за образование въобще не се вписваха в нашите интереси - механо, електроника и автоматизация и технологична. Те имаха много обобщено и опростено преподаване, където не се даваше възможност на хората да вникнат в тях. Министерството ни каза, че не може да променим програмите." Тогава КЦМ отказали да се занимават с министерството и направили собствена програма за три паралелки, за всяка от интересуващите ги дейности. Тя се явява допълнителна към образованието в техникума, но фирмата предложила допълнително заплащане на учителите в програмите и стипендии на най-добрите ученици. Добавила към това летни лагери с още интерактивно обучение - безплатно. Резултатът бил изключително добър. "В началото идваха средно качество ученици. След две години, като видяха, че е реална помощ, започнаха да идват само отличници." Това се превърнало в друг риск - идеята на програмата била да привлича 25% от завършилите в компанията. Повече отличници значи повече такива, които продължават нагоре в университет и съответно - по-малък шанс да се върнат да работят в КЦМ. Компанията обаче се справила и с това, като допълнила критериите, за да привлича такива, които имат интерес да останат. В момента 90 души учат в трите паралелки, като мнозина се реализират в други обекти в зоната.

Празни техникуми - празни заводи

КЦМ е може би най-впечатляващият пример, но не е единственият. Най-големият германски инвеститор в Пловдив - Liebherr, се е отказал въобще от услугите на българското средно образование. През 2009 г. компанията отвори собствен обучителен център за 12 души годишно. Запознат с решението им тогава източник обясни, че на управлението на компанията им е писнало да чакат координация с министерството и техникумите, след като цяла година са се опитвали да се договорят. В центъра, който са изградили, хората минават през обучение по всичко от металообработка, пневматика и хидравлика до социални умения. След като завършат и положат изпит (който продължава 8 часа), могат да започнат да управляват поточни линии за 2-3 млн. евро. В момента вече Liebherr обучават и за други компании, които идват в зоната и имат нужда от подготвен технически персонал на средно ниво.

Без такива специални обучения, които могат да си позволят само най-големите, има много проблеми с работната ръка, казва Микаел Амицбьол, който притежава собствен шивашки цех и също така е бил представител на датската компания Viking. Тя дойде преди две години да произвежда спасителни лодки, салове и жилетки и в момента изнемогва в търсене на достатъчно персонал. "Тук липсва много в образованието. Не само професионални умения, ами и умение за комуникация, екипна работа, езици, отговорност и т.н. Така че много компании знаят, че трябва да инвестират в обучение. При нас предлагаме езици два пъти вечерно безплатно, също така обучения в т.нар. меки умения.

Липсата на каквато и да било гъвкавост в образователните програми е едно на ръка. Но средното техническо образование куца не на шега - броят на завършилите в тези училища, бивши техникуми, намалява непрекъснато. От над 190 хил. през 2000 г. сега в такива училища, включително спортни, учат около 140 хил. По-трагична е ситуацията със завършващите - от 46 хил. броят им се е сринал на 26 хил. за миналата година. Част от причините са, естествено, демографски - има по-малко деца. Но това показва, че отвъд финансите и остарялата техника на преподаване има по-голям проблем, признава и директорът на Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив Кирил Саксанов след срещата в общината. "Имах 1200 ученици през 2008 г., сега са 200. Какво да направя, приемът пада непрекъснато. Родителите предпочитат езикови гимназии. Трябва да се направи някакъв вид реклама", казва Саксанов. Той посочва, че в момента цикълът е хора, които са завършили други училища, но са безработни, идват, за да се обучат и да започнат работа. Всеки техникум тук работи с предприятие - този на Саксанов има за основен партньор българските "Макском", които произвеждат колела.

Решението на проблема със средното образование според фирмите е министерството да прехвърли част от техническите училища на общината, като ги задължи да покриват минимален стандарт, а останалата част от програмата да бъде специализирана според нуждите на местната индустрия.

В опит да търсят работници, големите компании вече стигат в окръг от 50 км около зоната
Фотограф: Надежда Чипева

ТУ тук, ТУ там

С висшето образование ситуацията е малко по-различна, но не прекалено. Пловдив има над 36 хил. студенти, но това далеч не значи, че цялото това войнство става за нуждите на индустрията. Клонът на Техническия университет разбираемо се ползва с най-висок рейтинг, като почти няма сериозен производител, който да не е в някакъв вид партньорство с тях. Но и там има проблеми. Компанията за чипове Sibiz, които са тук отдавна, например обясняват, че пращат специалистите си да изнасят лекции в университета и да се опитват да привличат хора, но сътрудничеството стига само дотам. "Абсолютно невъзможно е да промениш каквото и да било в системата. Все още има хора на по 70 години, завършили в Москва, които преподават по стари руски учебници", казва Радослав Дервишев, който управлява компанията в Пловдив. Те са решили да подходят към проблема по подобен начин на останалите - изграждат собствен обучителен център, помещаващ се в новата им сграда, която трябва да е готова догодина. В него ще преподават собствените специалисти на Sibiz, както и гост-лектори, програмата ще е насочена към студенти с технически профил или дори напреднали ученици, които сега завършват. От 3 до 5% от годишния бюджет на компанията ще отиват за тази дейност, казва Дервишев.

Според него основен проблем е, че ТУ - Пловдив, е филиал и не може да бъде напълно автономен в решенията си от София, а ситуацията в града е доста различна. Но е очевидно, че нещата се променят. От октомври миналата година например филиалът е започнал отново платен прием на задочници по четири специалности: "Машиностроителна техника и технологии", " Автотранспортна техника", "Машиностроене и уредостроене" и "Мехатроника". Това става след 10 години прекъсване и се дължи на пет компании - "Шети България" ООД, ЗММ "Металик", "Оптико-механичен завод" ООД, "Доев" ЕООД и "Механикс груп", които поемат разходите за обучението на работниците си, ако това няма да ги откъсва от производството.

Градът отдавна е узрял за клон на международен университет, който да привлича студенти и от чужбина и да предлага обучение в инженерни области, смята и зам.-кметът Стефан Стоянов. Общината работи активно за търсенето на такива възможности, но това не е лесна задача и изисква време. "Пловдив изостана в генерирането на кадри", констатира Дервишев. Интересен факт е, че една от причините да не могат в момента да се привличат добри специалисти от чужбина за нуждите на заводите е липсата на училище с международен стандарт, каквото в София например е Американският колеж.

Навън е 30 градуса, а в заседателната зала на кметството в Пловдив е дори по-топло.

Това не пречи вътре да са се събрали директори на техникуми и представители на фирми. Всички те слушат представяне на проект на швейцарската програма, който ще дава пари на технически училища, за да въведат дуалната система на преподаване, която съчетава практическа технологична част с традиционно образование. "Това е четвъртата такава среща, на която съм бил, вдига рамене представител на един от най-големите инвеститори в района. Много приказки, малко действия." Той, а и много други казват, че са опитвали многократно да работят с техникумите в града. Парите не са проблемът в случая. Бизнесът тук е готов да плаща достатъчно, за да получи кадри. Проблемът е всичко останало - начинът на преподаване, учебната програма, интересът към тези училища.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    cose avatar :-|
    cose

    Какво толкова образование е нужно за инженерна работа състояща се предимно в операции и натискане на копчета, описани в предварително написани процедури? Май фундаменталната причина е в заплащането, защото истински таланти нито би ги удовлетворила работата, а още малко заплащането...

  • 2
    kjymma2 avatar :-?
    OVI

    До коментар [#1] от "cose":

    Амиго,

    инженерната работа далече не се изчерпва само в "... натискане на копчета, описани в предварително написани процедури". А тези предварително написани процедури кой точно ще ги състави?

    Имате ли някакъв опит с проектиране, на каквото и да било? А с управлението на такъв процес? С организация на производство?

    Инженерно-техническите задачи са стотици, и няма готови рецепти за всички тях, даже отчитайки спецификите на всяка една, може да се каже, че всяко инженерно решение е в някаква степен уникално.

    За съжаление точно заради скъсването на връзката между практиката и преподаваното в средните училища са възможни подобни мнения като вашето. Което го казвам не за да ви обидя, защото не е възможно всеки да е (добре) запознат с всичко.

  • 3
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Интересът към технически и/или инженерни специалности намалява навсякъде по света, но тук образователното министерство проспа последните 10-15 години тотално. Всъщност техникумите бяха смачкани и обезличени, а сега ще е доста трудно да се обърне посоката. Индустрията внася технологии и машини последно поколение, а в училищата се говори за ниво около 70+. За мен част от парите за училищата трябва да се сформират от реализацията на техните възпитаници. Ние имаме безчет гимназии и ВУЗ, които създават безработни с дипломи по нещо си и липса на квалифицирани средни и висши технически специалисти. И децата не са виновни за това, това се поправя с политики на национално ниво. Колко събрания и пари се изкоментираха за футбола, спортни зали и стадиони и колко пъти някой на най-високо ниво се сети за кръжоци, училищни състезания, олимпиади, реално действащи учебни центрове.....

  • 4
    angelana avatar :-|
    Ангел Андреев

    Цялата работа се дължи на обидно ниското заплащате на положения труд. Преди 6 години напуснах мениджърска позиция в мултинационална компания и пообиколих голяма част от споменатите в статийте фирми. Със средно специалното си техническо образование и магистратура от УНСС, два популярни западни езика за никой от тях не бях атрактивен въпреки, че бях склонен да започна и на половина от заплатата която преди получавах. Интервютата приключваха при споменаване на сумата за желано от мен възнаграждение от 1500 лв.
    Така, че уважаеми инвеститори не ни разглеждайте като аборигени и не обвиняваите образователната ни система (тя в цял свят е на този хал), а се постарайте да си "отглеждате" кадри, така както аз си ги обучавам в моя настоящ проспериращ бизнес, без да се афиширам като индустриалец.

  • 5
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    В нашите училища се преподава това което едва ли някога ще се приложи излишни предмети които не са от значение!?За да има професионална подготовка при завършващите ученици първо трябва база и преподаватели от производството.Нашите"даскали"с някои изключения са гола вода т.е. само теория която без практика е мъртва.Добре са започнали фирмите да си създават кадри,но за да ги задържат трябва и да плащат като европейци.Да времето е изтървано,но е преодолимо,закостенялата учебна програма няма скоро да се промени,така че фирмите да си създават учебни центрове за необходимите им специалисти,ако искат кадри!!!

  • 6
    mapto avatar :-|
    mapto

    Само не мога да разбера като всеки се оплаква от държавата, кой очакват да я промени тая държава. Сигурно Либхер няма да поведат активна кампания за реформа на образованието и правосъдие, ама Либхер е немски етикет, зад който стоят хиляди българи. Какво си мислят тия хора, че някой им е длъжен да натиска Бойко и кмета вместо тях ли? Политиците трябва всяка сутрин да се будят обляни в пот, че още не са решили най-големите проблеми. Но за да стане това трябва да има хора, които не само ходят на работа всеки ден, ами след това вдигат телефона и ежедневно изискват действия от администрацията.

  • 7
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    Съгласен съм с г-н Ангел Андреев. Не може да очакваш човек да има мотивация за обучение и работа, защото "е гладен" или "друга работа наоколо няма" или "това са заплатите в България". Цитирам българи собственици или на ръководни позиции в относително големи компании /над 400 души персонал/, в това число и международни.
    Привличането на качествени хора за каквито и да е позиции става с предоставяне на възможност те не просто да преживяват, а да живеят по-добре и да получат възможност да повишат собствената си стойност. Компания, която иска да расте, трябва да е готова сама да подготвя кадрите си. Казвам го от позицията си на ръководител с повече от 15 години опит в международни компании /машиностроене и металообработване/ в България и чужбина, който е видял колко бързо израстват в професионално отношение млади хора с минимална подготовка от средни училища или от технически университети, на които е представена ясна карта за развитие със срокове, нива на заплащане на всяка стъпка, възможности за продължение на обучението, За България днес, съгласно моята извадка, стартова заплата 850 - 900 лева е мотивираща. След 6 месеца до година обучение - 1200 до 1700. От там следва да започне и "отварянето на ножицата" при заплащането съобразно позицията и перспективите за развитие на човека.

  • 8
    jordani avatar :-@
    jordani

    Хмм, базова нетна заплата от 2К за инж"и"нер, която ведно с клас-а и данъците ми коства 2,9К. Като сложа "социалният" пакет отгоре + 600 лева. Сега има и данък уикенд. Ръководител цех - 3,5К. И така.
    Който плаща заплати ще разбере. Това е нивото в Пловдив и околността.
    Обаче няма хора...
    Сега, Пловдив не е Мюнхен и бирата е по един и пейсет - ама лева. Пак няма хора. Къща в село до Пловдив струва 30-40К (без Родопската яка), а апартамент в града пак толкова, ама евро. Наемите са около 600 лв за 70-80 квадрата. Т.е. парите не са малко.И пак няма хора.

    Икономисти бол, ама не могат да сметнат цена без ДДС. Инак знаят да правят SWAT анализ, но неизвестно на какво... Юристи и психолози също с лопата да ги ринеш. Ако ти трябва някой да ти коучва или мотивира работниците - нямаш грижи. Едно време му викаха ЗКБ на тази професия :). Виж читав служител човешки ресурси - трудна работа.
    Последно интервюирах завършил master of international trade development, завършил в Лондон, който не беше чувал за Incoterms. Обаче знаеше перфектно линиите на метрото там, което пак е вид знание, ама не търся точно това.

    Чета как фирмите сами се оправяли - добре де, данъците за 'къв чеп ги плащаме ??? Мене от Либхер ме делят 200 години, какво - да се местя в Швейцария ли ?

  • 9
    glog avatar :-|
    glog

    Инженерните специалности не са престижни и младите не се натискат за тях? А защо да се натискат? За да могат след завършването да получават толкова голяма заплата, че ако се завъдят и деца, семейството да се нуждае от социални помощи, за да съществува нормално ли? Докато в същото време адвокати, икономисти, хора на чалгаизкуството, в банките и къде ли още не, където не се произвежда нищо, парите са двукратно, петкратно, че и над десетократно повече?

    Така че ако искате кадърни инженери, първо, осигурете им адекватна заплата при добра работа, и второ, погрижете се да си ги подготвите да бъдат кадърни, знаещи и можещи.

  • 10
    yulian avatar :-|
    БГА Балкан

    "Трябват ви хора? Оправяйте се"

    За четвърт век геният на българския "предприемач" и "капиталист" докара нещата до логичен край. Стратегията за ниски разходи за труд започна да се отплаща. Радостното в случая че тези проблеми на "бизнеса" в България тепърва започват и тенденцията е необратима. Намаляват хората в трудоспособна възраст. Качествените такива заминават да работят там където условията и заплащането са добри (в чужбина). Идва време когато и да си "отгледаш" кадри някои ще ти ги "открадне" с по-добра оферта.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK