Как България не иска да спечели от зеления ток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как България не иска да спечели от зеления ток

Как България не иска да спечели от зеления ток

Държавата засега не изглежда заинтересована да въведе повече пазарни инструменти в сектора на възобновяемата енергия

16909 прочитания

© Георги Кожухаров


Темата накратко

- Вече съществува начин потребителите да закупават гаранции, че използват зелена енергия. Това ще зарадва както екоактивистите, така и противниците на възобновяемата енергия, тъй като ще намали тяхната сметка (засега повече от символично).

- Има прецедент - "Енерго-про" успя да продаде гаранции за произход на електроенергията от техен ВЕЦ на унгарски клиент.

- Засега държавата се отнася хладно към идеята, въпреки че въвеждането на системата не изисква нито разходи, нито особени усилия.

Искате да си купите електроенергия само от възобновяеми източници. Но нямате фотоволтаик на покрива и акумулатор в мазето или пък кабел до близкия ВЕЦ. Как тогава да си вземете няколко хиляди от близо осемте милиарда киловатчаса зелена електроенергия, която годишно се произвежда в България? И как да разберете, че тя е зелена? В крайна сметка няма как да различите кой точно насочен електрон идва от АЕЦ "Козлодуй", кой от ТЕЦ "Брикел" и кой от вятърна турбина.

До известна степен покупката е възможна в много страни, но, разбира се, не и в България. Въпреки многото критики за прекалената тежест на зелената енергия в страната - близо 16% от сметката на битовите клиенти са за електроенергия от възобновяеми източници, държавата така и не е създала механизъм за тези, които биха искали да плащат повече за екоток, да го направят. И по този начин да облекчат останалите потребители. Броят на подобни консуматори се увеличава, тъй като все повече компании и отделни хора преценяват, че за тях използването на чиста енергия е жест към природата и не ги натоварва толкова много.

Първият официален клиент, който реши да тръгне по този път, е веригата "Кауфланд", която преди две седмици закупи удостоверение от "Енерго-про" за това, че получава 100% зелена електроенергия. Това е втората сделка на енергийната компания, чието търговско дружество продаде в края на миналата година 189 хил. гаранции за произход на Magyar Telekom (унгарския телеком) и на практика създаде прецедент. Именно продажбите в чужбина са големият потенциал пред този тип търговия, което ще позволи в българската енергийна система да се влее свеж ресурс - в началото микроскопичен, но с течение на времето той ще нараства все повече и повече. Държавата обаче, кой знае защо, не иска тази търговия, която вече може да носи приходи на вечно закъсалия енергиен сектор.

Каква е схемата

В момента 28% от берлинските и 16% от саксонските домакинства например използват само зелена енергия. Това става, след като те закупят зелен план от доставчика си. В Германия има т.нар. зелени кооперативи, които наистина се снабдяват само с екоенергия, но в масовия случай става дума за закупуване на гаранции за произход. Те се издават както в Германия, така и в България (у нас до голяма степен е приложена именно германската система за подпомагане на ВЕИ), основно за да се докаже делът на зелената енергия в крайното потребление. За всеки мегаватчас възобновяема електроенергия производителят получава такава гаранция, която след това прехвърля на снабдителите, от които токът достига в домакинствата или индустрията. Но освен отчетната гаранциите могат да имат и по-активна роля, като се използват като финансови деривати.

На практика потребителят купува уверението на доставчика си, че наистина той е произвел електроенергия от възобновяеми източници, тъй като в общия енергиен микс няма как да се различи какъв точно е произходът на доставената електроенергия. Това, което му остава, е да прецени дали неговото екосъзнание е готово да се примири с по-скъпия ток, който ще трябва да купува. В Германия изричното изискване на Öko-Institut - най-престижната организация, която сертифицира зелени доставчици, е тяхната електроенергия да не се ползва с друга подкрепа (като преференциални тарифи), а търговците да прехвърлят част от надценката си на производителите. По този начин се избягва двойното подпомагане, а някои по-евтини ВЕИ технологии като био ТЕЦ и малки ВЕЦ могат изцяло да бъдат подкрепяни именно по този начин. В други страни от ЕС съществуват различни схеми, но те също се опират на гаранциите за произход, а по-рядко на зелените сертификати (които са друга система за подпомагане на ВЕИ и заместват преференциалните тарифи).

Яна Димитрова, изпълнителен директор на "Енерго-про трей": От възможността да се прехвърлят гаранциите [...] най-голяма полза ще има НЕК, която е най-големият производител на възобновяема енергия от собствените си ВЕЦ."

В България по-голямата част от зелената електроенергия няма специална подкрепа. Големите ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 мегавата, които всъщност са гръбнакът на ВЕИ енергетиката, продават на пазарни цени или на цени, базирани на разходите им, които са доста по-ниски от тези на фотоволтачините, био- или вятърните централи. "Възможността да се прехвърли гаранцията за произход на трето лице, различно от това, което е закупило и/или потребило енергията, е от изключителен интерес за производителите на възобновяема енергия, особено за онези, които не ползват преференции", обяснява Яна Димитрова, изпълнителен директор на "Енерго-про трейдинг", и допълва, че тази възможност ще бъде от най-голяма полза за Националната електрическа компания, която е най-големият производител на възобновяема енергия от собствените си ВЕЦ. "Търгуването на гаранциите може да бъдат ценен източник на външни приходи от европейските пазари."

При първата си сделка "Енерго-про трейдинг" купува енергия от ВЕЦ на своя собственик, изнася я за Унгария, където я продава на местен търговец. Заедно с енергията дружеството взима и издаваните от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) гаранции, които се нанасят в унгарския регистър и се отписват от българския. На практика с количеството изнесената енергия се намалява делът на ВЕИ енергията у нас и се увеличава делът й в Унгария. "Енерго-про" са представили доказателства, че енергията по издадените гаранции за произход е използвана, поради което те са отменени", посочват от АУЕР. Сделката е първата и за двете страни и дори е довела до създаването на публичен регистър в Унгария именно за да се позволи подобно прехвърляне.

За да натрупа гаранции за сделките си в България, "Енерго-про" използва както собствена зелена енергия, така и такава, която дружеството е придобило в управляваната от него балансираща група (в нея се продава зелена енергия само на пазарни цени). В България обаче прехвърлянето на гаранциите на крайни потребители не е позволено, поради което "Енерго-про" е изработила собствен регистър, а купувачите се съгласяват да закупуват от него сертификати.

Директивата не дава и не дава

От Министерството на енергетиката обясниха, че редът за издаване и прехвърляне на гаранциите е "съобразен със задължението за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по преференциални цени от обществения доставчик и крайните снабдители и продажбата й на крайни клиенти. При този модел на стимулиране на електрическата енергия от възобновяеми източници стимулирането й чрез пазар на гаранции (зелени сертификати) не е приложимо". Още по-категорична е Агенцията за устойчиво енергийно развитие: "Гаранциите за произход на електрическата енергия от възобновяеми източници не се търгуват. Крайните потребители на енергия не могат да закупуват само зелена енергия, тъй като енергията, която получават от доставчика си, е съвкупност от енергия, произведена от различни източници, включително и от възобновяеми източници."

Държавните ведомства застават зад становището, че гаранциите са просто статистически инструмент. АУЕР се позовава и на европейската директива, която според агенцията изрично забранява гаранциите да се използват за нещо друго освен за отчитане. Това обаче не е точно така. Именно в посочения от АУЕР текст на Директива 2009/28/ЕО се казва, че те могат да бъдат прехвърляни, но трябва се осигури система, която да предотвратява двойното отчитане. Практиката в другите държави показва, че българското тълкуване на европейското законодателство е доста ограничително. Например на европейската енергийна борса EEX гаранции се търгуват отдавна и в момента пазарната им цена е едно евро. В резултат на тази политика трупаните гаранции просто си стоят и след една година биват прекратени, без да носят някаква стойност.

Причините за този подход са вероятно две. Първата, както личи от мнението на Министерството на енергетиката, е, че няма как да се продават гаранциите за ВЕИ, които ползват преференции, тъй като това би бил допълнителен приход, с който трябва да се коригира тяхното подпомагане. Но това ограничава и тези ВЕИ, които не ползват подпомагане.

Но дори и ВЕИ с преференции също могат да се включат в схемата - просто с прихода от продажбите на такива гаранции трябва да се намали таксата за задължение към обществото. С нея всички потребители на електроенергия плащат подпомагането на ВЕИ, заводските и топлофикационните когенерации и дългосрочните договори на НЕК с "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". С нейното редуциране се избягва двойното подпомагане, а системата е чисто статистическа и лесно може да се приложи от Комисията за енергийно и водно регулиране. У нас най-голяма бройка гаранции за произход трупа Националната електрическа компания (НЕК), която освен за своите ВЕЦ получава документите за произход и за електроенергията от ВЕИ с преференциални цени, която тя е длъжна да изкупува по закон. Реално в НЕК трябва да има дори повече гаранции за произход. Част от тях сега формално се водят на трите електроснабдителни дружества, които фактурират електроенергията на ВЕИ до 5 мегавата инсталирана мощност, макар в крайна сметка тя да се заплаща от НЕК.

Втората причина за нежеланието на държавата да направи търговията с гаранции вероятно е надеждата някой ден в европейски мащаб да започне да се прилага схемата за статистическо прехвърляне - страните, които надвишават определения им от ЕС праг за ВЕИ производство, да могат да продават преизпълнението си на държави, които пък не изпълняват заложените за тях цели. За тази система се говори вече четири години, но тя не работи (и ако изобщо заработи, това ще бъде за една година през 2020, когато изтичат настоящите климатични цели на ЕС), но за сметка на това гаранциите си стоят като мъртви байтове в екселския файл на АУЕР.

Малко пари, но пък верни принципи

Реално НЕК или другите притежатели на гаранции едва ли изведнъж ще получат особен приход - феновете на "Горичка" не са безкрайно множество. Примерно, ако държавната компания започне да предлага на търговците правото за закупуване на такава гаранция за един лев, цялата електроенергия от нейните ВЕЦ би генерирала 5 млн. лв., което не е много на фона на финансовите дупки за стотици милиони. За пожелалите да ползват подобен продукт битови клиенти това би означавало оскъпяване на електроенергията с по 0.1 стотинка на киловатчас, т.е. повишение на стандартна месечна битова сметка за ток с по-малко от 1%. По-важно обаче е, че постепенно тази търговия ще се развива в европейски мащаб. Сега това се случва основно с маркетингови цели - от "Енерго-про" казват, че имат вече клиенти от Италия, освен от Унгария, макар че Германия например внася сериозни количества електроенергия от ВЕЦ именно за да задоволи потребителите на зелени планове в страната. И този тренд ще става все по-устойчив - годишно търгуваните гаранции растат с 20 процента, показват данните на AIB (Асоциацията на институциите, издаващи гаранции).

Въвеждането на търгуемост на гаранциите отговаря на няколко смислени цели, като трудно може да се намери негатив. Първо, ще се позволи макар и символично намаление на цената на зелената енергия и, второ, ще се даде възможност на екопотребителите да докажат привързаността към идеите си и с портфейлите си. На второ място, тази търговия е възможност за допълнителни приходи на енергийния сектор по начин, който не натоварва потребители, което си е цяло чудо. И накрая, въвеждането на повече пазар вместо преференции в зелената енергетика си заслужава усилията. От Министерството на енергетиката поне не затръшват вратата за възможни промени. "С въвеждането на модела за пълна либерализация на електроенергийния пазар ще се променят търговските взаимоотношения при търговията с електрическа енергия... това ще наложи промяна в реда за издаване и прехвърляне на гаранциите за произход на тази енергия", отговориха енигматично от ведомството на въпроса на "Капитал" .

Темата накратко

- Вече съществува начин потребителите да закупават гаранции, че използват зелена енергия. Това ще зарадва както екоактивистите, така и противниците на възобновяемата енергия, тъй като ще намали тяхната сметка (засега повече от символично).

- Има прецедент - "Енерго-про" успя да продаде гаранции за произход на електроенергията от техен ВЕЦ на унгарски клиент.

- Засега държавата се отнася хладно към идеята, въпреки че въвеждането на системата не изисква нито разходи, нито особени усилия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    yorddj avatar :-|
    yorddj

    В този бизнес не се губи. Напротив в нормалните държави се радват на добри приходи. То и тук е така, но радостни са само ''производителите'', не държавата. Защото така е заложено в системата. Облагите да ползват само власт имащите и техните роднини и приятели. Когато ''проходи'' този бизнес в червените и ''царските'' елити се надпреварваха да се гмурнат в него. Написаха си закони, станаха милионери, а държавата да плаща. Що не, като населението им позволява, та ги и преизбира в друга ''кожа'' - гербъва. Но, нравът им е същия.

  • 2
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    Аз пък искам да си купя сертификат, че ползвам само незелен вреден ядрен ток от Козлодуй. Съответно и цената да е козлодуйска с прибавени към нея разходи за електропровод и електромер. Може ли? В случая аз ще съм доволен "рубладжия" заради руският реактор, а пък и Кауфланд ще имат допълнителен довод да се фукат, че са зелени, защото незеленият ток хо купувам аз

  • 3
    jordani avatar :-|
    jordani

    До коментар [#2] от "Управляващ опозиционер (реформатор)":

    то и аз така. Даже съм готов да се заселя до АЕЦ-а. Или до ТЕЦ-а.
    Ако, обаче зеленият енергопотребител заживее до вятърната централа.

  • 4
    today avatar :-|
    today

    Накратко, ако се случи положително, то по-скоро ще е въпреки държавните служители, а не благодарение на тях.

  • 5
    today avatar :-|
    today

    [quote#1:"yorddj"]станаха милионери, а държавата да плаща. [/quote]

    А какво е държавата, тока или го плащат потребителите, или се натрупва като дълг в държавната НЕК, т.е. по някое време пак ще го плати народа.
    Така или иначе бъдещето е на ВЕИ, и постепенно като се спрат субсидиите, ТЕЦ и АЕЦ ще отпаднат сами. Тока от АЕЦ е изключително евтин, ако не смятаме истинските разходи по изграждането на централата, обслужването, и извеждането от експлоатация. Ако ги добавим, става по-скъп от толкова мразените ВЕИ, но мнозинството са скарани с логическото мислене и математиката, и не могат да го осъзнаят. Съответно популистите лесно се възползват от народното невежество, и пробутват едни "готини" енергийни проекти, които после изплаща народа с десетки години като скъп ток+държавни субсидии под най-различни форми.

  • 6
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    От "зеления" ток спечелиха някои държавници, така че държавата няма какво да се меси. Злите езици говорят, че някои фотоволтаични централи произвеждат ток и нощем. Просто влиза ток, боядисва се в зелено и излиза на друга цена.

  • 7
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    [quote#1:"yorddj"]Написаха си закони, станаха милионери, а държавата да плаща.[/quote]

    Всъщност плаща не държавата, а консуматорите на електроенергия. Идеята изразена в тази статия е чудесна -- да се продава по-скъпата електроенергия на тези, които са склонни да плащат повече за нея.

  • 8
    proza avatar :-|
    proza

    " държавата така и не е създала механизъм за тези, които биха искали да плащат повече за екоток, да го направят"
    Не виждам кои ще са тези. които ще поискат да плащат повече, това първо. Второ, защо екотокът трябва да струва повече от останалия ток, нали се получава от природни източници. Или трябва нашите хора, които се сдобиха в фотоволтаици и сключиха едни специални договорчета с държавата. да продължават да цицат от потребителите до десето коляно. Има нещо много гнило в напъните на държавата да даде преференции на екотока. В това прозират чисто меркантилните подбуди както на собствениците на източниците на екоток, така и техните покровители на правителствено ниво.

  • 9
    glog avatar :-|
    glog

    Браво на държавата и на тези, които я управляват, ако наистина е така. Защото многопо приказки за зелена , обновляема и не зная още каква енергия за сега са само удобен е приемливо изглеждащ начин държавата и народът да бъдат жестоко ограбени, като грабежът продължи десетилетия.

  • 10
    balla avatar :-|
    balla

    Това зелено мислене в Европа предполага един материално и душевно задоволен социален индивид. Във България е точно обратното.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK