Защо си тръгва заместникът на Кунева

Темата накратко Изненадващо в началото на миналата седмица министърът на образованието и науката Меглена Кунева назначи нов заместник, който да отговаря за оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" - първите еврофондове, които образователното министерство управлява, в размер на 1.3 млрд. лв. Досега тя беше в ресора на проф. Николай Денков - един от малкото останали принципни хора с опит и експертиза на по-високите нива в държавната администрация, който поддържаше добър контакт с Европейската комисия. В резултат той подаде оставка, а начинът, по който беше направена рокадата - без обективни причини и с изолиране на ключови хора от вземането на решения, остави съмнение върху бъдещото честно, прозрачно и ефективно управление на програмата. А тя беше може би най-чаканата от всички еврофондове заради силно необходимия ресурс за качествени научни изследвания и повечето възможности за развитие за активните училища.

РЕСУРС 1,3 млрд. лв. са средствата за образование и наука от европейските фондове

Вторият кабинет на Бойко Борисов има едно устойчиво свойство. Да изхвърля тези свои членове, които са влезли в него с идеята наистина да работят за качествена промяна в държавата. Които са честни, принципни и неподкупни. И които имат достатъчно опит и експертиза, за да подкарат нещата в правилната посока. Ако им позволят.

Така се случи с правосъдния министър Христо Иванов и неговия екип, а тази седмица си тръгна поредният такъв член на правителството - проф. Николай Денков, който от 2014 г. като зам.-министър на образованието и науката отговаряше за изпълнението на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР). Преди това пък беше в работната група по подготовката й. Макар работата му да вървеше добре, в края на март новият министър на образованието и науката Меглена Кунева изненадващо преразпредели ресорите на заместниците си и прехвърли оперативната програма на новоназначения Красимир Киряков. Още отпреди това проф. Денков беше изолиран от взимането на решения по отношение на европейските фондове, а новият екип в министерството започна спорни действия по програмата. Накрая на проф. Денков не му остана нищо друго, освен да напусне с официалния мотив за "съществените различия с приоритетите и стила на работа на министъра и част от екипа й".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Липсата на обективна причина за смяна на ангажиментите на заместник-министрите, както и непрозрачният и съмнителен начин, по който това се случи, съвсем логично остават усещането, че целта на промяната не е по-ефективното усвояване на европейските фондове за образование и наука. Или поне що се отнася до интереса на учителите, учениците и качествените учени.

Как започна всичко

Източници на "Капитал" разкриват, че смяната на Николай Денков като отговарящ за оперативната програма се е подготвяла отдавна, а основната причина да остане на поста си досега е била подкрепата за него отстрана на Европейската комисия и други членове на Министерския съвет. В крайна сметка обаче вицепремиерът Меглена Кунева, която стана образователен министър в началото на февруари след измисления скандал с учебните програми, е наложила волята си да назначи друг човек за еврофондовете. Новият зам.-министър Красимир Киряков е бивш председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти и президент на фирма "ВОКА консулт", специализирана в подготовката и реализацията основно на земеделски европроекти. Основното притеснение на хора от академичните среди, с които "Капитал" разговаря, е, че той няма опит в научната сфера, където управлението на проекти е специфично, а перото за тях от оперативната програма е значително - близо 550 млн. лв. от общо 1.3 млрд. за цялата програма.



Министър Меглена Кунева аргументира пред "Капитал" смяната на ресорите на зам.-министрите с "необходимостта с оперативната програма да се занимава приоритетно специалист по оперативни програми" и даде пример с Министерството на труда и социалната политика, където също има отделен зам.-министър. Министърът допълни, че освен това има забавяния по програмата, които изискват бързи действия. На въпрос какви са тези забавяния новият зам.-министър Красимир Киряков коментира, че докато средно останалите оперативни програми в България имат договорени около 50% от средствата, при ОПНОИР този процент е едва 8%. По думите му най-голямо изоставане има по програмата "Твоят час" (по неофициална информация "Твоят час" се движи от главния секретар на МОН Красимир Вълчев - бел. ред.). "Говорим за средства в размер на 140 млн. лева. Тази учебна година е изгубена за тази мярка, дори и да стартираме до края на април, няма да се осъществят проекти до края на учебния срок", заяви Киряков. Той допълни обаче, че изоставането не е фатално и може да бъде наваксано. Като причини за забавянето той посочи административни пропуски в управлението и неспазване на поставени срокове. Отговорите му обаче звучат изненадващо на фона на това, че досега не е имало никакви публични знаци, включително от Европейската комисия, за подобни проблеми. Според информация на "Капитал" всички приети досега критерии, по които вече се подготвят проекти, са за около 56% от програмата.

Дяволът е в детайлите

Дори и Красимир Киряков да притежава необходимите качества да управлява оперативната програма, действията на министерството през последните седмици по-скоро говорят за неразбиране и непознаване на правилата на условията на европейските фондове.

"С влизането на екипа на новия министър се появиха идеи за предоговаряне на частта за наука от оперативната програмата с Европейската комисия и в Брюксел е била изпратена делегация по тази тема", разказа в интервю пред "Дневник" тази седмица проф. Николай Денков. И допълни, че не е бил включен в обсъжданията на тези идеи, въпреки че все още са попадали в неговия ресор.

Според добре информиран източник на "Капитал", пожелал да остане анонимен, новият екип в министерството е искал да промени три неща в оперативната програма, конкретно в частта за наука, която включва изграждане на центрове за компетентност и центрове за върхови постижения.

Първото е било съотношението на дейностите, свързани с развитие на научното оборудване и прилежащата му инфраструктура спрямо тези, свързани с използването на това оборудване за научни изследвания (включително заплати на учените и консумативи). В програмата е договорено съотношение 74%:26% в полза на първите, тъй като средствата идват от Европейския фонд за регионално развитие, който инвестира основно в научно оборудване и необходимата му инфраструктура. Това не означава, че всички 74% от средствата ще отидат за строителство, както намекна министър Кунева при публичните си изказвания около смяната на зам.-министъра. В началото на преговорите за оперативната програма Европейската комисия дори е искала всички средства от тази част да отидат за научно оборудване и инфраструктура заради характера на фонда за регионално развитие, но тогавашният екип от МОН начело с проф. Денков е успял да договори 26% да се отделят за реални научни изследвания.

Втората искана промяна е била в методиката за оценка на научни проекти, където е заложено 70% да бъде на базата на проектното предложение, а 30% - на съществуващия капацитет на научната организация. Причината е, че за ЕК това е инвестиционен проект и предложението трябва да се оцени по отношение на устойчивост и полза за развитието на региона и икономиката. Новият преговарящ екип на МОН е искал да се увеличи тежестта на съществуващия капацитет на научната организация. Последният им аргумент за предоговаряне - водещата организация по проектите да бъде публична организация, е бил заложен вече в насоките за кандидатстване и не е изисквал промяна на оперативната програма. По първите две точки МОН е получило отказ от Европейската комисия, както и подсещане да се фокусира върху изпълнението на програмата вместо върху промяната й.

Красимир Киряков коментира, че срещата с представители на Европейската комисия е била с цел "да стане пределно ясно, че така разписаните 75% за инфраструктура няма да са само за сграден фонд". Обсъдено е било и водещото звено по проектите в наука да са научните институти и ректорите, а не например бизнес партньорите (нещо, което всъщност вече е било записано в насоките за кандидатстване - бел. ред.).

Според източник на "Капитал" от държавната администрация крайна цел на исканите промени по оперативната програма е било да се определи където точно да са центровете за компетентност и центровете за върхови постижения. Запознати с правилата на европейските фондове пък коментират, че подобни желания за промени в такъв етап и при такъв дизайн на оперативната програма са нереалистични.

"От ситуацията в последните дни изглежда, че министър Кунева и екипът й нямат за цел да реализират подготвените и одобрени от ЕК процедури за двата типа центрове – за върхови постижения и за компетентност, а да разпределят проекти - нещо, което е неприемливо и за което ще има финансови санкции върху и без това изтънелия държавен бюджет във функциите му наука и образование", коментира източник от академичните среди, пожелал анонимност. И добавя, че няма никакви външни фактори, които да изискват каквото и да било предоговаряне на правила, изисквания и дизайн на оперативната програма.

"Когато става дума за 500 милиона и се смени ключов човек точно преди да бъдат обявени схемите, това определено не е добър знак нито за потенциалните бенефициенти, нито за ЕК", коментира и президентът на "Мусала софт" Елена Маринова и допълва, че се надява министърът да има план и скоро да се види реализация.

Екипът на проф. Денков освен това беше подготвил обществена поръчка за оценители на проекти с изключително високи критерии, които гарантират безпристрастност и експертиза и на практика правят така, че само много качествени научни организации от Европа биха могли да се включат в процеса на оценка. Условията за търга бяха съгласувани с дирекцията по регионално развитие в ЕК, но поръчката все още не е пусната.

• 1
• 2
• Следваща страница » "...и в хората"