Защо си тръгва заместникът на Кунева

Като зам.-министър Николай Денков успяваше да поддържа добър диалог с всички страни и да е гарант, че нещата с оперативната програма се движат по правила.

Защо си тръгва заместникът на Кунева

Принудителното оттегляне на проф. Николай Денков като отговарящ за оперативната програма за наука и образование поставя под въпрос честното и ефективното й изпълнение

Люба Йорданова
19468 прочитания

Като зам.-министър Николай Денков успяваше да поддържа добър диалог с всички страни и да е гарант, че нещата с оперативната програма се движат по правила.

© Анелия Николова


Темата накратко

Изненадващо в началото на миналата седмица министърът на образованието и науката Меглена Кунева назначи нов заместник, който да отговаря за оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" - първите еврофондове, които образователното министерство управлява, в размер на 1.3 млрд. лв. Досега тя беше в ресора на проф. Николай Денков - един от малкото останали принципни хора с опит и експертиза на по-високите нива в държавната администрация, който поддържаше добър контакт с Европейската комисия. В резултат той подаде оставка, а начинът, по който беше направена рокадата - без обективни причини и с изолиране на ключови хора от вземането на решения, остави съмнение върху бъдещото честно, прозрачно и ефективно управление на програмата. А тя беше може би най-чаканата от всички еврофондове заради силно необходимия ресурс за качествени научни изследвания и повечето възможности за развитие за активните училища.

РЕСУРС

1,3 млрд. лв. са средствата за образование и наука от европейските фондове

Вторият кабинет на Бойко Борисов има едно устойчиво свойство. Да изхвърля тези свои членове, които са влезли в него с идеята наистина да работят за качествена промяна в държавата. Които са честни, принципни и неподкупни. И които имат достатъчно опит и експертиза, за да подкарат нещата в правилната посока. Ако им позволят.

Така се случи с правосъдния министър Христо Иванов и неговия екип, а тази седмица си тръгна поредният такъв член на правителството - проф. Николай Денков, който от 2014 г. като зам.-министър на образованието и науката отговаряше за изпълнението на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР). Преди това пък беше в работната група по подготовката й. Макар работата му да вървеше добре, в края на март новият министър на образованието и науката Меглена Кунева изненадващо преразпредели ресорите на заместниците си и прехвърли оперативната програма на новоназначения Красимир Киряков. Още отпреди това проф. Денков беше изолиран от взимането на решения по отношение на европейските фондове, а новият екип в министерството започна спорни действия по програмата. Накрая на проф. Денков не му остана нищо друго, освен да напусне с официалния мотив за "съществените различия с приоритетите и стила на работа на министъра и част от екипа й".

Липсата на обективна причина за смяна на ангажиментите на заместник-министрите, както и непрозрачният и съмнителен начин, по който това се случи, съвсем логично остават усещането, че целта на промяната не е по-ефективното усвояване на европейските фондове за образование и наука. Или поне що се отнася до интереса на учителите, учениците и качествените учени.

Как започна всичко

Източници на "Капитал" разкриват, че смяната на Николай Денков като отговарящ за оперативната програма се е подготвяла отдавна, а основната причина да остане на поста си досега е била подкрепата за него отстрана на Европейската комисия и други членове на Министерския съвет. В крайна сметка обаче вицепремиерът Меглена Кунева, която стана образователен министър в началото на февруари след измисления скандал с учебните програми, е наложила волята си да назначи друг човек за еврофондовете. Новият зам.-министър Красимир Киряков е бивш председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти и президент на фирма "ВОКА консулт", специализирана в подготовката и реализацията основно на земеделски европроекти. Основното притеснение на хора от академичните среди, с които "Капитал" разговаря, е, че той няма опит в научната сфера, където управлението на проекти е специфично, а перото за тях от оперативната програма е значително - близо 550 млн. лв. от общо 1.3 млрд. за цялата програма.

Министър Меглена Кунева аргументира пред "Капитал" смяната на ресорите на зам.-министрите с "необходимостта с оперативната програма да се занимава приоритетно специалист по оперативни програми" и даде пример с Министерството на труда и социалната политика, където също има отделен зам.-министър. Министърът допълни, че освен това има забавяния по програмата, които изискват бързи действия. На въпрос какви са тези забавяния новият зам.-министър Красимир Киряков коментира, че докато средно останалите оперативни програми в България имат договорени около 50% от средствата, при ОПНОИР този процент е едва 8%. По думите му най-голямо изоставане има по програмата "Твоят час" (по неофициална информация "Твоят час" се движи от главния секретар на МОН Красимир Вълчев - бел. ред.). "Говорим за средства в размер на 140 млн. лева. Тази учебна година е изгубена за тази мярка, дори и да стартираме до края на април, няма да се осъществят проекти до края на учебния срок", заяви Киряков. Той допълни обаче, че изоставането не е фатално и може да бъде наваксано. Като причини за забавянето той посочи административни пропуски в управлението и неспазване на поставени срокове. Отговорите му обаче звучат изненадващо на фона на това, че досега не е имало никакви публични знаци, включително от Европейската комисия, за подобни проблеми. Според информация на "Капитал" всички приети досега критерии, по които вече се подготвят проекти, са за около 56% от програмата.

Дяволът е в детайлите

Дори и Красимир Киряков да притежава необходимите качества да управлява оперативната програма, действията на министерството през последните седмици по-скоро говорят за неразбиране и непознаване на правилата на условията на европейските фондове.

"С влизането на екипа на новия министър се появиха идеи за предоговаряне на частта за наука от оперативната програмата с Европейската комисия и в Брюксел е била изпратена делегация по тази тема", разказа в интервю пред "Дневник" тази седмица проф. Николай Денков. И допълни, че не е бил включен в обсъжданията на тези идеи, въпреки че все още са попадали в неговия ресор.

Според добре информиран източник на "Капитал", пожелал да остане анонимен, новият екип в министерството е искал да промени три неща в оперативната програма, конкретно в частта за наука, която включва изграждане на центрове за компетентност и центрове за върхови постижения.

Първото е било съотношението на дейностите, свързани с развитие на научното оборудване и прилежащата му инфраструктура спрямо тези, свързани с използването на това оборудване за научни изследвания (включително заплати на учените и консумативи). В програмата е договорено съотношение 74%:26% в полза на първите, тъй като средствата идват от Европейския фонд за регионално развитие, който инвестира основно в научно оборудване и необходимата му инфраструктура. Това не означава, че всички 74% от средствата ще отидат за строителство, както намекна министър Кунева при публичните си изказвания около смяната на зам.-министъра. В началото на преговорите за оперативната програма Европейската комисия дори е искала всички средства от тази част да отидат за научно оборудване и инфраструктура заради характера на фонда за регионално развитие, но тогавашният екип от МОН начело с проф. Денков е успял да договори 26% да се отделят за реални научни изследвания.

Втората искана промяна е била в методиката за оценка на научни проекти, където е заложено 70% да бъде на базата на проектното предложение, а 30% - на съществуващия капацитет на научната организация. Причината е, че за ЕК това е инвестиционен проект и предложението трябва да се оцени по отношение на устойчивост и полза за развитието на региона и икономиката. Новият преговарящ екип на МОН е искал да се увеличи тежестта на съществуващия капацитет на научната организация. Последният им аргумент за предоговаряне - водещата организация по проектите да бъде публична организация, е бил заложен вече в насоките за кандидатстване и не е изисквал промяна на оперативната програма. По първите две точки МОН е получило отказ от Европейската комисия, както и подсещане да се фокусира върху изпълнението на програмата вместо върху промяната й.

Красимир Киряков коментира, че срещата с представители на Европейската комисия е била с цел "да стане пределно ясно, че така разписаните 75% за инфраструктура няма да са само за сграден фонд". Обсъдено е било и водещото звено по проектите в наука да са научните институти и ректорите, а не например бизнес партньорите (нещо, което всъщност вече е било записано в насоките за кандидатстване - бел. ред.).

Според източник на "Капитал" от държавната администрация крайна цел на исканите промени по оперативната програма е било да се определи където точно да са центровете за компетентност и центровете за върхови постижения. Запознати с правилата на европейските фондове пък коментират, че подобни желания за промени в такъв етап и при такъв дизайн на оперативната програма са нереалистични.

"От ситуацията в последните дни изглежда, че министър Кунева и екипът й нямат за цел да реализират подготвените и одобрени от ЕК процедури за двата типа центрове – за върхови постижения и за компетентност, а да разпределят проекти - нещо, което е неприемливо и за което ще има финансови санкции върху и без това изтънелия държавен бюджет във функциите му наука и образование", коментира източник от академичните среди, пожелал анонимност. И добавя, че няма никакви външни фактори, които да изискват каквото и да било предоговаряне на правила, изисквания и дизайн на оперативната програма.

"Когато става дума за 500 милиона и се смени ключов човек точно преди да бъдат обявени схемите, това определено не е добър знак нито за потенциалните бенефициенти, нито за ЕК", коментира и президентът на "Мусала софт" Елена Маринова и допълва, че се надява министърът да има план и скоро да се види реализация.

Екипът на проф. Денков освен това беше подготвил обществена поръчка за оценители на проекти с изключително високи критерии, които гарантират безпристрастност и експертиза и на практика правят така, че само много качествени научни организации от Европа биха могли да се включат в процеса на оценка. Условията за търга бяха съгласувани с дирекцията по регионално развитие в ЕК, но поръчката все още не е пусната.

...и в хората

Целият този опит на екипа на Меглена Кунева за предоговаряне в крайна сметка е струвал забавяне на програмата и риск от загуба на средства заради късно стартиране на поканите към кандидатите. "Можеше да спестим два месеца, ако бяхме обсъдили предлаганите промени вътре в министерството, вместо да занимаваме комисията с тях", коментира за "Дневник" проф. Денков. И допълва, че междувременно са били направени и кадрови промени в управляващия орган на програмата. Обсъжданията с ЕК през последните седмици са били водени от заместник-директора на главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" Цветана Герджикова и главния секретар на министерството Красимир Вълчев, потвърди още бившият зам.-министър. "Появяваха се и хора извън МОН, но предполагам, че те са били в неофициална позиция", допълни той.

Цветана Герджикова е била началник на дирекцията, отговаряща за европейските фондове в МОН, по време на мандата на тройната коалиция с министър Даниел Вълчев, както и в началото на първия мандат на ГЕРБ. По неофициална информация на "Капитал" е била принудена да напусне заради проблеми в звеното. Миналото лято тогавашният образователен министър проф. Тодор Танев я връща като зам.-директор на дирекцията. Друга кадрова промяна в същото звено е направена тази седмица - уволнен е началникът на отдел "Управление на риска и контрол", който проверява планирането на средствата. Напуснал е и специалистът, който е подготвил насоките за кандидатстване за центровете. Така почти всички експерти, подготвяли оста за наука от оперативната програма, вече не работят в министерството.

Оставка след оттеглянето на Николай Денков подаде и съветникът на Меглена Кунева по въпросите на висшето образование и науката доц. Олег Йорданов от Института по електроника на БАН. Пред "Капитал" той обясни, че в тази ситуация не е имало как да остане в министерството, въпреки че е бил назначен по лична покана на министър Кунева. Той допълни, че мнението му не е било потърсено при взимането на решението за смяната на ресорите на заместник-министрите. "Рисковете, които виждам за оперативната програма, са да се изкривят критериите за оценка на проектите и да се подберат неправилни оценители, които не отговарят на високи изисквания за научна компетентност", коментира доц. Йорданов. Той дава пример с досегашния опит по програма "Конкурентоспособност", където също е имало възможност за кандидатстване с научни проекти, но хора от научната общност на практика не са участвали в оценяването и контрола на проектите и ефектът за качествената наука е бил почти нулев. "В Европейския съюз няма програма, финансираща образование и наука, която да се администрира от човек без опит в научната сфера", категоричен е доц. Йорданов. Според него резултатът от тази "рокада" ще е задълбочаване на недоверието на учените към МОН, а това недоверие е определено в партньорската оценка през миналата година като основна слабост на политиката в областта на изследванията и иновациите в страната.

"От края на февруари, когато трябваше публично да бъдат стартирани първите схеми - за Центрове за компетентност и Центрове за върхови постижения, цялата академична общност е в "нисък старт". Забавянето вече води до, като минимум, объркване", коментира Елена Маринова.

Кадровите промени в министерството могат и да не свършат дотук. Министър Кунева все още не е утвърдила структурата на Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми", което е необходимо за акредитация на звеното като управляващ орган на оперативната програма. Документите са минали през проверка от акредитиращото звено в Министерството на финансите "Одит на средствата от ЕС" (ОСЕС) и ако структурата се утвърди, няма да могат да се уволняват или преместват на други позиции служителите на дирекцията. Ако пък новото ръководство на МОН реши да я променя, процесът по искане на акредитация ще трябва да започне отново и да се забави с няколко месеца. А ако УО няма акредитация, не може да се възстановяват средства от ЕС. "Има рискове за изпълнението на оперативната програма, най-вече заради съмненията, че нейната акредитация се забави по политически причини в края на мандата на професор Тодор Танев и в началото на мандата на Меглена Кунева", коментира източник от академичните среди. И допълва: "Защо в тази дейност има политически интереси остава загадка." Според източника забавянето на началото на проектите ще се отрази на междинната оценка на ЕК и може да доведе до рискове от загуба на средства.

Красимир Киряков коментира, че пускането на акредитацията в момента е в процедура и в понеделник има среща с Изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС".

Когато България започна да преговаря за оперативната програма за наука и образование, успехът й беше по-скоро малко вероятен. Основно заради слабия си административен капацитет и проблемите с фонд "Научни изследвания" Министерството на образованието и науката не вдъхваше доверие на структура, която може ефективно да управлява средства. След като програмата стана факт, в разписването й се включиха качествени експерти, които успяха да вдъхнат някаква надежда, че тези над милиард лева могат наистина да променят картината на образованието и науката в България. Като зам.-министър Николай Денков успяваше да поддържа добър диалог с всички страни и да е гарант, че нещата се движат по правила. Невинаги всичко вървеше по първоначалния план - това е първа оперативна програма за образование и наука, а МОН не блести с високата си продуктивност. Но поне се виждаше воля и най-вече гаранция средствата да отидат там, където са нужни за българската икономика и общество. Сега отново сме почти на кота нула. С повече рискове, отколкото възможности.

Темата накратко

Изненадващо в началото на миналата седмица министърът на образованието и науката Меглена Кунева назначи нов заместник, който да отговаря за оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" - първите еврофондове, които образователното министерство управлява, в размер на 1.3 млрд. лв. Досега тя беше в ресора на проф. Николай Денков - един от малкото останали принципни хора с опит и експертиза на по-високите нива в държавната администрация, който поддържаше добър контакт с Европейската комисия. В резултат той подаде оставка, а начинът, по който беше направена рокадата - без обективни причини и с изолиране на ключови хора от вземането на решения, остави съмнение върху бъдещото честно, прозрачно и ефективно управление на програмата. А тя беше може би най-чаканата от всички еврофондове заради силно необходимия ресурс за качествени научни изследвания и повечето възможности за развитие за активните училища.

РЕСУРС

1,3 млрд. лв. са средствата за образование и наука от европейските фондове

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


13 коментара
  • 1
    antipa avatar :-P
    D-r D

    Елементарен опит да се гепят едни 500 млн. лв.
    Ех, Кунева, Кунева... Никаква фантазия нямаш...

  • 2
    petrov9 avatar :-|
    Nyama Znachenie

    Ех, Даниеле Вълчев, никаква фантазия нямаш- явно се каниш зад гърба на евро-головодницата да го караш като през 2008-2009 с ФНИ, когато без конкурс (или фалшиви оценители) бяха профукани - подарени на приятели към 200 и кусур млн лева.

  • 3
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Сега като започнат едни чудо-библиотечни проекти.

  • 4
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    Ми то ясно защо. Заместникът на Кунева си тръгва заради Кунева. Не е ясно само как издържа толкоз време?

  • 5
    knmixov avatar :-|
    knmixov

    Защо забравяте оставката на Вуков ?

  • 6
    knmixov avatar :-|
    knmixov

    Защо забравяте оставката на Вучков ?

  • 7
    proza avatar :-|
    proza

    Как защо, ами той и пречи да се разпищоли както тя си знае. Тя е свикнала да командва и да дава само акъл.А сега и е паднало и да свие едни пари, за които отдавна се точи. Чудесна възможност както за нея, така и за верното и куче Даниел Вълчев. Третият е излишен.

  • 8
    evpetra avatar :-(
    evpetra

    Сега тези, които са гласували за Кунева, трябва да си посипят главата с пепел! Ох, вече ми се иска да има предсрочни избори, защото някои хора ми станаха съвсем нетърпими.

  • 9
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Парите естествено пак ще бъдат усвоени от мафията, а честните фирми пак нищо няма да получат. Никакъв иновативен продукт няма да се появи в България. Чиновниците и обслужващите ги консултанти ще притичват всеки уикенд до Гърция да си наглеждат имотите. А аз вече няма да гласувам за каквото и да е нещо, в което е замесена кукувицата Кунева. Но какво от това - мафията ще ни спретне нова кукувица - Софиянски, Сакскобурготски, Бисеров, Янев, Борисов, Бареков, Сидеров ... Кучетата да си лаят колкото си искат, а керванът на мафията си върви ...

  • 10
    galapagas avatar :-|
    galapagas

    Тази жена е изключително вредна и трябва незабавно да бъде изритана.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход