С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 8 апр 2016, 15:05, 18034 прочитания

Защо си тръгва заместникът на Кунева

Принудителното оттегляне на проф. Николай Денков като отговарящ за оперативната програма за наука и образование поставя под въпрос честното и ефективното й изпълнение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

Изненадващо в началото на миналата седмица министърът на образованието и науката Меглена Кунева назначи нов заместник, който да отговаря за оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" - първите еврофондове, които образователното министерство управлява, в размер на 1.3 млрд. лв. Досега тя беше в ресора на проф. Николай Денков - един от малкото останали принципни хора с опит и експертиза на по-високите нива в държавната администрация, който поддържаше добър контакт с Европейската комисия. В резултат той подаде оставка, а начинът, по който беше направена рокадата - без обективни причини и с изолиране на ключови хора от вземането на решения, остави съмнение върху бъдещото честно, прозрачно и ефективно управление на програмата. А тя беше може би най-чаканата от всички еврофондове заради силно необходимия ресурс за качествени научни изследвания и повечето възможности за развитие за активните училища.
РЕСУРС
1,3 млрд. лв. са средствата за образование и наука от европейските фондове
Вторият кабинет на Бойко Борисов има едно устойчиво свойство. Да изхвърля тези свои членове, които са влезли в него с идеята наистина да работят за качествена промяна в държавата. Които са честни, принципни и неподкупни. И които имат достатъчно опит и експертиза, за да подкарат нещата в правилната посока. Ако им позволят.

Така се случи с правосъдния министър Христо Иванов и неговия екип, а тази седмица си тръгна поредният такъв член на правителството - проф. Николай Денков, който от 2014 г. като зам.-министър на образованието и науката отговаряше за изпълнението на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР). Преди това пък беше в работната група по подготовката й. Макар работата му да вървеше добре, в края на март новият министър на образованието и науката Меглена Кунева изненадващо преразпредели ресорите на заместниците си и прехвърли оперативната програма на новоназначения Красимир Киряков. Още отпреди това проф. Денков беше изолиран от взимането на решения по отношение на европейските фондове, а новият екип в министерството започна спорни действия по програмата. Накрая на проф. Денков не му остана нищо друго, освен да напусне с официалния мотив за "съществените различия с приоритетите и стила на работа на министъра и част от екипа й".


Липсата на обективна причина за смяна на ангажиментите на заместник-министрите, както и непрозрачният и съмнителен начин, по който това се случи, съвсем логично остават усещането, че целта на промяната не е по-ефективното усвояване на европейските фондове за образование и наука. Или поне що се отнася до интереса на учителите, учениците и качествените учени.

Как започна всичко

Източници на "Капитал" разкриват, че смяната на Николай Денков като отговарящ за оперативната програма се е подготвяла отдавна, а основната причина да остане на поста си досега е била подкрепата за него отстрана на Европейската комисия и други членове на Министерския съвет. В крайна сметка обаче вицепремиерът Меглена Кунева, която стана образователен министър в началото на февруари след измисления скандал с учебните програми, е наложила волята си да назначи друг човек за еврофондовете. Новият зам.-министър Красимир Киряков е бивш председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти и президент на фирма "ВОКА консулт", специализирана в подготовката и реализацията основно на земеделски европроекти. Основното притеснение на хора от академичните среди, с които "Капитал" разговаря, е, че той няма опит в научната сфера, където управлението на проекти е специфично, а перото за тях от оперативната програма е значително - близо 550 млн. лв. от общо 1.3 млрд. за цялата програма.



Министър Меглена Кунева аргументира пред "Капитал" смяната на ресорите на зам.-министрите с "необходимостта с оперативната програма да се занимава приоритетно специалист по оперативни програми" и даде пример с Министерството на труда и социалната политика, където също има отделен зам.-министър. Министърът допълни, че освен това има забавяния по програмата, които изискват бързи действия. На въпрос какви са тези забавяния новият зам.-министър Красимир Киряков коментира, че докато средно останалите оперативни програми в България имат договорени около 50% от средствата, при ОПНОИР този процент е едва 8%. По думите му най-голямо изоставане има по програмата "Твоят час" (по неофициална информация "Твоят час" се движи от главния секретар на МОН Красимир Вълчев - бел. ред.). "Говорим за средства в размер на 140 млн. лева. Тази учебна година е изгубена за тази мярка, дори и да стартираме до края на април, няма да се осъществят проекти до края на учебния срок", заяви Киряков. Той допълни обаче, че изоставането не е фатално и може да бъде наваксано. Като причини за забавянето той посочи административни пропуски в управлението и неспазване на поставени срокове. Отговорите му обаче звучат изненадващо на фона на това, че досега не е имало никакви публични знаци, включително от Европейската комисия, за подобни проблеми. Според информация на "Капитал" всички приети досега критерии, по които вече се подготвят проекти, са за около 56% от програмата.

Дяволът е в детайлите

Дори и Красимир Киряков да притежава необходимите качества да управлява оперативната програма, действията на министерството през последните седмици по-скоро говорят за неразбиране и непознаване на правилата на условията на европейските фондове.

"С влизането на екипа на новия министър се появиха идеи за предоговаряне на частта за наука от оперативната програмата с Европейската комисия и в Брюксел е била изпратена делегация по тази тема", разказа в интервю пред "Дневник" тази седмица проф. Николай Денков. И допълни, че не е бил включен в обсъжданията на тези идеи, въпреки че все още са попадали в неговия ресор.

Според добре информиран източник на "Капитал", пожелал да остане анонимен, новият екип в министерството е искал да промени три неща в оперативната програма, конкретно в частта за наука, която включва изграждане на центрове за компетентност и центрове за върхови постижения.

Първото е било съотношението на дейностите, свързани с развитие на научното оборудване и прилежащата му инфраструктура спрямо тези, свързани с използването на това оборудване за научни изследвания (включително заплати на учените и консумативи). В програмата е договорено съотношение 74%:26% в полза на първите, тъй като средствата идват от Европейския фонд за регионално развитие, който инвестира основно в научно оборудване и необходимата му инфраструктура. Това не означава, че всички 74% от средствата ще отидат за строителство, както намекна министър Кунева при публичните си изказвания около смяната на зам.-министъра. В началото на преговорите за оперативната програма Европейската комисия дори е искала всички средства от тази част да отидат за научно оборудване и инфраструктура заради характера на фонда за регионално развитие, но тогавашният екип от МОН начело с проф. Денков е успял да договори 26% да се отделят за реални научни изследвания.

Втората искана промяна е била в методиката за оценка на научни проекти, където е заложено 70% да бъде на базата на проектното предложение, а 30% - на съществуващия капацитет на научната организация. Причината е, че за ЕК това е инвестиционен проект и предложението трябва да се оцени по отношение на устойчивост и полза за развитието на региона и икономиката. Новият преговарящ екип на МОН е искал да се увеличи тежестта на съществуващия капацитет на научната организация. Последният им аргумент за предоговаряне - водещата организация по проектите да бъде публична организация, е бил заложен вече в насоките за кандидатстване и не е изисквал промяна на оперативната програма. По първите две точки МОН е получило отказ от Европейската комисия, както и подсещане да се фокусира върху изпълнението на програмата вместо върху промяната й.

Красимир Киряков коментира, че срещата с представители на Европейската комисия е била с цел "да стане пределно ясно, че така разписаните 75% за инфраструктура няма да са само за сграден фонд". Обсъдено е било и водещото звено по проектите в наука да са научните институти и ректорите, а не например бизнес партньорите (нещо, което всъщност вече е било записано в насоките за кандидатстване - бел. ред.).

Според източник на "Капитал" от държавната администрация крайна цел на исканите промени по оперативната програма е било да се определи където точно да са центровете за компетентност и центровете за върхови постижения. Запознати с правилата на европейските фондове пък коментират, че подобни желания за промени в такъв етап и при такъв дизайн на оперативната програма са нереалистични.

"От ситуацията в последните дни изглежда, че министър Кунева и екипът й нямат за цел да реализират подготвените и одобрени от ЕК процедури за двата типа центрове – за върхови постижения и за компетентност, а да разпределят проекти - нещо, което е неприемливо и за което ще има финансови санкции върху и без това изтънелия държавен бюджет във функциите му наука и образование", коментира източник от академичните среди, пожелал анонимност. И добавя, че няма никакви външни фактори, които да изискват каквото и да било предоговаряне на правила, изисквания и дизайн на оперативната програма.

"Когато става дума за 500 милиона и се смени ключов човек точно преди да бъдат обявени схемите, това определено не е добър знак нито за потенциалните бенефициенти, нито за ЕК", коментира и президентът на "Мусала софт" Елена Маринова и допълва, че се надява министърът да има план и скоро да се види реализация.

Екипът на проф. Денков освен това беше подготвил обществена поръчка за оценители на проекти с изключително високи критерии, които гарантират безпристрастност и експертиза и на практика правят така, че само много качествени научни организации от Европа биха могли да се включат в процеса на оценка. Условията за търга бяха съгласувани с дирекцията по регионално развитие в ЕК, но поръчката все още не е пусната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП се сниши за КПКОНПИ, ДПС обяви Цацаров за "богатство" БСП се сниши за КПКОНПИ, ДПС обяви Цацаров за "богатство"

"Патриотите" щели първо да изслушат номинирания от ГЕРБ кандидат, преди да решат дали да го подкрепят

20 ное 2019, 811 прочитания

Вечерни новини: Премиерът отстрани директорите на три болници заради починало дете, БСП се скри за "Цацаров - шеф на антикорупционната комисия" 2 Вечерни новини: Премиерът отстрани директорите на три болници заради починало дете, БСП се скри за "Цацаров - шеф на антикорупционната комисия"

И още: Доналд Туск стана лидер на Европейската народна партия, Малта арестува известен бизнесмен за убийството на журналистка

20 ное 2019, 861 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как България не иска да спечели от зеления ток

Държавата засега не изглежда заинтересована да въведе повече пазарни инструменти в сектора на възобновяемата енергия

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10