С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 10 апр 2016, 16:52, 22473 прочитания

Държавната сметка за 11 г.: 17 млрд. лв. дефицит и 20 млрд. лв. нов дълг

Министерството на финансите очаква разходите в бюджета да продължат да надхвърлят приходите и през следващите три години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Над десетилетие изборът е да се взима дълг, а не да се правят реформи.
2.47 млрд. лв., или 1.9%, ще е "дупката" в бюджета през тази година.
Почти 14 млрд. лв. повече от събраното харчат правителствата през последните осем години, а планът на сегашното е да продължи традицията с дефицитите и да добави нов минус от 3 млрд. лв. през следващите три години. Тъй като натрупаният буфер във фискалния резерв бързо беше стопен, след световната финансова криза единственият начин да се покрият раздутите държавни разходи е взимането на нов дълг. За последните седем години, включително 2016 г., числото е 17.3 млрд. лв. Тук освен дефицитите в бюджета влиза и сметката за изплащането на депозитите на фалиралата КТБ. Заради планираните минуси и през следващите три години управляващите предвиждат средно по 1 млрд. лв. нов дълг.

Числата са залегнали в новия вариант на средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите. Всъщност и в предишните ведомството не предвиждаше държавните приходи и разходи поне да се изравнят. В новия план например очакваният дефицит за тази година е свит с микроскопичната сума от 70 млн. лв.


Така двата кабинета "Борисов" и този на Орешарски струват на бъдещите поколения милиарди - поне 20 млрд. лв. нови заеми. Дотук изборът беше да се взима дълг, а не да се правят реформи. И ако миналото не може да се промени, поне идващите години може да се търси балансиран бюджет. Но правителството не си поставя такава цел.

План за малко по-скромен минус

Целите за дефицита през 2017 и 2018 г. остават без промяна - съответно на 1.4% и 1% от БВП. Още при представянето на бюджета за тази година финансовият министър Владислав Горанов обяви, че е възможно в края на периода отрицателното салдо да бъде и под 1%, но засега това не е отразено официално. Свиването не е смело - с по 0.4–0.5% от БВП на година. Причината - да не пострада икономическият растеж, е записано в бюджетната прогноза.



Почти 14 млрд. лв. повече от събраното ще изхарчи държавата за осемте години след кризата. Сметката за 2009 - 2016 г. не е окончателна, защото планът на държавата е да продължи да трупа дефицити. Макар и с по-бавен темп финансовото министерство очаква минус от почти 3 млрд. лв. за следващите три години.

В периода до 2019 г. министерството очаква приходите в бюджета да се задържат на нива около 37% от БВП с тенденция за лек ръст през годините. Очакванията са данъчно-осигурителните приходи да се увеличават заради ръст на БВП и по-добра събираемост. В средносрочен план се предвижда приходите по консолидираната фискална програма да нараснат до 36.6 млрд. лв. през 2019 г. от 33 млрд. лв. през тази година. Не се предвиждат "значителни промени" на основните данъци и ставки, като остава обещанието да бъдат запазени ниските данъци. Отсега е ясно, че вноската за пенсия се вдига с общо 2 процентни пункта през следващите две години.

Освен приходите ще нарастват и разходите. За периода 2017-2019 г. номиналното увеличение ще е с 2.3 млрд. лв. С най-голям принос за този ръст са капиталовите разходи и социалните и здравноосигурителните плащания.

Слаб ръст в икономиката

През 2016 г. се очаква растежът на българската икономика да се забави до 2.1% в резултат на по-нисък нетен износ и спад в инвестициите. Очаква се по-слаб принос на износа заради високата база от 2015 г. Тогава растежът на експорта на стоки достигна 5.2%. Вносът също ще се забави по линия на суровините, необходими за експортно ориентираните отрасли.

Понижението в икономическия растеж през 2016 г. (спрямо 3% през 2015 г.) ще бъде ограничено от ускореното потребление на домакинствата. Публичните инвестиции ще са по-малко заради бавното стартиране на европроектите по новите програми. Частните вложения в жилищни сгради се прогнозира да нарастват поради повишеното търсене на имоти и реалното нарастване на цените на жилищата.

Инвестициите в машини и оборудване също ще растат поради регистрираното през 2015 г. увеличение на натоварването на мощностите в промишлеността, но растежът на частните инвестиции няма да може да компенсира спада в публичните. Заетостта се очаква да расте, а оттам и реалният разполагаем доход на домакинствата.

В периода 2017-2019 г. икономическият растеж плавно ще се ускори до 2.7%, като основен принос за него ще имат частното потребление и инвестициите. Износът на стоки и услуги също ще нараства и заедно с повишението на вътрешното търсене ще доведат до ускоряване на растежа на вноса. Така положителният принос на нетния износ постепенно ще се понижи до 0.1 пр.п. в края на прогнозния период.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? 1 Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 1144 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово 1 Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 3280 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Санкциите по селската програма няма да са изненадващо големи

Към момента има една наложена глоба за 26 млн. евро, тече и процедура за корекция по общинските мерки за 33 млн. евро

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10