Държавната сметка за 11 г.: 17 млрд. лв. дефицит и 20 млрд. лв. нов дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавната сметка за 11 г.: 17 млрд. лв. дефицит и 20 млрд. лв. нов дълг

Двата кабинета "Борисов" и този на Орешарски струват на бъдещите поколения милиарди - поне 20 млрд. лв. нови заеми.

Държавната сметка за 11 г.: 17 млрд. лв. дефицит и 20 млрд. лв. нов дълг

Министерството на финансите очаква разходите в бюджета да продължат да надхвърлят приходите и през следващите три години

22809 прочитания

Двата кабинета "Борисов" и този на Орешарски струват на бъдещите поколения милиарди - поне 20 млрд. лв. нови заеми.

© Юлия Лазарова


Над десетилетие изборът е да се взима дълг, а не да се правят реформи.
2.47 млрд. лв., или 1.9%, ще е "дупката" в бюджета през тази година.

Почти 14 млрд. лв. повече от събраното харчат правителствата през последните осем години, а планът на сегашното е да продължи традицията с дефицитите и да добави нов минус от 3 млрд. лв. през следващите три години. Тъй като натрупаният буфер във фискалния резерв бързо беше стопен, след световната финансова криза единственият начин да се покрият раздутите държавни разходи е взимането на нов дълг. За последните седем години, включително 2016 г., числото е 17.3 млрд. лв. Тук освен дефицитите в бюджета влиза и сметката за изплащането на депозитите на фалиралата КТБ. Заради планираните минуси и през следващите три години управляващите предвиждат средно по 1 млрд. лв. нов дълг.

Числата са залегнали в новия вариант на средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите. Всъщност и в предишните ведомството не предвиждаше държавните приходи и разходи поне да се изравнят. В новия план например очакваният дефицит за тази година е свит с микроскопичната сума от 70 млн. лв.

Така двата кабинета "Борисов" и този на Орешарски струват на бъдещите поколения милиарди - поне 20 млрд. лв. нови заеми. Дотук изборът беше да се взима дълг, а не да се правят реформи. И ако миналото не може да се промени, поне идващите години може да се търси балансиран бюджет. Но правителството не си поставя такава цел.

План за малко по-скромен минус

Целите за дефицита през 2017 и 2018 г. остават без промяна - съответно на 1.4% и 1% от БВП. Още при представянето на бюджета за тази година финансовият министър Владислав Горанов обяви, че е възможно в края на периода отрицателното салдо да бъде и под 1%, но засега това не е отразено официално. Свиването не е смело - с по 0.4–0.5% от БВП на година. Причината - да не пострада икономическият растеж, е записано в бюджетната прогноза.

Почти 14 млрд. лв. повече от събраното ще изхарчи държавата за осемте години след кризата. Сметката за 2009 - 2016 г. не е окончателна, защото планът на държавата е да продължи да трупа дефицити. Макар и с по-бавен темп финансовото министерство очаква минус от почти 3 млрд. лв. за следващите три години.

В периода до 2019 г. министерството очаква приходите в бюджета да се задържат на нива около 37% от БВП с тенденция за лек ръст през годините. Очакванията са данъчно-осигурителните приходи да се увеличават заради ръст на БВП и по-добра събираемост. В средносрочен план се предвижда приходите по консолидираната фискална програма да нараснат до 36.6 млрд. лв. през 2019 г. от 33 млрд. лв. през тази година. Не се предвиждат "значителни промени" на основните данъци и ставки, като остава обещанието да бъдат запазени ниските данъци. Отсега е ясно, че вноската за пенсия се вдига с общо 2 процентни пункта през следващите две години.

Освен приходите ще нарастват и разходите. За периода 2017-2019 г. номиналното увеличение ще е с 2.3 млрд. лв. С най-голям принос за този ръст са капиталовите разходи и социалните и здравноосигурителните плащания.

Слаб ръст в икономиката

През 2016 г. се очаква растежът на българската икономика да се забави до 2.1% в резултат на по-нисък нетен износ и спад в инвестициите. Очаква се по-слаб принос на износа заради високата база от 2015 г. Тогава растежът на експорта на стоки достигна 5.2%. Вносът също ще се забави по линия на суровините, необходими за експортно ориентираните отрасли.

Понижението в икономическия растеж през 2016 г. (спрямо 3% през 2015 г.) ще бъде ограничено от ускореното потребление на домакинствата. Публичните инвестиции ще са по-малко заради бавното стартиране на европроектите по новите програми. Частните вложения в жилищни сгради се прогнозира да нарастват поради повишеното търсене на имоти и реалното нарастване на цените на жилищата.

Инвестициите в машини и оборудване също ще растат поради регистрираното през 2015 г. увеличение на натоварването на мощностите в промишлеността, но растежът на частните инвестиции няма да може да компенсира спада в публичните. Заетостта се очаква да расте, а оттам и реалният разполагаем доход на домакинствата.

В периода 2017-2019 г. икономическият растеж плавно ще се ускори до 2.7%, като основен принос за него ще имат частното потребление и инвестициите. Износът на стоки и услуги също ще нараства и заедно с повишението на вътрешното търсене ще доведат до ускоряване на растежа на вноса. Така положителният принос на нетния износ постепенно ще се понижи до 0.1 пр.п. в края на прогнозния период.

Автор: Капитал
Над десетилетие изборът е да се взима дълг, а не да се правят реформи.
2.47 млрд. лв., или 1.9%, ще е "дупката" в бюджета през тази година.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    goche avatar :-|
    goche

    Вероятно сега е редно правителството енергично да се заеме с "трудовите резерви" или демографията. Колкото повече са родилите се и съответно умрелите /пенсионери/, толкова повече ще са онези, които ще изплащат дълговете. Ако в близко време не "затворят" държавицата ни.

  • 2
    Stabilnost avatar :-|
    БСП създаде Пеевски ГЕРБ го нахрани

    "Дотук изборът беше да се взима дълг, а не да се правят реформи."
    ................

    правителството на Костов беше единственото, което не следваше тази политика - цитатът по-горе обобщава идеологията на всяко едно друго правителство след 10 ноември .........

    според червената преса Костов е виновен за всяко едно нещо в тая държава, само че точно реформите които той направи вдигнаха държавата и я държаха много години след това. след него само харчене и дългове .....

  • 3
    praseta_mezeta avatar :-|
    praseta_mezeta

    Двата кабинета "Борисов" и този на Орешарски струват на бъдещите поколения милиарди - поне 20 млрд. лв. нови заеми.

    Какво повече да му коментираш......

  • 4
    shtavesht avatar :-|
    shtavesht

    като сме се оставили да ни командрисва един сериозно неук, само защото бил удобен на олигархията..

  • 5
    qjw58315380 avatar :-|
    #unknown

    Мога да кажа на Министерството на финансите, че и следващите 30 години, разходите ще надвишават приходите....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK