Има ли проблеми с програмата за образование и наука

Има ли забавяне по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР) и ако да, на какво се дължи то? Този въпрос се появи в публичното пространство преди няколко седмици, след като новият министър на образованието и науката Меглена Кунева реши да смени ресорите на заместниците си и да назначи нов отговорник за управлението на средствата от европейските фондове. Последва оставката на предишния ресорен зам.-министър проф. Николай Денков, който през последните месеци беше изолиран от взимането на решения. Новият екип в министерството пък започна да твърди, че по програмата е имало забавяния - основно от недостатъчно добрата организация на управлението от страна на предишното ръководство.

Тези твърдения звучаха изненадващо на фона на това, че досега не е имало публични знаци за подобни проблеми. Дори напротив, въпреки съмненията в административния капацитет на Министерството на образованието и науката (МОН) програмата тръгна по-скоро добре. В четвъртък бившият зам.-министър проф. Николай Денков изнесе пред представители на академичните среди и журналисти конкретни данни докъде е стигнала ОПНОИР. Според него през последните месеци е имало нарочно информационно затъмнение за развитието на програмата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Където са и повечето други програми

Инфографика Изпълнение на оперативните програми към 11 април Забележка: По ОПНОИР няма реално изплатени средства заради липсата на акредитация на Управляващия орган Увеличаване Изпълнение на оперативните програми към 11 април Забележка: По ОПНОИР няма реално изплатени средства заради липсата на акредитация на Управляващия орган Преглед на оригинала Смаляване

Справка в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН) показва, че към 11 април по ОПНОИР са договорени 112 млн. лв. от общия бюджет на програмата от близо 1.3 млрд. лв. Това прави 8.7% изпълнение при общо за всички програми 16%. Най-напред са програмите за транспорт (41.3%) и човешки ресурси (26%). Тези за околна среда (2.8%) и региони в растеж (3.3%) са най-назад по отношение на договорените средства. Като получени траншове от Европейската комисия почти всички програми са на около 5% от общите бюджети.

До края на годината трябва да започнат проекти на стойност повече от половината от целия ресурс на ОПНОИР, показват документите на проф. Денков. За 23.4% от общия бюджет пък в момента се пишат проекти. Вече са започнали тези за кариерно ориентиране в училищното образование, за студентски практики, за студентски стипендии и за подкрепяща среда в училища и детски градини за включващо обучение. Проблем има с проекта "Твоят час" - най-мащабния в сферата на училищното образование на стойност 140 млн. лв., чийто срок е удължаван три пъти по искане на ръководителя на проекта и на главния секретар на МОН Красимир Вълчев. Това е единственият проект, по който е искано удължаване.



Неясното бъдеще

По темата, която най-много вълнува научната общност - изграждането и развитието на центрове за компетентност и центрове за върхови постижения на обща стойност 350 млн. лв., насоките за кандидатстване са готови още от 4 февруари, но се бавят по неясна причина. По плана на проф. Денков обявяването на конкурсите за двата типа центрове е трябвало да се случи преди края на март 2016 г. След смяната на министъра на образованието и науката обаче новият екип в МОН започва да обсъжда евентуални промени в оперативната програма. По думите на проф. Денков в края на февруари е бил поканен на среща в министерството, водена от министър Кунева и с участието и на депутата от ДБГ (и бивш главен секретар на МОН по времето на тройната коалиция с министър Даниел Вълчев) Димитър Танев, на която е разбрал, че се цели промяна на програмата в частта за наука. Месец по-късно новият вече зам.-министър Красимир Киряков опитва да предоговори програмата в Брюксел, но впоследствие получава отказ.

Крайният резултат е забавяне с поне два месеца на началото на процедурите за научните центрове, категоричен е проф. Денков. И това, при положение че новият екип в МОН не реши да променя подготвените от предишния насоки за кандидатстване, което ще отнеме още повече време. "Увеличава се съществено рискът за загуба на средства в края на 2018 г., когато има контролен период за усвоените средства - поне 60 млн. лв. са с увеличен риск от загуба", смята бившият зам.-министър.

Ключов момент при научните центрове ще бъде и предстоящият избор на оценители на проекти. Екипът на проф. Денков беше подготвил обществена поръчка за такива с изключително високи критерии, които гарантират безпристрастност, но търгът все още не е пуснат.