Адмиралите са ни скъпи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Адмиралите са ни скъпи

Корветата "Решителни" (на снимката) е един от старите руски бойни кораби, които е планирано да заменим.

Адмиралите са ни скъпи

Бойният флот иска два кораба за лов на подводници, които ще струват минимум 820 млн. лв. И това е само началото.

Момчил Милев
18066 прочитания

Корветата "Решителни" (на снимката) е един от старите руски бойни кораби, които е планирано да заменим.

© Велко Ангелов


Темата накратко

- Осем корабостроителници са заявили принципен интерес да строят две модулни патрулни корвети за флота ни.

- Ориентировъчната цена е 820 млн. лв.

- Офертите на чуждите оръжейни компании всъщност варират в много по-широки граници, като най-скъпата достига 1.2 млрд. лв.

- Придобиването се аргументира с нарастващото напрежение в черноморския регион.

- Идеята е двата бойни кораба да бъдат оборудвани на три етапа, като в първата фаза ще бъдат предназначени основно за борба с подводници.

- През тази седмица проектната документация трябваше да бъде разглеждана в бюджетната комисия на парламента, но темата беше отложена.

Военноморските сили, които никога не се били любимият род войски на Българската армия, изведнъж се оказаха приоритет почти наравно с авиацията, която е заплашена от приземяване и пред сухопътните сили, които носят основната тежест на коалиционните военни операции. Изненадващият обрат в стратегията на военното ведомство тази седмица се материализира под формата на работна версия на мегапроекта за придобиване на два модулни патрулни кораба на стойност поне 820 млн. лв., който трябваше да бъде обсъден в бюджетната комисия на парламента. Цената се доближава до очакваната стойност на превъоръжаването на изтребителната авиация, въпреки че от документа изглежда така, сякаш България до голяма степен изпълнява съюзническите си задължения и със сега наличните две фрегати белгийско производство. Тогава защо строежът на нови кораби изведнъж става толкова важен?

Настоящият проект за инвестиционен разход, който е доста по-подробен от стария работен вариант отпреди няколко месеца, хвърля повече светлина по темата. Става ясно, че за да разпределят по-равномерно във времето огромния разход за двата плавателни съда, военните вече искат изграждането да се случи не на един, а на три етапа. Именно в това ще се изразява модулността на патрулните кораби – дори в базовия си вариант те вече ще имат някакви бойни способности, които после ще бъдат надграждани. От документа става ясно, че двете бойни единици ще заместят три кораба, строени в СССР, които вече са в края на експлоатационния си срок и чието поддържане става все по-трудно и скъпо.

Има обаче два интересни детайла. Първият е, че целият проект стартира в края на 2013 г., когато варненската корабостроителница МТГ "Делфин" предаде последния от построените за Екваториална Гвинея четири бойни кораба. Два от тях могат да бъдат класифицирани като корвета и фрегата - най-големите военни съдове, строени някога в България. Другият интересен детайл е, че българските ВМС започват активно да се готвят за евентуални бъдещи бойни действия срещу... подводници.

Да строим флота нов

За нови кораби се заговори още през 2007-2008 г. по време на правителството на тройната коалиция, когато дори беше сключена предварителна сделка с френския концерн "Армарис" за четири корвети Gowind на цена от 1 млрд. евро. Сделката беше отчасти политическа благодарност за намесата на Франция в случая с осъдените български медицински сестри в Либия, но по-късно бързо се разпадна заради липса на финансиране.

Малко след това явно се намесва факторът МТГ "Делфин". Частната корабостроителница е едно от малкото добре развиващи се предприятия в сектора, което освен това намери успешна ниша в строежа на строго специализирани кораби. Особена гордост за "Делфин" е "Роял хелена", първият български ветроход, конструиран в по-нови времена (а всеки морски човек ще ви каже, че няма нищо по-красиво от платноход). Корабостроителницата също така няма как да пропусне да се похвали с една друга своя програма - между 2006 и 2014 г., тя построява гръбнака на бойния флот на Екваториална Гвинея. Цялата сделка може да влезе в реалистичен шпионски роман за тайното въоръжаване на N-ската африканска държава. Бойните съдове Wele Nzas и Bata са направен по проект на украинския Държавен научно-изследователски институт по корабостроене. Първия си поход от Варна до Африка те извършват като "спасителни плавателни съдове" под флага на Коморските острови и като собственост на панамска фирма. След това фрегатата и корветата са въоръжени в Екваториална Гвинея от две украински фирми в корабостроителница, създадена с израелска помощ. Сложната схема вероятно е предприета за избягване на скъпото лицензиране на корабите като военни, но също така показва, че родната фирма успешно може да участва в толкова комплексен проект (от "Делфин" и украинския институт отказаха коментари).

Поне на външен вид Wele Nzas и Bata изглеждат изключително съвременно, особено на фона на родните бойни единици (въпреки леко екзотичното си въоръжение, в което присъстват противотанкови ракети и НУРС-ове) - нещо, което няма как да не е запалило умовете на родните адмирали. Това обаче едва ли е достатъчно. По всичко личи, че за проекта лобират повече добре поставени български бизнес играчи. МТГ "Делфин" е сред спонсорите на ФК "Лудогорец", което веднага предизвиква асоциации с името на Кирил Домусчиев като един от потенциалните привърженици на превъоръжаването на ВМС. Поне няколко независими източника го посочиха като един от двигателите на проекта, но за това за момента няма реални доказателства. Въпреки че хора, които са свързани с бизнеса на МТГ "Делфин", твърдят, че България има поне още две корабостроителници, които могат да извършат строежа - "Булярд" и "Флотски арсенал", като че ли сделката е моделирана именно за първата. Само тя има опита в последните години да строи големи кораби (не само военни), а очевидно и политическите контакти, за да постигне целите си.

Врагът дебне и от изток, и под вода

По-интересното в случая е изборът на приоритети: а именно че първоначално корабите ще бъдат предназначени за противоподводникови действия, за самозащита и ще имат само ограничена способност за борба с надводни и въздушни цели. Първият етап на строителството на двата кораба е с прогнозна стойност 570 млн. лв. и трябва да продължи пет години. Любопитният детайл в случая е, че единствената несъюзническа държава в района на Черно море, която разполага с подводници, е Руската федерация.

"Особено безпокойство предизвиква случващото се в Украйна, където на практика се осъществява сблъсък на интересите на глобалните и регионалните сили. Сблъсък, за който има сериозни опасения, че може да премине в гореща фаза, с каскадно въвличане в него на различни държави, в който България може да бъде принудена да вземе страна", се казва съвсем в прав текст в документа. По-натам от военното министерство стават още по-конкретни по темата за потенциалните заплахи: "В последните години се наблюдава нарастване на количеството на ударните сили на Русия в Черно море (увеличаване на самолетния парк на полуостров Крим, планове за въвеждане в състава на Черноморския флот на нови фрегати – 6 бр., корвети – 6 бр. и подводници – 6 бр., като всички са носители на ново ракетно оръжие с голяма далекобойност)." Военните също така уточняват, че Русия е във влошени отношения както с ЕС и НАТО, така и с конкретни черноморски държави като Украйна, Грузия и Турция.

От проектната документация също така става ясно, че една от идеите военните е при ескалация на напрежението да използват патрулните кораби за защита на платформите за добив на нефт и газ в черноморския шелф на страната ни. "Това е в широкото икономическо пространство на България. Гранична полиция не може да свърши тази работа, така че най-вероятно ще се разчита на нас да осъществим тази дейност", коментира по този повод военният министър Ненчев в парламента в четвъртък. Според документа също така само Военноморските сили имат реални способности за контрол над 85% от морските пространства, върху които страната ни упражнява суверенитет. Става дума за зона с площ от над 35 хил. кв.км, което отговаря на 32% от сухоземната територия на България. През нея също така минават и около 80% от външнотърговския стокооборот на страната, който при нужда трябва да бъде гарантиран и охраняван от военноморските сили, допълват от министерство на отбраната.

Пълни бойни способности – най-рано след 4 години

Вторият и третият модул от оборудването на двата патрулни кораба трябва да започне да се случва след 2019 г., предлагат от Министерството на отбраната. Те би трябвало да са доста по-евтини от базовата фаза на строежа и да струват съответно 140 и 110 млн. лв. Изпълнението им трябва да продължи до края на седмата година от началото на проекта. Вторият модул предвижда двата бойни съда да бъдат оборудвани със зенитни ракети, които да им позволят да се отбраняват от въздушен противник. Също така на този етап трябва да бъдат инсталирани и средства за водене на радиоелектронна война. Последният модул предвижда инсталирането на противокорабни ракети с възможности и за наземни удари отвъд обсега на радарите, а също така и допълнително хидроакустично оборудване за откриване на подводници на още по-голяма дистанция.

От документа също така се разбира, че спряганата в момента сума за проекта в размер на 820 млн. лв. всъщност е доста ориентировъчна. По принцип, като цена на тон водоизместване милионите изглеждат реалистични и два 2000-тонни кораба биха отговаряли на германските MEKO ANZAK (за изчислението е използван справочникът на RAND за стойността на гражданското и военното корабостроене). Дяволът обаче обикновено е детайлите.

Още през ноември миналата година военното министерство е получило от 11 български и чужди компании, които имат интерес да участват в проекта, като осем от тях са корабостроителници. Става дума за компаниите: DCNS, Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG, BAE Systems, DAMEN, Fincantieri, Navantia, ThyssenKrupp и МТГ-Делфин. Седем от тях са дали конкретни примерни оферти, като най-евтината е около 665 млн. лв., а най-скъпата, около 1.2 млрд. лв., което е с почти 400 млн. по-скъпо от ориентировъчната стойност на проекта. От военното министерство също така уточняват, че тези суми са прогнозни и могат да варират в рамките на 15-20%, която означава, че в най-скъпия си вариант крайната сума може да скочи до 1.44 млрд. лв., което се доближава до цената за придобиване на ескадрила от 14-16 западни изтребителя. Тук не влизат и разходите за поддръжка на двата патрулни кораба в рамките на 30-годишен жизнен цикъл, които са изчислени на между 120 и 180 млн. лв. Така че сметката за придобиването на модулни съдове за бойния флот има шанс да излезе доста по-различна (разбирайте – завишена), в сравнение с това, което в момента се поднася на обществото. Само за сравнение – когато преди около три години тогавашният военен министър Ангел Найденов за първи път заговори за купуване на нови кораби, ставаше дума за производство на три корвети за по 120 млн. лв. всяка. Което в контекста на настоящия проект изглежда меко казано оптимистично.

Също така обещанията за строеж на корабите в България до голяма степен може да се окажат и само популизъм и прах в очите - в проектната документация ясно е казано, че подобен вариант евентуално е възможен, но на настоящия етап става дума за сглобяване на бойните съдове в държавите, където се намират производствените мощности на съответните корабостроителници. Построяването им в България почти със сигурност ще се окаже по-скъпо, макар че от това родната индустрия би могла да вземе голяма глътка свеж въздух. По-сложна е сметката дали сглобяването на място ще намали разходите за поддръжка - в момента на новите ни кораби - двете бивши белгийски фрегати страдат от това, че сложните ремонти се осъществяват навън.

Така че въпросът, на който трябва да си отговорят данъкоплатците, е има ли рискове, които трябва да бъдат посрещнати с над 800 млн. лв. допълнителни разходи, и дали слоганът "Произведено в България" в случая няма да се окаже скъпоструваща гордост.

По темата работиха

Спас Спасов и Илин Станев

Темата накратко

- Осем корабостроителници са заявили принципен интерес да строят две модулни патрулни корвети за флота ни.

- Ориентировъчната цена е 820 млн. лв.

- Офертите на чуждите оръжейни компании всъщност варират в много по-широки граници, като най-скъпата достига 1.2 млрд. лв.

- Придобиването се аргументира с нарастващото напрежение в черноморския регион.

- Идеята е двата бойни кораба да бъдат оборудвани на три етапа, като в първата фаза ще бъдат предназначени основно за борба с подводници.

- През тази седмица проектната документация трябваше да бъде разглеждана в бюджетната комисия на парламента, но темата беше отложена.

Военноморските сили, които никога не се били любимият род войски на Българската армия, изведнъж се оказаха приоритет почти наравно с авиацията, която е заплашена от приземяване и пред сухопътните сили, които носят основната тежест на коалиционните военни операции. Изненадващият обрат в стратегията на военното ведомство тази седмица се материализира под формата на работна версия на мегапроекта за придобиване на два модулни патрулни кораба на стойност поне 820 млн. лв., който трябваше да бъде обсъден в бюджетната комисия на парламента. Цената се доближава до очакваната стойност на превъоръжаването на изтребителната авиация, въпреки че от документа изглежда така, сякаш България до голяма степен изпълнява съюзническите си задължения и със сега наличните две фрегати белгийско производство. Тогава защо строежът на нови кораби изведнъж става толкова важен?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-P
    Николов

    Най-скъпият шведски кораб е корветата Висби (http://bit.ly/1MyCHJa). Струва 180 милиона долара и има освен всичко останало и противолодъчни функции. Разбира се, на МТГ "Делфин" корабите ще са много по-яки и, затова, и по-скъпи. Шведите не разбират от такива работи.

    Другото е, че Швеция фрегати няма. Въпреки, че руски кораби, подводници и самолети постоянно навлизат в териториалните им води. Просто са си направили сметката, че в затворено море (Балтийското и Черното са такива) е по-ефикасно (и по-евтино) да се охранява от брега. Та нямат фрегати, но затова имат къде по-евтини ракетни батареи на брега. Но ние понеже сме велика морска сила, по-богата и по-голяма страна от 10-милионна Швеция имаме цели 4 фрегати (3-те белгийски и руската клас "Кони"). Та сдуханите шведи бая ще трябва да се стараят докато достигнат мощта на славният ни флот.

  • 2
    marshalov avatar :-|
    Маршалов

    Явно бюрократите на военното ведомство, ще разделят помежду си разликата от 400 милиона(ако не и повече) между реалната цена на корветите и надписаната. Ей така се краде на едро, няма да си играят хората, я.

  • 3
    hautacuperche avatar :-|
    hautacuperche

    Щом ще се строят в България - няма да ни струват нищо. Парите остават в държавата. Айде сега убеждавайте ни колко по-добре е да ги насочим към авиацията за да вкараме някой друг милиард в братските натовски икономики...
    Такива кораби са крайно необходими за да ни пазят от подводниците на лудия диктатор Ердоган!

  • 4
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    До коментар [#3] от "hautacuperche":

    Ало трола. Четеш ли-.......частната корабостроителница "Делфин"......Дали разбираш разликата между частна собственост и държавна. Парите излизат от държавата и отиват в частни ръце. И с огромната надценка на тая "далавера" ще се купуват предимно западни стоки- коли, яхти и имоти в чужбина, според модата на сегашните " бизнесмени".

    Сделката е ясна- бързо осребряване на мандата. Колкото по- голяма е сумата, толкова по добре. Вместо самолети или мотострелкова техника- две корабчета. Но пропадна Хемус, пропаднаха новите докумени за самоличности, стопиха се един милиард за безплатно/ платено от всички ни/ саниране/ и се появинова възможност за еднократна кражба, чрез напълно ненужна на всички "придобивка". Класическо източване на бюджета. Вместо субсидирано да върне работещите навън за ниски заплати 2 млн. души , правителството/Борисов/Златев/ Доган си подготвя огромните комисионни.

  • 5
    hautacuperche avatar :-|
    hautacuperche

    До коментар [#4] от "grayeagle":

    Лудчо, дали компанията е частна или държавна е без значение, парите остават в държавата България под формата на заплати, данъци, реинвестиции и пр. Тия пари никой няма да ги натовари и да ги изнесе от страната. Те се вливат в икономиката и държавната хазна.

  • 6
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    До коментар [#3] от " hautacuperche ": Ти колко подводници на Ердоган си виждал в наши води?

  • 7
    hautacuperche avatar :-|
    hautacuperche

    До коментар [#6] от "dragozow":

    И как ще ги видиш като са под водата бе гений? Нали затова се наричат подводници, а не надводници.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-P
    Николов

    [quote#5:"hautacuperche"]Лудчо, дали компанията е частна или държавна е без значение, парите остават в държавата България под формата на заплати, данъци, реинвестиции и пр.[/quote]По тази логика направо да ги дадем на Шиши. Той е наше момче.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Като стана дума за подводници - още от времето на Студената война крайбрежието ни е опасано с мрежа от подводни сонари, които засичат движение на всеки по-голям съд. Не знам доколко добре са били поддържани, но едно време нямаше как подводница да доближи 20-30 мили от брега без да бъде засечена. Сега уж има по-тихи подводници, но има и по-чувствителни сонари. Да се поднови сонарната мрежа няма да е кой знае колко скъпо - може би 50-60 милиона. Отделно, и сега имаме 2 противолодъчни кораба, да не говорим, че и четирите фрегати имат оборудване за борба с подводници.

    Друг е въпросът доколко борбата с подводници е на дневен ред. Русия е оставила подводния си флот в Черно Море на доизживяване (има 5 или 6 подводници, всичките на по над 30 години, и само 2 или 3 са в движение). Просто затворени морета като Черно Море не са подходящи за активна подводни действия.

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Това с корабите е много тъпо. За "обосновката" - да не говорим: 2 корабчета едва ли ще притеснят руския черноморски... Кръговете около герб след свиването на европарите и спирането на много обществени поръчки са изгладнели. Щели да пазят нефтени платформи. .. няколко ракетни дивизиона на брега вършат същата работа: много по евтино и веднага, а не след 5 г. Нещо ни взеват за мезе фуражките...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK