С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 15 апр 2016, 19:13, 16881 прочитания

Адмиралите са ни скъпи

Бойният флот иска два кораба за лов на подводници, които ще струват минимум 820 млн. лв. И това е само началото.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
- Осем корабостроителници са заявили принципен интерес да строят две модулни патрулни корвети за флота ни.
- Ориентировъчната цена е 820 млн. лв.
- Офертите на чуждите оръжейни компании всъщност варират в много по-широки граници, като най-скъпата достига 1.2 млрд. лв.
- Придобиването се аргументира с нарастващото напрежение в черноморския регион.
- Идеята е двата бойни кораба да бъдат оборудвани на три етапа, като в първата фаза ще бъдат предназначени основно за борба с подводници.
- През тази седмица проектната документация трябваше да бъде разглеждана в бюджетната комисия на парламента, но темата беше отложена.

Военноморските сили, които никога не се били любимият род войски на Българската армия, изведнъж се оказаха приоритет почти наравно с авиацията, която е заплашена от приземяване и пред сухопътните сили, които носят основната тежест на коалиционните военни операции. Изненадващият обрат в стратегията на военното ведомство тази седмица се материализира под формата на работна версия на мегапроекта за придобиване на два модулни патрулни кораба на стойност поне 820 млн. лв., който трябваше да бъде обсъден в бюджетната комисия на парламента. Цената се доближава до очакваната стойност на превъоръжаването на изтребителната авиация, въпреки че от документа изглежда така, сякаш България до голяма степен изпълнява съюзническите си задължения и със сега наличните две фрегати белгийско производство. Тогава защо строежът на нови кораби изведнъж става толкова важен?

Настоящият проект за инвестиционен разход, който е доста по-подробен от стария работен вариант отпреди няколко месеца, хвърля повече светлина по темата. Става ясно, че за да разпределят по-равномерно във времето огромния разход за двата плавателни съда, военните вече искат изграждането да се случи не на един, а на три етапа. Именно в това ще се изразява модулността на патрулните кораби – дори в базовия си вариант те вече ще имат някакви бойни способности, които после ще бъдат надграждани. От документа става ясно, че двете бойни единици ще заместят три кораба, строени в СССР, които вече са в края на експлоатационния си срок и чието поддържане става все по-трудно и скъпо.


Има обаче два интересни детайла. Първият е, че целият проект стартира в края на 2013 г., когато варненската корабостроителница МТГ "Делфин" предаде последния от построените за Екваториална Гвинея четири бойни кораба. Два от тях могат да бъдат класифицирани като корвета и фрегата - най-големите военни съдове, строени някога в България. Другият интересен детайл е, че българските ВМС започват активно да се готвят за евентуални бъдещи бойни действия срещу... подводници.

Да строим флота нов

За нови кораби се заговори още през 2007-2008 г. по време на правителството на тройната коалиция, когато дори беше сключена предварителна сделка с френския концерн "Армарис" за четири корвети Gowind на цена от 1 млрд. евро. Сделката беше отчасти политическа благодарност за намесата на Франция в случая с осъдените български медицински сестри в Либия, но по-късно бързо се разпадна заради липса на финансиране.



Малко след това явно се намесва факторът МТГ "Делфин". Частната корабостроителница е едно от малкото добре развиващи се предприятия в сектора, което освен това намери успешна ниша в строежа на строго специализирани кораби. Особена гордост за "Делфин" е "Роял хелена", първият български ветроход, конструиран в по-нови времена (а всеки морски човек ще ви каже, че няма нищо по-красиво от платноход). Корабостроителницата също така няма как да пропусне да се похвали с една друга своя програма - между 2006 и 2014 г., тя построява гръбнака на бойния флот на Екваториална Гвинея. Цялата сделка може да влезе в реалистичен шпионски роман за тайното въоръжаване на N-ската африканска държава. Бойните съдове Wele Nzas и Bata са направен по проект на украинския Държавен научно-изследователски институт по корабостроене. Първия си поход от Варна до Африка те извършват като "спасителни плавателни съдове" под флага на Коморските острови и като собственост на панамска фирма. След това фрегатата и корветата са въоръжени в Екваториална Гвинея от две украински фирми в корабостроителница, създадена с израелска помощ. Сложната схема вероятно е предприета за избягване на скъпото лицензиране на корабите като военни, но също така показва, че родната фирма успешно може да участва в толкова комплексен проект (от "Делфин" и украинския институт отказаха коментари).

Поне на външен вид Wele Nzas и Bata изглеждат изключително съвременно, особено на фона на родните бойни единици (въпреки леко екзотичното си въоръжение, в което присъстват противотанкови ракети и НУРС-ове) - нещо, което няма как да не е запалило умовете на родните адмирали. Това обаче едва ли е достатъчно. По всичко личи, че за проекта лобират повече добре поставени български бизнес играчи. МТГ "Делфин" е сред спонсорите на ФК "Лудогорец", което веднага предизвиква асоциации с името на Кирил Домусчиев като един от потенциалните привърженици на превъоръжаването на ВМС. Поне няколко независими източника го посочиха като един от двигателите на проекта, но за това за момента няма реални доказателства. Въпреки че хора, които са свързани с бизнеса на МТГ "Делфин", твърдят, че България има поне още две корабостроителници, които могат да извършат строежа - "Булярд" и "Флотски арсенал", като че ли сделката е моделирана именно за първата. Само тя има опита в последните години да строи големи кораби (не само военни), а очевидно и политическите контакти, за да постигне целите си.

Врагът дебне и от изток, и под вода

По-интересното в случая е изборът на приоритети: а именно че първоначално корабите ще бъдат предназначени за противоподводникови действия, за самозащита и ще имат само ограничена способност за борба с надводни и въздушни цели. Първият етап на строителството на двата кораба е с прогнозна стойност 570 млн. лв. и трябва да продължи пет години. Любопитният детайл в случая е, че единствената несъюзническа държава в района на Черно море, която разполага с подводници, е Руската федерация.

"Особено безпокойство предизвиква случващото се в Украйна, където на практика се осъществява сблъсък на интересите на глобалните и регионалните сили. Сблъсък, за който има сериозни опасения, че може да премине в гореща фаза, с каскадно въвличане в него на различни държави, в който България може да бъде принудена да вземе страна", се казва съвсем в прав текст в документа. По-натам от военното министерство стават още по-конкретни по темата за потенциалните заплахи: "В последните години се наблюдава нарастване на количеството на ударните сили на Русия в Черно море (увеличаване на самолетния парк на полуостров Крим, планове за въвеждане в състава на Черноморския флот на нови фрегати – 6 бр., корвети – 6 бр. и подводници – 6 бр., като всички са носители на ново ракетно оръжие с голяма далекобойност)." Военните също така уточняват, че Русия е във влошени отношения както с ЕС и НАТО, така и с конкретни черноморски държави като Украйна, Грузия и Турция.

От проектната документация също така става ясно, че една от идеите военните е при ескалация на напрежението да използват патрулните кораби за защита на платформите за добив на нефт и газ в черноморския шелф на страната ни. "Това е в широкото икономическо пространство на България. Гранична полиция не може да свърши тази работа, така че най-вероятно ще се разчита на нас да осъществим тази дейност", коментира по този повод военният министър Ненчев в парламента в четвъртък. Според документа също така само Военноморските сили имат реални способности за контрол над 85% от морските пространства, върху които страната ни упражнява суверенитет. Става дума за зона с площ от над 35 хил. кв.км, което отговаря на 32% от сухоземната територия на България. През нея също така минават и около 80% от външнотърговския стокооборот на страната, който при нужда трябва да бъде гарантиран и охраняван от военноморските сили, допълват от министерство на отбраната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми

Таен Не!Messenger чат

22 ное 2019, 972 прочитания

Танцът на Цацаров с корупцията - хронология Танцът на Цацаров с корупцията - хронология

Какво направи бъдещият председател на антикорупционната комисия, докато беше седем години главен прокурор

22 ное 2019, 473 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво има в черната кутия на фонд "Земеделие"

Разследване на "Капитал" показва как фондът е разплатил стотици милиони левове на общини без адекватна проверка и контрол

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Crispy

Деликатесен магазин с добра винена селекция и качествени продукти

На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10