Строители в безпътица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Строители в безпътица

Последните години държавните поръчки осигуряват около 80% от строителния бизнес

Строители в безпътица

Заради замръзналите инфраструктурни поръчки 2016 г. се очертава като най-тежката за сектора от седем години насам

Десислава Лещарска
21532 прочитания

Последните години държавните поръчки осигуряват около 80% от строителния бизнес

© Капитал


Темата накратко

*Тази година ще е рекордно слаба за строителния сектор заради спирането на големи поръчки от премиера и бавещите се нови европрограми* Липсата на работа вече принуди големи компании да съкратят 30 - 40% от служителите си.* Милиардите за инфраструктура няма да са в същия обем, затова предстои оцеляване на едни и отпадане от пазара на други.* Кризата може да оздрави сектора, като разбие картела, който дори управляващите признават.

Златният дъжд от държавни поръчки в строителството рязко спря тази година. Милиардите за магистрали, пречиствателни станции, жп линии и др. - поне 11 млрд. лева за 2015 г. и близо 30 млрд. за периода 2011 - 2014 г., се разпределяха основно между български компании, тъй като чуждите постепенно бяха изтласкани от пазара от признатия дори от управляващите строителен картел. Заради комбинация от два фактора - спиране на големи поръчки от премиера след огледалото в Лондон и заради мудност в администрацията тази година ще е рекордно слаба. Няма ги европейските фондове и бюджетния проект "Хемус". Така строителните компании вече са в позиция на съкращаване на хора, а някои дори подлагат на съмнение оцеляването си.

Изход от наркотика "държавни поръчки за инфраструктура" не се задава - строителството на жилища и молове вече никога няма да достигне нивото от бума преди десетина години. Опитите за работа в чужбина засега са неуспешни. Затова по-скоро предстои оцеляване на едни и отпадане от пазара на други.

Какво спря и какво от това

Първо дойде катарзисът на премиера от февруари след въпроса "виждате ли Пеевски в огледалото". Спрян беше търгът за магистрала "Хемус", който беше за 1 млрд. лв., отменена беше поръчката за тунел "Железница" на магистрала "Струма" (250 млн. лв.), възлагането на отсечката през Кресненското дефиле беше отместена за догодина. А и като цяло европейските средства за пътища и метро през този програмен период са ограничени. Парите за ВиК няма да тръгнат скоро незавършилата реформа в сектора, остават тези за железопътни участъци, но и там достъпът на компании е ограничен. Освен това стартирането на търгове съвсем не означава бързи пари - за някои поръчки оценяването отнема половин година, а после може да последва обжалване.

Да разчитаме на бум на пазара на жилища, бизнес проекти или дори на милиардната програма за саниране, които да измъкнат сектора, е наивно. Проблемът е, че кризата на големите генерира безработица при тях и при подизпълнителите им, вкарва сектора в сивата зона на икономиката и може да се окаже токсична за други бизнеси, пряко или косвено свързани с големите инфраструктурни проекти.

Засега държавата се опитва да противодейства с каквото може: тръгнаха поръчките за ремонти на пътища втори и трети клас по програма "Региони в растеж", предстоят търгове за отсечки в Северна България с държавно финансиране, наново бяха обявени спрените от премиера поръчки в Бургас и Варна, ударно се сключват договори за саниране. Сумата за всички тях, взети заедно, обаче трудно надхвърля милиард или както казва председателят на строителната камара Иван Бойков - "капка в морето". Докато се отпушат големите търгове или докато компаниите гиганти не съумеят да диверсифицират приходите си или да станат по-успешни навън, ще станем свидетели на чувствително свиване на дейността или дори фалити.

Това може да се окаже полезен и оздравителен процес за сектор, който от няколко години се ръководи от задкулисни правила, а не от пазара. Дори и представители на бранша признават неофициално, че кризата е следствие както от спрените поръчки и забавения старт на програмния период, така и заради картела на пазара на най-големите инфраструктурни проекти. Той няма точен състав, но включва близките до ДПС и депутата Делян Пеевски "Водстрой 98" и "ПСТ груп", както и добре поставените при последните управляващи ГБС, "Джи Пи груп", "Хидрострой" и "Агромах". Концентрирането на огромни по обем поръчки в ръцете на няколко изпълнители се отрази на качеството и постави в зависимост останалите играчи на пазара.

Да паднеш от високо

Последните години държавните поръчки осигуряват около 80% от строителния бизнес, затова сушата сега рязко ще приземи сектора от една сериозна височина. Големите компании (с приходи над 50 млн. лв. и с прогресивно растящи печалби до 2015 г.) вече съкращават персонал като при някои свиването достига 40%, сочат данни от търговските регистри и разговори с компании. Това не е необичайно: заетостта се вдига при изпълнението на обекти и обратното. Но мениджърите на строителните компании, с които "Капитал" се свърза, са категорични: положението е катастрофално като изгледите за измъкване от блатото не са добри в следващите няколко месеца до една година. Диагнозата е валидна най-вече за онези фирми с тежка зависимост от публично финансиране. Други, които работят с частни инвестиции, се справят криво-ляво - както през всичките тези години след спукването на имотния балон.

Първенецът в миналогодишната класация на "Капитал 100" в сектор строителство - "Главболгарстрой", ще се раздели с 30% от служителите си до края на годината, каза за "Капитал" Калин Пешов, председател на управителния съвет на холдинга. Силното представяне на ГБС през последните две години се дължеше на завършването на няколко частни обекта - "София ринг мол", строежи в Москва, на Съдебната палата в Прищина, но и на магистрала "Струма", пречиствателни станции в Раковски, Козлодуй, Габрово и др., финансирани с европари. След около месец компанията ще предаде завършената реконструкция на софийската Централна гара, а нови проекти не се задават. Частично спасение идва от подписания през март договор с "Булгартрансгаз" за разширение на газопровода към Турция на стойност 51 млн. лв. "За всички в бранша беше ясно, че след приключването на проектите, финансирани по оперативните програми на ЕС, през вече приключилия период ще има момент на рязък спад, докато започне възлагането по новите. Ако погледнете статистиката за обемите на строителната продукция, ще видите, че в развитието на сектора има ясно изразена цикличност. За съжаление през последните години тази цикличност е в пряка зависимост от европейското финансиране", казва Пешов. Той казва, че 50% от приходите на ГБС традиционно идват от частни възложители и дейност зад граница, но средно за сектора през последните две години съотношението е 20 към 80 в полза на публичните инвестиции.

Трийсет процента от всички заети вече е съкратила и строителната компания "ИСА 2000", а до края на годината планира нова вълна на свиване. Тя е в топ 20 на сектора като за периода 2014-2015 е спечелила немалко общински поръчки за ремонт на улици и пътища, водопровод, саниране и др. В последните години на програмния период е увеличила персонала си от 186 души на 656, но сега й се налага да среже броя на служителите заради намалялата работа, казва собственикът и управител на компанията Юлиян Инджов. "Свиването на дейността води още до намаляване размера на работните заплати. Всичко това прави съкратените потенциални трудови емигранти в страните от Европейския съюз". Той казва още, че "българските фирми ще станат мишени" на големите строителни компании от ЕС, въпреки че това е нормално в условията на пазарна икономика и единен европейски пазар. Ако местните строители досега се ползваха с монополно положение на пазара на държавни поръчки, то е защото имат политическо лоби и власт зад гърба си. "С оглед икономическата ситуация в България и Европа не виждам светлина в тунела", казва мрачно Инджов и допълва, че не разчита на оживлението на жилищния пазар.

Още по-мрачни са прогнозите на Андрей Цеков, зам.-председател на Камара на строителите в България и управляващ партньор в консултантската "Инфинитус". "Пазарът на строителни поръчки е в катастрофално състояние. Правителството има вина заради лошото планиране на новия програмен период. Няма никакви търгове, не се задават в близките месеци или дори година. Най-много да тръгнат "Региони в растеж", но общините тепърва подават апликационни форми. Огромен е проблемът с Оперативна програма "Околна среда" заради неприключилата ВиК реформа и новите затегнати правила на ЕК за отпускане на средства за пречиствателни станции", казва Цеков. По данни на министерство на екологията, предоставени на "Капитал", проектите във ВиК сектора, които могат да тръгнат в близките месеци до една година, са за 700 млн. лв. Това са изостаналите проекти от миналия програмен период на осем общини, както и т.нар. ранни проекти за пречиствателни станции на още няколко града. Заради новите правила за отпускане на парите обаче процесът се бави. Тепърва ще се правят т.нар. прединвестиционни проучвания, които ще определят къде във ВиК сектора ще се инвестира впоследствие, а те няма да са готови преди края на следващата година. "Селската програма може да започне юни. В транспорта е фиаско... Тоест 2016 г. е почти нулева за бранша. И преди се е случвало (2009-2010), но не се усети толкова силно. Имотният пазар все още вървеше. Сега няма инвестиции. Компаниите ще трябва да се свият чувствително, да освободят персонал, ще генерират безработица. Не знам дали това може да се избегне", казва консултантът.

Кой остана стабилен

На пазара на инвестиционни проекти в строителството ситуацията не е блестяща, но е доста по-стабилна. "За съжаление секторът е в такова състояние, че трудно може да се анализира или прогнозира. Изглежда като каране на велосипед - вървиш напред и гледаш да пазиш равновесие, без да си съвсем наясно как се получава", казва представител на една от най-големите строителни компании в сегмента на жилищното и търговското строителство, пожелал да остане анонимен. Според него всяка теза - за криза или липса на такава, се повтаря от тези, на които им е удобно и всеки може да извади едни числа, за да я подкрепи. "Какви са фактите - малък пазар, на който няма чужди фирми. Защо няма? Ако пазарът функционираше, щеше да има и чужди компании. Същевременно рядко някоя фирма издържа две петилетки. За да е устойчив един пазар, компаниите не може да се отглеждат оранжерийно, а да се изложат на преките климатични особености", обяснява той.

Една такава пряко подложена на атмосферните влияния от над 20 години е строителната "Маркан", която наскоро обяви, че ще инвестира 20 млн. евро в два нови хотела в София. Фирмата е работила по грубия строеж на The Mall и Bulgaria Mall в София, участвала е в този на автомобилния завод на "Литекс моторс", подизпълнител е на гръцката Terna за офис сградата City Tower на площад "Македония". През 2014 г. оборотът на "Маркан" е достигнал 36 млн. лв. Валентин Каназирев, съосновател на компанията, коментира пред "Капитал", че за съжаление има видими признаци на криза. "Аз обаче не съм привърженик на ръста на всяка цена", казва предприемачът и допълва, че е преминавал през всякакви периоди в 23-годишната история на компанията. "Важното е да имаме минимума работа, без значение дали пазарът е надолу или нагоре. За мен е важно мениджмънтът да е на ниво, да диференцираме приходите, да не се занимаваме да притежаваме бетонови възли, тежка строителна техника, кранове - наемаме ги. Следваме нашата инвестиционна програма. Няма нищо на всяка цена", казва Каназирев.

Според представител на строителния бранш, пожелал анонимност, на пазара на държавни поръчки също има стабилни компании. Това са фирмите с обороти под 20 - 30 млн. лева, които не се явяват на търгове, а предпочитат да работят като подизпълнители обикновено на по-ниски цени от договорените с държавата. Те могат да се възползват от раздвижването на жилищния пазар и от програмата за саниране, където големите не участват активно.

Какво да се прави

На компаниите - гиганти не им остава много, освен да стискат зъби. Тази година се очертава като най-критичната преди отпушването на оперативните програми и стабилизирането на пазара. Според мениджъри на строителни фирми няма изгледи частните инвестиции да изместят публичните в средносрочен план. Единственият вариант е диверсифициране чрез собствени инвестиционни проекти или да се разчита на ръст на индустриалното строителство. "Що се отнася до излизането на нови географски пазари, съм скептично настроен. Това е свързано със значителни инвестиции и поемане на сериозни рискове", коментира Калин Пешов от ГБС. Компанията има скорошен негативен опит с изграждането на Съдебната палата в Прищина след спечелен търг. След завършването й беше обвинена, че не е спазен проектът и са икономисвани средства.

Строителната "Трейс груп холд", една от най-големите в България, пък беше принудена да се оттегли от Сърбия, след като не успя да завърши в срок новия път между сръбския Димитровград и българската граница.

"Работим добре в чужбина, работим добре в Германия, в Австрия, в арабския свят", възразява Иван Бойков от КСБ. Проблемът е, че поръчките от чужбина няма как да компенсират липсата на публичното финансиране, допълва той. Секторът разчита на скорошното начало на вече договорените проекти от новия програмен период - като двата лота на "Струма" например, които да създадат заетост. "Големите контрактори осигуряват работа на поне още 500 - 600 малки и средни фирми. Така че кризата е за всички", завършва Бойков.

Какво казва статистиката

Пикът на строителството съвпада с върха на бума в имотите и е през 2008 г., когато оборотите в сектора гонят 18 млрд. лв. Шестнайсет милиарда от тях са приходи от ново строителство като жилищното, нежилищното (офиси, молове, складове, фабрики и т.н.) и гражданското строителство са с почти равни дялове. Следва лека инерция, като първият голям спад е през 2010 г. - с близо 33% и логично е основно за сметка на жилищното и нежилищното строителство, което се срива наполовина. Делът на инфраструктурата се запазва и започва да расте през следващите години, за да стигне през 2014 г. 8.7 млрд. лв., или над 63% от всички приходи в сектора. На жилищното се падат около 12%, а на нежилищното - 24%. Данните за 2015 г. се очакват след 1-2 месеца.
Право на отговор на "Трейс Груп Холд"

В журналистически материал "Строители в безпътица" на Десислава Лещарска, бр. 15, стр.33, колона 6 от текста, ръководения от вас седмичник за политика, икономика и бизнес публикува следния текст: "Строителната "Трейс Груп Холд", една от най- големите в България, пък беше принудена да се оттегли от Сърбия".

С настоящото писмо се възползваме от правото си на отговор и вярваме, че спазвайки принципите на журналистическата етика ще публикувате написаното по долу, без редакторска намеса в електронното издание и книжното издание на "Капитал".

"Трейс Груп Холд" АД е собственик на 2 големи сръбски пътно – строителни предприятия в гр. Ниш и гр. Враня. Двете фирми работят на територията на общо 23 сръбски общини, като поддържат над 2 500 км пътна мрежа. Допълнително се инвестира в механизация и производствени бази, като към момента притежаваме една от най-големите кариери за инертни материали в Сърбия, 7 асфалтови бази, над 220 броя строителни машини, съвременно оборудвани административни и производствени сгради.

Към момента холдингът изпълнява три обекта с възложител "Коридори Сърбия":

1. Магистрала Е75, участък: Гърделица (Горно поле) – Царичина долина, лот 2: път и мостове от тунел Предеяне до Царичина долина

2. Строителство на магистрала Е80, участък: успореден нетърговски път, Бела паланка – Пирот (запад)

3. Строителство на магистрала Е80, Пирот (изток) – Димитровград (остатъчни работи)

Холдингът работи на пълни обороти за успешното изграждане на участъците по Коридор Х.

ТРЕЙС ПЗП Ниш работи по над 20 проекта с възложители: Министерство на Икономиката, Пътища Сърбия (институцията отговорна за републиканската пътна мрежа в РСърбия) ) Община Бела Паланка, Община Враня, Община Куршумлия, Община Ниш, и частни възложители.

ТРЕЙС ПЗП Враня работят по 15 проекта с Възложители: DRC Белград (Danish Refugee Council), Пътища Сърбия, Община Вранска Баня, Община Лесковац, Община Сурдулица, Община Враня, Православна епархия – Враня и частни възложители.

ТРЕЙС провежда отговорна социална и корпоративна политика като на територията наРепублика Сърбия в нашите дружества и по проектите осигуряваме работа на над 1500 сръбски граждани и подпомагаме местни образователни, обществени и спортни инициативи. Подписан е договор за стипендии и стаж на сръбски инженери от университета в гр. Ниш,

Последното дарение което направи" Трейс Груп Холд", чрез изпълнителните директори Мирослав Манолов и инж. Боян Делчев на Министерството на труда и социалната политика на РСърбия, в лицето на министър Александър Вулин бе микробус , с платформа за хора със специални потребности. Микробусът се ползва в лагера за бежанци, гр. Прешово.
Топ 15 строителни компании в България
Приходите в строителството
Брой компании и служители

Темата накратко

*Тази година ще е рекордно слаба за строителния сектор заради спирането на големи поръчки от премиера и бавещите се нови европрограми* Липсата на работа вече принуди големи компании да съкратят 30 - 40% от служителите си.* Милиардите за инфраструктура няма да са в същия обем, затова предстои оцеляване на едни и отпадане от пазара на други.* Кризата може да оздрави сектора, като разбие картела, който дори управляващите признават.

Златният дъжд от държавни поръчки в строителството рязко спря тази година. Милиардите за магистрали, пречиствателни станции, жп линии и др. - поне 11 млрд. лева за 2015 г. и близо 30 млрд. за периода 2011 - 2014 г., се разпределяха основно между български компании, тъй като чуждите постепенно бяха изтласкани от пазара от признатия дори от управляващите строителен картел. Заради комбинация от два фактора - спиране на големи поръчки от премиера след огледалото в Лондон и заради мудност в администрацията тази година ще е рекордно слаба. Няма ги европейските фондове и бюджетния проект "Хемус". Така строителните компании вече са в позиция на съкращаване на хора, а някои дори подлагат на съмнение оцеляването си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    ktulhu avatar :-|
    228

    Къде работят добре българските компании в Близкия изток? Защо ГБС провалиха договорените си проекти в Иракски Кюрдистан и никога не започнаха дейност чрез създадената си компания в Залива? Иван Бойков говори абсолютни глупости, докато за Пешов ще е интересно да разкаже какво подаръци прави на министър Павлова и нейния кабинет. Българският строителен бизнес е еманация на т.нар. опит за държавен капитализъм, захранен с пари от бюджета и неспособен да прекрачи границите на корупционната териротия, която сам отглежда в България. Нека бъде ясно как Павлова пътува насам натам с големите собственици и как прекарват времето си в сплотена дружеска атмосфера.

  • 2
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    Държава която не строи е осъдена на застой и гниене. Ако Боко не подаде скоро оставка може да се стигне до катаклизъм.

  • 3
    gll37355838 avatar :-|
    Дундурук

    Някак не ми жал за строителната мафия, която оглозга България, октоподизира политиката и остави некачествени строителства навсякъде. Като са много кадърни, нека се конкурират в отворения европейски пазар. А на работниците така или иначе на доста места не плащаха навреме мизерните заплати, та може би е по-добре да потърсят друг път в живота.

  • 4
    joanikij avatar :-P
    Йоаникий

    Хайде, хайде, стига смешен плач... В последните 10-15 години куцо и сакато се писа "строител", резултатите са налице... Около 2010г. обаче спряха крановете откъм Подмосковието, тия дни ще пресъхнат и брюкселските потоци. Работата в сектора ще се нормализира, нищо повече. Населението ще си почине от постоянни разкопки, калища, прахоляци, денонощни шумове от къртачи и булдозери.
    По-добрите, истинските строители ще продължат някак си, те знаят 2 и 200, виж, за назначените "строителни предприемачи" трябва да се мисли.. :-)))

  • 5
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    [quote#0:"автора"]пък беше принудена да се оттегли от Сърбия, след като не успя да завърши в срок новия път между сръбския Димитровград и българската граница. [/quote]
    То да не е в България. Дават неразумни срокове, не успяват да се включат, строят некачествено и си мислят, че ще е завинаги. Няма такава история. Сърбите изгониха и пишман приватизаторите ни, така както сега гонят строителите ни. Едва ли друг строител от България ще може да вземе нещо в Сърбия.

  • 6
    historama avatar :-|
    historama

    Преди няколко дена с адски шум падна един кран върху една бензиностанция, в оживен район в София.
    И туй то, повече никакъв шум, кой прав, кой крив, кой виновен.
    Български строители.

  • 7
    vascoo avatar :-|
    Vassco

    Ама тези от ГБС какво се оплакват?! Нали подписаха договор да строят Струма от Кресна до Сандански. Достатъчно им е.

  • 8
    victoria.ivanova avatar :-|
    victoria.ivanova

    Този опит за анализ дали не е видимо диктуван от Строителната камара. Въпросните класации са други и трябва да са други - на фирмите, получили най-много от обществени средства. Ето тук може да ги видите:
    http://clubz.bg/28470-top_20___naj_golemite_stroitelni_firmi_s_obshtestveni_sredstva
    Там класацията е друга и тя много добре се знае.

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Още 2-3 такива кризи и може да имаме 2-3 качествени строителни компании. Как не ги е срам да плачат за държавното финансиране при всичките бонуси, които получиха!

  • 10
    dika14 avatar :-|
    dika14

    До коментар [#3] от "Дундурук":

    делиш на корумпирани собственици и прости работници, в средата забравяш инженерите, които нямат никаква вина за калпавата ситуация, а просто искат да си вършат работата.Доста ограничено изказване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK