Ако сте живели в общежитията на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в Студентски град в средата на септември 2013 г., вероятно сте сред онези злополучни 4772-ма души, чиито лични данни са попаднали в тогавашния ревизор на поделение "Социално-битово обслужване" (ПСБО) Галина Начова. Под лични данни разбирайте всичко, което сте попълвали, когато сте се нанасяли в общежитието - три имена, ЕГН, адрес по лична карта, номер на личния документ, електронна поща, телефон, както и номера на стаята, в която сте настанени.

Сигурно вече се питате защо са нужни на един ревизор данните на огромна част от студентите в СУ, как се е сдобила Галина Начова с тях и защо е проблем, че ги има. Да започнем са това, че тя е активистка на ДПС и че въпреки че е смесила административната си и партийната си дейност, за нея е нямало никакво последици. Казусът показва колко лесно могат да бъдат разпространени лични данни на хиляди хора, включително да бъдат потенциално използвани за партийни цели - в случая на ДПС.

Няколко спонтанни проверки в повече

Историята излиза наяве в края на 2014 г., когато Галина Начова все още работи като ревизор в ПСБО. Без ясни причини тя започва серия от проверки по стаите на 8-и и 18-и блок в Студентски град. Някои от студентите се усъмняват в легитимността им, защото Начова ги прави без предупреждение, както и без присъствието на комисия, в която да влизат и отговорниците по етажи, и подават сигнали до централата на поделението. Тогавашният заместник-директор на ПСБО Евгения Гогова пише доклад до ректора на университета. Няколко месеца по-късно, през април 2015 г., бившият ректор проф. Иван Илчев назначава проверка, която се ръководи от зам.-ректора по стопанската дейност и имотите доц. Евгения Бенова и включва екип от студенти и администратори в университета.

Проверката показва, че заповедите, които Начова показва на комисията, имат същите номера като заповеди с напълно различно съдържание, намерени в деловодството на ПСБО. Според констативния протокол на комисията, с който "Капитал" разполага, Начова е преправяла протоколи, след като е разбрала, че ще бъде проверявана, за да оправдае проверките по стаите на студенти. Но това откритие на комисията съвсем не е най-интересното.

Ревизорът с папка Izbori_2013

Проверяващите получават достъп до служебния компютър на Начова и на него намират както документи от работата ѝ в ПСБО, така и такива, нямащи нищо общо с нея. Като например папка Izbori_2013.

В един от файловете в нея присъстват данните на хора, предложени за представители на ДПС в избирателни комисии в район "Младост", с коментар "По възможност и на ръководни длъжности понеже са на горанов читави хора. Все за младост" (оригиналният правопис е запазен). В друг файл - витошa (2).doc - пък има информация за 29 души, всички отбелязани като предложени от ДПС. Други файлове съдържат предложения за състава на секционни избирателни комисии - отново от ПП ДПС, за районите "Младост", "Красно село" и "Витоша".

Най-интересен е файлът с многозначителното наименование palnoinfo_vsi4ki studenti_12.09.13.xls, създаден на 12.01.2013, за който си личи, че е бил разпечатан и на хартия. Файлът представлява таблица от вътрешната система "Общежития" и съдържа данни за 4772-ма студенти на СУ, които към съответната дата живеят в общежития на университета. В графите на файла присъстват ЕГН-то, трите имена, адресът по лична карта, номерът на документа за самоличност и датата на издаване на личната карта, електронната поща, телефонът и номерът на стаята и блока, където студентите живеят. Някои студенти пък са маркирани в различен цвят - в по-голямата си част такива, които имат издаден документ за самоличност от МВР-София.

В един от протоколите от проверката четем, че "според трудовата характеристика за длъжността ревизор не е вменено задължението за работа със системите СУСИ (Системата за управление на студентската информация - бел. ред.) и Общежития". Проверяващата комисия открива още, че Начова е имала административен достъп до системата с ниво отдел "Студенти", което означава пълен достъп до данните на всички студенти, обучаващи се в СУ. До момента не е ясно кой служител от IT отдела на университета кога и на какво основание е дал на ревизора тези права.

Бърза проверка на името на Галина Начова в Google показва, че тя е кандидат с номер 5 от листата на ДПС за парламентарните избори през 2014 г. от 23-и МИР-София. Пръв в листата за същия район е депутатът от ДПС от предишния парламент Георги Горанов - вероятно същият "горанов" с "читавите хора".

Но Начова не е единственият служител на ПСБО, свързан с ДПС. Проверката на комисията стига до показания на тогавашната домакинка на 18-и блок Тинка Върбанова (където живее и самата Начова), която е информирала директора на ПСБО, че на 11.05.2013 - нощта преди парламентарните избори, в блока ѝ са били съхранявани кашони с храна и минерална вода, собственост на ДПС. Според показанията на Върбанова, подкрепени от трима портиери, Галина Начова и тогавашният главен инженер на ПСБО Таня Лозева Петрова са организирали доставянето на провизиите. Още една бърза проверка в Google показва, че Петрова също е била кандидат от листите на ДПС от 23-и МИР - София, но на изборите от 2013 г.

Какви са последствията

Ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков коментира за "Капитал", че Галина Начова е освободена по нейна молба и по взаимно съгласие през юли 2015 г. и след това не е назначавана на други длъжности и в други отдели на Софийския университет. Петрова пък прекратява договора си с ПСБО два месеца по-късно, но през февруари 2016 г. е назначена отново в университета, този път като началник отдел "Ремонти и снабдяване". На сайта на СУ тя вече не фигурира с фамилията си Петрова, а с презимето си Лозева.

Според проф. Герджиков твърденията в протоколите от работата на комисията "следва да се считат за недоказани". Причините за това според него са, че "за някои от тях в протоколите липсват доказателства, а за други доказателствата са дискредитирани, тъй като проверката е извършена при нарушаване на нормативната уредба. Изземвани са компютри и папки в отсъствие на лицата, отговорни за тях, без да са съставени описи на съдържащите се в тях документи. Изземването е ставало в отсъствие дори и на членовете на назначената комисия, като основните действия са извършвани само от двама от членовете", твърди проф. Герджиков, който по време на проверката е зам.-ректор. В протоколите, с които "Капитал" се запозна, обаче личи обратното - папките и документите от компютъра на Начова са надлежно и пълно описани, заедно със скрийншотове от всеки един от тях.

Според ректора са налицe още "данни, че проверките са тенденциозно проведени с цел да принудят Начова да се оттегли доброволно" и да се дискредитира изготвен от нея доклад за нередности в ПСБО и нарушения, извършени от Комисията по настаняване. Проф. Герджиков твърди, че според друг доклад тонът на проверката е задаван от един от студентите, участвали в комисията, който е член и на Комисията по настанявания (отговорна за настаняването на студенти по общежитията) - Симеон Георгиев. "Допълнително съмнение върху обективността на комисията хвърля фактът, че след като Галина Начова е освободена от работа, г-н Симеон Георгиев е преместен в нейната стая в студентските общежития", допълва ректорът.

На въпроса как ще коментира факта, че Начова и Лозева-Петрова са извършвали политическа дейност в сгради на СУ, ректорът отговаря, че не разполага с такава информация. Очевидно показанията на домакинката на 18-и блок Върбанова и тримата портиери не са били взети под внимание.

"Капитал" се опита да се свърже и с Галина Начова по телефон, както и през Facebook профил с нейното име, но не получи отговор. Таня Лозева Петрова пък отрече да знае за такава проверка и каза, че ще остави официалния отговор на университета. От пресцентъра на ДПС не получихме коментар преди редакционното приключване на броя.

Изводът от историята е, че служители на СУ - явно обвързани с политическа сила, извършвали партийна дейност в сгради на университета в навечерието на избори и сдобили се с личните данни на 1/3 от студентите, изглежда няма как да бъдат санкционирани. Защото в проверката на дейността им е участвал студент, който впоследствие живее в стаята на една от тях.

Ако сте живели в общежитията на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в Студентски град в средата на септември 2013 г., вероятно сте сред онези злополучни 4772-ма души, чиито лични данни са попаднали в тогавашния ревизор на поделение "Социално-битово обслужване" (ПСБО) Галина Начова. Под лични данни разбирайте всичко, което сте попълвали, когато сте се нанасяли в общежитието - три имена, ЕГН, адрес по лична карта, номер на личния документ, електронна поща, телефон, както и номера на стаята, в която сте настанени.

Сигурно вече се питате защо са нужни на един ревизор данните на огромна част от студентите в СУ, как се е сдобила Галина Начова с тях и защо е проблем, че ги има. Да започнем са това, че тя е активистка на ДПС и че въпреки че е смесила административната си и партийната си дейност, за нея е нямало никакво последици. Казусът показва колко лесно могат да бъдат разпространени лични данни на хиляди хора, включително да бъдат потенциално използвани за партийни цели - в случая на ДПС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове