Има ли нужда от личен лекар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли нужда от личен лекар

Има ли нужда от личен лекар

Здравната система е конструирана така, че първото й ниво е затънало в бумащина, неплатена работа и недоверие

Десислава Николова
55566 прочитания

© Надежда Чипева


Ако поне веднъж сте чакали с часове за преглед в коридор с възрастни хора, родители и малки деца, повечето от които кашлят (и докато закъснявате за работа), със сигурност сте стигали до въпросите за какво ми е личен лекар и за това ли плащам здравни вноски.

Циниците биха ви казали, че е здравословно разочарованието от здравната система да започва отрано - още от опашката пред кабинета на първото звено в системата. Но нека не бъдем цинични, а прагматични и да видим има ли смисъл от това звено и какъв е той.

Според здравните закони личният лекар (освен Спешна помощ) е единственият възможен вход в здравната система. Той трябва да познава всеки свой пациент, по възможност от раждането му до късна възраст, да проследява развитието му, да познава и да лекува възникналите заболявания и да се старае пациентът да получи всички възможни диагнози, изследвания, лечение и лекарства извън болниците, които са най-скъпата медицинска услуга. Тук е първият проблем - здравната система съвсем не е ориентирана към профилактика и предпазване от заболяване, а към лечение на болести. Най-големият процент от средствата в здравната каса отиват за лечение в болници и това няма да се промени и през тази година. А личните лекари, които са общо 4515 за цялата страна, получават за своята работа 5.6% от бюджета на здравната каса от 3.2 млрд. лв.

През миналата година има издадени общо над 13 млн. направления по данни на здравната каса. Противно на политическото говорене обаче, според което има милиони направления за всички, статистиката е различна. На всеки здравно осигурен се пада малко по-малко от едно направление годишно за преглед или изследване. Толкова. Само на хронично болните, които са 1.363 млн., лекарите са длъжни да дадат поне по две направления годишно, а на децата - да предоставят без лимит за педиатри и специалисти по детски заболявания.

Накрая трябва да се отбележат огромните задължения на личните лекари, тоновете хартия, които трябва да попълват и пазят като архив, и самото им заплащане, което трудно стига, за да се поддържа кабинетът и за допълнително обучение.

Икономика на джипито

Възможно е да мислите, че лекарят получава огромни суми, ако преглежда болно дете или вас. Нищо подобно. За всеки разболял се пациент здравната каса плаща точно 0 стотинки на личните лекари за прегледи, направления, изписване на рецепти, издаване на болнични листове и др. Ако личният лекар посети пациента у дома, това също не се заплаща. При децата всички прегледи са напълно безплатни.

Реално приходите на личните лекари са от т.нар. капитация - такса от 1.30 лв. месечно за всяко записано при тях дете, 1.05 лв. за възрастен до 65 г. и 1.40 лв. за всеки над тази възраст. Освен това лекарите получават веднъж в годината за всеки проведен профилактичен преглед по 10 лв. за възрастен и по осем или девет лева за деца и бебета. Другите възможни приходи са по веднъж на три месеца за преглед на диспансерно болен с едно заболяване – 9.50 лв., а за такъв с две – 10.50 лв., и по 4.50 за поставяне на ваксина. Разбира се, диспансерно болните посещават лекаря всеки месец за изписване на лекарства или просто за преглед, но тези прегледи не се плащат.

По принцип в графика на лекаря има предвидени часове за профилактични прегледи всеки ден и часове за домашни посещения и прегледи в кабинета. Обикновено час за преглед може да бъде запазен, но по график обикновено те са в обедните часове, когато не е удобно за работещите хора и затова те се уговарят да посетят лекаря рано сутринта или късно вечер. Но тъй като винаги може да се случи така, че да има по-спешен пациент, чакането почти винаги е гарантирано. Личните лекари в България са недостатъчно, трябва да има поне още 500 и така средното разпределение на пациентите е такова, че неизбежно води до опашка в коридора. Средно на един личен лекар в България към края на 2015 г. се падат по 1680 пациенти. Личният лекар е длъжен да работи в практика с друг колега, ако пациентите му са над 2000. Към края на 2015 г. има 1231 лекари с листа от над 2000 души, като повечето от тях работят в малки населени места.

Ако плащате за всеки преглед, това значи че сте от малката група на пълнолетни без ТЕЛК. Те дължат по 2.90 лв. потребителска такса, но те, оказва се, не са толкова много при всеки лекар. Семейните доктори могат да разчитат на тази потребителска такса, която трябва да има съфинансиращ и основно - ограничителен характер за някои от пациентите, които всеки ден идват да си измерят кръвното например. От нея обаче са освободени почти всички пациенти - децата, хронично болните, безработните, бременните, войниците и т.н. Пенсионерите плащат по 1 лв., ако не са диспансеризирани с хронично заболяване, което е рядкост.

Разходите на лекарите са на първо място за заплатата на сестрата, с която работят. Освен това те трябва да плащат такса на практиката, която поема нощните и празничните им дежурства - по 11 стотинки на пациент. Лекарите сами плащат консумативите в кабинета – спринцовки, игли, спешен шкаф, оборудване, както и софтуера, хартията, тонера, наем на кабинета. Ако кабинетът е в поликлиника, наем се плаща включително и за пердетата на прозорците. Между всички кабинети се разпределят и разходите за ток, парно и вода. Естествено лекарите, които обслужват няколко села например, трябва да си покриват сами разходите за транспорт, като много малко от тях получават средства за работа в непривлекателни райони. Това обяснява защо като цяло в България не достигат около 500 лични лекари.

Има, разбира се, и глоби. Такива се налагат, ако не попълнят правилно документите за извършените прегледи или не ги извършат. Има и един познат на всички парадокс - ако издадат повече направления от лимита си, здравната каса ги удържа от заплащането на личния лекар за следващия месец на основание "неправомерно получени суми", въпреки че това е виртуална сума – просто лекарят я разпределя между пациентите си.

През миналата година личните лекари са извършили 4.389 млн. профилактични прегледа, което означава, че общо 1.7 млн. души не са ги посетили и трябва да бъдат глобени.

Догодина джипитата ще трябва да направят и още една инвестиция - за пръстови отпечатъци. Не е ясно как ще носят устройството по селата или на преглед у дома и трябва ли да носят с него принтер и компютър, за да отчетат прегледа.

Обезценяването на личния лекар

Може ли пациентът да избегне личния лекар? При сегашната система - не. Без това звено пациентът отива директно в болницата и при специалисти и си плаща частно за прегледите, независимо че е здравноосигурен. С изключение на спешните пациенти в болница се влиза с направление, издадено от личния лекар, а болничните листове се пишат също само от него.

Личният лекар е длъжен да издава всички видове медицински свидетелства, например за започване на работа, граждански брак, шофьорски курсове, за ТЕЛК, освен това трябва да изписва повечето лекарства, платени от здравната каса или да дава направления на пациентите за специалистите, които ги изписват. Големият проблем тук е, че личните лекари са сведени до дейността на чиновници, които попълват документи и лечението на хората се извършва реално другаде.

"В държавите, в които тази система работи, личните лекари извършват изключително много дейности. Манията за всяко нещо да се посещава специалист или да се ходи в болница, която съществува в България, е напълно непозната в останалите страни. Там посещението в болница е само в краен случай. Личните лекари в останалите европейски държави имат много голямо участие в лечението, имат много по-сериозно продължаващо обучение и работят по твърди алгоритми. В България професията на личния лекар е непривлекателна заради огромната работа, ниското заплащане, липсата на перспективи за развитие и всеобщото неуважение", коментира Юлиан Узунов, управител на консултантската компания Top Management Advisors. Той допълва, че основната маса лични лекари в страната са на възраст над 50 години, което предполага, че по-трудно могат да се адаптират към динамиката на съвременната медицина. В България няма твърди алгоритми и всеки лекар лекува едно и също заболяване, както той прецени, и за едно и също състояние се получават по няколко различни мнения. Това естествено ерозира вярата в личните лекари заедно с доста лесния достъп до специалисти в болниците.

"Пациентите не са виновни за това, че дълги години им беше внушавано, че за всяко нещо трябва направление и те могат да преценят сами какво им е. Теорията ми е, че пациентът трябва да казва от какво се оплаква, а не че идва за направление. Лекарят е достатъчно компетентен да види различни заболявания и ако прецени, че не може да се справи, да назначи изследвания и консултации с друг колега", коментира доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

По време на протестите преди седмица организацията постигна споразумение със здравното министерство, но не успя да се разбере за някои от основните си искания, като например продължителността на прегледа да не бъде по-малко от 15 минути.

Какво може да се направи

Ако има сила, която да откаже възрастните хора да си мерят кръвното при лекаря всеки ден или майките на малки деца да ползват лекарска помощ за всичко, вероятно достъпът до личните лекари ще бъде много по-бърз.

Но основен проблем е недостигът на лични лекари. Основната причина е, че става въпрос за нископлатена и крайно натоварена специалност. Младите лекари са наясно, че Спешна помощ и общата практика дават най-малка перспектива за развитие и така обучаващи се за това няма. Държавата би могла да реши този въпрос, като увеличи заплащането за прегледите, стимулира лекарите да се образоват допълнително, въведе истински критерии за качество на работата им и им даде повече време за работа с пациентите, като премахне бумащината чрез електронна здравна карта, досие и електронна рецепта.

"Не е вярно и че не искаме пари. Разбира се, че искаме всички прегледи да се заплащат, а капитационните такси да се увеличат", казва доц. Киров. "По света голяма част от приходите на лекарите идват за извършените прегледи и за профилактични програми. В България няма такива", допълва Узунов.

Другата спешна промяна, която може да удовлетвори пациентите, е по-големи лимити за изследвания. Пациентите сами би трябвало да настояват за повече права, прегледи и изследвания срещу здравните си вноски. В момента например на хора от 46 до 65 години се полага профилактично една пълна кръвна картина, платена от касата, веднъж на пет години. Жените трябва да отидат на мамолог по линия на касата чак на 50 години и да го правят през две години до 69 г., а после - не. С един от най-прецизните уреди за диагностика на рак например се преглеждат само пациенти с доказано заболяване, вместо той да служи и за профилактика. При нужда от ядрено-магнитен резонанс в извънболничната помощ пациентът трябва да чака поне един месец разрешение за скъпото изследване. Логично е, че всеки пациент би искал, а всеки лекар би препоръчал това да се случи по най-бързия начин, което засега е при влизане в болница.

С две думи, в момента личните лекари са предимно административно звено, претрупано с работа и с невъзможност да поеме каквито и да било допълнителни функции. Огромна част от медицинските нужди на хората се задоволяват в други звена на системата, което прави този вход задръстен и трудно изпълняващ друга функция освен пресяваща. Дори без протести от страна на пациентите е ясно, че има нужда от промяна.

Ако поне веднъж сте чакали с часове за преглед в коридор с възрастни хора, родители и малки деца, повечето от които кашлят (и докато закъснявате за работа), със сигурност сте стигали до въпросите за какво ми е личен лекар и за това ли плащам здравни вноски.

Циниците биха ви казали, че е здравословно разочарованието от здравната система да започва отрано - още от опашката пред кабинета на първото звено в системата. Но нека не бъдем цинични, а прагматични и да видим има ли смисъл от това звено и какъв е той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

70 коментара
  • 1
    fred avatar :-|
    Fred

    Идеята е добра но реализацията е отвратителна. На практика личният лекар се е превърнал в един чиновник претоварен да въвежда данни в компютъра и нямащ време да отдели внимание на пациента. При съвременното високо ниво на специализация и необходимост от специализирано оборудване той не е и в състояние да извърши преглед на необходимото високо ниво. Превърнали са го в нещо подобно на полицай който стои на кръстовището и пуска движението в различни посоки, нищо повече. Имам усещането,

  • 2
    fred avatar :-|
    Fred

    [quote#1:"Fred"]Имам усещането, [/quote]
    Имам усещането, че чрез системата на лимити на направленията главната им задача е да не пускат пациенти към специалистите и от там към болниците, така касата да икономисва пари.

    Накратко ползата от тях е доста съмнителна но бюрокрацията която се вкарва в системата е огромна. Могат и да останат, особено като се има предвид че огромната част от разходите на НЗОК не са при тях. Но определено не трябва да са единствената възможност да се получи специализирана медицинска помощ. И най-важното, трябва силно да се намали бюрокрацията при тях. Срамота е при съвременното ниво на технологиите те да използват компютрите единствено като пишещи машини.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Великолепен и правдив анализ. Поздравления за г-жа Николова.

    Всъщност, ако разширим темата, когато става реч за здравеопазването в БГ, заглавието трябва да бъде: "Има ли нужда от лекар". Съдейки по множеството хейтърски коментари по време на лекарските протести, българският гражданин в мнозинството си гледа на лекаря като на личен враг и грабител.
    Той е склонен да даде в автосервиза каквато му поискат сума, за да му постегнат колата, но когато опре да плаща за собственото си лечение, започва да вика, че бил здравно осигурен и някой си бил длъжен да го лекува безплатно...

    Гробното мълчание, с което обществото подмина лекарските протести, без изобщо да се потруди да разбере за какво са, говори за самоубийствена апатичност.
    Прочетете отново: имате право срещу редовно плащаната си здравна вноска САМО на 1 (едно) кръвно изследване годишно и то ако сте между 46 и 65 г, САМО на 1 (едно) направление за преглед при специалист, жените САМО на един преглед при мамолог на две години, ако са на възраст 50 - 69 г., а мъжете за уролог по същата схема.

    Лекарските протести бяха и за по-голяма достъпност на пациента до лечение в доболничната помощ за сметка на касата.
    Апатията на обществото към собственото му здраве циментира практиката доболничната помощ да остане недофинансирана, да липсва профилактика, а големите пари да се превъртат през фармацевтичните компании и големите болници, където нищо не е безплатно и който не може да си го позволи - да мре.
    От около 4 000 000 000 лв бюджет на НЗОК за 2015 г на 4515 общопрактикуващи лекари са платени 180 000 000 лв, а на фарма компаниите - над 2 000 000 000 лв.

    Това е "реформата" на Москов.

  • 4
    shok84 avatar :-P
    shok84

    Ей, вие ги направихте нископлатени страдалци тези джипита...май пропускате факта,че именно те са галениците на фармацевтичните фирми и са затрупани от всякакъв тип "подаръци" и екскурзии.

  • 5
    just avatar :-|
    just

    Най-после една статия която казва истината. За съжаление Бг пациентите не обичат фактите, но те са ясно посочени в статията, за ОПЛ се дават 5% от здравния бюджет, това е смехотворна сума. В същото време разходите са над 3 милиарда годишно. Няма по-евтино звено в здравеопазването от доболничната помощ-ОПЛ. Така драги пациенти са оргнизирани най-добрите здравни системи-в Германия, Франция, Холандия, Швейцария.. да не изброявам повече. ОПЛ е пазителя на здравната система, звеното което поема на първа линия огромната вълна от пациенти и преценява какво да достигне и къде в болничната помощ.
    За съжаление касата е орязала възможностите на ОПЛ да изпълняват ефективно своята функция. Прочетете внимателно, имате по ЕДНО направление на 2 ГОДИНИ и по една кръвна картина годишно на пациент, това не е само подигравка с вас, това е гавра. За сметка на това ви лъжат безобразно че нямало ограничение за направления-нагла лъжа. За това стачкуваха ОПЛ, но вие не ги подкрепихте, напротив бяхте срещу и сте срещу тях.

  • 6
    dr_doolittle avatar :-|
    Dr_Doolittle

    В UK по данни от регистъра на BMC (British Medical Council) лекарите им като съотношение са 52 % GP и 48% тесни специалисти. Нейно Величество Кралицата преди няколко години каза пред Кралския Колеж на Общо-практикуващите лекари (Royal College of General Practitioners RCGP) ,че са най-важната част от британската здравна система. Самата та има личен лекар (GP) - Dr. Timothy Evans при възможностите да си наеме цял влак тесни специалисти. Тук цари неуважение към ОПЛ който е преминал за 6г следване + 6 години специализация (минимум) поне 160 изпита и тестови оценявания, а нахалния пролетариат има претенции да бъде прегледан на 5тата минута от професор по тясната специалност по оплакванията му и то.....безплатно. Да направим сравнения:
    Както и друг път съм писал имам записани като пациенти 2 семейства британски пенсионери установили се трайно в България. Винаги разговаряме и какво мислят за тукашната здравна система и какви сравнения правят с Великобритания. Те винаги ми казват ,че бюрокрацията с която се сблъскват в НЗОК е чудовищна , тях ги водят в моята листа като НЕОСИГУРЕНИ и когато ги изпратя за консултация винаги имат проблеми в други звена. Виждат бумащината при ОПЛ, тесни сециалисти и болници с очите на европееца, а не на съветския гражданин. Те не могат да разберат защо трябва например след като ги изпратя на специалист , той да ги връща обратно при мен за направление за хоспитализация вместо да им издаде той този документ и постъпят в болница, те не разбират защо НЗОК има медикаменти , които не могат да се изписват на 3 месеца или по-дълго, а пациентът трябва да натоварва с посещения личния лекар всеки месец. Те не разбират зашо трябва да се подписват 2 пъти в амбулаторния лист след като това е един документ. Въпреки всичко те са ми казвали ,че преглъщат всички недостатъци само защото тук могат да ми се обадят по всяко време за съвет и записване на час в деня на обаждане, нещо което не става според тях в UK, където ако не се запишеш при GP-то до 9.00 ч за утрешния ден, ще чакаш може би още 2-3 дни за преглед.
    Аз също правя сравнения: британският пациент идва точно навреме (вече 85% от пациентите ми идват със записан час, нежелаещите да правят това чакат да минат всички записани ). Британския пациент НИКОГА не иска направление, никога не прави коментари по работата на лекаря, уважението е потресаващо за нашите балкански ширини. Той си казва оплакванията и очаква аз да предложа решение, което той да приеме или не приеме, но никога не казва .’четох в интернет, че…’ или това ‘лекарство не е за мен’. Описва оплакванията си точно и без увъртания за разлика от българина който отговаря с неясни и уклончиви думи като че ли е задължен да не казва истината смотолявайки нещо неясно. Не е нормално анамнеза на английски език да ми е по-ясна от тази снета на български език , нали? .Ами точно това се случва.
    Цитат: ‘здравната система съвсем не е ориентирана към профилактика’
    Здравната система макар и бедна е достатъчно ориентирана към профилактика откъм регламент и законодателни решения. ТЯ ПРОСТО НЕ СЕ СПАЗВА ОТ ПАЦИЕНТИТЕ. Едва 10-15 % от населението над 18 г възраст отиват на годишен профилактичен преглед при ОПЛ. Обемът на този преглед малко се различава от този на Канадския панел профилактични дейности при 50 пъти по-голям бюджет за здравеопазване на човек , недостатъците идват от там –по-малък обем изследвания , не е решена АГ профилактиката при всички лицемерни загрижености на чиновници от МЗ например за женското здраве. В момента няма как да дадеш направление на жена за цитонамазка и профилактичен преглед. Личният лекар трябва да пише някаква диагноза със здравен проблем за да издаде направление. На тези които казват , това не е профилактика ще кажа : НЯМА В КАНАДА ПРОФИЛАКТИЧНО ЕХОГРАФСКО ИЗСЛЕДВАНЕ ОТ ТИПА ' Ей така да се видя целия' както е свикнал Бай Ганя и жена му, въпреки ,че Канада,Холандия и Дания са страните с най-голените здравни бюджети. Просто няма такива екстри за които се претендира тук да са 'Ама пълни изследвания искам'.....


  • 7
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    Тоя личен лекар-НИЩО не върши, и не само в БГ! Хайде някой, да ми обясни- как личния лекар ще ти направи диганостика, като тя за средни/тежки ситуации се прави с поне 20 вида машини, всяка струваща > 1 000 000 лв. За какво ми е да ходя при някой, той да ме препраща, отивам в болницата, там си имат всякакви кабинети и ако съм объркал първо в кой влезам, влизам после в правлния.

    След като за първи път от 20 год. имах 1 месец болничен, спрях да се осигуявам за болничен, след като съм здраво осигурен изрядно на 100%, но за една от най-стандартните операции си платих 2000 лв - мнението ми е категорично-НИЩО от здравните ми вноски не ползвам, а на личен лекар НЕ СЪМ ХОДИЛ, 2 опита имам и да чакам 2 часа с 10 бабички, платих си по 50-100 лв. за консултация в частна болница ...

  • 8
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    от 4 лични познати които имам - за раждане, операция- първия път по пътеката която им се полага като осигурени минаха, след това-след като ги объркаха, втори път си правиха операции в частна клиниката, едната раждала едва не умря от немарливост - следващото раждане - в ЧАСТНА клиника.

    Пиша го всеки да знае-по безплатните пътеки се ходи, само ако примерно кръвта ти изтича и умираш след часове, в ВСИЧКИ други случай - отидете си платете на частно, където ще ВИ оправят. 100% съм убеден в това, ако има разлика, то е изключение и игра на руска рулетка да отидеш на общо основание да се лекуваш ...

  • 9
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Доста песимистичен анализ, но очевидно правдив.

    Обаче - изтъква се, че пациентите трябва да протестират и да се борят за правата си. Само че, самите пациенти не знаят точно за какво да се борят, малцина са тези, които могат да направят сравнение със здравните системи в "белите" страни. Останалите понят само соца и как зависехме от т.нар. районен лекар, който ни беше зачислен, без възможност за избор. По-доброто лечение зависеше само от връзки и подкупи.

  • 10
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    [quote#6:"Dr_Doolittle"]не е решена АГ профилактиката при всички лицемерни загрижености на чиновници от МЗ например за женското здраве. В момента няма как да дадеш направление на жена за цитонамазка и профилактичен преглед. Личният лекар трябва да пише някаква диагноза със здравен проблем за да издаде направление.[/quote]

    Добре де, как тогава се извършва ежегодния профилактичен преглед при гинеколог (+ цитонамазката) ?
    В Германия това се подразбира от само се бе си, просто отиваш един път годишно при гинеколога си и той прави всичко необходимо. Няма нужда от напр<вления или каквото и да било от личния лекар.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK