Законите: твърде често променяни, некачествени и без оценка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законите: твърде често променяни, некачествени и без оценка

Божидар Данев, председател на БСК, коментира, че в настоящото Народно събрание на всеки депутат се падат около двама извънщатни сътрудници. Въпреки това те не изготвят оценка за влиянието на даден законопроект.

Законите: твърде често променяни, некачествени и без оценка

Анализ на БСК за последните шест години показва, че най-много се редактират данъчните и осигурителните правила

3229 прочитания

Божидар Данев, председател на БСК, коментира, че в настоящото Народно събрание на всеки депутат се падат около двама извънщатни сътрудници. Въпреки това те не изготвят оценка за влиянието на даден законопроект.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Депутатите са приемали средно по един закон на ден между 2010 и 2015 г.

През последните шест години българският парламент е приемал средно по един законопроект на ден. Количеството обаче е за сметка на качеството. Промените в нормативните актове се правят основно чрез преходните и заключителни разпоредби на други съвсем различни закони, което показва липса на визия или пък законотворчество на коляно в последния момент. Редовно се внасят за гласуване и текстове, за които няма изготвена иначе задължителната оценка на въздействието им. Освен това далеч не всички идеи за промени се публикуват за обществено обсъждане.

Това са част от основните изводи в анализ на законодателната дейност на Народното събрание през периода 2010 – 2015 г., изработен от Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи и Българска стопанска камара (БСК). Според експертите големият брой на проектопредложенията води до ниска ефективност. А недобре свършената работа на депутатите поражда нестабилност и влошена бизнес среда. Тя от своя страна намалява инвестициите, понижава конкурентоспособността, по-трудно се разкриват устойчиви работни места, а оттам следват по-ниски доходи и емиграция. Така Божидар Данев, председател на БСК, обобщи как проблемите в законотворческия процес водят до каскада от последствия за цялата икономика.

Над 50% брак

За период от шест години (от 2010 до 2015 г.) са били внесени за разглеждане цели 1628 проекта на нови закони или такива за изменение и допълнение. От тях са били приети по-малко от половината – 792. Т.е. има сериозен обем "законодателен брак". Това подсказва, че публичните ресурси за издръжка на Народното събрание се ползват неефективно, след като над 50% от работата на институцията е без резултат. Според анализа причината може да се търси най-вече в това, че самите законодатели не спазват законите. За разглеждания шестгодишен период една четвърт от всички проекти изобщо не са били разгледани от парламентарни комисии. През 2014 г. например неразгледаните предложения са били 47%. Иначе при 130 работни дни на парламента годишно в България се приемат средно 137 закона, докато във Великобритания например се приемат едва 31.5 закона.

Всичко от правителството се приема

Нееднаквото третиране на вносителите е друг проблем. Вероятността да се отхвърли проект, внесен от Министерския съвет, е почти нулева, докато одобрените предложения на депутати са под една трета. От БСК сочат, че изработването на нормативни актове почти никога не се основава на цялостна концепция и визия за това какво адресира в дългосрочен план. Често се случва да се приема сложно и неразбираемо законодателство, което подлежи на допълнително "тълкуване", а това затруднява прилагането му и може да бъде предпоставка за корупционни практики сред контролиращите органи. Този проблем възниква най-често когато се транспонират в нашето законодателство европейски норми, без да се отчита националният контекст и да се помисли за адаптирането им към него.

За шест години - 12 редакции

Най-много промени през периода е претърпяло данъчно-осигурителното законодателство, като в 77% от случаите това е ставало чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони. По този начин се е процедирало и в над две трети от промените в сферата на трудовото право, бизнес среда, правосъдие и обществена сигурност.

Иначе най-често редактираният нормативен акт за периода е бил Законът за енергетиката, който е преминал през 12 изменения. Следват го Кодексът на труда - 10, и Законът за обществените поръчки – 9. Въпреки всички тези редакции трите нормативни продължават да са несъвършени.

Авторите на анализа предлагат да се въведат законодателни промени, с които по-прецизно да се уреждат сроковете за внасяне, обсъждане, влизане в сила и последващата оценка на въздействието на даден нормативен акт. Вносителите трябва да мотивират предлаганите промени и да се извършва предварителна и последваща оценка на въздействието. Освен това трябва да се съблюдава изискването за обществено обсъждане на предложенията и да се въведат санкции при нарушение на Закона за нормативните актове, каквито сега липсват.

Депутатите са приемали средно по един закон на ден между 2010 и 2015 г.

През последните шест години българският парламент е приемал средно по един законопроект на ден. Количеството обаче е за сметка на качеството. Промените в нормативните актове се правят основно чрез преходните и заключителни разпоредби на други съвсем различни закони, което показва липса на визия или пък законотворчество на коляно в последния момент. Редовно се внасят за гласуване и текстове, за които няма изготвена иначе задължителната оценка на въздействието им. Освен това далеч не всички идеи за промени се публикуват за обществено обсъждане.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Това подсказва, че публичните ресурси за издръжка на Народното събрание се ползват неефективно, след като над 50% от работата на институцията е без резултат."

    Не съм съгласен. Работи се целенасочено за поправки в закони, които звучат добре, но оставят вратички. Бих казал, че проявяват изключителна изобретателност. Уж правят промени пред ЕК, но резултат няма. По законите на политологията това е висш пилотаж.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK