Само една трета от всички безработни са имали право на обезщетение през 2015 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Само една трета от всички безработни са имали право на обезщетение през 2015 г.

338.9 млн. лв. са били изплатените обезщетения за безработица през 2015 г.

Само една трета от всички безработни са имали право на обезщетение през 2015 г.

Броят им намалява заедно с подобряващата се картина на пазара на труда

3956 прочитания

338.9 млн. лв. са били изплатените обезщетения за безработица през 2015 г.

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


1.45 млн. от хората в трудоспособна възраст не са били икономически активни през 2015 г.

Ако търсите да наемете хора през бюрата по труда, които сравнително скоро са останали без заетост, изборът се свива все повече. Това показва отчетът на НОИ за за регистрираните безработни с право на обезщетение през миналата година. Броят им намалява прогресивно и през 2015 г. те са били около 90 хил. души, или с 10 хиляди по-малко от предходната година. А и са едва една трета от всички останали без работа в страната.

Данните са в унисон с тези за пазара на труда през миналата година, а те като цяло бяха добри - броят на заетите в България надвиши 3 млн. души, а безработицата спадна под прага от 10% за пръв път от 2009 г. насам и достигна 9.1%.

Най-много са среднистите

Най-голяма част (59.7%) от безработните с право на обезщетение са били със средно образование. Следват тези с основно и висше магистърско. На пръв поглед това противоречи на статистиката на НСИ, според която най-високият коефициент на безработица е сред хората с начално и по-ниско образование, докато най-ниският е при висшистите. Обяснението обаче се крие в това, че лицата с начално и без образование са най-често дълготрайно безработни, а те спират да получават обезщетения след определен период. Реално правото за финансова помощ от държавата и продължителността на получаването й зависи от осигурителния стаж. Едно лице може да получава максимум 12 месеца обезщетение за безработица, но за целта трябва да има над 25 години трудов стаж. Освен това то трябва да е било осигурявано за безработица най-малко 9 месеца през последните 15 месеца, преди да изгуби работата си, и да се е регистрирало в Агенцията по заетостта. Така през 2015 г. само една трета (90 хил. души) от общо 305.1 хил. безработни са имали право да получават обезщетения.

Средното обезщетение надвишава 300 лв.

Данните на НОИ показват, че през 2015 г. средното обезщетение за безработица се е увеличило с 13.3% на годишна база и за пръв път надминава прага от 300 лв. Ръстът от 35 лв. за една година вероятно се дължи отчасти и на увеличаването на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове през последните години. Въпреки това общата сума, изплатена от бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за обезщетения, спада постоянно през последните години заради намаляващия брой на хората, които имат право на тях. През 2015 г. общо държавата е отделила за този разход 338.9 млн. лв. спрямо 340 млн. лв. през 2014 г. и 352 млн. лв. през 2013 г.

По закон обезщетенията за безработица са 60% от средния доход, върху който лицето е било осигурявано през последните 24 месеца, преди да бъде съкратено. Размерът им обаче не може да бъде по-малък от 7.20 лв. на ден за миналата и за тази година.

Засилващи се регионални различия

Четири от петте области с най-висока безработица през 2015 г. са били в Северна България - Силистра, Шумен, Видин и Враца, като в Силистра показателят достига 21.8%. В тези населени места хората с право на финансова компенсация от държавата са най-малко - под една пета от всички безработни. Тоест огромната част от съкратените са стояли дълго без заетост или нямат достатъчно събран стаж, което пък намалява шансовете на тези хора да потърсят и намерят работа. А това означава, че в бъдеще икономическите проблеми в подобни райони ще продължават – липсата на инвестиции и на активни и квалифицирани кадри са тенденции, които се подхранват взаимно. Така се създава и т.нар. структурна безработица. Данните на НСИ показват, че за миналата година 61.3% от всички останали без работа са продължително такива (от една или повече години), а те по-трудно се завръщат на трудовия пазар. Освен това икономически неактивните лица в работоспособна възраст са били цели 1.45 млн. души, а трайно обезкуражените – 170 хил. души.

На другия полюс е ситуацията в областите с най-ниска безработица - София (столица), Варна и Велико Търново, където над една трета от безработните са имали право на обезщетения. Това означава, че една голяма част от останалите без заетост са били скоро съкратени и вероятно по-активни в търсенето си на нова работа.

1.45 млн. от хората в трудоспособна възраст не са били икономически активни през 2015 г.

Ако търсите да наемете хора през бюрата по труда, които сравнително скоро са останали без заетост, изборът се свива все повече. Това показва отчетът на НОИ за за регистрираните безработни с право на обезщетение през миналата година. Броят им намалява прогресивно и през 2015 г. те са били около 90 хил. души, или с 10 хиляди по-малко от предходната година. А и са едва една трета от всички останали без работа в страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK