В доклада организацията стига до извода, че свободата на медиите по света е в "дълбок и тревожен упадък" заради натиска на властите и компаниите.

България: Все по-зле

Спадът на България започна преди десетина години, като през 2006 страната бе на най-добрата си позиция - 35-о място, и оттогава се движи само надолу, като в последните години ускорява.

Индексът за състоянието на медиите в страната този път е почти 33, като за сравнение световният лидер Финландия е с индекс 8.5. Това поставя България на място, което е по-лошо от това на Черна гора, Украйна, Непал, ЦАР, Парагвай и др. Веднага след България са държави като Замбия, Нигерия, Катар и др., които вече попадат в групата на страните, които са в "трудна ситуация". В рамките на ЕС от години няма страна с по-слаби показатели от България, но този път в рамките на Европа зад страната ни е само Македония (118), както и Русия (148) и Турция (151). За сравнение - съседна Румъния е на 49-а позиция, а Сърбия - на 59-а.

Само преди броени дни "Репортери без граници" осъди свалянето на видеокарикатурите на художника Чавдар Николов от сайтовете на "Нова броудкастинг груп" като "неприемлив акт на цензура".

Влошаване навсякъде

Състоянието на свободата на медиите е деградирало във всички региони на света през 2015 г. Според "Репортери без граници" много от световните лидери развиват "параноя" към журналистиката и предприемат твърди мерки срещу медиите, а отразяването на събитията от частните медийни организации все повече се определя от корпоративни интереси.

Индексът на свободата на печата в 180 държави, който се публикува от 2002 г. насам, обобщава серия от отделни показатели: плурализъм, независимост на медиите, среда, автоцензура, законови рамки, прозрачност и др. "Всички показатели бележат влошаване. Много държавни органи се опитват да си върнат медийния контрол в съответната страна, страхувайки се от прекалено открит обществен дебат", каза Кристоф Делоар, генерален секретар на "Репортери без граници". "Навлизаме в нова ера на пропаганда, когато новите технологии дават възможност евтино да се разпространява информация под диктовка. Днес за всички власти става все по-лесно да се обръщат директно към публиката чрез новите технологии", подчерта Делоар.

Европейските проблеми

Финландия запазва първото си място в Индекса на медийната свобода за шеста поредна година, следвана от Холандия и Норвегия. Макар че Европа остава зоната, където медиите са най-свободни, някои страни, например Полша (47-о място, надолу с 29 места), рязко са влошили позициите си в класацията, след като властите са затегнали контрола си над медиите. В Унгария правителството също се опитва да ограничи свободата на медиите. Във Франция (45-а, 7 места надолу) бизнесмени с интереси извън медийната сфера притежават значителна част от частните медии на национално ниво.

Във Великобритания (38-а, с 4 места надолу) полицията използва законите за правомощията на разследващите органи, за да принуждава журналисти да разкриват източниците си, докато в Италия (77-о място, с 4 места надолу) полицията често извършва обиски в редакциите на медиите по същата причина. Журналистите в страната често са заплашвани от мафията.

Някои от заплахите са пряко свързани с възхода на национализма, като например смъртните заплахи в Швеция, нападенията по време на антимюсюлманските демонстрации в Германия, атаката срещу "Шарли ебдо" в Париж през януари миналата година.

Ситуацията в Югоизточна Европа също не е розова. В Хърватия и Сърбия се съобщава за случаи на физическо насилие над журналисти. В постсъветското пространство пък има сериозно влошаване, като много страни следват примера на Русия, където критиците на правителството са подложени на преследване. Забележително изключение е Украйна (107-о място, 22 позиции нагоре), където има подобрение благодарение на намаляването на насилието в сепаратисткия конфликт на изток и осъществяването на определени реформи, въпреки че продължават да съществуват множество проблеми.

Преглед на оригинала