Задължително гласуване, референдуми в различни дни от изборите и отпадане на предложението за район "чужбина" са трите основни промени, които бяха приети от парламента по време на гласуването на избирателния кодекс днес. Кодексът влезе в залата само ден, след като излезе от правна комисия, и за 4 часа депутатите успяха да гласуват само шест параграфа (от общо 88). Ето какво решиха депутатите за правата и задълженията на българските граждани по време на избори.
1. Гласуването става задължително
След дебат, който продължи повече от 2 ч. парламентът прие задължителното гласуване със 109 гласа "за" от ГЕРБ, ПФ, АБВ и части от РБ и БДЦ. По време на обсъждането депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов предложи освен текста, внесен от Валери Симеонов, парламентът да гласува и цитат от фейлетона на Алеко Константинов "Избирателен закон", който гласи: "Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните."
Според Караджов партиите в парламента внасят текстове с камуфлажен характер, които имат за цел да повдигнат праговете за влизане в парламента и да облагодетелстват големите партии, както и тези с твърд електорат. "О, неразумний, депутате", бе отговорът на депутатът от ПФ Димитър Байрактаров към Караджов. "Лъснахте – за пореден път е важно да се прегърнете с ДПС, с точно тази противоконституционна партия, защото, видите ли, задължителното гласуване е нещо много страшно", добави той. Янаки Стоилов от БСП пък определи решението за задължително гласуване като "натиряне" на избирателите да гласуват на всяко едно допитване до тях.
Парламентът отхвърли още предложението на ДПС след текста "гласуването е задължително, извършва се лично и представлява изпълнение на гражданския си дълг" да се добави "като се гарантира правото на всеки български гражданин да гласува." От партията обявиха още по време на дебатите, че ще сезират Конституционния съд заради задължителното гласуване.
2. Без повече референдуми по време на избори
Предложението на Михаил Миков и БСП референдумите да не се провеждат в един и същ ден също беше прието (със 115 гласа "за" от ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, 11 "против" от Реформаторския блок и 12 "въздържал се") и така очакваният референдум на Слави Трифонов със сигурност няма да може да се проведе заедно с президентските избори през септември.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов имаше алтернативно предложение - само референдумите, инициирани от гражданите, да не могат да бъдат провеждани в същия ден като изборите - но така и не се стигна до неговото гласуване и бе приета по-рестриктивната мярка. Във всеки случай и двете предложения щяха да постигнат един и същ ефект - референдумът на "Шоуто на Слави" да не съвпадне с президентския вот тази есен. Очаква се референдумът да се проведе в периода юли-август, тъй като парламентът най-вероятно ще го гласува през май, а после президентът трябва да насрочи референдума между два и три месеца след това.
"Могат да се съберат огромни мнозинства от управляващи и опозиция, когато политическите партии се почувстват застрашени от вота на гражданите" , беше коментарът на лидера на ДСБ Радан Кънев. Според него тази поправка е предложена по конкретен повод. По темата се изказа още Мартин Димитров от ДСБ, който призова колегите си от БСП да не се плашат от висока избирателна активност. Репликира ги Янаки Стоилов от БСП, според когото поради приемането на задължителното гласуване, няма проблем допитване до гражданите да се провежда в различни дни.
3. Без специален избирателен район "Чужбина"
Другата наболяла тема, която беше обсъдена днес, беше предложението да се създаде район "чужбина", което би дало на българите зад граница възможност да упражняват преференциален вот и да избират 4 свои народни представители. Депутатите я отхвърлиха след изненадващо кратки дебати, въпреки че предложението бе част от идеите на вносителите и бе подкрепено в комисия. В зала обаче повечето депутати, както от мнозинството, така и от опозицията, гласуваха за отпадането на това предложение, а само няколко независими депутати и представителите на РБ гласуваха "против".
Поправката беше отхвърлена с гласове на ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, АБВ, "Атака" и БДЦ. Така българите в чужбина ще продължат да гласуват само за партия, а гласовете им ще се преразпределят в страната.
Остатъкът от парламентарното обсъждане беше зает от дебати по предложението граждани да могат да поискат преместването на изборната секция.
Какво предстои?
Предстоят още редица значими промени, които ще се гласуват на следващите заседания, като това предизборната кампания да се съкрати от месец на 21 дни; да се забрани обявяването на социологическите проучвания по време на цялата предизборна кампания; да се забрани сформирането на местни коалиции; да се вдигне прагът за преференции на местни избори от 5% на 7%; както и бюлетината "не подкрепям никого" да влиза в бройката на действителните бюлетини и да вдигне прага за влизане в парламента.
Очевидното избързване при гласуването на промените в изборния кодекс (правна комисия заседава извънредно почти 30 ч. в продължение на 3 дни) си личеше както от липсата на дебати в комисията, така и в преговорите в управляващата коалиция в последния момент - вечерта преди влизането на поправките в парламента. По време на гласуването АБВ, БДЦ, както и няколко независими депутати и представителя на ПФ (и партия ГОРД) Слави Бинев обявиха пресконференция, на която да изяснят отношението си към промените. Там те изразиха резерви или напълно отрекоха почти всички значителни промени - от формирането на местни коалции, през въвеждането на опция "не подкрепям никого", до предложенията за специални правила за провеждане на референдумите (макар че АБВ се въздържаха по предложението на БСП рефрендуми и избори да не се провеждат по едно и също време).
Задължително гласуване, референдуми в различни дни от изборите и отпадане на предложението за район "чужбина" са трите основни промени, които бяха приети от парламента по време на гласуването на избирателния кодекс днес. Кодексът влезе в залата само ден, след като излезе от правна комисия, и за 4 часа депутатите успяха да гласуват само шест параграфа (от общо 88). Ето какво решиха депутатите за правата и задълженията на българските граждани по време на избори.
5 коментара
Дори тоталитарната държава не посмя да направи гласуването задължително.Ако КС бъде сезиран и спази върховенството на закона тази норма щебъде обявена за противоконституционна. С всички произтичащи от това политически последици за партиите, които не се съобразиха с Конституцията. Защото:
Конституция на Република България:
Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на
поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
чл. 52. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
Правото на граждание да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа е едно от неотменимите техни права. Така е според Конституцията на Република България действаща в момента.
Само записването в закон/кодекс, че гражданите са "задължени"да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа, без промяна на Конституцията по съответния ред/с квалифицирано мнозинство или с ВНС - въпросът е дискусионен и е много вероятно неговото разрешаване да бъде свързано и с решение на КС/ ще бъде противоконституционно.
За "дерегистрирането" от избирателните списъци изобщо не трябва да се коментира. Законодателят със законова норма те лишава от възможността да изпълниш законовото си "задължение", което сам ти е вменил!!!! "Параграф - 22" на Хелър ряпа да яде.
Очевидна интелектуална и всякаква друга импотентност. Всички приказки, че подновяването на регистрирането в избирателните списъци ще става след подаването на някакви молби от "дерегистрирания" не са нищо друго освен подигравка с гражданиге - избиратели и данъкоплатци, на която те ще отговорят подобаващо. По балкански.
"Правото" за това е "право" - можеш да се възползваш или не от
него. Изборът е на съответния индивид. Абсолютен юридически, логически и житейски нонсенс е, когато едно "неотменимо" гражданско "право" прогласено в Конституцията като такова , бъде превърнато в "задължение" със законова а не с конституционна норма. Тук обаче ще се отвори друг голям проблем. Чл. 42. (1) от Конституцията трябва да придобие следния вид: - "Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, са длъжни да избират държавни и местни органи и да участват в
допитвания до народа." Все едно четеш Оруел.
Чл. 52./1/ От Конституцията - "Основните права на гражданите са неотменими." или трябва да бъде отменен/което автоматично подлага на огромно съмнение демократичността на Основния закон/ или текстът му трябва да придобие следния вид - "Някои от основните права на гражданите са отменими. Кои са те се определя със закон." Звучи абсурдно и гротескно. Това е първият, конституциония аспект на въпроса.
Вторият аспект, е когато конституционният проблем вече е решен и "правото на гражданите да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа " се е превърнало в конституционно, а не законово "задължение на гражданите да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа".
Това ще породи други много важни проблеми, които също трябва да намерят решение:
- Задължителното гласуване не означава задължително гласуване за някой от регистрираните за изборите политически субекти/както бе анонсирано от някои политически сили/, а задължително влизане в тъмната стаичка. Там какво ще направи гражданинът - избирател никой не е в състояние да му диктува, каквото и да е записано в който и да е закон, вкл. и в Конституцията. В бюлетината също. Пускането на недействителна бюлетина или бюлетина "против всички", когато задължително имащите право на глас са отишли до урните може да предизвика такива проблеми, чийто последици са трудно предсказуеми.
- Неизпълнението на определено задължение от гражданина, вече задължен да избира, трябва да е съпроводено със съответна адекватна санкция, която да бъде както достатъчно мотивираща за гражданите да изпълнят това вече свое задължение, така и гарантирано да бъде нейното налагане. Екзотичното и опасно нормотворческо решение "дерегистриране" вече е на хоризонта. Примерът с неспазването на "мъртвите" текстове за забрана на
тютюнопушене на обществени места/вкл. и стадиони!!!/ е за учебник, как не трябва да са изготвят и приемат закони, защото невъзможността от ефективното им прилагане, води единствено до формиране на допълнителен и до затвърждаване на вече съществуващия правен нихилизъм в обществото.
Много по - добре би било преди избори със закон да бъде въведена т. нар. "активна регистрация" за тези които желаят да гласуват - да осъществят "неотменимото си право"/отпадат "мъртвите души"/. Заслужава специален дебат и възможноста, когато са гласували по - малко от 51% от имащите "право" глас или вече "задължените" да гласуват граждани/дори и тогава такъв вариант е възможен,същото се отнася и за референдумите/ да се обявяват за недействителни. Това ще направи значително по - отговорни политиците към българските граждани, както и самите граждани към проблемите на обществото и управлението.
добре де... задължително... не съм сигурен, че разбирам логиката, нито дали е конституционно и прочее... ма да оставим това... задължително и толкоз...
ок, ма като е задължително или ще трябва да е винаги в определено време и място (което засега не съм чул да е така) или всеки път ще трябва да ме информират кога, къде и как да избирам... инак как да знам, че трябва да си свърша задължението...? и информирането трябва да е лично, щото не всеки винаги има достъп до обществена комуникация... и с потвърждение, че съм информиран и съм разбрал същината на задължението ми, щото може да съм сляп, глух или да не разбирам езика на информацията... да ме намерят където и да съм, да ми доставят информацията и да си земат потвърждението... нещо хич не ми се верва, че страхотно организираната и никога не грешаща българска администрация е в състояние да направи таквоз нещо...
с други думи похвално усилие, ама според мене и един студент по адвокатство може да го обори тоз закон в съда... сега, в кой съд и дали изобщо има съд в милата мамковина е съвсеееем друга тема...
в общи линии пак стигаме дотам отдето тръгнахме - милиционерско-рушняшко-комунистическата мафия има власт и не иска да я дава... :)
Задължителното гласуване е точно толкова "противоконституционно", колкото или по-малко от задължителното здравно и пенсионно осигуряване, задължителните имунизации, флуорирането на питейната вода или задължителното ходене на училище.
Демокрацията не осигурява автоматично абсолютни свободи, а винаги балансира личната свобода с лична отговорност, както и благото на обществото като цяло.
Задължителното гласуване има толкова очевидни преимущества, че е трудно да се разбере как някой здравомислещ човек може да го отхвърля.
1) Обезсмисля купуването на гласове;
2) Изважда от парламента или маргинализира екстремистките (Атака) и "специални интереси" ( етнически - ДПС, ДОСТ; икономически -БДЦ) партии и,
3) По този начин, като осъществява натиск за окрупняване върху малките политически субекти, води до по-голяма политическа стабилност.
Всеки разбира се може да избере да пусне празна бюлетина и това само по себе си гарантира конституционните му права.
Раздялянето на референдумите от националните избори е очевидно съшит с бели конци опит на ГЕРБ да ги изключи като оръжие и последно средство в борбата срещу монополизираната от тях власт. Друг е въпроса, какво точно място заема С. Трифонов - човек с несъмнени заслуги в тоталното изпростяване и вгаменяване на българския народ във всичко това.
Няма проблеми да намина и да не избера никой от тези които искат да ни крадат
Ако съм на почивка в чижбина? На преход в планината? На круиз в морето? Или просто съм махмурлия този ден, или ми прилошее и не мога да гласувам - глоба ли ще плащам?