Гласуването вече е задължително

Спорните поправки създадоха пъстри тематични коалиции по интереси и отново изостриха отношенията между ГЕРБ и реформаторите.

Гласуването ще бъде "граждански дълг" и става задължително. Референдуми вече няма да могат да се провеждат заедно с изборите. Отделен избирателен район "Чужбина" все пак няма да има. Тези предложения одобриха окончателно депутатите в парламента в четвъртък. Промените в Изборния кодекс влязоха в пленарната зала само ден след като бяха скоростно гласувани на няколко поредни извънредни заседания на правната комисия през седмицата.
Бързината, с която те бяха предложени и договорени между партиите в управлението, а и извън него, постави процеса под радара на публичното внимание и резултатът е, че част от одобрените промени са повече от спорни: задължителното гласуване е противоречиво от юридическа гледна точка, разделянето на референдумите от изборите удобно спъва провеждането на референдума, иницииран от Слави Трифонов, заедно с президентските избори наесен. Невъвеждането на избирателен район в чужбина пък е поредната пропусната възможност българите в чужбина да получат правата, които имат съгражданите им в страната.
Спорните поправки създадоха тематични коалиции между управляващи партии и опозицията в лицето на ДПС и БСП. Същевременно успяха и за пореден път да изострят отношенията между ГЕРБ и коалиционните им партньори от РБ. Депутатите обаче успяха да гласуват в четвъртък само шест от общо 88 параграфа, като най-спорните текстове предстои да бъдат разгледани в петък, а вероятно и другата седмица. Сред тях са въвеждането на опция "Не подкрепям никого" в бюлетините и зачитането им като действителни гласове, което ще направи влизането на малки партии в парламента по-трудно, заличаването от списъците като санкция за негласувалите, забрана на социологическите проучвания през цялата предизборна кампания и т.н. (виж карето).

Граждански дълг
След дебат, който продължи повече от 2 часа, парламентът прие задължителното гласуване със 109 пъстри гласа "за" от ГЕРБ, ПФ, АБВ, част от БДЦ и по двама от РБ и "Атака". Пъстрата група депутати, които подкрепиха текста, не приеха аргументите на противниците му, че превръщането на конституционното "право" в "задължение" лесно ще бъде оборено пред Конституционния съд. По време на обсъждането депутатът от РБ Гроздан Караджов дори саркастично предложи освен текста, внесен от Валери Симеонов от ПФ, парламентът да гласува и цитат от фейлетона на Алеко Константинов "Избирателен закон", който гласи: "Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните."
Според Караджов партиите в НС внасят текстове с камуфлажен характер, които имат за цел да повдигнат праговете за влизане в парламента и да облагодетелстват големите партии, както и тези с твърд електорат. Янаки Стоилов от БСП определи решението за задължително гласуване като "натиряне" на избирателите да гласуват на всяко едно допитване до тях.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Без повече референдуми по време на избори
Предложението на Михаил Миков и БСП референдумите да не се провеждат в един и същ ден пък обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и Патриотичния фронт и бе прието със 115 гласа "за" срещу 11 "против" от Реформаторския блок и 12 "въздържал се". Така очакваният референдум на Слави Трифонов с шест въпроса, който събра достатъчно подписи и по закон трябва да се проведе, със сигурност няма да може да се случи заедно с президентските избори през септември и ще се измести за лятото.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов имаше алтернативно предложение - само референдумите, инициирани от гражданите, да не могат да бъдат провеждани в същия ден като изборите - но така и не се стигна до неговото гласуване и бе приета по-рестриктивната мярка.
"Могат да се съберат огромни мнозинства от управляващи и опозиция, когато политическите партии се почувстват застрашени от вота на гражданите", бе коментарът на лидера на ДСБ Радан Кънев. Според него тази поправка е предложена по конкретния повод.

Без специален избирателен район "Чужбина"
Другият текст, който бе гласуван, бе предложението да се създаде избирателен район "Чужбина", което би дало на българите зад граница възможност да упражняват преференциален вот и да избират до 4-ма свои народни представители. Предложението бе на ГЕРБ и РБ и бе одобрено в правната комисия в сряда, но в четвъртък след изненадващо кратки дебати както от ГЕРБ, така и от почти всички други партии гласуваха за отпадането на поправката, като само няколко независими депутати и представителите на РБ гласуваха тя да остане. Защо не дадем възможност на нашите сънародници в чужбина да имат техни народни представители, избрани от тях, противопостави се на решението Мартин Димитров от РБ. Защо ДПС се изплаши от район "Чужбина", след като на миналите парламентарни избори бяха първа политическа сила именно зад граница, присъедини се и колегата му Настимир Ананиев. Аргументите им не бяха приети и така българите в чужбина ще продължат да бъдат лишени от правото, което имат избирателите на българска територия - да гласуват преференциално за определен кандидат, и ще продължат да гласуват само за партия, а гласовете им ще се преразпределят в страната.

Изостряне на отношенията
След гласуването парламентарната група на РБ се обяви единно срещу трите текста. Това обаче според съпредседателя на РБ Найден Зеленогорски все още не означава, че блокът ще напусне управлението. Реформаторите се противопоставят на задължителното гласуване, което би работило за големите партии ГЕРБ, БСП и ДПС, особено ако бъдат приети и "добавките" - изваждане от списъците като санкция за негласувалите и зачитането на гласовете "Не подкрепям никого", което би направило по-трудно за по-малките партии да влязат в парламента. "Задължителното гласуване не е лекарство за болестта на купения и корпоративния вот", каза Зеленогорски.
"На практика днес НС гласува никога прякото допитване да не съвпада с провеждането на избори, което е целенасочен опит за омаловажаване на референдумите, които да не достигат необходимите прагове. ГЕРБ, ДПС и БСП направиха така, че гласът на гражданите да бъде целенасочено заглушен", изтъкна и Мартин Димитров от гражданската квота на РБ. Спредседателят на РБ и лидер на ДСБ Радан Кънев пък подчерта, че гласуването да не се създава изборен район "Чужбина" е грубо нарушение на правата на милиони български граждани извън страната.



КАРЕ
Предстоят още спорни текстове
В петък, а вероятно и другата седмица ще бъдат гласувани още няколко значими промени. Сред тях са:
- предизборната кампания да се съкрати от месец на 21 дни;
- да се забрани обявяването на социологическите проучвания по време на цялата предизборна кампания;
- да се забрани сформирането на местни коалиции;
- да се вдигне прагът за преференции на местни избори от 5% на 7%;
- в бюлетината да се въведе опция "Не подкрепям никого" и бюлетини с този избор да се броят като действителни бюлетини;
- негласувалите да бъдат санкционирани, като бъдат изваждани от избирателните списъци;
- да бъдат ли въведени поощрения за гласувалите.
Бързината, с която бяха договорени промените в Изборния кодекс, и надигащото се обществено недоволство към някои от поправките обаче ги прави неустойчиви и представители както на ГЕРБ, така и на ПФ, АВБ, БДЦ вече дадоха знак, че ще отстъпят от най-спорните текстове и ще смекчат други. Така забраната за социологическите проучвания и регистрацията на местни коалиции по-скоро ще отпадне. Гласовете "Не подкрепям никого" вероятно все пак няма да се броят за действителни, а отписването от избирателните списъци ще става след две или повече негласувания.