България 2070: 5 млн. души
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България 2070: 5 млн. души

България 2070: 5 млн. души

През следващите 50 години населението ще продължи да намалява и застарява, а заедно с това и надеждите да бъдем по-богати

20992 прочитания

Икономическият растеж ще е ограничен от липсата на хора

Темата накратко

Населението в България намалява, застарява, а все по-малко работещи издържат все повече пенсионери. В дългосрочен план нещата изглежда, че ще се влошават. Прогнозата на НСИ е, че до 2070 г. населението ще се стопи до около 5 млн. души. Негативните В резултат на всичко това растежът на икономиката ще остане потиснат, а натискът върху пенсионната система ще става все по-голям. Решението е да се използва максимално наличният човешки ресурс чрез повишаване на качеството на образованието. Другият вариант е да се внасят хора отвън.

България има проблем. Всъщност има много проблеми, но един от тях е по-голям от всички останали. Казва се лоша демография - все по-застаряващо и намаляващо население, което освен това е и все по-изкушено да емигрира. Ако се съди по последните прогнози на статистиката, размерите на проблема ще стават все по-заплашителни. До 2070 г. населението в трудоспособна възраст ще продължи да намалява, новородените също. Според прогнозите тогава в страната ще живеят 5.1 млн. души. В резултат - изгледите икономиката ни да порасне по-бързо и всички останали тук да живеем по-добре ще се стопяват. Тези негативни тенденции в по-дългосрочен план ще натежат и на пенсионната система. Министерството на финансите очаква през 2060 г. 10 работещи да издържат вече 9 пенсионери.

На теория съществува хипотеза, при която икономиката расте и при намаляващо население. Задължително условие обаче е наличието на достатъчно образовани и висококвалифицирани кадри, които да имат висока производителност. Поне засега случаят в България не е такъв.

В скица

Лошата демография се дължи на три негативни тенденции – раждаемостта продължава да намалява, смъртността се увеличава, а младите хора напускат страната. От данните на Националния статистически институт (НСИ) се вижда, че през 2015 г. коефициентът на раждаемост е 9.2 промила, намалява (с 0.2 промила) спрямо предходната година, а освен това показателят е под средния за Европейския съюз (10.1 промила).

Вторият негативен фактор е емиграцията. През 2015 г. страната ни са напуснали 29.5 хил. души, а заселилите се тук са 25.2 хил. души, т.е. отрицателният механичен прираст е 4.3 хил. души. Половината от това число се дължи на жени между 15 и 29 години, т.е. в детеродна възраст. В същото време смъртността се увеличава и през 2015 г. коефициентът достига рекордните 15.3 промила. По данни на НСИ това е най-високата стойност от 1965 г., а също така е значително над средното за ЕС ниво – 9.7 промила. Най-висок в България показателят е при мъже на възраст между 40 и 55 години, което има силни социални и икономически ефекти.

Една банкрутирала система

В свой анализ за България The Economist Intelligence Unit - аналитичното звено на британското списание The Economist, също посочва, че лошата демографска перспектива за България ще доведе до намаляване на разполагаемата работна сила в страната, въпреки че заетостта ще се повишава. Причината е, че в номинален брой хората ще стават все по-малко. Според НСИ до 2070 г. населението на България ще се стопи с около 2 млн. души и ще достигне около 5 млн. Този демографски спад според външните анализатори ще ограничи икономическия ръст средно до около 1.3% между 2016 и 2050 г. Крайно недостатъчно, ако искаме да настигнем богатите икономики.

Другият проблем на намаляващото и застаряващо население е свързан с все по-големия публичен ресурс, който ще трябва да се отделя за пенсии в бъдеще. Причината е, че в по-голямата си част пенсионната система в България е разходопокривна - разчита на данъците на настоящите работещи, за да плаща обезщетенията за старост. И на теория работи, ако икономически активното население е мнозинство в сравнение с пенсионерите. Когато това съотношение се обърне, държавата е принудена да увеличи публичните разходи по това перо за сметка на всички останали. Или да вдигне данъците, за да може да плаща обещаното на възрастните хора. Другият вариант е да вземе дълг, като прехвърли тежестта на бъдещите поколения. Всички тези мерки имат своите негативни последици, а крайният резултат е още по-бавно развиваща се икономика. През 2015 г. например 100 осигурени са издържали 78 пенсионери. В последната си конвергентна програма обаче Министерството на финансите прогнозира, че през 2060 г. това съотношение вече ще е 100 на 90.

"Влошаването на демографията е основният рисков фактор за пенсионната система", смята Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Според нея в сегашния си вид системата на практика е банкрутирала и всяко забавяне на потока на вноските от работещите означава да не могат да се плащат пенсиите. Другият вариант е държавата да увеличава ролята си в покриването на дефицита в държавното обществено осигуряване, който през 2015 г. достигна 5.1 млрд. лв. "Системата е минала точката, в която може да бъде оздравена, и трябва да се мисли за промяна на модела", смята тя.

Според финансовото ведомство след пет десетилетия парите за пенсии като дял от БВП ще се задържат на нива около сегашните – 11%. Разходите, свързани със застаряването на населението обаче, ще скочат драстично. В момента те са около 15% от БВП, а прогнозата е делът да приближи 22%. А това означава, че повече от половината от бюджета на държавата през 2060 г. ще отива за възрастните хора (ако преразпределението се задържи на нива около 40% от БВП). И още една лоша новина - въпреки огромния ресурс, който ще се отделя за това перо, от Министерството на финансите не очакват бъдещите пенсионери да живеят по-богато. Прогнозите са и след 45 години коефициентът на заместване на дохода (средна пенсия към среден осигурителен доход) да е на сегашните нива - около 45%. Според Десислава Николова обаче в дългосрочен план системата няма как да поддържа дори и сегашните нива на обезщетенията за старост заради намаляващия брой работещи и увеличаващия се брой пенсионери. "Бъдещите пенсионери ще имат много по-нисък коефициент на заместване. Ще бъдат по-бедни, освен ако не спестяват в някакви доброволни схеми или не инвестират по друг начин", смята тя.

Малко, но и зле подготвени

Застаряващото и намаляващо население не е проблем само на България - от същата болест страда цяла Европа. Тук обаче хората в трудоспособна възраст са не само малко, но и все по-зле подготвени. И това личи от иначе добрите данни за пазара на труда за 2015 г. Броят на работещите се е увеличил с над 50 хил. души, но основно при хората над 55 години. Тези с ниско образование трудно намират работа, т.е. безработицата започва да става структурен проблем.

"През 2015 г. коефициентът на заетост вече е на нивото от 2008 г. Проблемът е, че инвеститорите изпитват същите проблеми с намирането на работната ръка, каквито имаше през 2007-2008 г. Разликата е, че сега безработицата е по-голяма, а заетите като брой са по-малко", казва в интервю за "Капитал" Лъчезар Богданов, икономист от "Индъстри уоч". Според него работодателите все по-трудно намират млади хора за работните позиции. "Все повече ще трябва да се наемат хора в предпенсионна възраст", добавя той.

IT секторът е пример за това как лошата демография и най-вече ниската квалификация могат да пречат. Компаниите от този отрасъл на практика не усетиха кризата и статистиката показва, че 30% от добавените работни места през 2015 г. са там. Още около 20% са за сметка на аутсорсинг и бизнес услугите. Тези сектори обаче имат нужда от млади хора, които лесно да се приспособяват към динамиката на работната среда. По данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) 90% от работещите в IT сектора са до 35-годишна възраст. "Лошата демография е проблем на всички сектори в България. За нас обаче основната пречка е свързана с липсата на подготвени хора. Образованието ни е основният проблем", коментира Стамен Кочков, председател на БАСКОМ. "За последните десет години секторът е пораснал пет пъти, а ако имаше повече специалисти, можеше да расте в пъти по-бързо", допълва Кочков.

По данни на НСИ дори в най-тежките години на кризата – 2009–2010 г., оборотът при IT сектора е растял с двуцифрени проценти. В парично изражение той се оценява на около 1.6 млрд. лв., или около 2% от брутния вътрешен продукт през 2015 г.

Какво правим

Социалният министър Ивайло Калфин още преди месец заяви, че има намерение да започне консултации с политическите сили в парламента на тема демография. Обясненията му обаче звучаха толкова общо, че така и не стана ясно какви конкретни мерки предлага. Освен това трябва цялостно преосмисляне на стратегията, а не просто 10-20 лв. отгоре майчински. В момента например България е с едно от най-дългите майчинства в Европа, но въпреки това броят на бебетата не расте с най-високи темпове.

"Основни фактори за производствения капацитет на една икономика са трудовият ресурс и капиталът. Ако капиталът, т.е. инвестициите, успее да компенсира липсата на работна сила, тогава икономиката може и да не пострада. Аз обаче не съм оптимист, че това може да стане в България", казва Десислава Николова. Според нея високите технологии също биха могли да заместят отчасти липсата на качествени кадри, но и този сценарий е трудно осъществим тук.

Докато се чуди как да произвежда повече нови хора, България задължително трябва да почне да мисли и как да използва максимално наличния, макар и ограничен ресурс, и да започне да внася кадри. Като начало - да се инвестира много повече и много по-ударно в образование. Тук болната тема са ромите - един растящ и все по-отделен от трудовия пазар и образованието сегмент. При тях образованието е ниско, а отпадането от системата е в ранна възраст. "Огромен проблем за децата от другите етноси е, че за тях българският език е чужд и на практика те не разбират какво им се преподава в училище", смята Николова. Според нея решението може да се търси в създаването на специални образователни програми за училищата от районите, които са населени основно с хора от малцинствата. "Трябва да се мисли за друг тип система с различни помагала или ресурсни учители", допълва тя.

Другият вариант, за който бизнесът говори отдавна, е внасянето на кадри. Пример отново е IT секторът и сините карти за чужденци. Стамен Кочков обяснява, че този вид разрешително за работа съществува от няколко години, но процедурата е толкова тежка и сложна, че на практика не действа. "За последите години по тази процедура са назначени едва няколко десетки специалисти. Докато само през 2014 г. в Германия са взети 14 хил. души", казва той. Според него са направени някакви стъпки в опростяване на процеса, но все още са намесени много институции, има много ходене по гишета и много отнето време.

Въпреки ожесточението по темата в чисто прагматичен план я има и възможността за интегриране на бежанци и икономически имигранти. Това все пак е един от начините, по който други икономики растат от години. Този вариант беше изследван от икономическия екип на БАН през миналата година. Експертите на академията анализираха националната стратегия за демографско развитие на населението до 2030 г. и заключиха, че държавата трябва да има политика към имигрантите и да се опита да интегрира част от тях, за да подобри влиянието на отрицателния механичен прираст. "По-добре да се подходи целево, отколкото да има категоричен отказ да се приемат бежанци", смята Митко Димитров, директор на икономическия институт при БАН. Според него ще е добре за икономиката и за демографията на страната да се сложи квота на от 0.8–1 промил от населението.

Всичко това са части от решение. Взети поотделно, никоя от тях няма силата да промени инерцията на цяло общество. Заедно и дългосрочно те може и да спрат това засилване към грешната страна на махалото.

Преглед на оригинала
Преглед на оригинала
Преглед на оригинала
Икономическият растеж ще е ограничен от липсата на хора

Темата накратко

Населението в България намалява, застарява, а все по-малко работещи издържат все повече пенсионери. В дългосрочен план нещата изглежда, че ще се влошават. Прогнозата на НСИ е, че до 2070 г. населението ще се стопи до около 5 млн. души. Негативните В резултат на всичко това растежът на икономиката ще остане потиснат, а натискът върху пенсионната система ще става все по-голям. Решението е да се използва максимално наличният човешки ресурс чрез повишаване на качеството на образованието. Другият вариант е да се внасят хора отвън.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    robotrop avatar :-|
    robotrop

    Ама защо? Нали сме в "клуба на богатите"? Нали от ЕС текат реки от мед и масло? Тогава що така, МИМЕ?

  • 2
    yts04475665 avatar :-|
    Georgi

    И аз мислех, че просперираме, но щом рупорът на свободната пазарна икономика бие камбаната, значи са много зле нещата. А иначе Георги Марков явно здраво се е объркал, пишейки че комунизмът е виновен за лошата раждаемост, тя тогава си беше супер на база на сегашната. За 20 години центровете на градовете вечерно време изглеждат като пустиня, а съвкупните усилия на американофили, русофили, германофили, тюркофили и масата изроди българофоби ала "хората с нежни дупето от БХК" успяха до доведат страната до демографаки мор, невиждан в историята й. Честито!!!!!

  • 3
    antisorosoid avatar :-|
    antisorosoid

    За 25 години демокрация изгубихме 1/3 от населението си, от 9 млн станахме 6 млн, от които повечето са пенсионери и роми. Благодарим Америка! Благодарим Брюксел! Благодарим родни демократи!

  • 4
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Благодарности за демографската катастрофа може да се отправят към управляващата бивша Държавна сигурност и деца на бивши комунисти, които на практика контролират икономиката и изстискват ресурса и до последно без да ги вълнува възпроизводството. Същите хора дърпат конците на поредица от правителства и не позволяват промени в която и да е област, за да не им се потърси наказателна отговорност.
    Да се плюе ЕС е безмислено. Много хора емигрираха в страни извън ЕС. Просто в БГ политиците крадат като за последно, работодателите плащат се като "за бог да прости", администрацията мачка като валяк и после политиците се чудят защо младите стягат куфарите.

  • 5
    joyrea avatar :-|
    joyrea

    До коментар [#3] от "antisorosoid":

    Щото пък предишните 45 години бяха като затвор, за което да благодарим на СССР и техните тукашни съюзници. Но основният проблем не е комунизмът, а манталитетът. Сигурен съм, че ако за тези 45 години границите не бяха затворени, населението щеше да намалее до 2 милиона. И затова никой не ни е виновен. Откак се върнах, се чувствам тлкова потиснат, че няма накъде повече, въпреки добрата работа и заплата по българските стандарти. Простотията ме потиска. Мисля да си бия камшика отново, още повече че вече нищо не ме задържа тук.

  • 6
    keepwalking avatar :-|
    keepwalking

    Поредната малоумна статия! Под турско робство сме останали 1.8 милиона и пак сме оцелели и дори сме достигнали 9 милиона И що за малоумие да се правят прогнози за след 50 години ? 1950/60 се е считало че Съветската икономика ще размине американската а то какво е станало ??СССР Населението на земята след 50 години ще бъде 10 милиарда ...то сега не може да удържим бежанците а какво остава за половин век напред ...така че за момента може нещата да са такива но да се правят прогнози е тъпо

  • 7
    foster avatar :-|
    г-н Думанов

    Пикът в прираста е достигнат през "мизерната" 1923 г. Нулата - през 1974 г. Оттогава се свличаме надолу. Това дори и комунягите са го признали.
    Писна ми да чета статии за застаряване на България и Европа. Констатации на факти без предложения за решение. Какви 5 млн.? Нали циганите се плодяли като зайци?

  • 8
    spindi avatar :-|
    spindi

    Медия дава прогнози?! Вашите прогнози никога не са се случвали. Вие не сте прогнозирали нито ВСВ, нито соца. Нямате нито една вярна прогноза за спечелване на избори, коалиция или кандидатура за президент или премиер. А да се твърди, че се топим (каква дума само), защото сме бедни е просто безумно. И малките деца вече са забелязали това, което вие се правите, че не виждате - СЛОНА в стаята, а именно, че най-бедните се размножават най-бързо, а най-богатите, най-бавно. Емиграцията също има малко общо с пари. Проверете колко от емигриралите ви приятели са били бедни преди да заминат и колко сега са заможни, от мойте няма нито един такъв случай.

  • 9
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    Приносът на статии като горната е, че напомнят периодично за съществуването на съществен проблем. Посочените възможни мерки /"части от решение"/ са, всъщност, част от проблема. Нито вносът на карди е реалистичен заради хроничната несъстоятелност на стопанските играчи да изплащат конкурентни заплати, нито увеличаване на инвестициите в образованието ще е ефективно без коренна промяна на системата, нито специалните училища в циганските местообитания ще променят поведението на етноса, нито мигрантите от Близкия и Среден Изток имат потенциал за градивно участие в стопанския живот. Това, което е необходимо, за да се предърне демографският проблем във възможност за растеж и развитие е критична маса от хора с висок професионализъм и перспективно мислене на високи управленски позиции. С други думи - коренна смяна на настоящия т. нар. елит на държавата. Ясно е, че е невъзможно в близко бъдеще; събития от вида "Черен лебед" са с ниска вероятност за България.
    За нас, които продължаваме да създаваме някъква стойност, подържаща държавата, остава да направим своите изводи и да гледаме трезво фактите. Вълните на Кондратиев показват, че след период на депресия, за какъвто се приема настоящият /след 2000 г./ следва период на растеж и развитие. Е, дългите вълни на Кондратиев...

  • 10
    jebidiah avatar :-|
    jebidiah

    А от тези 5 милиона колко ще са столичани в повече?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK