С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 22 апр 2016, 15:42, 24390 прочитания

КТБ: Банка за незаконно придобиване

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество констатира, че фиктивните доходи, печалби и капитал на банката и собственика й Цветан Василев започват още от 2004 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
КОНПИ. Зад звучния и леко комично звучащ акроним се крие Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. В държава, чиито най-големи признати проблеми са организираната престъпност и корупцията, би било логично такъв държавен орган да е добре познато в обществото име. Дали поради собствената му неефективност или заради пробойните в съдебната система обаче комисията не само не е публично разпознаваема, но и не може да се похвали с особени резултати. По собствените й данни за 2015 г. са влезли в сила 34 съдебни решения за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, на обща стойност 6.3 млн. лв., докато разходите за съществуването на КОНПИ, покрити с държавна субсидия, са 5.13 млн. лв. В предходните години съотношението е по-добро, но чистият ефект не надминава 7-8 млн. лв. годишно.

Тази година обаче, изглежда,я ще е звездна за комисията. Тя внесе иск в Софийски градски съд за отнемане на имущество на стойност 2.2 млрд. лв. срещу собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев, съпругата и дъщеря му. Запорирани са имоти, акции, сметки, картини, монети и други активи, оценени от КОНПИ на около 1.4 млрд. лв. "Капитал" се сдоби с решението на комисията след заявление по Закона за достъп до обществена информация.


Каква е юридическата стойност на документа от 378 страници и дали, кога и в каква степен заключенията ще бъдат приети от съда е трудно да се прогнозира. Това е най-мащабният подобен иск и ще е ключово дали доказателствата са достатъчно солидни. Същевременно обаче практическата стойност на изложените от КОНПИ данни са безценни за всеки желаещ да разбере какво е ставало в КТБ. Най-малкото за разлика от широката публика комисията разполага с първични документи и може да проследи парични потоци между рояка фирми около КТБ, които Цветан Василев нарича SPV-та (дружества със специална цел), а парламентарната комисия, разследвала КТБ (и почти всеки друг) - фирми бушони.

Изводите от проверката, която обхваща максималния десетгодишен период назад от започването й през август 2014 г., затвърждават доста от твърденията, че банката е била източвана. За част от изследваните преводи и покупки се стига до извод, че не подлежат на конфискация поради придобиването им преди периода или поради изтекла давност. С проследяването на парични потоци от фирма във фирма и от лице на лице се идентифицират и множество транзакции, чрез които се финансират придобиване на активи, увеличения на капитала на банката с пари, излезли от самата нея, и изсветляване на доходи от страна на Цветан Василев. Но може би най-ключовото е, че датировката на много от порочните практики, за които знаем от други разследвания или само подозираме, се връща чак до 2004-2005 г. Тук ще разкажем за някои от основните.

Капиталово неадекватна от 2005 г. насам



Буквално минути преди взимането на лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г. БНБ отне разрешението, което й беше дала на 28 март, да включи в капитала си от втори ред подчинен срочен дълг от "Технологичен център - Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) на стойност 35 млн. евро. Причината е, че регулаторът е установил, че парите за капитализацията са дошли от самата банка през верига от дружества.

Разкритията на КОНПИ обаче показват, че цикличното използване на средства от КТБ за увеличение на капитала й далеч не е нова практика. По аналогичен начин са се случили и предходните две емисии подчинен срочен дълг от мажоритарния й акционер "Бромак" (от 2011 и 2012 г.), а също така и повечето придобивания на акции и увеличения на капитала от 2005 г. насам.

Към началото на изследвания от КОНПИ период през август 2004 г. "Бромак" притежава 728 569 акции, или 37.93% от капитала на КТБ. Постепенно чрез покупки на акции, частично финансирани с пари, излезли от банката (дружество получава кредит и превежда парите пряко или през няколко дружества на "Бромак"), едноличната компания на Цветан Василев увеличава дела си до 1 600 409 акции, или 80% през април 2005 г. Тогава капиталът е вдигнат от 20 на 30 млн. лв. чрез издаване на 1 млн. нови акции, които са изцяло записани от "Бромак". Според анализа на КОНПИ парите за това увеличение са дошли по три канала - през финансовата къща "Фина-Ц", "Юлита 2002" и "Вивес", които на свой ред са минали по верига от фирми, но 8.36 млн. лв. от 10-те са дошли от отпуснати от КТБ кредити.

През 2006 г. има ново увеличение на капитала на КТБ с 8 668 030 лв. Проверката на КОНПИ установява, че цялата сума е с незаконен произход на средствата, а част от тях идват от кредити от банката. Парите са минали през "Фина-Ц" (също 100% собственост на Цветан Василев) от множество дружества с основание "покупко-продажба на валута", но според проверка на всички валутни сметки на финансовата къща такова превалутиране не е осъществявано.

По-нататък се установява и че за увеличението на капитала на банката през 2013 г. "Бромак" също е получил 47.2 млн. лв. от свързани дружества, като голямата част е от компании, които са кредитополучатели на КТБ и към момента на затварянето на банката.

Отделно за двете емисии подчинен срочен дълг на КТБ към "Бромак" от 2011 г. и 2012 г. също е установено, че по-голямата част идва от кредити от самата банка. В първия случай от общо 20 млн. евро близо 14.5 млн. евро са такива, а още 1.25 млн. евро идват от лична сметка на Цветан Василев, за което не може да се докаже законен произход. Вторият дълг е за 9 млн. евро, които са изцяло с произход банката.

Отделно около сделката от 2009 г., с която в КТБ влиза като акционер Оманският държавен резервен фонд, също има любопитни движения. На 27.03.2009 г. "Бромак" купува 1 770 098 акции на банката на стойност 139 759 310 лв. от множество свързани и несвързани дружества. За да финансира тази покупка, "Бромак" получава над 106 млн. лв. от шест компании. "Четири от гореизброените дружества ("Вивес" ЕАД, "Юлита 2002" АД, "Корси – 5" ЕООД, "Дивал 59" ЕООД), които са продавачи на 237 075 бр. акции на "КТБ" АД, са предоставили средствата на купувача ("Бромак" ЕООД) за закупуването на собствените им акции от емисия КТБ АД на същата дата", пишат експертите на комисията.

Всичко това показва, че бурната експанзия на КТБ през годините, в които активите й нарастват от около 500 млн. лв. до над 7 млрд. лв., през целия период е подплатен с фиктивен капитал. И ако за БНБ и КФН като регулатори може да има някакво оправдание да са направили пропуск с произхода на средства за една емисия капиталови инструменти, за период от десет години това означава или тотална некомпетентност, или умишлено затваряне на очите. Вече изтекъл надзорен доклад от инспекция на БНБ през 2010 г. обаче показа достатъчно ясно, че в централната банка е имало достатъчно знание за практиките по кредитиране на свързани лица, така че логичното обяснение е, че ръководството на банковия надзор просто не е пожелало да си свърши работата заради политически протекции над банката, корупция или някаква комбинация от двете.

Специални консултантски дружества

За връзките между дружествата кредитополучатели на КТБ и мажоритарния й собственик Цветан Василев вече са изписани доста страници мастило. Схемата за придобиване на активи чрез фирми, контролирани от подставени лица, беше ясно очертана от "Капитал" и други медии още преди затварянето на банката и призната от БНБ и практически всички държавни институции след краха й.

Решението на КОНПИ обаче дава изцяло ново измерение на тези връзки - според данните на комисията Цветан Василев е ползвал някои от своите SPV-та и за да си изсветлява доходи чрез консултантски договори.

Първият пример е от 2005 г. Още в началото на годината на 3 януари "Дивал 59" сключва договор с Василев, чрез който му възлага да е посредник за продажба на притежаваните от дружеството 245 908 акции, или 51%, от "Дунарит" за цена, не по-мaлка от 550 хил. лв. Договорената комисиона е 4.5% от цената на сделката, като явно Василев се е справил много над очакванията защото на 6 юни същата година получава 1 млн. лв. По сметките на КОНПИ това означава, че пакетът трябва да е бил продаден за 22 222 222.22 лв. Освен това комисията се позовава и на показанията на управителя и едноличен собственик на "Дивал 59" по това време Емил Галов, който твърди, че е фиктивен собственик и управител на дружеството, като е станал такъв дори без знанието му по нареждане на Цветан Василев.
Друг пример е пак от 2005 г., когато на 20 януари "Технологичен център - Институт по микроелектроник ТЦ-ИМЕ" (централно дружество за разпределяна на паричните потоци сред фирмите около КТБ) възлага на Василев да му посредничи да продаде участието си от 3.485% от "Линк" АД. Купувач е открит чак в края на годината и на 23 декември банкерът получава 500 хил. лв. възнаграждение. "След извършена насрещна проверка от органите на КОНПИ се установява, че в акционерната книга на "Линк" АД е гореописаната сделка. Като купувач на пакета от акции е записано "Хибридна микроелектроника" АД. В публикувания ГФО за 2005 г. на "Хибридна микроелектроника" АД е отразено, че дружеството през 2005 г. е закупило акции на обща стойност 98 000 лв.", пише в решението на КОНПИ. Или комисионата явно надвишава няколко пъти продажната цена.

В още един пример от 2012 г. Василев получава 5 млн. швейцарски франка възнаграждение от EFV International Financial Ventures. Това е компания от Британските Вирджински острови, която и към момента е акционер в ТЦ-ИМЕ, а индиректно и в "Дунарит" и "Авионамс". А според твърденията в документа комисията разполага и с документ, чрез който Василев се декларира за бенефициарен собственик на офшорното дружество.

Така само за периода 2004 - 2009 г. консултантските доходи на Василев от тези и други дружества надвишават 20 млн. лв. Някои от тях са директно дъщерни компании на "Бромак", а за други се твърди, че са установени връзки. Цитирани са и показания на изпълнителния директор на ТЦ-ИМЕ Теодора Танева пред прокуратурата, че е действала като подставено лице на Василев, а също и някогашната дясна ръка на банкера и автор на много от плетениците от фирми Бисер Лазов, който е заявил, че "Цветан Василев е имал сключени консултантски договори и договори за посредничество, чрез които узаконявал своите доходи."

Но това далеч не обхваща всички иновативни начини за извличане на доходи.

Несъществуващите дивиденти

На 23 декември 2011 г. едноличният собственик на капитала на "Фина-Ц" Цветан Василев решава да си раздаде дивидент. По документи парите трябва да дойдат от получените от "ФИНА – Ц" ЕООД дивиденти от акционерни участия в други дружества в размер 68 576 752.87 лева.

Има само един проблем. "Фина-Ц" няма дъщерни дружества и няма как да получава дивиденти от акционерни участия. Реално проверката в първичните документи на банката показва, че парите постъпват във финансовата къща от "Кен трейд", "Юлита 2002" и "Афлик България" и още на същия ден са преведени по сметка на Цветан Василев.
На 20 септември 2013 г. има друго подобно плащане от "Фина-Ц" към сметка на Цветан Василев със същото основание. Сумата е 5 млн. евро и тя постъпва по дълга верига преводи от EFV International Financial Ventures, като парите са послужили за погасяването на кредит в размер 5 млн. евро, който Василев получава от КТБ АД и нарежда по банкова сметка в Швейцария. Тези средства, както и други внесени от Василев на каса пари, са използвани за закупуването от съпругата му Антоанета на къща в Женева за 23.5 млн. франка. По оценки на КОНПИ при придобиването сградата е струвала реално 38 млн. лв., а след извършени подобрения сега се оценява на 47.6 млн. лв.

Изглежда, поне тук аргументите на комисията са били достатъчно силни, защото с решение от 17 ноември 2015 г. първоинстанционният съд на Кантон Женева е признал определението на Софийския градски съд по иска на КОНПИ срещу семейство Василеви и други лица и е постановил възбрана над къщата. Освен това са издействани и запори над швейцарските сметки на Василев.

Сенчестите владения

Въпреки, че искът на КОНПИ е насочен предимно към отдавна публично свързани с Василев дружества, има и активи, за които досега или информацията беше по-оскъдна, или въобще не се е знаело за пряко или косвено участие.

Една от новите компании, които според анализа са директно притежание на банкера, е гръцкото Hellenic Register of Shipping S.A. Василев е придобил 85% от компанията на 20 декември 2013 г. Той купува акциите за 105 хил. евро с ангажимент да депозира 595 хил. евро за увеличение на капитала. Парите са преведени от лични сметки на Василев, като освен това е имало и ангажимент да предостави 1.8 млн. евро заем на дружеството. Това се случва на 21 февруари 2014 г., но вече преводът е от сметката на "Евробилд проект". То ги получава от "Си Ди дивелопмънтс" - един от големите кредитополучатели на КТБ при затварянето. Според информацията на сайта на HRS то предлага широк спектър услуги за корабоплаването - от консултация и регистрация на кораби и яхти до обучения на екипажи.

В иска на КОНПИ на няколко пъти се споменават и сведения за офшорни компании, за които досега нямаше официални потвърждения за директна свързаност с Василев. За EFV International Financial Ventures директно се твърди, че е била собственост на банкера.

Получава се и доста детайлна информация за договора на Василев с мистериозния Пиер Луврие, който в началото на 2015 г. се появи и се афишира като нов собственик на БТК и още редица компании. Според документа на 31 януари 2015 г. е сключен договор между неговата компания CFG Capital Partners и Цветан Василев с предмет:
Покупко-продажба на контролиращо дялово участие в структурата на телекомуникационен оператор, доставчик на телекомуникационна инфраструктура, телевизионни канали, мултиплексни дружества и дружества, специализирани в областта на отбраната, действащи на територията на България. А всичко това е носело гордото име "Проект Феникс СПА".

В частта от договора "Финансово възстановяване" се сочи, че нетният консолидиран дълг, пряко свързан с целевите дружества и техните дъщерни компании, се равнява на не повече от 840 млн. евро, а техните приходи за календарната 2014 г. се равняват на не по-малко от 200 млн. евро.

От документа става ясно, че на 5 април Василев е завел арбитражно дело срещу CFG, а на 16 юли Луврие го уведомява, че всички придобити активи са прехвърлени на Empreno Ventures, което е собственост на Василев. По-късно през годината Луврие обяснява и пред КОНПИ, че след анализ и проверка на активите е стигал до извод, че е налице измама. По тази причина той решава да прекрати договора и иска от продавача да възстанови предходното правно състояние.

Empreno е компанията, в която краен собственик сега е Дмитрий Косарев и чрез която той претендира за мажоритарния пакет в БТК. Според КОНПИ обаче сделката с него е недействителна по отношение на държавата, тъй като е сключена, след като вече е общоизвестен факт започналото наказателно преследване срещу Василев за длъжностно присвояване в особено големи размери. "В случая няма никакво съмнение, че Дмитрий Косарев при придобиването на контрола върху Empreno Ventures е могъл да предположи, че придобитото от Цветан Василев имущество е незаконно. Нещо повече - няма съмнение, че Дмитрий Косарев е придобил собствеността върху Empreno Ventures с цел прикриване на незаконния произход на притежаваното от това дружество имущество или на действителните права, свързани с него", твърди КОНПИ. По тази линия комисията иска отнемане в полза на държавата и на това дружество, както и на всички дъщерни компании по веригата, стигайки до участия в БТК, "Дунарит" и "Авионамс".

Други основания да се иска дял в телекома е и финансирането на придобиването на БТК още през 2012 г., както и покриване на задължения през следващите години, финансирано със средства от банката, които през различни дружества са се насочвали към ТЦ-ИМЕ.
Какво прави прокуратурата

Две години след затварянето на КТБ все още няма внесено обвинение, но решението на КОНПИ хвърля поне малко светлина върху образуваното досъдебно производство в прокуратурата срещу Цветан Василев. То е за длъжностно присвояване в особено големи размери. Като обвиняеми по това производство освен самия Василев са привлечени и други служители на банката, сред които главният касиер Маргарита Петрова и членът на управителния съвет Орлин Русев. Става въпрос за изчезналите 205 млн. лв. от касата на КТБ. В хода на производството е намерена разписка от 19 юни 2014 г., която удостоверява получаването на съответните суми от "Бромак" на Цветан Василев и е разписана от самия него. Впоследствие е извършена графологична експертиза и подписът се оказва фалшив, а тезата на прокуратурата е, че по този начин служители на банката са били склонени от Василев да осчетоводят липсата им в касата на КТБ.

В хода на разследването по същото досъдебно производство обаче е привлечен и доказателствен материал за източването на КТБ и през други схеми. Поради това обвинението срещу Василев най-вероятно ще бъде разширено до внасянето му в съда. Отделно срещу Василев и съпругата му е образувана предварителна проверка за пране на пари в особено големи размери, по която обаче няма данни за образувано досъдебно производство поне на този етап.

В решението на КОНПИ излизат наяве и свидетелските показания, давани от приближени на Василев в хода на разследването. Така например Бисер Лазов е потвърдил пред прокуратурата, че Цветан Василев е сключвал консултантски договори, с които е узаконявал своите доходи. За същото нещо говори и собственикът на "Дивал 59" Емил Галов. Той посочва пред държавното обвинение, че е станал собственик на дружеството по нареждане на Цветан Василев, а сключените договори за консултантски услуги и посредничество между Василев и "Дивал" са били изцяло фиктивни. За същата схема говорят и Теодора Танева - изпълнителен директор на ТЦ-ИМЕ, и Тихомир Иванов - управител на "Евробилд 2003", дружеството, което е собственик на централата на КТБ на столичния площад "Гарибалди".

Друг от казусите засяга дъщерята на Василев – Радосвета. През 2013 г. тя придобива имоти в курортния комплекс "Св. св. Константин и Елена" на стойност 2.7 млн. лв., които продава за 190 хил. лв. през 2015 г. в хода на разследването срещу Василев. Впоследствие се оказва, че бившият собственик на приобретателя по сделката – "Агро ин 2001" ЕООД – Венелин Георгиев - е съдружник и в друго дружество, което има кредит за 34 млн. лева в КТБ. Венелин Георгиев и настоящият собственик на "Агро ин" са роднини, а при разпитите им държавното обвинение открива сериозни противоречия.

Кой пропусна КОНПИ

Въпреки обемните 378 страници аргументация не по-малко интересно е какво е останало извън интереса на комисията.

Така например на фона на детайлно проследяваните парични потоци около покупката на БТК прави впечатление липсата на анализ как е финансирана приватизацията на "Булгартабак холдинг" и дали и там не може да се търси незаконно придобиване. Към момента холдингът не е собственост на Василев (по неговите твърдения се контролира от Делян Пеевски), но ако той е имал участие в него, комисията би следвало и там да иска отнемане.

В обосновката на два пъти се споменава Livero, което беше собственик на "Булгартабак холдинг", като се говори за 45.4 млн. евро "върнат заем от " LIVERO" – ОАЕ от 27.09.2011 г.". Получател на сумата е EFV Financial Ventures. Това се потвърждава и от договор между TGI Middle East FZE (собственик на Livero) и EFV, който беше публикуван от "Биволъ" още през 2015 г. А TGI Middle East FZE, чийто директор е изпълнителният директор на "Булгартабак" Венцислав Чолаков, се появи отново преди месец, като изкупи директно притежавания от Делян Пеевски дял в цигарения холдинг. Или има достатъчно индикации, че Цветан Василев през свои дружества, за които КОНПИ твърди, че са използвани за незаконни придобивки, е финансирал в някакъв етап и вероятно е имал дял в собствеността на "Булгартабак".

Също така в решението по никакъв начин не са изследвани и други големи активи, придобивани през годините от Василев и финансирани от банката, като например "Техномаркет", стъкларският завод в Сърбия, "Петрол"... Дружеството "Вивес", често се появява като участник в различни вериги за финансиране на сделки, но е пропуснато, че първоначално при създаването на "Нова българска медийна група" е съдружник с 50% на майката на Пеевски Ирена Кръстева. Причината за това може да е и липсата на достатъчно събрани доказателства, но впечатление прави, че някак концентрирните усилия на КОНПИ са предимно в бизнесите и активите, където Василев продължава да има собственост или поне чувствителен контрол. А същевременно останките от империята, останали в други сфери на влияние и конкретно под контрол на Пеевски, остават извън мегаиска.

По темата работи и Александър Терзиев

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента 8 Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента

Висшият съдебен съвет очаквано прегласува решението си за нов главен прокурор със същото мнозинство от 20 гласа срещу 4

14 ное 2019, 2080 прочитания

Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя

И още: Първият ден от болничните няма да се плаща от никой, патриотите "вдигнаха" минималната пенсия и осигуриха безплатна детска градина за социално слаби, подготвя се нова концесия на летище Пловдив

14 ное 2019, 1092 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Предкризисната красавица и Доган

Изборът на Мустафа Карадайъ за председател е знак за сериозни проблеми в ДПС

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10