Няколко месеца по-късно. Болни деца и техни родители отново събират дарения за лечение през медиите. Някои не успяват. Съдът не намира доказателства за организирана престъпна група във фонда за лечение на деца. Безпочвено обвинените служители започват да съдят държавата.

Последният сценарий, разбира се, може и да не се случи. На този етап обаче изглежда опасно възможен.

Операцията на ГДБОП и Специализираната прокуратура в сряда, при която директорът на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД) и още седем служители бяха задържани, освен излишно показна беше и пагубна за работата на тази структура въобще. Първоначално за случая беше разпространена неофициална информация, уличаваща фонда в зловещи схеми. Ден по-късно в неясните си обяснения прокуратурата ги опроверга и уж откритите престъпления се оказаха други. Петното върху фонда обаче беше сложено. Дори след време съдът да признае обвинените служители за невиновни, доверието в структурата вече е изгубено и едва ли работата й ще продължи бъде ефективна - такава, каквато беше през последните години под ръководството на Павел Александров. А ефективна в случая означава неотложна помощ за болни деца и техните родители.

В сценария от последните дни прозират два сюжета. Първият е, че Павел Александров отдавна изглежда неудобен за екипа в здравното министерство, откъдето имаше натиск за отстраняването му. Щракането на белезници посред бял ден, гарнирани с видео и снимки от арести и претърсвания - в случая на хора, които очевидно не застрашават сигурността на други хора, е и запазена марка на първия мандат на ГЕРБ. На борбата с корупцията беше посветено и изказването на премиера Бойко Борисов на срещата на партията миналата неделя. Очевидно преиграната акция във фонда звучи като логично продължение - демонстрация на политическа воля, която обаче полицията и прокуратурата изпълниха по съмнителен начин.

От пликове с пари до пазарните цени в Париж

Ден след показната акция във фонда прокуратурата и ГДБОП дадоха пресконференция за детайли по случая. От думите на говорителката на държавното обвинение Румяна Арнаудова се разбра, че разследването не е установило данни за искане на подкупи от родители на болни деца, каквато информация изтече в "24 часа" и беше разпространена от жълти сайтове. Оказа се също, че няма "пликове с пари" в служебния кабинет на Павел Александров, нито пък "отклоняване към лични сметки" на средства от фонда - отново твърдения, тиражирани нашироко от "24 часа" и "Блиц". Официалното съобщение на прокуратурата веднага след акцията също включваше получаване на подкупи.

От обърканите обяснения на Арнаудова и ръководителката на Апелативната специализирана прокуратура Даниела Попова стана ясно, че разследването е по няколко линии. За запознатите с начина на работа на Фонда за лечение на деца обаче всички те имат ясно обяснение. Първото обвинение е, че Павел Александров е сключил неизгоден договор за наем на апартамент в Париж, в който да се настаняват деца, изпратени за лечение във френската столица. "На собственичката на апартамент в Париж е бил изплащан наем, надвишаващ десетократно сумата за наем на жилище във Франция", посочи Попова, като каза, че става въпрос за изплатени общо 200 хил. лв., но без да каже за какъв период от време. "За другите държави са използвани посолствата и сумата е значително по-ниска", допълни тя. Според прокуратурата договорът е бил сключен през 2011 - 2013 г., по времето на първия мандат на Александров като директор, и след това подновен, а собственичката на апартамента е "избрана на приятелски принцип". По информация на членове на обществения съвет на фонда за лечение на деца, в който влизат лекари, представители на неправителствени организации и медии, въпросният апартамент е използван още от създаването на фонда през 2005 г., като в него се настаняват и възрастни, изпратени от друга структура на Министерството на здравеопазването (МЗ) - Комисията за лечение в чужбина. "Капитал" попита МЗ кога е бил сключен първият договор за наем на апартамента в Париж и от кого се използва, но не получи отговор. От обществения съвет на фонда разясниха, че във всички държави се използват не само посолствата, а и хотели и общежития на болници.

Втората линия на прокурорското разследване касае взимането на експертни становища по молбите на децата, които кандидатстват за финансиране във фонда. В обичайния случай за всеки пациент се взимат три медицински становища на външни експерти лекари, които трябва да обяснят възможно ли е лечение в България и ако не, къде е най-добре детето да се лекува. След това фондът взимат оферти от чуждите болници, а общественият съвет разглежда всички документи и взима решение. За спешни случаи е създадена процедура, която позволява одобрение без заседание на съвета, за да може лечението да започне по-бързо. Често такива решения касаят закупуване на медицински изделия, необходими за операции в България. От години членове на обществения съвет, както и самият Павел Александров, сигнализират, че отпускането на средства от фонда за медицински изделия е потенциална възможност за злоупотреби между болници, конкретни лекари и фирми доставчици. Всъщност Александров беше директорът, който задължи болниците поне да провеждат обществени поръчки при закупуването на изделия. Фондът обаче нито има как да откаже средства в такива случаи, нито може да контролира изразходването им в болниците.

Прокуратурата твърди, че от списък с 40 - 50 външни експерти за становища са използвани предимно трима, които са насочвали децата към клиниките, в които те работят. "Връзка между лекарите и Павел Александров има", заяви на пресконференцията Даниела Попова, но без да разясни каква точно е тази връзка. За представители на обществения съвет на фонда причината за струпването на становища при малък брой лекари е ясна - има сфери, в които експертите в България са малко на брой, а освен това някои лекари отказват (или просто нямат време) да дадат експертиза, за която между другото им се плаща (понякога със закъснение) възнаграждение от около 30 лв. "Но никога не сме разчитали само на едно становище", категорична е Красимира Величкова, председател на Българския дарителски форум и член на обществения съвет. А ако едно дете е кандидатствало за клиника в България, съветът е изисквал задължително експертиза от лекар, който не е от същото лечебно заведение, допълва тя.

Последното обвинение към служителите на фонда е, че са използвали посредник, който организира логистиката за лечение на деца извън ЕС. От думите на прокурорите стана ясно, че визират една болница, а на въпросите на журналистите допълниха, че е "азиатска". Според Даниела Попова фондът е изпращал парите на лечебното заведение, а то е връщало на посредника част от сумата, като "посредниците са били приятели на Александров", а средствата за логистика били представени като средства за лечение. Макар прокурорите да не споменаха името на болницата, в случая може да става дума само за една - турската верига "Аджъбадем", която има официално представителство в България. За него отговаря д-р Гюрай Ходжев. Той обясни за "Капитал", че е работил с фонда по времето на всичките му директори, а договорът му е подписан през февруари 2014 г., когато ръководител на звеното беше Ива Станкова, назначена от правителството "Орешарски". Миналата година Павел Александров преподписва договора с идентично съдържание. Д-р Ходжев организира транспорта на децата, които се изпращат за лечение в "Аджъбадем", като услуга за семейството и фондът я заплаща отделно, извън сумата за лечение, която се превежда директно на болницата. Всъщност това е начинът, по който фондът работи - на лечебното заведение се плаща цената за лечението, а отделно се поемат разходите за път и настаняване на децата и родителите им. "За всяка стотинка от тези пари има документ", увери д-р Ходжев, който е бил разпитван по случая от службите и е предоставил всички документи на разследващите. Той допълни, че от над 300 деца, чието лечение фондът финансира всяка година, максимум десет се лекуват в "Аджъбадем".

"Събрани са доказателства за корупционни практики, за това, че действа организирана престъпна група, която извършва длъжностни престъпления", обобщи Румяна Арнаудова, но от обясненията на прокурорите не стана ясно кой точно с колко и по какъв начин се е облагодетелствал. Беше съобщено за намерени 16 хиляди евро в дома на Павел Александров, но не стана ясно защо службите предполагат, че са незаконно придобити. МВР се върна към продуцентските си години и разпространи видео от акцията по претърсването, на което се виждат няколко часовника и колекция от юбилейни монети - отново без обяснение защо притежанието им се смята за престъпление. В крайна сметка обвинения бяха повдигнати срещу петима служители, включително директора на фонда, като всички бяха пуснати под гаранция или срещу подписка.

Допълнение: След редакционното приключване на броя източници на "Капитал" разкриха, че специалните разузнавателни средства, с които прокуратурата и ГДБОП твърдяха, че са получили доказателства за организирана престъпна група във фонда за лечение на деца, са се оказали видео материал от кабинета на директора Павел Александров. На видеото се вижда как лекар подава на Александров плик. В плика всъщност се намира диск с резултатите от изследванията от скенер на пациент, категорични са източниците.

Подготвяната атака

За това, че Павел Александров е неудобен на Министерството на здравеопазването, има знаци отдавна. По неофициална информация на "Капитал" във ведомството има идеи фондът да бъде преструктуриран в дирекция. МЗ организира множество проверки на звеното, като публични данни за нарушения няма. "Капитал" два пъти попита какви са били резултатите от последната проверка на Инспектората на министерството, но не получи отговор. Тя беше един от аргументите на ръководството на МЗ да спре изплащането на средства към фонда в края на миналата година, когато не бяха платени и заплати на служителите. Скоростното назначаване на нов директор на фонда от министър Петър Москов - само три часа след акцията на ГДБОП, също говори за подготвени действия в тази посока.

В сряда от Реформаторския блок съобщиха във Facebook, че акцията е резултат от разследване, водено от няколко месеца по сигнал на министъра на здравеопазването Петър Москов. От прокуратурата обаче бяха на друго мнение. Румяна Арнаудова разясни, че сигналът на министъра е бил разгледан от Софийската градска прокуратура, която на 6 април е отказала да образува досъдебно производство по него. В момента апелативната прокуратура прави служебна проверка по случая, който няма общо с разследването на специализираната прокуратура.

"Фондът приключи", коментира журналистът от БНР Надежда Цекулова, която доскоро беше част от обществения съвет. Според нея щетите след тазседмичната акция не могат да бъдат заличени. Това се случва на фона на добрата и прозрачна работа на звеното през последните години. Статистиката за работата на звеното показва, че по времето на Павел Александров фондът е одобрил най-много деца за лечение. През 2011 г. - първата година изцяло под ръководството на Александров, одобрените за финансиране деца са 387 в сравнение със 105 две години по-рано. Миналата година фондът е финансирал 1390 деца. "Болно е единственото нещо, което е наред в здравеопазването, да бъде разрушено", смята доц. Анелия Буева, национален консултант по детска нефрология и член на обществения съвет. Според организацията "Спаси, дари на", която в неработещите години на фонда помагаше на родителите, "случващото се в момента е поредният опит да бъде сменен директорът на фонда с удобен на чиновниците в Министерството на здравеопазването, за да могат да бъдат насочвани средствата за лечение към подходящи наши лекари, клиники и доставчици на медицински изделия". От "Спаси, дари на" са на мнение, че действията срещу Павел Александров и екипа му ще доведат до унищожаване на фонда и до "сериозни и често непреодолими проблеми в лечението на малките пациенти".

Фондът за лечение на деца не работеше безгрешно. Със сигурност служителите му са нарушавали тромавите административни процедури, които пречат на работата на звеното още от създаването му. Разбира се, обвиненията в организирана престъпна група звучат повече от налудничаво. За тези пречки общественият съвет на фонда е припомнял многократно, но нито един политически екип в Министерството на здравеопазването не промени правилата, за да изключи възможностите за злоупотреби. А сега екипът на фонда става жертва за нехайството на здравното ведомство. Защото, както казва Красимира Величкова, чуждата вина е доказателство за собствената невинност.

По темата работи и Александър Терзиев