Най-бедните българи са ниско образовани и дългосрочно безработни

Според анализ на ИПИ около 10% от населението в страната са трайно бедни

Според Петър Ганев от ИПИ не трябва да се спекулира с понятието "избягали" от бедност, защото това не са хора, които нямат проблеми с доходите си, но статистически е важно, че част от тях успяват да си ги подобрят.
Според Петър Ганев от ИПИ не трябва да се спекулира с понятието "избягали" от бедност, защото това не са хора, които нямат проблеми с доходите си, но статистически е важно, че част от тях успяват да си ги подобрят.    ©  ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Според Петър Ганев от ИПИ не трябва да се спекулира с понятието "избягали" от бедност, защото това не са хора, които нямат проблеми с доходите си, но статистически е важно, че част от тях успяват да си ги подобрят.
Според Петър Ганев от ИПИ не трябва да се спекулира с понятието "избягали" от бедност, защото това не са хора, които нямат проблеми с доходите си, но статистически е важно, че част от тях успяват да си ги подобрят.    ©  ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Според ИПИ за борбата с бедността е необходима политика, която да подкрепя създаването на работни места.

По време на кризисните години (между 2010 и 2013 г.) около 41% от бедните домакинства са успели да подобрят финансовото си положение и да "избягат" от бедността. Останалата част от тях обаче (или около 10% от цялото население) остава трайно бедна, а това са предимно хора с ниско образование и дълготрайно безработни. Най-важният фактор за излизане от неприятната ситуация е намирането на работа, което подсказва, че политиките за създаване на работни места са от най-съществено значение за борбата с бедността. Това са основните изводи в анализа "Бедността в България" на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен в понеделник.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се