Лидерите на партиите в управлението договориха отстъпки по повечето изборни поправки, които предизвикаха остро напрежение в обществото, но не намериха компромис за най-горещия проблем - ограниченията за отваряне на избирателни секции в чужбина и липсата на отделен район "Чужбина". Ръководствата на четирите парламентарни групи, които подкрепят правителството, имаха двучасова среща с премиера Бойко Борисов преди извънредното заседание на парламента във вторник на фона на насрочен за вечерта протест пред парламента "Против ограниченията в Изборния кодекс".
Ограничението на вота в чужбина, което разгневи и възмути българите зад граница, бе предложено от Патриотичния фронт и изненадващо прието в залата миналата седмица. Текстът забранява отварянето на избирателни секции извън дипломатическите и консулските мисии на България в чужбина. Поправката цели да затрудни вота в Турция, който традиционно е за ДПС (а вероятно вече и за ДОСТ на Лютви Местан), но ограничава правата на милиони българи в цял свят.
На срещата с премиера АБВ са предложили секции да се разкриват само в дипломатическите мисии, но след като бъде въведено електронното гласуване, а от Реформаторския блок – да има възможност да се откриват до 50 секции в държава на места извън посолствата и консулствата. Идеята на реформаторите е подкрепяна от ГЕРБ, но от Патриотичния фронт засега не са склонни да приемат нито един от вариантите и предстоят още разговори.
Управляващите партии ще потърсят начин да уточнят как ще се гласува извън консулствата и посолствата в чужбина в преходните и заключителните разпоредби на закона.
Какви са договорките
Четирите страни са договорили отстъпка по повод референдумите, за които миналата седмица бе решено да не могат да се провеждат заедно с национални избори. Това е удар директно по допитването, инициирано от екипа на Слави Трифонов, така че да не може да се случи заедно с президентския вот тази есен. Сега партиите са се разбрали да няма изрична забрана, а президентът да решава дали референдумите ще бъдат заедно с изборите или не.
Друго, за което четирите партии са намерили консенсус, е санкцията изключване от избирателните списъци за тези, които не са гласували, да бъде след неучастие в два последователни национални избора, еднакви по вид. Предизборната кампания пък ще остане 30 дни.
Друга промяна в първоначалните поправки на кодекса е, че местни коалиции все пак ще могат да се регистрират, но с условието да носят само имената на партиите, които ги съставляват, без възможност за корпоративни обединения от сорта на "Бъдеще за Несебър", "Коалиция за Бургас" и т.н. Като "компенсация" за това обаче парламентът във вторник гласува партиите да имат единен номер в бюлетината и за местните избори, както е при парламентарните.
Председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов съобщи още, че ще отпадне забраната за оповестяване на данни от социологически проучвания по време на предизборната кампания. В преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс ще бъде дадена възможност на президента сам да преценява кога да насрочва референдумите – дали с избори или не, добави той. По думите му ГЕРБ отстъпва и от идеята си да съкрати предизборната кампания на 21 дни и тя ще остане 30, но всеки предизборен щаб ще решава колко точно дни да агитира.
2 коментара
Какво могат да предложат РБ с протурските елементи в него? стествено да се дадат права на турската държава да реди българския парламент.Някой да е изненадан от това? Каква е разликата между Коркман и Местан? Никаква. Кой е зад Коркман?
Колко жалка държава сме, щом за ограничението на турския вот протестираме, а за одържавяването на частните ни пенсионни вноски и кражбите на стотици милиони да мълчим.