Управляващите договориха отстъпки в изборните поправки, но не и за вота в чужбина
Президентът ще решава за референдумите, изключване от списъците ще има след две поредни неучастия в избори
Екип на Капитал
Лидерите на партиите в управлението договориха отстъпки по повечето изборни поправки, които предизвикаха остро напрежение в обществото, но не намериха компромис за най-горещия проблем - ограниченията за отваряне на избирателни секции в чужбина и липсата на отделен район "Чужбина". Ръководствата на четирите парламентарни групи, които подкрепят правителството, имаха двучасова среща с премиера Бойко Борисов преди извънредното заседание на парламента във вторник на фона на насрочен за вечерта протест пред парламента "Против ограниченията в Изборния кодекс".
Ограничението на вота в чужбина, което разгневи и възмути българите зад граница, бе предложено от Патриотичния фронт и изненадващо прието в залата миналата седмица. Текстът забранява отварянето на избирателни секции извън дипломатическите и консулските мисии на България в чужбина. Поправката цели да затрудни вота в Турция, който традиционно е за ДПС (а вероятно вече и за ДОСТ на Лютви Местан), но ограничава правата на милиони българи в цял свят.
На срещата с премиера АБВ са предложили секции да се разкриват само в дипломатическите мисии, но след като бъде въведено електронното гласуване, а от Реформаторския блок – да има възможност да се откриват до 50 секции в държава на места извън посолствата и консулствата. Идеята на реформаторите е подкрепяна от ГЕРБ, но от Патриотичния фронт засега не са склонни да приемат нито един от вариантите и предстоят още разговори.
"Не искаме да ограничим някого, а да защитим националната сигурност", коментира след срещата лидерът на ВМРО (част от ПФ) Красимир Каракачанов. "Не се притесняваме от българите в Америка или Европа, а от хората, които гласуват под диктовката на други държави", добави той.
Управляващите партии ще потърсят начин да уточнят как ще се гласува извън консулствата и посолствата в чужбина в преходните и заключителните разпоредби на закона.
Какви са договорките
Четирите страни са договорили отстъпка по повод референдумите, за които миналата седмица бе решено да не могат да се провеждат заедно с национални избори. Това е удар директно по допитването, инициирано от екипа на Слави Трифонов, така че да не може да се случи заедно с президентския вот тази есен. Сега партиите са се разбрали да няма изрична забрана, а президентът да решава дали референдумите ще бъдат заедно с изборите или не.
Друго, за което четирите партии са намерили консенсус, е санкцията изключване от избирателните списъци за тези, които не са гласували, да бъде след неучастие в два последователни национални избора, еднакви по вид. Предизборната кампания пък ще остане 30 дни.
Друга промяна в първоначалните поправки на кодекса е, че местни коалиции все пак ще могат да се регистрират, но с условието да носят само имената на партиите, които ги съставляват, без възможност за корпоративни обединения от сорта на "Бъдеще за Несебър", "Коалиция за Бургас" и т.н. Като "компенсация" за това обаче парламентът във вторник гласува партиите да имат единен номер в бюлетината и за местните избори, както е при парламентарните.
Председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов съобщи още, че ще отпадне забраната за оповестяване на данни от социологически проучвания по време на предизборната кампания. В преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс ще бъде дадена възможност на президента сам да преценява кога да насрочва референдумите – дали с избори или не, добави той. По думите му ГЕРБ отстъпва и от идеята си да съкрати предизборната кампания на 21 дни и тя ще остане 30, но всеки предизборен щаб ще решава колко точно дни да агитира.
Управляващите са се разбрали още да има машинно гласуване в 500 секции, а експертите на Министерския съвет да обмислят въпроса за машинно преброяване на бюлетините, каза съпредседателят на групата на Реформаторския блок Найден Зеленогорски след срещата.
С единен номер и на местния вот
Във вторник депутатите заседаваха извънредно, за да могат да приключат с поправките в изборното законодателство преди великденската ваканция, и успяха да гласуват част от договорените поправки. Със 101 гласа "за" депутатите одобриха партиите да имат единен номер в бюлетините и на местните избори. Това стана с промяна в ал. 21 на чл. 57 на Кодекса, който казва, че ЦИК определя чрез жребий поредните номера в бюлетината на партиите и коалициите при изборите за парламент, европарламент и президент. Сега към тях се добавят и местни избори.
Досега регистрацията на партии и коалиции за местния вот ставаше в общинските избирателни комисии (ОИК) и затова всяка партия имаше различен номер в бюлетината за всяка община.
Филип Попов от БСП се противопостави на този текст и каза, че подобна мярка облагодетелства големите партии и им позволява да финансират на централно ниво кампаниите за местния вот. "Това, което управляващите искат да направят, е кодекс за тяхно лично ползване", завърши Попов.
Според Цвета Караянчева от ГЕРБ обаче вариантът с националния номер е добър. Тя даде пример с област Кърджали, където е имало 7 общини и 7 различни номера на бюлетините на коалициите. "На местни избори се прави местна кампания", репликира Димитър Делчев от РБ и добави, че кампания с единен номер на бюлетината ще е от полза само на ГЕРБ и ДПС. Единният номер бе договорен на практика като "компенсация" за това, че управляващите по-рано през деня се разбраха да отстъпят за ограниченията за местните коалиции и те да се запазят.Какво още бе гласувано
- Народните представители освен това одобриха и удължаването на изборния ден с един час - от 6 до 20 ч. вечерта, и с възможност да продължи до 21 ч.- Увеличава се също така броят на членовете на общинските избирателни комисии в големите градове и столицата. В районите в градовете с районно деление вместо 17 членове вече ще има 27, а за Столичната община от 19 членовете стават 39. С тази поправка депутатите смятат, че така ще увеличат капацитета на комисиите и ще предотвратят повтарянето на "заложнически драми" като тези в "Арена Армеец" на последните местни избори.
- Отпадна предложение не Върховният административен съд (ВАС), а тричленен състав на местния административен съд да разглежда обжалване на решенията на районната избирателна комисия. Така ВАС ще продължи да отговаря за разглеждането на обжалванията на резултатите от изборите.
- Отпадна предложението за създаване на специална комисия за дистанционното електронно гласуване, която трябваше да включва представители на неправителствени организации. Комисията трябваше да отговаря за подготвянето и провеждането на дистанционно електронно гласуване, като изгражда IT системата, разрешава всички проблеми при функционирането й и брои резултатите от изборите. Предложението бе внесено от РБ.
- Застъпниците за различните политически сили и кандидати на изборите вече ще могат да подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес.
