Президентският тест за управляващото мнозинство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Президентският тест за управляващото мнозинство

Без реален нов партньор ГЕРБ едва ли ще избере да прави резки промени, освен ако не успее да постигне добър резултат на президентските избори

Президентският тест за управляващото мнозинство

Изборите за държавен глава ще са важни както за отделните партии, така и за бъдещето на коалицията

11120 прочитания

Без реален нов партньор ГЕРБ едва ли ще избере да прави резки промени, освен ако не успее да постигне добър резултат на президентските избори

© Надежда Чипева


"Всички ме плашат, че ще напускат." Думите на премиера Бойко Борисов добре илюстрират настоящата политическа ситуация. И обясняват защо спекулациите за преформатиране на настоящото мнозинство стават повече от идеите за управление. Вече въпросът не е дали ще има промяна на коалицията, а по-скоро кога и в каква посока точно. Всичко зависи от това дали ГЕРБ ще могат да намерят подходящи партньори и какво ще покажат предстоящите президентски изброи за силата на отделните партии.

Политическата ситуация сега е уникална за най-новата история на България. Никога досега във властта не са били толкова много партии и никога тези извън властта не са били в толкова опасна ситуация. За БСП и ДПС е буквално въпрос на оцеляване да се в управлението на държавата - колкото по-дълго време стоят извън, толкова повече губят позиции по места, апаратът им се разбягва и губят потенциала си. В същото време и за двете единственият възможен партньор е ГЕРБ. Това ги вкарва в абсурдно политическо салтомортале - за да не си затворят пътя натам, те трябва да кастрират собствената си опозиционност, а без нея не могат да спечелят допълнителна подкрепа. В същото време остатъците от Реформаторския блок не изглежда, че ще могат да се съвземат, за да се превърнат от патерица на властта в безкомпромисна и морално издържана опозиция. По-важното обаче е, че ГЕРБ вече започват да търпят щети от настоящата конфигурация.

Тестът, на който ще бъде подложена настоящата формула на властта, са предстоящите президентски избори. Въпреки чисто формалната роля на държавния глава неговият избор е символичен. Спечелването от Петър Стоянов на изборите през 1996 г. постла пътя за завръщането на СДС във властта, а пет години по-късно Георги Първанов върна БСП начело на държавата. Безкомпромисна победа на партията на Бойко Борисов може да даде възможност за свикване на предсрочни избори, които да пренаредят картите в парламента. Победа с малко или силно представяне на левицата пък може да доведе до сериозен завой в коалиционната политика на ГЕРБ. И затова причината няма да е само изборната алгебра или умората от Реформаторския блок. Очевидно е, че Борисов се разбира далеч по-добре с бившия президент Георги Първанов, който също се опитва да играе роля на управляваща опозиция, както доскоро го правеше Реформаторският блок. Само че за разлика от постоянното напрежение с лидера на ДСБ Радан Кънев, дори когато той все още беше официално част от властта, между премиера и бившия президент почти всичко си остава зад скрити врати.

Ролята на Първанов обаче няма как да се увеличи, ако той не успее да събере за себе си по-широка подкрепа. От АБВ намекват, че конституцията всъщност не пречи на Първанов да се кандидатира отново, тъй като според тяхното тълкувание тя забранява само на действащия президент да продължи с трети мандат. Общата подкрепа за него би била и елегантен начин за обединение на левицата, тъй като без него АБВ няма друг път освен обратно към БСП. Насъбраното напрежение между двете формации обаче прави този вариант труден, а и за да се случи, вероятно трябва да има смяна на лидерството в социалистическата партия. Друга възможност е левицата да се обедини около общ кандидат за президент. Такъв може да бъде настоящият генерален директор на ЮНЕСКО и настоящ кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова. Проблемът е, че дори и тя да не успее да оглави световната организация, Бокова може и да не се съгласи да играе в тази игра - настоящият й мандат в ЮНЕСКО изтича година след президентските избори у нас. Всички останали комбинации са доста трудни откъм примиряване на различните интереси в левицата.

Без реален нов партньор ГЕРБ едва ли ще избере да прави резки промени, освен ако не успее на президентските избори да постигне резултат, подобен на категоричните победи в големите градове на местния вот миналата година. Затова и най-често спряганите имена за възможни кандидати-президенти са на настоящите кметове на Бургас и София. А и пред ГЕРБ няма много избор - твърди се, че българският комисар Кристалина Георгиева е отказала офертата, а министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова беше атакувана вътрешнопартийно и така бяха разклатени възножностите й. По различни причини няма да бъде номиниран и кметът на Бургас Димитър Николов.

Кметицата на столицата Йорданка Фандъкова вече няколко пъти каза, че няма намерение да се явява на изборите за държавен глава. Но подобни изявления правеше през 2011 г. и Росен Плевнелиев. Започналите миналата седмица уволнения в Столичния център за градска мобилност с намеци за нередности обаче показват, че в ГЕРБ може би започват да се опитват да изчистят превантивно образа на Фандъкова.

"Всички ме плашат, че ще напускат." Думите на премиера Бойко Борисов добре илюстрират настоящата политическа ситуация. И обясняват защо спекулациите за преформатиране на настоящото мнозинство стават повече от идеите за управление. Вече въпросът не е дали ще има промяна на коалицията, а по-скоро кога и в каква посока точно. Всичко зависи от това дали ГЕРБ ще могат да намерят подходящи партньори и какво ще покажат предстоящите президентски изброи за силата на отделните партии.

Политическата ситуация сега е уникална за най-новата история на България. Никога досега във властта не са били толкова много партии и никога тези извън властта не са били в толкова опасна ситуация. За БСП и ДПС е буквално въпрос на оцеляване да се в управлението на държавата - колкото по-дълго време стоят извън, толкова повече губят позиции по места, апаратът им се разбягва и губят потенциала си. В същото време и за двете единственият възможен партньор е ГЕРБ. Това ги вкарва в абсурдно политическо салтомортале - за да не си затворят пътя натам, те трябва да кастрират собствената си опозиционност, а без нея не могат да спечелят допълнителна подкрепа. В същото време остатъците от Реформаторския блок не изглежда, че ще могат да се съвземат, за да се превърнат от патерица на властта в безкомпромисна и морално издържана опозиция. По-важното обаче е, че ГЕРБ вече започват да търпят щети от настоящата конфигурация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    fred avatar :-|
    Fred

    Никой от тези които се споменават в статията няма да е кандидата на ГЕРБ. Все по-вероятен става външен кандидат с подкрепата на ГЕРБ. Доста ми понамирисва на Калфин, може и някой от чужбина.

  • 2
    tyankata avatar :-|
    tyankata

    А на мен ми мирише на Маргарита Попова - вицепрезидента. Като се почне от Прас прес и добрите думи там, мине се през все по-често изразявана позиция от нея която е различна от тази на Плевнелиев и се свърши че тя си е от Герб.
    Направо вони.

  • 3
    yaga avatar :-|
    yaga

    Маргарита Попова би взела гласовете само на фанатичните гербаджии, а това е рисковано за партията в настоящата ситуация. Всеки нормален човек, с малко мисъл в главата, си дава сметка какво недоразумения и колко вредна е Попова.

    Най-добрият вариант за външнополитически имидж би бил втори мандат за Плевнелиев, но за съжаление той не е печеливша карта вътре в България-постараха се доста от Прас-прес през годините.

    Калфин е мекотело с дебела, банкова сметка, гербаджийските избиратели знаят кой е той и не биха направили нужния като % компромис. За ГЕРБ има рътрешнопартийна логика за неговата кандидатура, но това бил бил автогол.

    Май към момента нямат ясна кандидатура, и то двойка кандидати. Сметките са сложни този път и личността може да закопае иначе потенциалните победители от ГЕРБ.




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK