С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 28 апр 2016, 16:47, 10946 прочитания

Президентският тест за управляващото мнозинство

Изборите за държавен глава ще са важни както за отделните партии, така и за бъдещето на коалицията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Защо и как се случиха поправките в Изборния кодекс

Жалко, че няма да има повече

Стенограмата от обсъжданията на Изборния кодекс

Промените в Изборния кодекс

Какво предложи комисията, какво гласуваха депутатите и какво всъщност означават те

Коалиция на хаоса

Защо и как се случиха поправките в изборния кодекс, какво означават и какво се разбира за управляващите от скандалите около тях

Един кодекс, който разтърси властта

Начинът, по който преминаха обсъждането и приемането на изборните правила, показва фундаментални проблеми в управлението

"Всички ме плашат, че ще напускат." Думите на премиера Бойко Борисов добре илюстрират настоящата политическа ситуация. И обясняват защо спекулациите за преформатиране на настоящото мнозинство стават повече от идеите за управление. Вече въпросът не е дали ще има промяна на коалицията, а по-скоро кога и в каква посока точно. Всичко зависи от това дали ГЕРБ ще могат да намерят подходящи партньори и какво ще покажат предстоящите президентски изброи за силата на отделните партии.

Политическата ситуация сега е уникална за най-новата история на България. Никога досега във властта не са били толкова много партии и никога тези извън властта не са били в толкова опасна ситуация. За БСП и ДПС е буквално въпрос на оцеляване да се в управлението на държавата - колкото по-дълго време стоят извън, толкова повече губят позиции по места, апаратът им се разбягва и губят потенциала си. В същото време и за двете единственият възможен партньор е ГЕРБ. Това ги вкарва в абсурдно политическо салтомортале - за да не си затворят пътя натам, те трябва да кастрират собствената си опозиционност, а без нея не могат да спечелят допълнителна подкрепа. В същото време остатъците от Реформаторския блок не изглежда, че ще могат да се съвземат, за да се превърнат от патерица на властта в безкомпромисна и морално издържана опозиция. По-важното обаче е, че ГЕРБ вече започват да търпят щети от настоящата конфигурация.


Тестът, на който ще бъде подложена настоящата формула на властта, са предстоящите президентски избори. Въпреки чисто формалната роля на държавния глава неговият избор е символичен. Спечелването от Петър Стоянов на изборите през 1996 г. постла пътя за завръщането на СДС във властта, а пет години по-късно Георги Първанов върна БСП начело на държавата. Безкомпромисна победа на партията на Бойко Борисов може да даде възможност за свикване на предсрочни избори, които да пренаредят картите в парламента. Победа с малко или силно представяне на левицата пък може да доведе до сериозен завой в коалиционната политика на ГЕРБ. И затова причината няма да е само изборната алгебра или умората от Реформаторския блок. Очевидно е, че Борисов се разбира далеч по-добре с бившия президент Георги Първанов, който също се опитва да играе роля на управляваща опозиция, както доскоро го правеше Реформаторският блок. Само че за разлика от постоянното напрежение с лидера на ДСБ Радан Кънев, дори когато той все още беше официално част от властта, между премиера и бившия президент почти всичко си остава зад скрити врати.

Ролята на Първанов обаче няма как да се увеличи, ако той не успее да събере за себе си по-широка подкрепа. От АБВ намекват, че конституцията всъщност не пречи на Първанов да се кандидатира отново, тъй като според тяхното тълкувание тя забранява само на действащия президент да продължи с трети мандат. Общата подкрепа за него би била и елегантен начин за обединение на левицата, тъй като без него АБВ няма друг път освен обратно към БСП. Насъбраното напрежение между двете формации обаче прави този вариант труден, а и за да се случи, вероятно трябва да има смяна на лидерството в социалистическата партия. Друга възможност е левицата да се обедини около общ кандидат за президент. Такъв може да бъде настоящият генерален директор на ЮНЕСКО и настоящ кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова. Проблемът е, че дори и тя да не успее да оглави световната организация, Бокова може и да не се съгласи да играе в тази игра - настоящият й мандат в ЮНЕСКО изтича година след президентските избори у нас. Всички останали комбинации са доста трудни откъм примиряване на различните интереси в левицата.

Без реален нов партньор ГЕРБ едва ли ще избере да прави резки промени, освен ако не успее на президентските избори да постигне резултат, подобен на категоричните победи в големите градове на местния вот миналата година. Затова и най-често спряганите имена за възможни кандидати-президенти са на настоящите кметове на Бургас и София. А и пред ГЕРБ няма много избор - твърди се, че българският комисар Кристалина Георгиева е отказала офертата, а министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова беше атакувана вътрешнопартийно и така бяха разклатени възножностите й. По различни причини няма да бъде номиниран и кметът на Бургас Димитър Николов.



Кметицата на столицата Йорданка Фандъкова вече няколко пъти каза, че няма намерение да се явява на изборите за държавен глава. Но подобни изявления правеше през 2011 г. и Росен Плевнелиев. Започналите миналата седмица уволнения в Столичния център за градска мобилност с намеци за нередности обаче показват, че в ГЕРБ може би започват да се опитват да изчистят превантивно образа на Фандъкова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нов закон въвежда високи глоби за хранителния сектор Нов закон въвежда високи глоби за хранителния сектор

Проектът е за обществено обсъждане до началото на декември

14 ное 2019, 178 прочитания

Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете

И още: Tesla щурмува Европа през Германия, Цацаров е вариант за шеф на антикорупционната комисия, ВСС ще прегласува избора на Гешев за главен прокурор

13 ное 2019, 1813 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
А някой тихо сече ли, сече

Три незаконни търга за добив на дървесина в Държавното ловно стопанство "Черни Лом" илюстрират как държавата се е превърнала в съучастник на бракониерската сеч

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10