Обсъжданията и драмите около Изборния кодекс само на пръв поглед изглеждат сложни и объркани. Всъщност те отварят прозорец към вътрешния двор на държавното управление и това е рядко явление. Българската политика работи в почти пълно затъмнение и, както се видя и от сегашния случай, партийните лидери имат много сериозни причини да се пазят от публичността.
Какво научихме от тази двуседмична политическа оперета?
За част от партиите в управляващата коалиция е напълно нормално да променят изборното законодателство, така че да навредят на други партии извън нея - в случая на ДПС и ДОСТ. Това очевидно беше много по-важно, отколкото правото на стотици хиляди българи зад граница да гласуват и така да запазят една от малкото си връзки с България. Ако има някакъв проблем с тези партии, той не е свързан с техните гласоподаватели, а със сериозните подозрения за институционализирана корупция. Този проблем обаче не се решава с промени в Изборния кодекс (виж Промените в Изборния кодекс). Вместо борба с корупцията мнозинството сега изглеждаше като да опита борба с конкуренцията.
Плашещо дълго време за партиите в управляващата коалиция беше напълно нормално да променят изборното законодателство, за да попречат на хипотетичното навлизане на нов играч в политиката - в случая Слави Трифонов.
Важните решения в управляващата коалиция се взимат на базата на моментните хрумвания на техните лидери. Няма изследвания за това как ще се отразят промените в законите, няма изслушвания на експерти. Има само къси политически интереси - дребна тактика, която в случая можеше да предизвика криза с много сериозни последствия за години напред.
Вътре в управляващата коалиция дисбалансите са дори по-сериозни, отколкото изглежда отвън. Държавата в момента не се управлява от партии, които имат общи цели, а с дребни договорки от типа "днес ти ще гласуваш за моето, утре аз за твоето". Няма стратегия, няма принципи, има само задоволяване на разнопосочни интереси (виж Един кодекс, който разтърси властта).
Всичко това няма как да е устойчиво дълго време и с наближаването на президентските избори конфликтите ще се засилват, защото партиите от коалицията ще са и конкуренти (Президентският тест за управляващото мнозинство).
Единственото положително от тази история е, че в крайна сметка повечето спорни текстове отпаднаха след намесата на Бойко Борисов. Политическата интуиция и общественият натиск подсказаха на премиера, че негативите от приемането на спорните текстове ще бъдат много повече от ползите и в крайна сметка те бяха смекчени. Това обаче показва друг проблем - ако държавността се крепи на добрата воля на един човек, следващите кризи вече загряват покрай калния терен на българската политика.
Обсъжданията и драмите около Изборния кодекс само на пръв поглед изглеждат сложни и объркани. Всъщност те отварят прозорец към вътрешния двор на държавното управление и това е рядко явление. Българската политика работи в почти пълно затъмнение и, както се видя и от сегашния случай, партийните лидери имат много сериозни причини да се пазят от публичността.
16 коментара
"...дребни договорки от типа "днес ти ще гласуваш за моето, утре аз за твоето". Няма стратегия, няма принципи, има само задоволяване на разнопосочни интереси"
Точно така си е.
Към този списък трябва да добавим забраната за носене на бурки, към която очаквам да се присъединят след пламенно патриотични речи, с пълно и безпрекословно единодушие общинските съвети на Перник, Момин проход, Трън, Грамада, Чупрене и т.н. Не жителите им са виждали някога бурка, ама ей така, превантивно, да си знаят онея там отвъд Босфора, че в Горна малина и Столник нема лабаво за тях...
Зебрата бял кон на черни ивици ли е или черен кон на бели ивици?
Храбра зебра ухапа крокодил...бг избори?!матряла ще ви затрие господа управляващи
В България политика няма, има пазарлъци между едни хора, дето си мислят, че да си с костюм и вратовръзка те издига над останалите.
Точна статия. Само че искам да допълня, че в БГ няма коалиционно управление в което да е нямало договорки. Те са част от самият характер на коалиционното управление. От тази гледна точка предпочитам еднопартийното управление с ясно мнозинство, там поне е ясно кой носи отговорността и следващите избори си плаща сметката.
[quote#2:"cinik"]Към този списък трябва да добавим забраната за носене на бурки[/quote]
Разбира се, бурката е национална носия известна от векове, тя е израз на нашата привързаност към мулти/култи/гей традициите.
Настроение подигравателно, за тези които не са разбрали.
"Единственото положително от тази история е, че в крайна сметка повечето спорни текстове отпаднаха след намесата на Бойко Борисов."
Аз, пък, си мисля, че това "положително" нещо си е отрицателно, откъдето и да го погледнеш.
Това ми говори за "Кралят Слънце", а това много ме притеснява.
Дано да притеснява и много други граждани, защото по мое мнение не се търпи вече!!!
А хаоса кой го създаде.
Ако не бяха протестите ,нищо нямаше да промени Боце.Ветропоказател.
Имаше едни филми„Усмивки от старите ленти“ За Бен Търпин- „С кухата си глава плува по море от проблеми ,които сам си създава“
До коментар [#6] от "Fred":
Освен бурката, се надявам сега през общинските съвети да мине и една вълна на забрани за женското обрязване. Не че нещо, ама просто да си знаят отрано онези в Йемен и Сомалия, че тук за мюслита, мулти-култи и гейове няма място. Динко и Перата са на пост!