Що се отнася до харченето, нещата горе-долу привършиха и първите сгради вече са готови. Но що се отнася до смисъла, а още повече - до възвръщането, ситуацията изглежда все по-неясна. След като дълго време седя на здравословна дистанция и само подпомагаше развитието на парка, Министерството на икономиката (МИ) видя добър момент да го вземе изцяло под контрол. Ръководството беше сменено почти веднага след като първият му етап беше завършен и той беше отворен. Първо МИ назначи втори изпълнителен директор - Йолиан Иванов, а малко след това сложи и още един член на борда - Пламен Накев, бивш счетоводител на някогашната държавна авиокомпания "Балкан". Набързо в края на миналата година беше създаден съвет от чиновници на министерството, които да управляват лабораторния комплекс, а научните институти и експертите от академичните среди, които близо три години работят на доброволни начала за изграждането му, останаха асоциирани (неми) членове. Същият този съвет не смее дори да води преговори с академиците, без изричното позволение на МИ.

На този етап във високотехнологичния парк се провеждат единствено събития и макар да са свързани с тематиката, това не променя факта, че няма ясна концепция за дългосрочното развитие на проекта и се възцарява все по-ясно чиновнически манталитет. Скъпа и свръхмодерна апаратура, купена с европари, стои заключена, защото срещите се бавят и на заинтересованите не се казва как могат да я ползват. Така паркът, първо, трупа само разходи и загуби засега и, второ, не изглежда като нещо ново и различно, а като просто по-скъпа и нова версия на други държавни предприятия.

Отвъд булеварда сред строежите

В началото бяха разпадащите се казарми на 4-ти километър. Около три години и солидно количество европари по-късно на същото място на площ от 57 хил. кв.м вече се помещават център за събития, комплекс с 11 високотехнологични лаборатории и инкубатор за стартъпи, който според бизнес плана до 2018 г. трябва да приюти 30 spin-off компании (създадени да комерсиализират изследвания на научни и корпоративни изследователски екипи - бел. авт.).

Освен това техпаркът има и спортен център, големи зелени площи, многоетажен паркинг, детска площадка, фитнес на открито, център за изследвания на НАТО, незавършени строежи на музей и сградата на първия частен инвеститор "Уолтопия", която се очаква до края на годината да приюти офиси и развлекателен център(корекция в 15:15 на 5 май 2016 г.). Скоро се очаква в центъра за събития да заработи и стол. Има и един етаж, където са се настанили служители на НАП, но за това не се говори много, защото е в частта на инкубатор-сградата, която още е на Министерството на отбраната.

С построяването и оборудването на всичко това обаче завърши първият и най-лесен етап от развитието на проекта. Тепърва предстои обживяването му и напълването му със съдържание, хора, бизнес и наука. А това, оказва се, няма да е лесен процес.

Мястото трябва да се превърне в адрес на иновациите. Идеята на техпарка е да зароди среда, в която стартиращи компании, утвърденият бизнес и научните институти работят заедно за създаването на иновативни продукти - такива, които биха имали добавена стройност за икономиката. Затова там трябва да идват компании с поне 30% развойна дейност, както и научни институти.

С тази цел вече две години съвместно с научни институти и БАН се разработват планове каква апаратура е необходима в приоритетните области информационни технологии, здравеопазване и биология и чиста енергия. Поради необосновано орязване на бюджета в началото на процеса, лабораториите всъщност не съдържат всичко, предвидено от експертните екипи. И въпреки това към днешна дата в лабораторните комплекси се намират едни от най-модерните машини в Европа - впечатляващи по размер 3D принтери, работещи с пясък, пластмаса и метал, третите на континента уреди за тестване на железопътен транспорт и лаборатория за виртуална реалност, биотех и инвитро лаборатории. Националният координатор по киберотбрана Георги Шарков представи и такава по киберсигурност, която ще бъде използвана още на следващите избори за предотвратяване на евентуални атаки срещу комуникационната инфраструктура.

В комплекса например мога да се правят нов вид силиконови уплътнения, които инженерната компания Trelleborg иска да създава там с екип от учени. Или в комплекса по биоинформатика да се извличат скъпи екстракти от билки и растения - каквото биха правили препоръчваната от Опра българска компания ProViotic. И двете фирми имат интерес към проекта, но изчакват някой да им каже по-конкретни условия и параметри. От други компании твърдят, че не всички фирми успяват дори да изкопчат от управата информация какви лаборатории има и как могат да ги ползват.

Настъплението на чиновниците

Изграждането на физическата инфраструктура беше грижа на създаденото с тази цел държавно дружество "София Тех Парк". И идеята е оттук нататък то да продължи да координира развитието на проекта, но да делегира задачи на специализирани във всяка от приоритетните области екипи. Ключовите елементи са избирането на оператор за стартъп инкубатора, който да подбере правилните компании, и експертен съвет, който да управлява лабораториите адекватно.

Що се отнася до първото, по думите на новия изпълнителен директор Йолиан Иванов, френски, израелски, шведски и английски компании с опит в областта проявяват интерес. "До средата на май трябва да определим критерии и процедура за избор на оператор в инкубатора", обясни Иванов. Пускането на тези процедури обаче беше обещано да се случи още преди месец, а резултатът продължава да е нулев.

С лабораторния комплекс пък се е заело странно формирование, наречено "Сдружение за научноизследователска и развойна дейност". В него партньори са министерството със специалното участие на своя обичаен подизпълнител - Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП). Сдружението се председателства от Елица Караджова, а в него участват и представители на няколко университета и Българската академия на науките, но само като асоциирани членове. По информация на "Капитал" сдружението отначало е създадено набързо и с идеята да се изпълни европроектът и да не се загубят средства. Но според запознати има все повече стремеж това да се затвърди като структура, което най-малкото е странно, предвид факта, че нито МИ, нито ИАНМСП имат капацитет или познание в областите, които трябва да управляват в тези лаборатории. В момента ръководството на сдружението прави опити да се ориентира в ситуацията и единствената информация е, че още няма информация. "В момента актуализираме бизнес плановете на лабораториите и ще има повече яснота до края на май", съобщи неясно Караджова.

"Този комплекс не бива да се управлява като административна структура", категоричен е Петър Статев, също асоцииран член на сдружението и представител на Български ИКТ клъстер. Той допълва, че единственият шанс всичко това да заработи е да се избере правилен модел на управление на лабораториите, при който водеща роля имат университетите, да бъдат назначени ръководители на съответните лаборатории и тяхното оборудване да бъде завършено. Според него трябва да се направи опит за преструктурира управлението и да се изготви рационален план за действие. Така до есента биха могли да станат ясни правилата, при които изследователски екипи от бизнеса и университетите ще имат достъп до апаратурата. E, такава среща в сряда имаше и на нея подопечните на МИ директори, не бяха получили разрешение за преговори и се задоволиха с дискусия и уговорка за нова среща след празниците

Тих хаос

В целия този хаос търговското дружество "София Тех Парк" в момента е с не съвсем изяснен бизнес план. По информация на МИ, което е собственик на компанията, се предвижда дружеството да генерира приходи от отдаване под наем на площи в Инкубатора, паркинга, както и за провеждането на събития и др. До този момент обаче паркингът няма оператор и въпреки че преди две седмици се въведе такса от 1 лв. за престой над 40 мин., едва ли това ще е най-сериозното перо в бюджета на дружеството.

В инкубатора действително има компании, но поради липса на правила и не по тяхна вина те вече четири месеца не плащат наем и консумативи. Последното уж се очаква да започне да се случва скоро, защото фирмите вече получиха предложения за наемни договори. Според съвета на директорите десет компании вече са потвърдили интереса си и до средата на годината инкубаторът ще се запълни.

Сега настанените се изправят пред нови предложения за цени. С предложените условия от 6 евро за кв. м + 2 евро за поддръжка за утвърдени компании и наполовина за стартиращи, не са съгласни всички. Част от стартъпите, с които "Капитал" разговаря, не са удовлетворени от цените. Други, на които тепърва предстои подписване на договори и имат желание не просто да използват офис площи и широко рекламираната от "София Тех Парк" маркетинг и правна консултация, а да осъществяват развойна дейност в лабораториите, са съгласни с цената, но никой не им обяснява кое по какъв ред да стане. От техпарка вече два месеца не им предоставят информация какво точно оборудване има в лабораториите и при какви условия могат да го използват. Обяснението е, че още няма правила.

Това "чупене" във връзката чиновници - бизнес е така познато от други държавни структури и една от основните надежди зад този парк беше да се спаси именно от него. Не е ясно дали то е следствие от скоростните смени в управлението, но те няма как да не са повлияли. Оставките си подадоха близките до президентския кабинет Елица Панайотова и Евгени Ангелов, които всъщност движеха проекта от самото му начало. На тяхно място в екипа на управляващото дружество влязоха три нови директни назначения на МИ - споменатият Йолиан Иванов, Пламен Накев и Цветомира Лачева. Без да е ясно напълно с какви мотиви са направени промените, ако трябва да се избира между версията за визионерско ръководство с опит в науката и технологиите, което да създаде "магията" на парка и административни назначения, които просто да участват в борда на някакво държавно дружество, горните изглеждат по-скоро второто.

На този фон, дори в най-оптимистичния сценарий, при който технологичният парк заработва на пълни обороти до края на годината, бизнес планът на МИ изглежда нереалистичен. Докато се задвижи процесът, съвсем естествено паркът има разходи: за ток, вода, охрана, офис консумативи, служители. И тъй като няма приходи, дружеството плаща всичко това от капитала си. Равносметката към септември 2015 г. е 1.8 млн. разходи и 830 хил. лв. загуба. В какви измерения са разходите, откакто паркът заработи и в повечето лаборатории се поддържа постоянно работеща апаратура, е трудно да се каже. От новата управа на "София Тех Парк" не успяха да ни предоставят актуалния към края на 2015 г. финансов отчет на дружеството с аргумент, че още не е одобрен, въпреки че е краят на април и скоро би трябвало да се появи и отчет за изминалото първо тримесечие на 2016 г.

Ако дружеството не заработи самостойно, вариантът за финансиране е продължаването на досегашния модел - с европейски средства. За новия програмен период до 2020 г. по координираната от МИ "Иновации и конкурентоспособност" на "София Тех Парк" ще бъдат отпуснати нови 52 млн. лв., показва годишната индикативна програма за 2016 г. От миналия програмен период има прехвърлени 8 млн. лв. Простата сметка показва, че за парка, чиято най-скъпа част е вече изпълнена, ще има нови 60 млн. лв. За да бъдат отпуснати обаче тези 52 млн. лв., трябва през май "София Тех Парк" да подаде проектно предложение за втората фаза на проекта. Такова предложение според наши източници обаче още няма. Та при всички положения пред тази проста сметка стои един голям въпрос - ако хаосът продължи да царува, а паркът все повече прилича на част от МИ, вместо на част от технологичния сектор на икономиката и науката, как точно ще бъдат оправдани тези нови разходи (а и старите) пред Европейската комисия?